Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 68
гр.Пловдив, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и втори
януари…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Александър Стойчев
при участието на секретаря……Стефка
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №742 по описа за 2019 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №91/29.07.2019г.,
постановено по търг. д. №89/2018г. по описа на Окръжен съд Хасково, ответникът „ОЗК – З“ АД, ЕИК… е осъден да заплати на А.А.К.
с ЕГН ********** сумата от 20 753.73лв., от които 20 000лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и 753.73лв. – обезщетение за имуществени
вреди от настъпило на 03.02.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2018г. до
окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата до
60 000лв., както и искът за имуществени вреди за разликата до 1507.46лв.,
е отхвърлен. „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати на адв. В. Ф. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1152.61лв. – на
основание чл.38 от ЗА, както и по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 850лв. и разноски за вещи
лица в размер на 600лв. А.А.К. е осъден да заплати на „ОЗК – З.“ АД направените
по делото разноски
в размер на 1225.78лв.
Решението е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство – ЗО-З.“. С допълнителна молба вх. №924/03.10.2019г. се уточнява, че
въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени
вреди е уважен над сумата от 10 000 лв. до 20 000лв. Жалбоподателят
счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и
несъобразено със събраните по делото доказателства. Изразено е несъгласие с
възприетата от първоинстанционния съд степен на съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – 50%, която степен на
съпричиняване, според жалбоподателя, е необосновано занижена. Незаконосъобразността
на решението се обосновава с неправилна преценка на данните по делото,
несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част,
като се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 10 000лв. до
20 000лв. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответник – жалбата А.А.К. не е представи
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло въззивната жалба. Претендира
сторените разноски.
В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – А.К.. Насрещната
въззивна жалба е срещу решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000лв. до
40 000лв. Счита, че определяйки обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 40 000лв., първоинстанционният съд неправилно е приложил
принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Изложени са
подробни съображения относно характера и обема на претърпените от жалбоподателя
болки и страдания, причинени от настъпилото ПТП. На следващо място
жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД – извършил е неправилна преценка на степента
на съпричиняване от страна на пострадалия и определената от съда степен на
съпричиняване – 50%, е изключително завишена. Счита, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди е 60 000лв., а
степента на съпричиняване от негова страна е 1/3, при което му се дължи
обезщетение в размер на 40 000лв. С насрещната въззивна жалба не са предявени
доказателствени искания.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на
насрещната въззивна жалба, същата се оспорва изцяло от ЗО-З.“.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са
допустими, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с
предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – А.А.К., е изложил фактически
твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 03.02.2018г. около
4ч. в с. Р., общ. Д., на кръстовището между ул. „Д.“ и ул. „П.“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие, като водачът на
товарен автомобил марка „П.“, модел „Б.“
с рег. №. ., собственост на „Т.“ ООД – В. Д., поради движение с несъобразена
скорост, блъснал ищеца, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 03.02.2018г. по описа на ОД на МВР Х., РУ Д. и е образувано
ДП №88/2018г. по описа на РУ на МВР Д.. Вследствие на инцидента получил значителни телесни увреди,
изразяващи се в счупване трохантера на
лява бедрена кост, закрито и счупване проксималния край на дясна тибия. На
03.02.2018 г. бил подложен на оперативна
интервенция, като престоят му в „МБАЛ Х.“ АД продължил до 09.02.2018г., а след
това е проведено домашно лечение. Наложило се е да носи гипсова имобилизация на дясна подбедрица за 90 дни и същевременно да не
натоварва ляв долен крайник за 180 дни, поради което не можел да стъпва на нито
един от краката си. Това е налагало близките му да се грижат изцяло за
него. От получените фрактури изпитвал силни болки, поради което му се налагало
постоянно да приема обезболяващи. В резултат на преживяното ПТП здравословното
състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и на психиката му.
