РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №442 по
описа за 2021 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от Кодекса на труда.
Образувано
е по искова молба на С.И.Е. с ЕГН **********
***, представляван от процесуалния представител адвокат М.Г. с адрес ***, срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59, представлявано от изпълнителния
директор ***, като са предявени 2 обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1
т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване на извършеното със Заповед №ВиК-3746#1/11.12.2020 г. на основание на чл.325 ал.1 т.9 от Кодекса на
труда прекратяване на трудовото правоотношение поради „невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз
основа на заключение на трудово – експертна лекарска комисия“ за незаконно и
неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за възстановяване на
предишната работа като “водопроводчик - услуги” в ответното дружество, както и
за присъждането на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В исковата
си молба С.И.Е. е посочил, че неговото трудово правоотношение е било прекратено
от изпълнителния директор на ответното дружество със Заповед №ВиК-3746#1/11.12.2020 г. на основание на чл.325 ал.1 т.9 от Кодекса на
труда поради „невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената
му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по
здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово – експертна
лекарска комисия“; актът е незаконосъобразен, тъй като не е посочена причината
за прекратяване на договора – дали се касае за невъзможност на работника да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
нетрудоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на
ТЕЛК; освен това на С.И.Е. не е била предложена друга работа, която да е
подходяща за здравословното му състояние; в представеното на работодателя от
ищеца решение на ТЕЛК изрично е записано, че същият може да работи настоящата
си професия, поради което няма невъзможност същият да изпълнява работата си; настоява
се за уважаване на предявените искове и присъждането на направените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е бил депозиран отговор от ответника, в
който се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни; при
прекратяването на трудовия договор са спазени всички императивни изисквания на
Кодекса на труда, като е изпълнена процедурата; налице е невъзможност на
работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно
намалена работоспособност и по здравни противопоказания предвид влязлото в сила
решение на ТЕЛК; според връчената на ищеца длъжностна характеристика
изпълнението на трудовите му задължения е свързано с полагането на по-голямо
физическо натоварване, а съгласно решението на ТЕЛК е противопоказно полагането
на тежък физически труд; с оглед на подаденото от ищеца заявление за
освобождаване от заеманата длъжност изискването да се предложи на работника
подходяща работа е неприложимо в случая; настоява за отхвърлянето на
предявените искове и присъждането на сторените разноски.
В съдебното заседание ищецът чрез своя
пълномощник е заявил, че противно на посоченото от ответното дружество в експертното решение никъде
не е записано, че работникът не може да изпълнява заеманата от него длъжност; отговорът
не е толкова съобразен с представените към него доказателства, а по-скоро е
становище по исковата молба; ищецът е
подал представената с отговора молба поради незнание и невнимание какво
подписва, като същата е била предварително изготвена от страна на ответното дружество;
той е бил помолен да си напише имената и да се подпише, бил е без очила, но не
желае да напуска дружеството и си харесва работата; ответникът по делото, чиято
е доказателствената тежест да докаже законосъобразното прекратяване на трудовия
договор, не го е сторил; по делото е представено неоспорено експертно решение,
в което комисията казва, че работникът може да работи настоящата си професия;
според длъжностната характеристика на работника той не полага тежък физически
труд, а неговата работа основно е свързана с подмяната на водомери –
монтаж и демонтаж на водомери, както и
извършване на проверки; работодателят е представил производствена
характеристика, в която никъде не фигурира тежък физически труд; никой друг
освен ТЕЛК не може да посочи за дадената длъжност дали работникът може или не
може да я изпълнява; няма основание за
прилагането на прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 т.9 от Кодекса
на труда; работодателят дори не е направил усилие да представи доказателства
дали при него има или няма друга подходяща работа, както и съответно дали е
предложил някаква друга длъжност на работника за заемане; настоява за уважаването
на исковите претенции и присъждането на сторените по делото разноски.
В съдебното заседание ответното дружество чрез
своя процесуален представител е посочило, че не оспорва втората страница от
представеното с исковата молба ТЕЛК – решение; прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на другата страна; С.И.Е. е законосъобразно освободен
и е спазена разпоредбата на чл.325 ал.1 т.9 от Кодекса на труда; самият той е
подал заявление за освобождаването си от посочената длъжност; настоява за
отхвърлянето на предявените искове.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда са процесуално
допустими.
Исковата молба е депозирана в деловодството
на ДРС на 11.02.2021 г. Според намиращото се на лист 4 от делото копие от
процесния акт (заповед) за прекратяване на трудовото правоотношение, тя е
връчена на ищеца на 11.12.2021 г., поради което двумесечният срок за
предявяването на исковете е следвало да изтече на 11.02.2021 г. Следователно е
спазен този 2-месечен срок за предявяването на исковете.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са
всички предпоставки за уважаване на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и
чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда. Посоченото в оспорената Заповед №ВиК-3746#1/11.12.2020 г. основание за прекратяване на индивидуалното
трудово правоотношение на С.И.Е. е чл.325 ал.1 т.9 от Кодекса на труда, а
именно „прекратяване на трудовото правоотношение поради невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз
основа на заключение на трудово – експертна лекарска комисия“. Фактическият
състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325
ал.1 т.9 се състои от три елемента, които трябва да съществуват кумулативно –
първият е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по
здравни противопоказания; вторият елемент е заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в
което фигурира болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено,
че това състояние поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява
точно определена работа по трудово правоотношение; третият елемент е липсата на
друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа в
предприятието. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№93/26.06.2020 г. по гр. дело №3772/2019 г. на III г.о. на ВКС. В настоящият случай работодателят, който
носи доказателствената тежест по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2
от Кодекса на труда, не е ангажирал доказателства за извършването на
законосъобразно уволнение, а липсата му се установява и от всички представени
по делото доказателства. Относно доказването на първия и третия елемент от
фактическия състав на основанието за прекратяване на процесното трудово
правоотношение „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич не е
ангажирало каквито и да е доказателства. Относно доказването на втория елемент
– заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което да е посочена изрично невъзможността за
заемане на конкретната длъжност – са ангажирани доказателства от ищеца, но те
са в обратната насока – от представения препис от решение на ТЕЛК (на лист 5 –
6 от делото) е видно, че констатацията на медицинските органи е, че ищецът може
да работи настоящата професия. Като незаконосъобразна заповедта трябва да бъде
отменена, а предявеният иск за признаване на извършеното със Заповед №ВиК-3746#1/11.12.2020 г. на основание на чл.325 ал.1 т.9 от Кодекса на
труда прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед
изхода от спора по главния иск основателен се явява и обусловеният от него иск
по чл. 344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за възстановяването на предишната
работа на ищеца като “водопроводчик - услуги” във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич.
С оглед
изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъде
присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение в поискания (и
минимален съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) размер от 780 лева с включен ДДС. На
основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС
дължимата държавна такса в размер на 100 лева (по 50 лева за всеки от исковете
по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда и по чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА извършеното със Заповед №ВиК-3746#1/11.12.2020 г. на изпълнителния директор на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич, с която С.И.Е. с ЕГН ********** *** е
освободен от работа на основание на чл.325 ал.1 т.9 от Кодекса на труда поради
„невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни
противопоказания въз основа на заключение на трудово – експертна лекарска
комисия“, считано от 11.12.2020 г., УВОЛНЕНИЕ за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
посочената по-горе заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.И.Е. с ЕГН ********** *** на длъжността “водопроводчик
- услуги” във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59, представлявано от
изпълнителния директор ***.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59, представлявано
от изпълнителния директор ***, да
заплати на С.И.Е. с ЕГН ********** *** сумата от 780 (седемстотин и осемдесет)
лева, представляваща направените от него разноски по гр. дело №442/2021 г. по
описа на ДРС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Добрич, бул.“Трети март“ №59, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати по сметка на ДРС сумата от 100 (сто) лева,
представляваща дължимата държавна такса по гр. дело №442/2021 г. по описа на
ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от обявяването му, т.е. от 09.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: