№ 16071
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110158253 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от *********************
против Н. К. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
/за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1677,65 лева - главница за потребена вода от
длъжника за имота му на адрес: г****************, за период от 15.10.2015 г. до
07.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.07.2022 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 29.07.2022 г. по гр. д. №
37244/2022 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги в процесния
период на адрес: г****************, в качеството му на собственик на имота. Излага в
исковата молба, че имотът е отчужден от ответника на 08.02.2021 г., като за сумите за
В и К услуги до 07.02.2021 г. е отговорен ответникът, а не купувачът
**********************, която е подала заявление –декларация за откриване на
партида от 16.12.2021 г.
Във възражението ответникът признава, че е бил собственик на имота до
08.02.2021 г., когато е прехвърлил правото на собственост относно имота на трето за
спора лице. Сочи и че е извършвал плащания за исковия период, непосочени по размер
и дата на извършване.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника. Оспорва иска
по основание и размер. Оспорва да е налице облигационно отношение и да са
1
доставени В и К услуги до имота, вкл. в соченото количество, за сочената цена.
Оспорва да е бил собственик на имота в исковия период. Позовава се на давност. В
отговора и в първото по делото с.з. от 03.05.2023 г. не се твърди да са извършвани
плащания.
В последно с.з. ответникът чрез процесуалния си представител твърди да е
заплатил част от процесните вземания – тези, които не са били погасени по давност.
Относно вземанията, падежирали преди 08.07.2019 г. ответникът поддържа стореното в
срока по чл. 131 ГПК възражение за давност. Поддържа и стореното в срока по чл. 131
ГПК възражение, че не са правени регулярни отчети и не са били налице условията за
начисляване на суми „на база“ за 1 бр. потребител.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото, приет за окончателен при липса на възражения на
страните, в тежест на ищеца е възложено да докаже, че до имота, по силата на
съществуващото между ищеца и ответника облигационно отношение в сочения исков
период ищецът е доставял В и К услуги с уговореното качество, количество и цена; че
ответникът има качеството на потребител на услугите в процесния период като
собственик на имота; че считано до 07.02.2021 г. за задълженията за В и К услуги
отговаря именно ответникът, а не **********************. В тежест на ответника е
да докаже възраженията си.
Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/ потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища или нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
Във възражението ответникът не спори да е бил потребител по см. на чл. 3 от
Наредба № 4 на В и К услуги относно процесния имот до датата 08.02.2021 г., когато
по силата на нот. Акт № 15, том първи, рег. № 348/08.02.2021 г. е прехвърлил правото
на собственост относно имота на трето да спора лице, а именно
**********************. Това обстоятелство се установява и от писмените
доказателства. Видно от справка от СЛ Вп, неоспорена, то до края на исковия период –
07.02.2021 г., ответникът е бил собственик на имота, като на 08.02.2021 г. по силата на
нот. Акт № 15, том първи, рег. № 348/08.02.2021 г. е прехвърлил правото на
собственост относно имота на трето да спора лице, а именно **********************.
Последната е подала заявление на 16.12.2021 г. за промяна на партидата на нейно име.
Според чл. 8 от Наредба № 4 получаването на В и К услугите се осъществява
при публично известни ОУ, в които се определят правата и задълженията на страните.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 4 ОУ влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането им в сила
потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал
2
от правото си по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4. Предвид изложеното между страните –
ищеца и ответника като собственик, за процесния период е действал договор за
доставка на В и К услуги при публично известни ОУ.
Ответникът е оспорил с отговора доставката на В и К услуги, поради което
назначена комплексна СТЕ и ССчЕ. Според приетото като неоспорено заключение на
експертизата по техническата част в целия процесен период 15.10.2015 г. до
07.02.2021 г. до имота са доставяни реално В и К услуги като тяхното количество е
определяно на база за един потребител. Ответникът оспорва да са били налице
условията за това. Действително ищецът не доказа да е отказван достъп до имота или
да не е бил монтиран водомер или наличният водомер да е неизправен, но следва да се
посочи, че ответникът с възражението не оспорва начина на начисляване на сумите.
Във възражението се твърди заплащане на част от процесните суми, поради което
съдът намира, че ответникът е признал чрез извънпроцесуалното си поведение
правилността на метода, по който са начислени количествата В и К услуги – на база и
то за един потребител. Според СТЕ за исковия период до имота са доставени 877,62
куб.м. В и К услуги, като задълженията са начислени в съответствие с количествата
услуги.
Според приетото като неоспорено заключение на експертизата по счетоводната
част в процесния период 15.10.2015 г. до 07.02.2021 г. общо са начислени 2 440,39 лв.,
както следва: а/ за периода до 11.11.2016 г. сумата от 1049,28 лв. в това число старо
салдо 729,09 лв. – главница, главница за исковия период 242,76 лв. и лихва върху
последната главница 77,43 лв. ; б/ за периода 13.12.2016 г. – 11.07.2019 г. общо 962,61
лв. в това число главница 857,46 лв. и лихви 105,15 лв.; в/за периода 08.07.2019 г. –
07.02.2021 г. – общо сумата от 639,57 лв. в това число 602,23 лв и лихва 37,34 лв.
Според заключението соченото от ответника, че има плащания отговаря на
действителността и на дати 01.01.2021 г. и 08.02.2021 г. /т.е. преди завеждане на
делото/ са заплатени общо 762,74 лв.
Въпреки че второто плащане е след прехвърляне на имота то страните не спорят,
че плащанията са извършени в полза на ответника, за процесните задължения.
Ответникът не доказа да е посочил кои точно задължения погасява, поради което
се прилага редът по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът обаче е погасил със сумата, в полза на ответника, задълженията
падежирали след 08.07.2019 г., т.е. непогасените по давност вземания. Този начин на
погасяване е в полза на ответника – потребител на услугите.
Така, със заплатените суми са погасени всички лихви за забава и част от
главницата, като са останали претендираните 1 677,65 лева - главница / =2 440,39 лв. -
762,74 лв./. Плащането е извършено и осчетоводено преди входиране на заявлението.
По този начин процесната сума, въпреки посоченото в заявлението,
представлява дължимата главница преди 08.07.2019 г., т.е. погасените по давност
суми, вкл. и старо салдо от 729,09 лв., за което ищецът не доказа да се отнася за
3
исковия период и да е дължимо, при условията на пълно и главно доказване.
Така, поради погасяване по давност на вземанията, станали изискуеми преди
08.07.2019 г., искът следва да бъде отхвърлен за исковата сума от 1 677,65 лева –
главница за периода от 15.10.2015 г. до 07.07.2019 г. Претенциите на ищеца за периода
08.07.2019 г. – 07.02.2021 г. са също неоснователни като заплатени преди входиране на
заявлението. Периодът 08.07.2019 г. – 07.02.2021 г. е включен в исковата претенция и
се дължи произнасяне.
На ответника се дължат разноски от 450 лв. - заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ********************* ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес парк
София № 1, сграда 2а, против Н. К. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******************************, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. / за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи/ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 677,65 лева
- главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес: г****************, за
период от 15.10.2015 г. до 07.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.07.2022 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 29.07.2022 г. по
гр. д. № 37244/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА ********************* ЕИК **********************, със седалище и
адрес на управление: гр. **************************, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на Н. К. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******************************, сумата от 450 лв. – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4