№ 1469
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100507930 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20043840 от 16.02.2021 г. по гр.д.№ 825/2020 г. на Софийски
районен съд, 139 състав, са предоставени на основание чл. 127, ал. 2 СК
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е.Е.
К.а, ЕГН **********, на майката М. Г. Г., ЕГН **********. Постановено е на
основание чл. 127, ал. 2 СК детето Е.Е. К.а, ЕГН **********, да живее при
майката М. Г. Г., ЕГН **********. Определен е, на основание чл. 127, ал. 2
СК, режим на лични отношения на бащата Е.К.. К., ЕГН **********, с детето
Е.Е. К.а, ЕГН **********, както следва:
до навършване на двегодишна възраст на детето
всяка втора, трета и четвърта събота от месеца от 10:00 часа до 14:00
часа на място в гр. София, посочено от майката и с право на майката да
присъства или да изпрати пълнолетно лице да присъства.
след навършване на двегодишна възраст на детето
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00
часа в неделя (с преспиване);
два пъти по 10 дни през лятото (юни, юли и август), по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава до
1
1 юни да съобщи на бащата планирания си годишен отпуск през лятото.
всяка четна година на Коледните празници, за времето от 10:00 часа на
24 декември до 17:00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година – на
Новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 29 декември до
17:00 часа на 1 януари следващата година,
всяка четна година – Великденските празници, за времето от 10:00 часа
на Разпети петък до 17:00 часа на Велика събота; всяка нечетна година –
за Великденските празници, за времето от 10:00 часа на Великден до
17:00 часа на понеделника след Великден
за рождения ден на детето – за два часа по споразумение с майката, при
липсата на такова – за периода 10:00 часа до 12:00 часа;
за рождения ден на бащата – за два часа по споразумение с майката, при
липсата на такова – за периода 17:00-19:00 часа.
Осъден е Е.К.. К., ЕГН **********, да заплаща на детето си Е.Е. К.а, ЕГН
**********, чрез неговата майка М. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.
127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК издръжка в размер на 250 лв. месечно за периода
20.02.2020 г.- 7.04.2020 г., както и за периода след 16.02.2021 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до пълнолетие или до
настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката,
като е отхвърлен предявеният иск за издръжка за разликата над 250 лв. до 300
лв. като неоснователен и за периода 08.04.2020 г.-16.02.2021 г. на основание
т. 22 от ППВС № 5/1970 г.
Осъден е Е.К.. К., ЕГН **********, да плати на детето си Е.Е. К.а, ЕГН
**********, чрез неговата майка М. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.
149 СК сумата от 542,78 лв. – издръжка за минало време за периода
27.10.2019 г.- 20.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020
г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за
издръжка за минало време за разликата над 542,78 лв. до 954,68 лв.
Допуснато е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от М. Г. Г., чрез адв.
С.Б., срещу решението в частта, която са определени мерките относно режима
на лични отношения на бащата с детето Е.Е. К.а след навършване на
двегодишна възраст на детето. Счита, че постановеният режим в тази част е
неудачен с оглед нуждите на детето и възможностите на бащата да откликва
на тях. Отделно счита, че не следва да се сливат празниците Бъдни вечер и
Коледа и моли двата празника да бъдат разделени. Възразява и срещу
продължителността на пребиваване на детето при бащата за Новогодишните
празници. Желае то да е в рамките от 10,00 ч. на 31-ви декември до 19,00 ч.
на 1-ви януари. Относно режимът през летните месеци, счита, че в тези десет
дни бащата следва да взима детето си без преспиване всеки ден от 10,00 до
19,00 ч. В останалата част счита, че решението е правилно.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от Е.К..
К., чрез адв. Т.Т.. Изложени са съображения за нейната неоснователност.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена и въззивна жалба от Е.К.. К., чрез
адв. Т.Т.. Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид критериите,
от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, а
именно упоменатите в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., при определяне на най-добрия
интерес на детето. Сочи, че е налице реална опасност да бъде причинена
вреда на детето, което да приема баща си като непознат и чужд човек,
предвид създалата се ситуация и определения режим на лични отношения.