Вследствие на изживения шок имал понижено настроение, тревожност, връщане към
спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Вследствие на настъпилите
промени в психиката му се наложило да му бъдат изписани медикаменти от рода на
антидепресантите и успокоителните. Отговорността
на ответника се ангажира на основание наличието договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица №… от
04.12.2017г., валидна от 05.12.2017г. до 04.12.2018г. Искането, с което е
сезиран първоинстанционния съд, е ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000лв. /след допуснато увеличение на
размера на предявения иск/, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане. /Заявена е и претенция за
имуществени вреди, която не е предмет на въззивното производство/.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът „ОЗК – З.“ АД
е оспорил така предявения иск за неимуществени вреди. Относимите към въззивното
производство възражения по основателността на иска се свеждат до прекомерност
на претендираното обезщетение и наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, който е предприел пресичане на платното за движение в нарушение на
чл.113 ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП, а именно на необозначено за това място,
като пресичането е придружено с внезапно изскачане на пътното платно.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване
на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432
ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и
неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432,
ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически
и психически болки и страдания от причинените му, в резултат на ПТП-то,
настъпило на 03.02.2018г., увреждания: счупване на трохантера на лява бедрена кост, закрито,
счупване на близкия край на дясната подбедрица, както и разкъсно - контузна
рана на главата. Вредите са причинени вследствие
на ПТП, настъпило на 03.02.2018г., около 4ч., при което водачът на товарен автомобил марка „П.“, модел „Б.“ с рег.
№.. – В. Д., блъснал пресичащия пътното платно ищец. С оглед предметните
предели на въззивната жалба /решението на окръжния съд се обжалва над
присъдената сума – 10 000лв./, вината на водача на товарния автомобил, в
гражданскоправен аспект, не е спорна. Установена в първоинстанционното
производство и неспорна в настоящето е причинна връзка между виновното поведение на водача
на МПС и причинените вреди. Установен е и
специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1
от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” – застрахователна
полица №… от 04.12.2017г., валидна от 05.12.2017г. до 04.12.2018г.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед
доводите, изложени във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, е досежно
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и
степента на съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо
от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС
№4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на
претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата
на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При
определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид
и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото
гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко
констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на
делото заключение от съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице – специалист по
съдебна медицина и заключение от съдебнопсихиатрична експертиза, които, като
компетентно изготвени и неоспорена от страните, се кредитира изцяло.
Съгласно заключението на
вещото лице – специалист по съдебна медицина – д-р Хр. Е., понесените от ищцата травми – счупване на трохантера на лява бедрена кост, закрито, счупване
на близкия край на дясната подбедрица, както и разкъсно - контузна рана на
главата, са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Възстановителният период за
фрактурата на левия крак е 8 – 10 месеца, а на десния - 7 – 8 месеца.
От показанията на свидетелката
А. К. – майка на ищеца, притежаваща непосредствени впечатления от понесените от
пострадалия негативни изживявания, се установява, че след инцидента ищецът е била
със силно влошено физическо и психично състояние за продължителен период от
време. През периода на домашно лечение, пострадалият е бил обслужван изцяло от близките
си, тъй като на практика е бил обездвижен – „единият му крак беше гипсиран, а
на другия му направиха операция“. Свидетелката депозира показания, че едва през
есента на 2018г. /т.е. – повече от половин година след инцидента/ ищецът е
започнал да ходи с помощни средства – с патерици. Понастоящем не ги ползва, но
куца. Изпитвал е силни болки през дълъг период от време.
Доколкото неимуществените вреди по своя характер са
негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху
физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, относим към характера на
увреждането, съответно – размерът на обезщетението, е субективният аспект.
Релевантно в тази насока е заключението от допуснатата при първоинстанцинното
разглеждане на делото съдебномедицинска психиатрична експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице, процесното ПТП се е отразило негативно върху
психическото състояние на ищеца. Причинило е продължително време физически
болки, формирало е отпадналост, подтиснатост, тревожност, недоверие и повишена
бдителност. Блокирало е социалната реализация на личността, предизвикало е
постравматичен стрес. В резултат на неприятните емоционални преживявания,
ищецът е с повишено ниво на ситуативна и личностна тревожност. За подобряване
на влошеното психично здраве е необходимо провеждане на психотерапия.
Преценката за това кои фактори трябва да бъдат взети
предвид винаги е конкретна, с оглед установените факти по делото и тяхната
относителна тежест, преценена съвкупно, като принципно тежките увреждания на
здравето, респективно - трайните последици от тях, имат относително по-голяма
тежест за определяне размера на обезщетението. Касае се за комплексно увреждане
– счупване на
лява бедрена кост, счупване на близкия край на дясната подбедрица, както и
разкъсно - контузна рана на главата. Счупването
на лявата бедрена кост и дясна подбедрица е тежко увреждане, с трайни
последици. Видно от медицинската документация - Епикриза
от
„МБАЛ Х.“ АД, ищецът е постъпил
в болница веднага след инцидента – на 03.02.2018г. и е изписан на 09.02.2018г.
На датата на постъпването е извършена оперативна интервенция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур и е поставен имплант. Като „Препоръки и
назначения“ в епикризата е посочено - да
носи гипсова имобилизация на дясна подбедрица за 90 дни; да не натоварва ляв
долен крайник за шест месеца. Т.е. – поради увреждането, както на ляв, така и
на десен крак, ищецът на практика е бил обездвижен за период – не по-малък от
90 дни. Съгласно разясненията на
вещото лице - д-р
Хр. Е., дадени в съдебно заседание, възстановяването от тези травми е свързано,
освен с обездвиждаве - и със силни болки, които силни болки в чести случаи
водят до психологически усложнения. Вещото лице е обяснило и че е необходима
последваща операция за сваляне на остеосинтезата, което е свързано с
допълнителни болки.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес – почти една година, необходимостта
от повторна оперативна намеса, за да е пълен оздравителният процес, обстоятелството,
че за дълъг период от време – 3 месеца /съгл. данните
от Епикризата от „МБАЛ Х.“ АД/, ищецът е бил обездвижен, факта, че към момента на
ПТП-то пострадалият е в трудоспособна възраст - на 34 години, следва да се приеме, че справедлив
паричен еквивалент на понесените от А.К. неимуществени вреди е сумата от
60 000лв. Релевантни в тази насока са, както данните са негативните
последици по отношение на физическата, така и данните за негативни последици в психо-емоционалната
сфера на ищеца в резултат на инцидента. Освен това, удовлетворяването на
изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД налага при определяне на размера
на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална застрахователна сума
за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е
10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Ето защо и тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. В този смисъл насрещната
въззивна жалба досежно определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, се явява основателна.
Следващият спорен въпрос, очертан с предметните
предели на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, е степента на
съпричиняване за вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, каквото
възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл.432 ал.2 от КЗ.
В материалноправната норма -
чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за
вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв
тип поведение от страна на пострадалия се сочи, че ищецът е предприел пресичане на платното за движение в нарушение на
чл.113 ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП, а именно на необозначено за това място,
като пресичането е придружено с внезапно изскачане на пътното платно. Безспорно
установено в първоинстанционното производство и неспорно в настоящето е, че
ищецът е пресичал пътното платно на необозначено за това място. Това е отразено
и в Констативния протокол за ПТП /водачът на т.а. удря неправилно пресичащия
пешеходец от ляво на дясно/. Съгласно чл.113 ал.1 от ЗДвП, при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки. Съгласно разясненията на вещото лице от автотехническата
експертиза, дадени в съдебно заседание, ПТП-то е настъпило след кръстовище – на
10 -15м. По смисъла на пар.6, т.54 от ДР ЗДвП, „Пешеходна пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. В този смисъл обозначеното място за
пресичане или пешеходна пътека е продължението на тротоара. Според описаната пътна обстановка, разстоянието на
видимост на фаровете на движещото се МПС /36,80м./, опасната зона на спиране
/39.30м./ и мястото на удара, вещото лице е заключило, че пешеходецът е
„изскочил“ на пътното платно, на място, на което водачът е нямал възможност да
го види /1-2м. пред автомобила/. В допълнение на това вещото лице е обяснило,
че на въпросното място няма тротоар, а зелена площ и мантинела. Следователно,
пресичайки на необозначено за това място, ищецът е нарушил и правилата за
движение, визирани в чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП - при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с приближаващите се пътни превозни средства. Предвид момента от денонощието –
4ч. сутринта, същият би могъл да съобрази приближаващото се пътно превозно
средство и от светлините на фаровете. От страна на пешеходеца е нарушена и
забраната, визирана в чл.114, т.1 от ЗДвП - на пешеходците е забранено да
навлизат внезапно на платното за движение. За
да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. А с
оглед описаното поведение на ищеца, безспорно, същият е създал условия и е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното
поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. По
отношение поведението на водача на товарния автомобил, релевантно е
заключението от съдебноавтотехническата експертиза, съгласно което водачът не е
превишил разрешената скорост – 50км/ч., но е дадено заключение, че това не е
достатъчно да се приеме, че тази скорост е съобразената скорост. Тази скорост
не е съобразена с временната пътна обстановка – кръстовище, мокър път и недостатъчно
улично осветление. Данни за временната пътна обстановка се съдържат и в
показанията на самия водач на товарния автомобил, разпитан като свидетел по
делото – В. Д.: „настилката е много лоша“; „времето беше хлъзгаво“; „не беше
сухо“. Следователно касае се за неспазване изискването от страна на водача на
пътно превозно средство, визирано в чл.20 ал.2 от ЗДвП, при избиране
скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието
на пътя. Съпоставимо поведението на пешеходеца с това на водача на МПС, който
се е движел, макар и с недостатъчно съобразена, но разрешена скорост и е
реагирал своевременно, то степента на
съпричиняване, като поведение, при липса на което крайният вредоносен резултат
би бил предотвратен, не е еквивалентна на виновното поведение на водача на
товарния автомобил, както неправилно в процентно отношение – 50%, е приел
първоинстанционният съд. Приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, с оглед гореописаното му поведение, е в по-висока степен и следва да
бъде определен в съотношение 2/3. В този смисъл въззивната жалба на ответника в
първоинстанционното производство, касателно определената от първоинстанционния
съд степен на съпричиняване, се явява основателна. При тази степен на
съпричиняване определеното обезщетение за неимуществени вреди – 60 000лв.,
с оглед разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗЗД, следва да бъде в размер на
20 000лв.
По изложените съображения
обжалваното решение, като краен резултат, макар и по различни съображения,
следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, жалбоподателят ЗО-З.“ е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 996лв., с представени доказателства за извършено плащане. По
съразмерност му се дължат разноски в размер на 664лв.
Представеният договор за правна защита и съдействие,
сключен между жалбоподателя по
насрещната въззивна жалба и адв. К.Г., ХАК, е за осъществяване на безплатно
представителство пред въззивната инстанция, по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. Определено
съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и по съразмерност,
жалбоподателят следва да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. К.Г. адвокатско
възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната инстанция на А.А.К.,
в размер на 476,67лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №91/29.07.2019г.,
постановено по търг. д. №89/2018г. по описа на Окръжен съд Хасково, в
обжалваните части: в частта, с която ЗАД„ОЗК – З.“, ЕИК .. е осъдено да заплати на А.А.К. с ЕГН ********** сумата от
20 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на
03.02.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 08.06.2018г. до окончателното й изплащане; в
частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
20 000лв. до 40 000лв.; ЗО-З.“ е осъдено да заплати на адв. В.Ф. И. адвокатско възнаграждение в
размер на 1152.61лв.
– на основание чл.38 от ЗА, както и по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 850лв. и разноски
за вещи лица в размер на 600лв.; А.А.К. е осъден да заплати на „ОЗК – З.“ АД
направените по делото разноски в размер на 1225.78лв.
ОСЪЖДА ЗО-З.“, ЕИК .. да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. К.Г. – ХАК, адвокатско
възнаграждение за предоставяне безплатна правна защита пред въззивната
инстанция на А.А.К., в размер на 476,67лв.
ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН ********** да заплати на ЗО-З.“ ЕИК.. разноски за въззивното
производство – 664лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: