№ 2077
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330205149 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4541729, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на И. И. И. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата, в допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се
поддържат конкретни доводи за незаконосъобразност на ЕФ, като се моли за
неговата отмяна. Аргументира се тезата, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен поради нарушаване на принципа „non bis in idem“. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, съответно
атакуваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно
постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 24.02.2021 г., в 20,58 часа, в гр.
Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ транспортен възел, посока ж.к. „Тракия“ при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил,
с рег. № ***, се движел с установена наказуема скорост 73 км/ч. и наказуемо
превишение 23 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е именно
жалбоподателят – И. И. И..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM
S1.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM
S1. Видно от приложението към удостоверението за одобрен тип тази камера
работи с лазерен скоростомер, с вградено и автоматично разпознаване на
номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите
средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при
разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло
автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на
разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в
ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да
се посочи, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за
собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за
извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на
скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично
изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Така
Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
2
касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което
е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от
собственика, точно какъвто е и процесния случай.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат
толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата
грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до
100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е отбелязан като приложен.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 76 км/
час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 73 км/час, която е
и наказуемата скорост в ЕФ.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно,
че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими,
3
временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/,
което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г. / изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че в протокола по
чл. 10 от Наредбата надлежно са попълнени номерата на първо и последно
статично изображение, като процесното попада между тях.
4
Според трайната съдебна практика, обаче дори такива да не бяха
попълнени или да бе налице несъответствие между тях и номера на
представеното по делото статично изображение, пропускът не би бил
съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и
съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено би се установила от
останалите негови реквизити - дата на използване, контролиран участък, час
и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, като е налице
пълно съответствие между тези изложени в протокола и тези посочени в
ЕФ. Така изрично - Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 /
2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024
от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително
на снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма номер и дата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в
Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС
именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което
в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков
материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. Така Решение №
1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, като
в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил
изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ разполагането на
АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват успешно от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В тази връзка следва да се съобрази и че Протоколът по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Не на последно място следва да се отчете, че дори по делото да не бе
представена валидна снимка за разположението на АТСС, според трайната
съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от
5
Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза
мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и
техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл.
10 от Наредбата. В този изричен смисъл Решение № 2081 от 05.11.2021 г. по
к. адм. н. д. № 1974 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №2081/5.11.2021г.
на Административен съд Пловдив, КАНД № 1974/2021, и др.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП,
доколкото превишение от 32 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
От текста на чл. 21, ал.1 ЗДвП е видно, че ограничението за леки
автомобили в населено място е 50 км/час. В ЕФ изрично е посочено, че
процесният автомобил е лек, че нарушението е извършено в гр. Пловдив и че
е нарушено ограничение от 50 км/час, поради което не възниква абсолютно
никакво съмнение за съответствието между изложените факти и приложените
правни норми. Още повече, че напълно аналогични са и отбелязванията в
Протокола по чл. 10, в който изрично се сочи, че е нарушено общото
ограничение на скоростта 50 км/час в населено място.
На следващо място, съдът намира, че обжалваният ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба визира
задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ. В тази връзка следва
да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 1/2014 г. на ВАС, в
което е изяснено, че електронния фиш се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице. Така изрично
Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259 от 08.12.2020 г.
6
по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив и др.
Така, в атакувания ЕФ са посочени ясно териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото /град Пловдив, бул. „Найчо
Цанов“ транспортен възел/, датата /24.02.2021 г./, точния час на извършване
на нарушението /20,58/, регистрационния номер на МПС /***/, собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство, и неговият представляващ,
описание на нарушението, а именно - с описаното в ЕФ МПС е извършено
нарушение за скорост, като фактическите признаци на извършеното са
посочени в пълнота, така че по безсъмнен и категоричен начин да се разбере,
че се касае за управление на автомобил с превишена скорост 23 км/ч, при
ограничение от 50 км/ч/, нарушената разпоредба / чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/,
размерът на глобата /100 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното
заплащане /четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.
Всичко гореизложено води до извод за неоснователност на жалбата и
доколкото при извършен служебен контрол съдът не откри пороци при
издаване на ЕФ, същият като законосъобразен следва да се потвърди.
В аспект на гореизложеното, съдът намира за изцяло неоснователно
възражението на жалбоподателя за това да е допуснато нарушение на
принципа „non bis in idem“ предвид наличието на друг ЕФ - Серия К №
4541741, който касае абсолютно същото нарушение за което е издаден
обжалвания в настоящото производство ЕФ.
Действително, от изготвената справка в ЕИСС относно образувано АНД №
5148 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив се установява, че предмет на
разглеждане е въззивна жалба депозирана срещу ЕФ Серия К № 4541741 с
който на И. И. И. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, за това че на 24.02.2021 г., в 20,58 часа, в гр. Пловдив, бул. „Найчо
Цанов“ транспортен възел“, посока ж.к. „Тракия“ при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил, с рег. № ***, се
движело с установена наказуема скорост 73 км/ч. и наказуемо превишение 23
км/час. Очевидно е в случая, че с обжалвания в настоящото производство ЕФ
и този, предмет на разглеждане по АНД № 5148/ 2022 г. /все още висящо към
7
момента на постановяване на настоящия съдебен акт/ касаят изцяло
идентично нарушение, както от субективна така и от обективна страна.
Въпреки горното обаче, няма как да бъде споделено възражението на
жалбоподателя, че се касае за нарушаване на принципа „non bis in idem“, тъй
като неспазването на посочения принцип като формално самостоятелно
основние води до незаконосъобразност единствено на този санкционен акт,
който продължава да бъде част от правния мир при наличието на влязъл в
сила друг санкционен акт, с който отговорността на нарушителя вече е била
реализирана. Настоящият случай не е такъв – както вече се отбеляза издадени
са и са връчени на жалбоподателя два ЕФ касаещи едно и също нарушение, но
нито един от тях не е влязъл в сила, доколкото и срещу двата са насочени
въззивни жалби.
В аспект на горното съдът държи да отбележи допълнително следното:
Според чл.4 от Протокол 7 към ЕСПЧ никой не може да бъде съден или
наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден.
Според чл. 24, ал.1, т.6 НПК не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото престъпление
има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото.
От съпоставката на текстовете на двете норми е видно, че разпоредбата на
чл. 24, ал.1, т.6 НПК има по-широко приложно поле. Разпоредбата на чл. 4 от
Протокол 7 към ЕСПЧ въплъщава класическия принцип non bis in idem,
забраняващ повторното осъждане на едно и също лице за същото деяние,
когато спрямо същото лице за същото деяние има приключило производство
с окончателен /влязъл в сила/ акт .
От своя страна нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК съдържа както класическия
принцип, така и процесуалната гаранция, че няма да се стигне до неговото
нарушаване, съдържаща се в задължението при две висящи наказателни
процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно и също лице да се
прекратява тази която е образувана по –късно, макар нито една от
процедурите все още да не е приключила с влязъл в сила акт.
От съпоставката на двете норми е видно, че принципът non bis in idem и
процесуалната гаранция за неговото спазване следва да се прилагат по
8
следния механизъм: Когато спрямо едно и също лице за едно и също деяние
са налице две висящи процедури с наказателен характер, като никоя от тях не
е все още приключила с влязъл в сила акт- следва на основание чл. 24, ал.1,
т.6, предл.1 да бъде прекратена по-късно образуваната процедура, поради
наличие на незавършило наказателно производство. Ако по някаква причина
обаче двете производства продължат паралелното си развитие и едно от тях
приключи с влязъл в сила акт, следва на основание класическия принцип non
bis in idem да бъде прекратено производството, което все още е висящо,
независимо кое производство е образувано първо /така ТР № 3/2015 г. ОСНК
на ВКС/.
Видно от чл. 12 ЗАНН санкциите налагани по реда на ЗАНН целят както
санкциониране на нарушителя, така и индивидуална и генерална превенция,
т.е преследват същите цели като наказанието в наказателния процес /чл. 36
НК/. В същото време практиката на Европейския съд по правата на човека е
категорична, че национални процедури, които преследват цели сходни с
целите на наказателния процес имат наказателен характер по смисъла на
ЕКЗПЧОС и за тях следва да намери пълно проявление принципа за non bis in
idem, въплътен чл. 4 от Протокол 7 към ЕСПЧ. Така изрично - Решение по
делото „Цоньо Цонев срещу България“, Решение от 2.09.1998 г. на ЕСПЧ по
делото Лауко срещу Словакия, (Lauko v. Slovakia), Решение от 21.02.1984 г.
на ЕСПЧ по дело Йозтюрк срещу Федерална Република Германия (Ozturk v.
Federal Republic of Germany), Дело Сергей Золотухин срещу Русия. В този
смисъл и практиката на ВКС - Решение № 143/ 07.10.2016 г., второ
наказателно отделение, наказателно дело № 518/2016 г. по описа на ВКС.
От гореизложеното е видно, че принципа за non bis in idem, прогласен в
чл.4 от Протокол 7 към ЕСПЧ намира приложение и в процесите по ЗАНН.
От друга страна, от разкрития наказателен характер на процеса по ЗАНН по
смисъла на ЕКЗПЧОС и от изричната препращаща норма на чл. 84 ЗАНН
следва, че в процесите по ЗАНН следва да намери приложение и нормата на
чл. 24, ал.1, т.6 НПК, доколкото подобно прекратително основание не е
уредено в чл. 34 ЗАНН. В този смисъл е и практиката на Административен
съд Пловдив - Определение № 860 от 24.04.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 1180 /
2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 382 от
20.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3696 / 2017 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, и др.
9
В ТР № 3/2015 г. и ТР № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС е изложено
категоричното виждане на ВКС и на Европейския съд, че отправна точка при
преценка дали е налице повторно наказване за „едно и също деяние“ следва
да бъде „конкретното незаконно поведение”, „идентичността на фактическите
актове”, деянието като „исторически акт“.. Преценката дали е налице „същото
деяние“ по двата отделни процеса изисква във всеки отделен случай да се
съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват
от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е
предприето поведението на дееца.
Абсолютно същото важи и относно разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК. В
трайната практика на ВКС се приема, че понятието „същото престъпление"
има свой материалноправен смисъл и винаги се определя с оглед фактите,
включени в обвинението, а не с оглед неговата правна квалификация. Също
така, трайно се приема, че при тълкуване на понятието „същото
престъпление“ по смисъла на чл. 24, ал.1, т.6 НПК следва да се съобразяват
задължителните тълкувания на Европейския съд относно понятието „същото
деяние“ във връзка с принципа non bis in idem. Така изрично Решение № 71 от
17.06.2015 г. по н. д. № 1958 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение, Решение № 97 от 11.04.2017 г. по н. д. № 238 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 145 от 14.04.2014 г. по нак.
д. № 322/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 575 от 03.01.2013 г.
по нак. д. № 2064/2012 г. на Върховен касационен съд.
Както вече се посочи - при съпоставка на деянията предмет на двете
административно наказателни производства се установява, че деецът е
наказан за една и съща система от телодвижения, извършени по едно и също
време на едно и също място, при една и съща обстановка, с едни и същи
средства, при единство на решението, а именно за това, че на 24.02.2021 г., в
20,58 часа, в гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ транспортен възел“, посока
ж.к. „Тракия“ при максимална разрешена скорост за движение в населено
място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час,
МПС – Лек автомобил, с рег. № ***, се движело с установена наказуема
скорост 73 км/ч. и наказуемо превишение 23 км/час.
Гореизложеното налага извод, че се касае за тъждество на фактите по двата
електронни фиша.
10
В случая класическия принцип за non bis in idem, прогласен в чл.4 от
Протокол 7 към ЕСПЧ и чл. 24, ал.1, т. 6 НПК не може да намери
приложение, доколкото както вече се спомена при изясняване на приложното
му поле той изисква едното производство с наказателен характер да е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. В същото време, както вече се
посочи, от извършена от настоящия състав служебна справка в деловодната
система е видно, че приложеният по делото ЕФ № 4541741 е предмет на
разглеждане по АНД № 5148/2022 г. по описа на РС - Пловдив, което е все
още висящо.
В случая обаче от номерата на двата ЕФ се установява, че обжалваният в
настоящото производство ЕФ е издаден преди този, който е предмет на
разглеждане по АНД № 5148/ 2022 г. Поради това, по мнение на настоящата
съдебна инстанция, към момента на издаване на ЕФ № 4541741, за
административно наказващия орган е била налице забраната на чл. 24, ал.1,
т.6, предл.1 НПК да го издаде поради наличие на вече висящо производство
за същите факти срещу същото лице, по което вече е бил издаден ЕФ №
4541729. Посоченото обаче не може по никакъв начин да рефлектира върху
законосъобразността на обжалвания в настоящото производство ЕФ и същият
като правилно и законосъобразно постановен следва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази
предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и начинът
на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че
справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4541729, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на И. И. И. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И. И. И. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР
11
- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12