Излагат се съображения във връзка с полаганите от бащата грижи за детето в
периода преди раздялата между родителите, както и разширеният роднински
кръг – родителите на бащата, които биха могли също да го подкрепят, като се
сочи, че бабата на детето по бащина линия е педагог. Сочи, че майката на
детето недобросъвестно се опитва да прекъсне връзката между баща и дете, а
постановеното първоинстанционно решение е във вреда на детето, защото е
прекъснат личния контакт между него и баща му. Сочи се, че решението е
неправилно и в частта за присъдената издръжка, като размерът не бил
определен от съда при съобразяване с нуждите на детето и възможностите на
родителите. Прави се искане решението да бъде отменено в обжалваните
части, като бъде определен режим на лични отношения между бащата и
детето, посочен подробно във въззивната жалба. Прави се искане и
присъденият размер на издръжката за детето да бъде намален до законовия
минимум. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден
от М. Г. Г., чрез пълномощника адв. С.Б.. Изложени са съображения за
нейната неоснователност.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Установява се, че страните по делото – родителите на малолетната Е.Е. К.а, са
живели във фактическо съпружеско съжителство в периода втората половина
на 2018 г. до края на октомври 2019 г., когато са се разделили поради
влошените си отношения. Детето Е. е родено на *******
С първоинстанционното решение родителските права по отношение на детето
Е. са предоставени на майката М. Г. Г., като в тази връзка спор между
страните няма. Решението в тази част е влязло в сила.
По делото се установява, че до момента срещите между бащата и детето след
раздялата между родителите са се осъществявали в присъствие на майката в
дома , в градинка в близост до дома , както и в детски център. Съгласно
определените от първоинстанционния съд привременни мерки, режимът на
лични отношения между бащата и детето се осъществява всяка втора, трета и
четвърта събота от месеца от 10,00 ч. до 14,00 ч. на място в гр. София,
3
определено от майката и с право на майката да присъства или да изпрати
пълнолетно лице да присъства. Впоследствие привременните мерки са
изменени, като е посочено, че срещите са на място, различно от дома на
майката и двора, прилежащ към дома на майката. Впоследствие
привременните мерки са допълнени, като е определен режим на лични
контакти на бащата с детето на рождения ден на Е. – 3 септември, за 2 часа –
от 11,00 до 13,00 ч., в дома на бащата.
Пред въззивната инстанция спорът се съсредоточава в режима на лични
отношения между бащата и детето, както и размерът на дължимата от бащата
издръжка.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред въззивния съд, майката заявява, че
има притеснения да оставя детето само с бащата, тъй като Е. била все още
твърде малка и бащата нямал необходимия капацитет да се справи. Сочи, че
същият не спазвал определеният му режим на лични отношения с детето и
нямал истински интерес към него. Не смята, че бащата може да празнува
заедно с детето Коледните празници.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред въззивния съд, бащата сочи, че
отношенията с майката са влошени. Определеният от първоинстанционния
съд режим бил неподходящ. При осъществяване на срещите между него и Е.
майката на детето и дядото по майчина линия присъствали и се държали като
„надзиратели“, детето се разстройвало. Счита, че следва да му бъде дадена
възможност да вижда детето насаме, в спокойна обстановка. Сочи, че майка
му е педагог и може да му помага при грижите за детето. Същата живее на
около 20-30 минути от дома на бащата.
Пред въззивната инстанция е допуснато изслушване на заключение на вещо
лице по съдебно-психологическа експертиза. Вещото лице е предложило и
режим на лични отношения между детето и бащата, който счита адекватен за
нуждите на детето и съобразен с възрастта му.
Пред въззивната инстанция са приети социални доклади от ДСП – Люлин,
изготвен на базата на проведен с майката разговор, посещение в дома и
разговор с личния лекар на детето, както и на ДСП – Красно село, изготвен на
базата на проведен с бащата разговор и посещение в дома му. Констатира се,
че и двамата родители имат добри социално-битови условия за отглеждане на
детето и желание да го отглеждат.
Като доказателство по делото е прието съдебномедицинско удостоверение №
621/2021 г., съставено на 21.09.2021 г., като съдържащото се в него
заключение е, че при прегледа на детето се е установило наличие на малка
разкъсно-контузна раничка по лигавичната повърхност на долната устна,
покрито с белезникав налеп; отчупване на минимален фрагмент от долния
режещ ръб на първи горен ляв зъб; охлузвания под долна устна и в областта
на брадичката; охлузвания в областта на дясно коляно. Сочи се, че тези
травматични увреждания са получени от действието на твърди и тъпи
предмети. Майката твърди уврежданията да са настъпили по време на среща
между бащата и детето на 18.09.2021 г.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето:
Спорно е какъв е подходящият режим на лични отношения, който бащата
4
следва да има с детето, като в тази връзка спорно е и обстоятелството какъв е
родителският капацитет на бащата и има ли възможност същият да посреща
нуждите на детето. Във връзка с твърденията на бащата, че майката
възпрепятства контактите му с детето, което застрашава съществуването на
връзката баща – дете, спорно е и какъв е родителският капацитет на майката.
Спорно е също така и какъв е най-добрият интерес на детето и какъв режим на
лични отношения с бащата би се явявал адекватен на нуждите му.
В тази връзка въззивният съд отбелязва, че по делото са представени и приети
доказателства /както писмени, така и гласните доказателства, събрани при
разпит на доведените от страните свидетели пред първоинстанционния съд/,
установяващи влошените отношения между двамата родители, които обаче са
от значение за предмета на делото само доколкото се отразяват на връзката на
детето с всеки от тях и следва да бъдат коментирани единствено в този
контекст.
Във връзка с обстоятелствата, които се вземат предвид от съда при
определяне на това какъв е най-добрият интерес на детето, все още са в сила
постановките на Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС. Същевременно в § 1, т. 5 от ЗЗДет. е дадена дефиниция на
понятието "най-добър интерес на детето", като се сочи, че в съдържанието на
същото се включва преценка на желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Доколкото родителските права са предоставени за упражняване на майката и
детето живее заедно с нея, като в тази връзка между страните няма спор, най-
добрият интерес на детето по всеки от посочените по-горе критерии следва да
бъде преценен с цел определяне на подходящ режим на лични отношения с
бащата, т.е. на изследване подлежи възможността на бащата да посрещне
адекватно нуждите на детето, поради което мотивите на въззивния съд следва
да бъдат изложени в тази насока.
По отношение на физическите потребности на детето, на първо място следва
да се отбележи, че съгласно представените по делото социални доклади на
ДСП – „Красно село“ /л. 97 и сл. от първоинстанционното производство и л.
64 от въззивното производство/ бащата разполага с подходящи битови
условия за отглеждане на детето – в жилището, което обитава, е обособена
самостоятелна детска стая за детето Е., като бащата се е снабдил с
необходимите принадлежности за отглеждането ѝ.
Относно физическите потребности, касаещи необходимостта детето да бъде
хранено, подходящо облечено, личната му хигиена да бъде поддържана и
върху него да се осъществява подходящ родителски контрол, въззивният съд
кредитира заключението на приетата по делото съдебно-психологическа
експертиза, в която вещото лице по въпроса относно родителския капацитет
на двамата родители сочи, че и двамата са клинично здрави, с доходоносни
професии, чрез които имат ресурса сами, поотделно и без подкрепата на
5
други да обгрижват детето си. Същевременно ресурсът и на двамата родители
се разширява, доколкото същите имат възможността да разчитат на подкрепа
за отглеждането на детето и от разширеното си семейство. В посочените по-
горе социални доклади, представени по делото, също е налице такава
констатация. По делото няма данни, които да разколебават извода на
въззивния съд, че бащата е способен да обгрижва по подходящ начин детето
си и да посреща адекватно физическите му потребности. Съмненията на
майката, че същият не е способен да прави това, не са подкрепени с
посочване на конкретни факти и обстоятелства, които да разколебават
изводите на въззивния съд в обратния смисъл. От представеното
съдебномедицинско удостоверение № 621/2021 г. не става ясно при какви
обстоятелства детето е получило нараняване, характеризиращо се като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, нито каква е ролята
на бащата за настъпване на уврежданията.
По отношение на емоционалните и психическите потребности на детето,
следва да се отбележи следното: по делото не се установяват факти и
обстоятелства, които да подкрепят твърденията на майката, че бащата е
дезинтересиран от детето и че общуването между двамата в нейно отсъствие е
във вреда на детето. Тези твърдения същата основава на обстоятелството, че
бащата не е проявил постоянство при срещите си с детето, като е пропускал
част от тях. Сочи, че бащата принципно не бил загрижен за детето. Само по
себе си обстоятелството, че бащата не спазва определения му от
първоинстанционния съд режим, дори да бъде установено, не води пряко до
извод, че същият няма необходимия родителски капацитет за отглеждане на
детето – в хода на делото бащата многократно е изтъквал, че този режим е
неподходящ, тъй като присъствието на майката на срещите води до ескалация
на напрежението, срещите не се провеждат на подходящо място, като поради
тези причини детето се изнервя от цялостната обстановка. Тези твърдения се
подкрепят от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели,
които сочат както за възникнали между родителите конфликти, така и че
контактите между баща и дете се осъществяват на неподходящи места. В този
смисъл е и заключението на вещото лице, съгласно което обстановката, в
която се осъществяват срещите между детето и бащата – детски център, е
неподходяща и не съдейства за изграждане връзката между дете и баща, като
действително допринася детето да се изнервя. Ето защо неспазването от
страна на бащата на един видимо неподходящ режим на лични отношения с
детето не може да бъде обстоятелство, което да обосновава извод за
недостатъчен родителски капацитет.
В тази връзка въззивният съд намира, че следва да се кредитира заключението
на вещото лице, съгласно което напрежението между двамата родители е
ескалиращо и разногласията им – непреодолими. Вещото лице описва, че при
проведената с двамата родители среща, същите са изпаднали в яростен
конфликт с вербално агресивни нападки. Подобна ескалация на напрежението
при всеки контакт между бащата и детето, който се осъществява в присъствие
на майката, е в ущърб на родителския капацитет и на двамата родители, които
явно са в невъзможност да преодолеят различията си или да ги поставят
настрана в името на доброто развитие на детето. Вещото лице сочи, че
същото е реагирало на разигралата се сцена като е продължило да си играе
6
само, фокусирано в играта. Прави заключение, че този маниер на
комуникация между родителите е добил в съзнанието на детето Е. рутина и е
станал предвидим и очакван сценарий. Вещото лице констатира, че в
дългосрочен план е налице риск от нанасяне на изключителна вреда за
психоемоционалното развитие на детето.
Всяко дете има естествена потребност да познава и да общува и с двамата си
родители, като законът закриля това негово право и ограничения спрямо
същото се допускат само при наличие на обстоятелства, които биха довели до
поставяне в риск на физическото, емоционалното, психическото или
социалното съществуване и развитие на детето.
В тази връзка следва да се кредитира заключението на вещото лице, което
сочи, че към момента детето е формирало привързаност към бащата и го
разпознава като такъв, въпреки спорадичното им общуване. Вещото лице не е
установило данни бащата да не притежава социални умения да общува с
дъщеря си или да не познава потребностите и интересите . Същият я
приобщава по начин, подходящ за възрастта , като тя откликва. От
свидетелските показания на св. И. и св. К. /последните съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК/ се установява, че макар и при неподходящи
условия, бащата при провеждане на срещите с детето е общувал с него по
подходящ начин и е показвал емоционалната си привързаност, като детето се
е радвало на контакта – така показанията на св. И. и заключението на вещото
лице. Св. Б. Г. не е присъствал на срещи между бащата и детето и преразказва
чутото от майката. Св. Г. Г. сочи, че бащата няма подход към детето и същото
усеща „негативизма“ му. Тези показания съдът също цени като
заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е баща на
ответницата и ищца по насрещните искове, като по отношение на
обстоятелството относно начина на общуване между бащата и детето и
изградената от тях връзка, същите противоречат на показанията на св. И.,
незаинтересован от изхода на делото, св. К., чиито показания съдът също
цени при условията на чл. 172 ГПК, но които се подкрепят от другите
доказателства по делото, както и на заключението на вещото лице, което е
имало възможност пряко да наблюдава комуникацията между баща и дете,
както и динамиката между двамата родители и детето, когато са заедно. От
друга страна, твърденият негативизъм на бащата, както и притеснението му,
намират обяснение във възприеманата от него като враждебна среда, в която
се провеждат срещите с детето. Предвид изложеното, опровергават се
твърденията на майката, че бащата третира детето като „неодушевен
предмет“.
От заключението на вещото лице се установява, че към момента водеща
фигура в живота на детето е тази на майката, което е обяснимо и предвид
възрастта му и фазата, в която се намира. Доколкото обаче детето расте и се
развива, все повече ще има нужда и от присъствието на баща си и, предвид
вече формиралата се привързаност между двамата и естествените
потребности на детето, изграждането на добра емоционална връзка между
двамата би било в негов интерес. Ето защо режимът на лични отношения
между детето и бащата следва да бъде съобразен с тези потребности. В тази
връзка следва да бъде съобразено и приетото от вещото лице, че връзката
майка-дъщеря е значително по-силна от връзката баща-дъщеря, като в този
7
период майката е съумяла да изгради здравословни стереотипи на
функциониране на детето, навици и рутина, но бащата се нуждае от свое
време с детето, в което да формира аналогични стереотипи и в неговата среда,
която детето да припознае също като своя. Т.е. за благоприятното развитие на
връзката баща-дете е необходимо на бащата да бъде дадена възможност да
участва в отглеждането на детето в своята собствена среда, в която детето да
бъде интегрирано.
Въззивният съд съобразява, че съгласно заключението на вещото лице
подходящият режим на лични отношения следва да мине през няколко етапа,
като преходът за детето да става плавно. Първата фаза е детето да бъде
предавано от майката на бащата за няколко часа, без нейно присъствие.
Втората фаза е детето да бъде предавано с преспиване за една нощ, а третата –
за две нощи. Вещото лице счита, че до третата фаза следва да се стигне след
навършване на тригодишна възраст от детето.
В тази връзка въззивният съд констатира, че по делото няма данни след
навършване на двегодишна възраст на детето страните да са пристъпили към
изпълнение на определения с първоинстанционното съдебно решение режим,
който включва пренощуване на детето при бащата всяка втора и четвърта
седмица от месеца – от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя. Събраните
по делото данни сочат, че все още се спазват определените привременни
мерки и детето вижда баща си в присъствието на майката или определено от
нея лице. Ето защо процесът на адаптация на детето към срещи с бащата в
отсъствие на майката или трето лице все още не е започнал. Въпреки че
съгласно посоченото по-горе, бащата има необходимия родителски капацитет
да се грижи за детето и да отговаря на физическите, емоционалните и
социалните му потребности, и има принципна възможност за режим на лични
отношения, включващ пренощуване на детето в дома му, към такъв следва да
се пристъпи едва след известен период на адаптация, в който детето следва да
осъществява контакт с баща си в определени часове от деня, без преспиване.
Този подход гарантира, че детето няма да понесе по негативен начин една
рязка промяна в начина му на живот и навиците му. Ето защо определеният с
настоящето решение режим е в рамките на три периода, осигуряващи плавен
преход за детето в рамките на новата за него ситуация.
При определяне на режима въззивният съд съобразява и становището на
въззивницата Г. относно разпределянето на празничните дни между двамата
родители, както и становището на въззивника К. относно възможността
детето да прекарва повече време с него през лятото.
За обезпечаване интересите на детето и предвид необходимостта режимът на
отношения с бащата да се осъществява в три различни периода, така
постановеният режим следва да има характер и на привременни мерки и да се
изпълнява незабавно.
Относно размера на дължимата на детето издръжка:
Страните са представили доказателства за доходите си. Бащата е
трудоспособен и работи, заплатата му е над размера на минималната работна
заплата. Не се установява детето да има специални потребности, които да
водят до нужди от издръжка, надхвърлящи обичайните за дете на неговата
възраст. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения
8
относно обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на издръжката, които въззивният съд споделя.
Предвид необходимостта ежедневните нужди на детето да бъдат адекватно
посрещани в обстановка на засилващи се инфлационни процеси към датата на
провеждане на последното открито заседание по делото /наличието на които е
обстоятелство, което е ноторно известно/, въззивният съд намира, че общият
размер на средствата, необходими за издръжка на детето, са в размер от около
500 – 550 лв., поради което определеният от първоинстанционния съд размер
на дължимата от ответника по насрещния иск издръжка в размер от 250 лв. се
явява правилно определен. Същевременно този размер на дължимата
издръжка е съобразен с възможностите на бащата и заплащането на тази сума
не би било твърде обременително за него. Ето защо решението в тази част
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разноски в производството по спорна съдебна администрация, каквото е
настоящето, могат да се претендират пред въззивната и касационната
инстанция, като в тези случаи важат общите правила по чл. 78 ГПК. В случая
обаче разноски не следва да се присъждат на никоя от страните, въпреки
направените искания, доколкото въпреки че първоинстанционното решение в
частта относно определения режим на лични отношения е отменено и е
определен нов такъв от въззивния съд, същият се различава от поискания
както от ищеца въззивник, така и от ответницата въззивница режим, поради
което не може да се направи извод за основателност на искането за разноски
на която и да е от страните по това искане. Решението на
първоинстанционния съд е потвърдено в частта относно присъдената
издръжка, като това обстоятелство би могло да обуслови присъждане на
разноски в полза на необжалвалата решението страна по този иск –
въззиваемата М.Г., но видно от представения договор за правна помощ и
съдействие, съдържащ и разписка за платената сума, същата е реализирала
разноски за изготвяне и подаване на въззивна жалба. Не се претендират
такива за изготвения писмен отговор на въззивната жалба, подадена от
въззивника Е.К.. Ето защо разноски не се дължат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20043840 от 16.02.2021 г. по гр.д.№ 825/2020 г. на
Софийски районен съд, 139 състав, в частта относно режима на лични
отношения на бащата Е.К.. К., ЕГН **********, с детето Е.Е. К.а, ЕГН
**********, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Е.К.. К., ЕГН
**********, с детето Е.Е. К.а, ЕГН **********, както следва:
І период:
бащата има право да взима детето от дома на майката в гр. София на
2.07.2022 г. /събота/; 16.07.2022 г. /събота/; 30.07.2022 г. /събота/ – от
9
10,00 ч. до 17,30 ч., като го връща в дома на майката в гр. София. При
невъзможност режимът да се осъществява на посочените дати, поради
пречки от обективен характер, съдът определя резервни дати: 9.07.2022
г. /събота/; 23.07.2022 г. /събота/; 31.07.2022 г. /неделя/; 6.08.2022 г.
/събота/.
ІІ период:
След провеждане на три срещи между детето и бащата в рамките на
посочените по-горе дни:
всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 ч. до 17,00 ч. в неделя с
преспиване. Бащата взима детето от дома на майката в гр. София за
изпълнение на режима и го връща отново там.
на рождения ден на детето през 2022 г. – 3.09.2022 г. – за времето от
11,00 ч. до 17,00 ч. Бащата взима детето от дома на майката в гр. София
за изпълнение на режима и го връща отново там.
В случай че три срещи между бащата и детето съгласно І период не са
проведени, режимът по ІІ период следва да се изпълнява, считано от
13.08.2022 г.
ІІІ период:
След навършване тригодишна възраст на детето:
всяка четна, според поредния й номер в годината, седмица – от 17,00 ч. в
петък до 17,00 ч. в неделя с преспиване.
два пъти по петнадесет дни през лятото (юни, юли и август), през време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Майката се
задължава до 15 май да съобщи на бащата планирания си отпуск през
лятото. В случай че майката не изпълни това задължение, бащата има
право да посочи периодите, през които ще взема детето.
всяка четна година за Коледните празници от 17,00 ч. на 23 декември до
11,00 ч. на 26 декември – с преспиване, а всяка нечетна година за
Новогодишните празници, за времето от 10,00 ч. на 30 декември до 17,00
ч. на 1 януари следващата година с преспиване. Детето и бащата
празнуват имен ден на 24 декември, включен в определения режим на
отношения за Коледните празници.
всяка нечетна година за Великденските празници, когато бащата взема
детето от 10,00 часа на Разпети Петък и го връща в 11,00 часа на Светлия
10
Понеделник /втория ден на Великден/ с преспиване.
всяка четна година за рождения ден на детето, който е на 3 септември, за
времето от 11,00 ч. на 3 септември до 17,00 ч. на 4 септември с
преспиване.
за рождения ден на бащата, който е на 3 април, за времето от 10,00 ч. на
3 април до 10,00 ч. на следващия ден – 4 април.
през нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при
себе си по време на следните официални празници: Гергьовден и Деня на
Съединението за периода от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния
празник.
през четните години бащата има право да вижда и взема детето при себе
си по време на следните официални празници: Първи май, Деня на
независимостта, за периода от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния
празник
всяка нечетна година бащата има право да вижда и взема детето при себе
си за Деня на детето – 1 юни, от 10,00 часа до 18,00 часа.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома
на майката и съответно да го връща в този дом, освен ако детето не е записано
в учебно заведение, в който случай бащата следва да го взима оттам и/или да
го води там.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 3 СК, че постановеният от въззивния
съд режим на лични отношения между бащата Е.К.. К., ЕГН **********, с
детето Е.Е. К.а, ЕГН **********, има характер и на привременни мерки до
окончателното приключване на делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20043840 от 16.02.2021 г. по гр.д.№ 825/2020
г. на Софийски районен съд, 139 състав, в частта, с която е осъден Е.К.. К.,
ЕГН **********, да заплаща на детето си Е.Е. К.а, ЕГН **********, чрез
неговата майка М. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр.
чл. 143 СК издръжка в размер на 250 лв. месечно за периода 20.02.2020 г.-
7.04.2020 г., както и за периода след 16.02.2021 г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, до пълнолетие или до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, както и в
частта, с която е осъден Е.К.. К., ЕГН **********, да плати на детето си Е.Е.
К.а, ЕГН **********, чрез неговата майка М. Г. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 149 СК сумата от 542,78 лв. – издръжка за минало време за
периода 27.10.2019 г.- 20.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
20.02.2020 г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението на първоинстанционния съд като
необжалвано е влязло в сила.
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд по реда на глава ХХІІ от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, с изключение на частта, с която
въззивният съд се е произнесъл по дължимата за детето издръжка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12