№ 98
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110211263 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. П. П. против наказателно постановление
(НП) № 22-4332-012904 от 03.07.2023 г., издадено от началник група в СДВР,
ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановения акт. Излага се искане, съдът да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП. Претендират се сторени разноски.
Въззиваемата страна началник група в СДВР - ОПП, редовно призован,
1
не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по
възраженията в жалбата.
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 25.03.2023 г.в гр.София от служители на ОПП-СДВР била извършена
служебна проверка на мотоциклет К... с регистрационен номер .... К,
завършила с констатация за това, че процесното МПС не е регистрирано но
надлежния ред и се управлява от жалбоподателя без поставен регистрационен
номер на определеното за целта място, както и че той не носи контролен
талон към СУМПС. Съставен е акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 912959 от същата дата против жалбоподателя. С
оглед на така направените констатации, материалите по преписката са
изпратени на СРП, с мнение за наличие на данни за извършено престъпление
от жалбоподателя по чл. 345, ал. 2 от НК.
С постановление от 15.06.2023 г. на СРП е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 23589/2023 г. по описа на
СРП, поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от
НК. С оглед на тези изводи на прокурора е постановено да се изпрати препис
от постановлението на началника на ОПП–СДВР, за извършване на преценка
за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца.
На основание постановлението на СРП и събраните по преписката
материали, компетентно длъжностно лице: началник група в СДВР, ОПП -
СДВР, издало процесното НП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от
ЗДвП наложило на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС,
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Наказващият орган посочил, че на основание Наредба № 1з-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача се отнемат общо 10 контролни точки.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: АУАН, постановление на СРП за
отказ от образуване на досъдебно производство от 15.06.2023 г., заповеди за
2
компетентност, показанията на свидетеля С. М. С., както и от останалите
материали по делото. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната
фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. М. С., извършил
проверката на жалбоподателя и по същество потвърждаващ констатациите по
АУАН; същите са последователни и логични и не съдържат противоречия.
Съдът прецени писмените доказателства по делото като относими, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентни административни органи, при спазване на
преклузивните срокове по смисъла на чл.34 от Закона за административните
нарушения и наказания, но в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП не са спазени процесуалните изисквания,
визирани в ЗАНН, свързани с всички изискуеми от закона реквизити –
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Не се
установява да е налице идентитет между отразеното писмено в акта и в
наказателното постановление. Така в АУАН на жалбоподателя се вменява да
е извършил две нарушения: да управлява МПС, което е регистрирано, но без
табели с поставен регистрационен номер, в нарушение на нормата на чл.140,
ал.1, пр.2 от ЗДвП, както и да го управлява, като не носи контролен талон към
СУМПС, в нарушение на нормата на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. От
3
наказателното постановление се извежда, че той управлява лек автомобил,
като процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред и се управлява от
жалбоподателя без поставен регистрационен номер на определеното за целта
място в нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правото му на защита до степен, да не може да разбере за какво точно
нарушение е санкциониран, съответно водещи до порочност на образуваното
административнонаказателното производство против него.
За пълнота на изложението, разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Установените с НП
фактически обстоятелства са подведени под тази законова норма, без да е
конкретизирано цифрово, кое предложение на сочената алинея се поддържа
да е реализирано в състав на административно нарушение.
Мотивиран от горното съдът приема, че НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
направени разноски се явява основателно. Съгласно договор за правна
защита и съдействие, заплатена е сума за адвокатско възнаграждение в размер
на 400.00 лева. Затова въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-012904 от
03.07.2023 г., издадено от началник група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя сумата от 400.00 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5