Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.03.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 3881 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството е предявен от Т.М.Т. осъдителен иск против Г. ф., *** за сумата 38 000лв. с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 30.08.2018г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 04.03.2018г. пътно-транспортно произшествие в гр.София между управлявания от Ю.Т. л.а. ВАЗ с ДК № *****, със специален режим на движение, в който ищецът бил пътник на предна дясна седалка, и неустановен лек автомобил и водач, причинено от виновното поведение на последния. Като последица от произшествието ищецът получил травматични увреждания и във връзка с тях претърпял болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. Сезирал ответника с извънсъдебна претенция, по която било определено и платено обезщетение от 32 000лв. Ищецът счита този размер за несъответен на действително претърпените неимуществени вреди, които оценява общо на 70 000лв., поради което предявява иск за остатъка от претенцията си в размер на 38 000лв. Претендира разноски.

Ответникът счита, че платената сума отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, тъй като при определяне на обезщетението били съобразени всяко от уврежданията, неговата тежест, характера и продължителността на претърпените болки и страдания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Отговорността на Г.Ф.за заплащане на обезщетение за причинени на трети лица от ПТП имуществени и неимуществени вреди възниква на основанията предвидени в чл.557, ал.1 КЗ. Съгласно чл.557, ал.1, т.1 КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.

 

По делото не са предмет на спор правопораждащите отговорността на ответника обстоятелства по чл.557, ал.1, т.1 КЗ, а именно реализирането на ПТП на 04.03.2018г. в гр.София, при което пострадал ищецът-пътник в л.а. ВАЗ с ДК № *****, и причиняването му от неидентифицирани лек автомобил и водач. Не е спорно и плащането по предявената извънсъдебна претенция на обезщетение за неимуществени вреди от 32 000лв.

Спори се относно размера на обезщетението.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и съгласно чл.52 ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения /ППВС № 4/1968г./.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че в резултат на произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: контузия на главата и лицето; многофрагментна импресионна фрактура на предната стена на фронталния синус; многофрагментно счупване на дъгата на дясната ябълчна кост на черепа; мозъчно сътресение; посттравматична церебрастения; контузия и оток на лявата колянна става. По своя медико-биологичен характер уврежданията по главата и лицето и последвалият посттравматичен церебрастенен синдром са довели до разстройство на здравето с реална опасност за живота на ищеца, а контузията и отока на лявата колянна става до временно затруднение движенията на лявото коляно и болки.

На ищеца е била оказана спешна медицинска помощ във ВМА-гр. София, където след извършени изследвания и установяване на уврежданията, поставен на строг постелен режим в интензивен сектор на болницата с проведено консервативно лечение. Изписан е на 08.03.2018г., но на 12.03.2018г. отново приет в болнично заведение в Клиника по лицево-челюстна хирургия във връзка с травмите в областта на лицевия череп с извършена на 13.03.2018г. операция  по наместване на костните фрагменти на счупената дясна ябълчна кост /скула/ и стабилизация с шев. Изписан е на 15.03.2018г. в подобрено общо състояние с продължаващо лечение в домашни условия, назначени контролни прегледи и предписани хранителен режим и обезболяващи лекарства. По повод болки и излив в лявата колянна става провел магнитно-резонансна томография на структурите на коляното в МЦ „Вита”-София, при която е била установена само дегенерация на задния рог на медиалния мениск на лявата колянна става. След проведено шест месечно амбулаторно лечение и предвид настъпилите усложнения ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК и за получените травматични увреждания и посттравматичния церебрастенен синдром болничният му отпуск бил удължен с още 60 дни с експертно решение № 0434/141 от 12.09.2018г. Според заключението на вещото лице общият лечебен и оздравителен период е приключил за около 8 месеца /233 дни по болнични листове/. За този период е търпял болки и страдания, изразяващи се в упорито главоболие, световъртеж и нарушение на координацията, интензивни в първите два месеца след злополуката и извършената операция. Болките са били интензивни и при студено и влажно време, когато ищецът е трябвало да ползва различни обезболяващи средства. През останалото време е търпял само периодично явяващи се болки от главоболие при мозъчна преумора и при въздействие на силна светлина. Наред с това през първите два месеца ищецът е имал назначен хранителен режим поради получената фрактура на дясната скула, смущаваща дъвкателния процес при хранене и невъзможност да приема твърда храна. Понастоящем ищецът е възстановен и работоспособен, но рядко може да търпи краткотрайно главоболие без нарушение в координацията. Фрактурите на лицевия череп са зараснали окончателно, не се установяват нарушения при хранене и говор, възможни са единични болки при много студено и влажно време, които ще отзвучават след употреба на аналгетици. Не са налице данни за негативни последици или усложнения от процесните увреждания, които биха оказали въздействие върху здравословното му състояние в бъдеще.  

По делото е разпитана св. А.И./във фактическо съжителство с ищеца/, която сочи, че след изписването от болницата стоял на тъмно, без да гледа телевизия и се е нуждаел от обслужване и водене на прегледи. Имал постоянно главоболие, което пречело на съня му, а при ставане му причернявало. Преди да се върне на работа прекарал у дома си около 10 месеца като за този период постоянно посещавал лекари за главоболието и пиел лекарства за него. След инцидента станал по-изнервен и нетърпелив, на моменти имал проблеми с паметта.

Горното установява, че като последица от получените телесни увреждания от ПТП ищецът е претърпял болки и страдания. Уврежданията са множествени по вид и налагащи продължително лечение за период около 8 месеца. С по-голяма тежест са тези в областта на главата и лицето, които са били и животозастрашаващи. При съобразяване възрастта на ищеца-43г. към деня на произшествието; вида и тежестта на телесните увреждания; интензивността на търпените от тях болки и страдания; продължителността на периода на лечение и възстановяване; начина на получаването им; затрудненията и ограниченията в ежедневието-спазване на постелен и хранителен режим, невъзможност за известен период да приема твърда храна, затруднено придвижване поради световъртеж и нарушение в координацията; отражението върху психичното и емоционалното му състояние; при отчитане възстановяване на общото здравословно състояние и работоспособност, но с периодично проявяващо се главоболие съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 35 000лв. Този размер е съответен на действително претърпените неимуществени вреди, обществено-икономическите условия в страната и в границите на минималните застрахователни суми по задължителните застраховки към деня на произшествието /чл.558, ал.1 КЗ/.

При отчитане извършеното от ответника извънсъдебно плащане на 32 000лв. искът с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ следва да се уважи до сумата от 3 000лв.

Съгласно чл.558, ал.1 КЗ Г. фонд дължи заплащането на лихви за забава при условията и по реда предвидени за застрахователите-чл.497 КЗ. Отговорността на фонда не е функционално свързана с отговорността на деликвента, поради което той не дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а от деня на произнасянето по претенцията или от деня на изтичане срока за това, който е три месеца. В случая ищецът е предявил своята претенция пред ответника на 31.05.2018г. /стр. 42/, като след изискани от ответника допълнителни доказателства с писмо № 24-01-93/13.02.2019г. ответникът е одобрил сума в размер от 32 000лв. за неимуществени вреди, с което имплицитно е постановен отказ за изплащане на по-голямо обезщетение, поради което и от тази дата дължи заплащането на законна лихва до окончателното изплащане. Предвид това искането за законна лихва следва да се уважи за периода, считано от 13.02.2019г.

В изпълнение изискванията на чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил банкова сметка, *** - BG58 STSA 9300 0013 9522 05 – „Банка ДСК“ ЕАД.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса по иска над сумата от 300лв. до дължимия размер от 1520лв.

Направил е разноски в размер на 500лв. /300лв. държавна такса и 200лв. депозит за вещо лице/, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати 39.47лв. съобразно уважената част от иска.

Представляван е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.П.П.-САК адвокатско възнаграждение от 131.84лв., определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с уважената част от иска.

Ответникът не е направил разноски по делото. Представляван е от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл.78, ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 92.11лв. пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 120лв.

Водим от горното съдът  

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Г. ф., с адрес ***, да заплати на Т.М.Т., ЕГН **********, с адрес гр.Перник, кв.********и съдебен адрес *** ********, сумата от 3 000лв. на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 04.03.2018г., ведно със законната лихва от 13.02.2019г. до изплащането, като    

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 38 000лв. и за законна лихва за периода 30.08.2018г.-13.02.2019г.

ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати на Т.М.Т., ЕГН **********, от гр.Перник разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК от  39.47лв.

ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати на адв. П.П.- САК с адрес гр. София, бул. *****, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 131.84лв.

ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН **********, от гр. Перник, да заплати на Г. ф., ***, разноски по делото по чл.78, ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение от 92.11лв.

ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 120лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: