МОТИВИ
към
Присъдата № 701/14.10.2011г. постановена по НОХД № 871/2011 г. по описа на
Районен съд Разград
РРП е
повдигнала обвинение с ОА против подсъдимия Е.В.Д., роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, разведен, управител на ЕТ „Джест Импорт
Експорт-Е.Д.”***, ЕГН **********, В ТОВА, ЧЕ:
Към
01.07.2009г. в с.Тодорово, обл.Разград като ЕТ „ДЖЕСТ ИМПОРТ ЕКСПОРТ – Е.Д.” е
изпаднал в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е
заявил това пред Окръжен съд гр.Разград– престъпление по чл.227б, ал.1 от НК.
По искане на
подсъдимия, направено чрез неговият защитник, делото бе разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371,
т.1 НПК, като подсъдимия и защитника му дадоха съгласие да не се
провежда разпит на вещото лице Г.Г.Д., а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на експертното заключение от
досъдебното производство.
Прокурорът в
о.с.з., поддържа обвинението.
Защитникът намира обвинението за доказано, но тъй като деянието е извършено през 2009г., моли да се приложи редакция на чл. 58а, ал.1 НК / ДВ бр. 27/2009г./, действаща към момента на деянието, на основание чл. 2, ал.2 НК, съгласно която съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания. Тъй като за процесното престъпление са предвидени наказания ЛС за срок до 3 години или глоба до 5 000 лв. защитникът счита, че съдът не може да наложи наказанието ЛС. Подчертава, че не заявяването на неплатежоспособността от страна на подсъдимия се дължи на незнанието му на закона, което обстоятелство, както и факта че същият се грижи за четирите си деца, давал е обяснения на ДП, както и съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие, следва да се вземат предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което наказанието глоба, което следва да му се наложи, следва да бъде в минимален размер.
Подсъдимият изтъква, че не е изпадал в несъстоятелност, а и не е знаел, че търговец, който изпадне в неплатежоспособност в 30-дневен срок от спиране на плащанията следва да заяви това пред съда.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:
Обвиняемият Е.В.Д.
***, но живее в гр. С., кв. Н.******* Обвиняемият Е.В.Д. е регистриран на
основание чл.3, ал.1 от Търговския закон с Решение № 71/10.10.1991г., в
Регистъра на едноличните търговци и техните клонове в ОС-Разград – партиден № ***,
том *, стр.**** по ф.д.№ ****г., ЕФН № *****, като едноличен търговец „Джест
Импорт Експорт-Е.Д.”. Фирмата му развивала дейност по търговия с конфекция и
други текстилни изделия. На 01.01.2009г. обв.Д. решил да премести дейността си
в гр.София и сключил договор за наем на недвижим имот с ЦВ. Г. И. от гр.С., кв.****,
в качеството си на едноличен търговец „Джест Импорт Експорт-Е.Д.”. Съобразно
клаузата на този договор обвиняемият наел зала – търговско помещение – две
складови помещения и санитарен възел от Цв.Г., като се задължил да плаща наемна
цена в размер на 1200 лева месечно. В края на м.май 2009г. обвиняемият Д.
преустановил плащането на дължимата сума произтичаща от договора за наем с Цв.И.
от гр.София, тъй като не разполагал с нужните средства. Бил в обективна невъзможност
да плаща търговските си сделки. Следвало съобразно чл.608, ал.1 и 2 от ТЗ и
чл.625 и сл.от ТЗ да подаде писмена молба до съда, в случая ОС-Разград за
откриване производство по несъстоятелност, но не направил това.
С писмо изх.№ ****/07.03.2011г.
ОС-гр.Разград уведомява, че към 07.03.2011г. в деловодната програма на РОС няма
данни за подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ
„Джест Импорт Експорт-Е.Д.”***.
По-късно ЦВ. И.–
негов наемодател подала до РС-Исперих
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
неизплатените суми на 10.11.2009г. Със заповед за изпълнение на парично
задължение от 16.11.2009г. РС-Исперих е разпоредил длъжникът ЕТ „Джест Импорт
Експорт-Е.Д.” да заплати на кредитора ЦВ. И. от гр.С. дължимите суми и подробно
го описал. Образувано било и изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист
от 12.01.2010г. на РС-гр.Исперих по ЧГД
№ 543/2009г.
От
заключението на назначената по ДП съдебна финансово-икономическа експертиза е
видно, че ЕТ „Джест Импорт Експорт-Е.Д.” не е бил в състояние да покрива
краткосрочните си задължения към 01.07.2009г. Същият не е бил в състояние да
изпълнява задълженията си към кредитори по търговски сделки към 01.07.2009г. Заключението на тази експертиза не бе
оспорено от страните. Разбира се това не ги лишава от възможността, при
евентуално въззивно обжалване да поискат назначаване на допълнителна/повторна
експертиза, от въззивната инстанция която освен инстанция по правото е и
инстанция по фактите.
По делото липсват каквито и да е било
доказателства подсъдимият да разполага дори с някакви стоки за покриване на
задълженията към кредиторите. Обстоятелството, че подсъдимият е в
невъзможност да извършва каквито и да е било плащания, ясно личи и от
подадената от него декларация за материално положение и имотно състояние, от
която е видно, че същият не разполага с
абсолютно никакви доходи и имущество /л.20/.
Така с
деянието си при пряк умисъл обв. Е.В.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.227б, ал.1 от НК. Подсъдимият е знаел,
че е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. че не е в състояние да плати
изискуемо и ликвидно задължение и въпреки това не е подал молба за откриване
производство по несъстоятелност. За изпадането в неплатежоспособност е
ирелевантно броя на задълженията, които не могат да се платят. Както и самият
защитник изтъква, незнанието на закона от страна на подсъдимия е ирелевантно за
съставомерността на деянието.
Обвинението се
подкрепя от съдебно-икономическа експертиза /л.23-29/, обясненията на
подсъдимия, годишни данъчни декларации, Удостоверение от РОС и другите
приложени по делото писмени доказателства.
Обясненията на
подъсдимия, че не е изпаднал в неплатежоспособност не се кредитират с доверие
от съда, тъй като същите противоречат не само на неоспореното заключение на
съдебно икономическата експертиза, но и на останалия събран доказателствен
материал.
Относно наложеното наказание.
За процесното
престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок до 3 година или
глоба до 5 000 лева.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се изтъкне, че подсъдимият даде съгласие
делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, с приложение на
нормата на чл. 371, т.1 НПК,
добрите характеристични данни, лошото му имотно положение и тежкото имотно
състояние – същият се грижи за 4 – те си деца. Както на досъдебното
производство, така и в производството пред РРС, подсъдимият в своите обяснения
в които отрича да е изпаднал в неплатежоспособност. Това разбира се е част от
правото му на защита и не може да бъде прието за отегчаващо отговорността
обстоятелство, но не може и да бъде прието и за смекчаващо отговорността
обстоятелство. Обратното – да се приеме, че е тези обяснения представляват
смекчаващо отговорността обстоятелство, би значело да се постави знак за
равенство при определянето на наказателната отговорност между подсъдим който
признава изпадането си в неплатежоспособност и подсъдим, който категорично
отрича това.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства представлява наличието на предходно осъждане по
НЧХД № 1/1991г. по описа на РС- Исперих. Вярно е че по това осъждане подсъдимият е реабилитиран, но следва изрично
да се отбележи, че реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за
в бъдеще последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да
заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в
своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната
наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. №
468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г.,
стр. 4 и Решение
№ 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик
съдията РУМЕН НЕНКОВ/.
Отегчаващи отговорността обстоятелства представлява и факта че
подсъдимият до момента на два пъти е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК – по НЧХД № 74/2005г по описа на РС –
Исперих, като и по НЧХД № 199/2005г. по описа на РС – Исперих. От горното
следва извода, че санкциите налагани до момента на подъсдимия не са могли да
постигнат индивидуалната превенция по чл. 36 НК. Видно от справката от НАП /л.21/, е че и до момента наложените му глоби
не са изплатени.
По възражението на защитата на основание чл.
58а, ал.1 НК /редакция ДВ бр. 27/2009г./,
действаща към момента на деянието, във вр. чл. 2, ал.2 НК, че съдът не
може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени
различни наказания - в случая
наказанието ЛС.
Съгласно чл. 58а, ал.1 НК (редакция ДВ, бр. 27 от 2009г.) : “Когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55 НК”.
Съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК : “В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт”.
Т.е. разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК /ДВ бр. 27/2009г./, се прилага при съкратено съдебно следствие извършено само при условията на т.2 от чл. 371 НК, но не и при т.1 от чл. 371 НПК. В откритото съдебно заседание защитникът направи искане делото да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие с приложение на чл. 371, т.1 НПК, като дадоха съгласи да не се провежда разпит на вещото лице. Нито защитника, нито подсъдимия са правили искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК. Ето защо, възражението на защитата се явява неоснователно.
От между двете
алтернативно предвидени наказания съдът
намери, че е по-подходящо наказанието ЛС, с оглед обстоятелството че
наказанията глоба вече нееднократно е било налагано на подсъдимия, без да е
постигната индивидуалната превенция, по смисъла на чл. 36 НК. Предвид превеса
на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на подъсдимия
наказание лишаване от свобода под средния размер, а именно наложи му наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година. Тъй като намери, че са налице
предпоставките визирани в чл. 66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на това
наказание за срок от 3 години, като възложи възпитателната работа спрямо
подсъдимия на РИ при РУП МВР по местоживеене.
На осн. чл.
189, ал. 3 във вр. с ал.1 НПК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на
държавата за разноски по делото /направени на досъдебната фаза/ сумата от 80
лв.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
/Атанас Христов/