№ 3535
гр. Варна, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20223100501574 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 39624/13.06.2022 от В. М. М. против решението
на ВРС-49с-в № 1386/12.05.2022г по гр.д.№ 10677/2021г в ЧАСТИТЕ МУ, с които е
отхвърлен предявеният от него като ищец против ЕТ„Г. МИРЕВ – 53“ ЕИК ************,
седалище и адрес на управление: гр.Долни чифлик, обл.Варна ************, осъдителен
иск за заплащане на сумата за разликата над 1,57лв до общо претендирания размер 2750лв,
претендирана като обезщетение за ползване без основание на собствена на ищеца реална
част с площ от 15,24кв.м. от имот - НИВА, находяща се в гр.Долни чифлик, общ.Долни
чифлик, обл.Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл.№ 183009 с ЕКАТТЕ 21912 и с
обща площ 5040кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003,
000292, през периода от 17.04.2018г до предаването на владението на 25.03.2021г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ –
21.07.2021г до окончателното изплащане на вземанията, на осн.чл.59 ал.1 ЗЗД; и съответно
не са присъдени в полза на ищеца сторените от него разноски за производството по делото.
Счита решението за неправилно и необсновано, постановено в противорчеие с
материалния закон и доказателствата по делото и затова моли за неговата отмяна, вместо
което да бъде постановено друго за уважаване изцяло заявената претенция
За да обоснове правните си изводи досежно определения от него размер на
обезщетението, ВРС е приел, че ищецът се легитимирал като собственик на порцесната част
от ПИ, както и че ответникът бил ползвал същата и затова дължи обезщетение.
По отношение размер на дължимото обезщетение съдът приел, че предназначението
на имота било нива, т.е. за земеделско ползване, а от заключението на вещото лице се
1
установявало, че към момента на огледа била засята с пшеница.
РС е приел, че ищецът не бил навел твръдения и не бил представял доказателства
през процесния период да е имал възможност и намерение да използва земята за друго
предназначение имота и затова не обосновавал различен размер на обедняването.
Една от най-често разглежданите хипотези за приложение на правилото на чл.59 ал.1
ЗЗД са случаите, в които е осъществена фактическа власт и ползване от страна на лице,
чието основание за ползване и служене с чуждо благо или не е възникнало или е отпаднало с
обратна сила.
В практиката се приема, че ако се установи, че ответникът ползва имота без правно
основание, то отговорността мy да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем,
който би плащал за ползването на същия имот, като обедняването на собственика е в същия
размер - пазарният наем за процесния имот, който последният би получил за спорния
период. А когато се касае за имот, който има стопанско предназначение и е собственост на
правен субект, имащ качеството на търговец, собственикът би могъл да реализира доходи от
него, като го използва за търговската си дейност или го предоставя на трети лица за
осъществяване на извършвана от тях търговска дейност. Тези аргументи са доразвити в
Решение № 24/1.06.2016г по гр.д.N 2968/2015г на ВКС, IV ТО, в което е посочено, че когато
едно лице ползва чужд имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава
собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като
извлича доходи от него.
За успешното реализиране на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД не е от значение начинът на
ползване, респ.неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от
ответника - държател, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата
му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за
нейното ползване /Решение № 88/28.08.2017г по т.д.№ 834/2016г на ВКС, II ТО/.
Това е позицията на решаващия състав в Определение № 232/ от 7.03.2016г по гр.д.№
454/2016г на ВКС IV ГО, според което, ако ответникът не е развивал дейност и не е
реализирал приходи, съобразно неговото счетоводство, то това е правно ирелевантно за иска
по чл.59 ЗЗД. Така съдебната практика достига до извода, че правото на собственика да
получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставено в
зависимост от волята на лицето, което държи без основание негова вещ и е без значение
дали реализира или не доходи от нея /Решение № 204/5.09.2013г по търг.д.№ 1158/2010г на
ВКС/.
В конкретния случай е установено чрез събраните по делото доказателства, че
ответникът ЕТ„Г. МИРЕВ-53" ЕИК ************ е ползвал процесната част от имота на
ищеца за производствена и търговска дейност, без основание през периода от 17.04.2018г до
25.03.2021г. За изхода на настоящия спор е без значение дали е бил реализирал печалба или
не от тази дейност. Ответникът е спестил заплащане на наем на доверителя ми, в какъвто
размер е настъпилото обедняване на ищеца.
2
ВРС неправилно приема, че обедняването на ищеца се равнявало на сумата, която той
би получил при ползването на имота по обичайното му предназначение - в случая като
земеделска земя за процесния период. В случая е налице реално ползване на имота за
производствена и търговска дейност от страна на ответника, в това число върху имота са
били изградени ограда и части от помещения. Предназначението на имота в случая няма
значение, както няма значение с какво ищецът щял да засади нивата, ако я ползвал лично
или на кого и за какво би я отдал под наем.
Житейски и правно е логично, че ако В. М. е отдал имота на ЕТ „Г. Мирев-53“ за
строителство на огради и производствени помещения и ползването им върху неговата земя,
то наемът едва ли би бил в размер на средното рентно плащане за района.
Като е пренебрегнал събраните доказателства по делото и установения начин на
неоснователно ползване на имота на ищеца, ВРС е постановил неправилно и необосновано
решение.
Не е спорно, че ответникът по делото е собственик на съседен имот и че с решение №
5210/25.11.2019г по гр.д.№ 5396/ е прието от съда за установено спрямо отв.Г. Василев
Мирев ЕГН *********, действащ в качеството си на ЕТ „Г. МИРЕВ“, че В. М. е собственик
на реална част с площ от 15,24кв.м. от НИВА в гр.Долни чифлик, обл.Варна, м-ст
„Кайряка“, представляваща имот пл.№ 183009 с обща площ 5040 кв.м., при посочените
граници, и осъден настоящият ответник да преустанови неоснователните действията, с
които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне изградената
от него полумасивна стопанска постройка в частта, в която навлиза в нивата на ищеца. Със
същото решение ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 500лв като
обезщетение за времето, през което ищецът е бил лишен от реалното ползване на
процесната релана част от имота си в размер на пазарния наем, считано от датата 8.08.2016г
до подаване на исковата молба-16.04.2018г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, на
осн.чл.59 ЗЗД.
По делото е установено, че след влизане в сила на горепосоченото решение
ответникът е продължил да ползва процесната част от имота на ищеца до 25.03.2021г, след
като е било образувано изп.дело за това, видно от приложеното към исковата молба
удостоверение по и.д.№ 2020311040158 на СИС при ВРС.
През посочения период ответникът е продължилда държи изградените от него ограда
и сгради, както са описани в решението, без основание.
За размера на дължимото обезщетение е била допусната СИЕ със сл.задача: да бъде
определен размерът на средния пазарен наем за площ, използвана за производствени и
търговски цели в района на гр.Долен Чифлик, като съобрази точното местоположение на
имота и изчисли полагащия се наем за процесната реална част от нива пл.№ 183009 за
периода от 17.04.2018г до 25.03.2021г.
В.лице се е отклонило от така поставената задача, като без наличие на възражение
3
или искане от ответника или поставен въпрос от страна или служебно от съда, е разширило
задачата с определяне на «средно рентно годишно плащане за ползване на земеделски
земи». Инж.А. бил събрал данни от къде ли не, за да обоснове т.нар. от него «втори
вариант», за който не е имал поставена задача.
В тази връзка ищецът е направил възражение при приемането на експертизата, тъй
като вещото лице е излязло извън задачата и горното да се има предвид от съда при
постановяването на решението.
След като не е имало поставена такава задача към вещото лице, то и същата не е
следвало да се взема предвид при постановяване на решението. В този смисъл, вещото лице
е «бонифицирало» ответника, който не се бил „сетил“ до този момент да поиска
обезщетението да се изчисли по средно рентно плащане на нива, а срокът му за това е
преклудиран към заседанието, в което е приета експертизата.
С горното счита, че е допуснато грубо нарушение на състезателното начало в
процеса, равенството на страните и процедурните правила за допускане и събиране на
доказателства.
Ето защо, независимо от възраженията за неправилно прилагане на материалния
закон при определяне обезщетението в конкретния случай, счита, че т.нар. «втори вариант»
на експертизата следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Като не е сторил
това, ВРС е нарушил процесуалния закон и основни принципи на правораздаването.
Очевидно е противоречието между обжалваното решение и представеното по делото,
с което ответникът е осъден да заплати обезщетение за предходен период.
Счита, че по делото са събрани достатъчно и убедителни доказателства за размера на
«спестения наем» от страна на ответника, чрез който се определя и размерът на
обедняването на ищеца.
Казусът е конкретен, а не приниципен. ВРС е излязъл от конкретиката и е изградил
мотивите си върху предположения, в това число, че не било установено, дали ищецът би
ползвал имота по някакъв начин, ако същият не би бил зает от ответника. В случая, обаче,
имотът е бил зает за конкретна дейност и ако е имало договор за това между страните, то той
би бил за наемна цена в размер, отговарящ на ползването на имота от ответника, а не за
садене на пшеница, например.
Поради изложеното моли за отмяната на първоинст. решение като неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част и за постановяване на друго за уважаване на иска му
в цялост.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски, вкл. и адв.хонорар за
двете инстанции.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор ЕТ“Г. МИРЕВ-
53“.
4
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, налагащи даване
указания на страните по правната квалификация на иска, разпределение на
доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно
събиране на такива.
Ето защо, жалбата следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 39624/13.06.2022 от В. М. М.
против решението на ВРС-49с-в № 1386/12.05.2022г по гр.д.№ 10677/2021г в ЧАСТИТЕ
МУ, с които е отхвърлен предявеният от него като ищец против ЕТ„Г. МИРЕВ–53“ ЕИК
************, седалище и адрес на управление: гр.Долни чифлик, обл.Варна ************,
осъдителен иск за заплащане на сумата за разликата над 1,57лв до общо претендирания
размер 2750лв, претендирана като обезщетение за ползване без основание на собствена на
ищеца реална част с площ от 15,24кв.м. от имот - НИВА, находяща се в гр.Долни чифлик,
общ.Долни чифлик, обл.Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл.№ 183009 с ЕКАТТЕ
21912 и с обща площ 5040кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747,
183010, 043003, 000292, през периода от 17.04.2018г до предаването на владението на
25.03.2021г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ – 21.07.2021г до окончателното изплащане на вземанията, на осн.чл.59 ал.1 ЗЗД;
съответно не са присъдени в полза на ищеца сторените от него разноски за производството
по делото съразмерно на отхврълената част от претенцията.
НАСРОЧВА делото за разглеждането на въззивната жалба в о.с.з. на 1.11.2022г от
13.30ч, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6