Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 8.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при секретаря
И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8194 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 282, ал. 3 и 5 КЗ (отм.).
Ищците Д.О.Г. и К.О.Д. твърдят, че на 20.09.2014 г. майка им В.Д.Д.и
баща им О.Д.К., пострадали при катастрофа на път между гр. Враца и гр. Оряхово.
О.К.починал на 10.10.2014 г., а В.Д.– на 30.10.2014 г. Посочено е, че инцидентът
настъпил, тъй О.К., управлявайки ВАЗ, рег. № *******, с прикачена каруца,
навлезнал от ляво, от черен път, на главен пътен участък, по който се движел
л.а. БМВ, с испанска регистрация № 1004-CGY, с водач Х.К.. Последният, движейки се с
несъобразена скорост, опитал да избегне удара и навлизайки в насрещната лента
предизвикал сблъсък с другото превозно средство, в което на предна дясна
седалка пътувала В.Д.. Ищците, които бил в близки отношения с родителите си,
понесли тежко тяхната внезапна загуба и били силно разстроени. Твърди се, че К.имал
валидна испанска застраховка на гражданската си отговорност и ищците поискали
ответникът, като представително Н.бюро за България да им заплати обезщетение,
но това не било сторено. Ето защо ищците претендират ответникът да бъде осъден
да им се заплати обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на баща им – на
всяка ищца по 100 000 лв., и обезщетение на неимуществени вреди от смъртта
на майка им – на всяка ищца по 100 000 лв. Претендират законна лихва от
датата на смъртта на родителите си и разноски като оспорват тези на ответника,
в случай, че са над минимума.
Ответникът Сдружение
„НББАЗ“ оспорва отговорността на водача на л.а. БМВ, като сочи, че виновен за
ПТП е О.К., евентуално прави възражение за съпричиняване. Оспорва причинната
връзка, размера на исковете и лихвата. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от
удостоверение № 208 от 4.11.2014 г. и удостоверение № 194 от 13.10.2014 г.
ищците, в качеството им на дъщери, са наследници на В.Д.Д.(починала на
30.10.2014 г.) и О.Д.К. (починал на 10.10.2014 г.).
Приетата
пред СРС КСМАТЕ е дала становище, че л.а. ВАЗ 21061 се е движел със скорост
10,3 км/ч, а л.а. БМВ – със скорост от 89,5 км/ч. Изчислено е, че опасната зона
за спиране на л.а. БМВ е 72,33 м. От момента на навлизането на другото превозно средство на пътното платно
то е отстояло от л.а. БМВ на 60 м., поради което ударът е бил непредотвратим за
водача на последния автомобил. Установено е, че ако лекият л.а. БМВ не се е бил
отклонил от своята лента и не е навлезнал в лентата за насрещно движение,
ударът щеше отново да настъпи, но с теглената каруца. Установено е, че
причината за смъртта на В.Д.е съчетаната тежка черепно-мозъчна и
гръбначно-мозъчна травма, довела до оток на мозъка, остра дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност. Причината за смъртта на О.К.е тежката съчетана
травма, която също е довела до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност. Посочено е, че ако ударът е станал в зоната на каруцата
пострадалите можело да получат по-леки по характер, степен и местоположение
травми.
В
допълнителното заключение на приетата пред СРС СЕ е отразено, че ако водачът на
л.а. БМВ е предприел аварийно спиране, към момента на удара скоростта му на
движение е щяла да бъде от порядъка на 37 км/ч. При този извод е изтъкнато, че
травматичните увреждания на главата, мозъка и гръбначния стълб на В.Д.(които са
причинили смъртта й), биха били в по-малък обем и степен. При тази по-ниска
скорост Д. би могла да получи контузия на гръдния кош, счупване на дясната
лъчева кост в долната 1/3, кръвонасядане на дясното седалище и на горната трета
на лявото бедро. По-малка би била и възможността О.К.да получи двустранно
счупване на голям брой ребра (довели до събиране на кръв и въздух в гръдния
кош) и контузия на белите дробове. Той би могъл да получи кръвонасядане на
меките черепни обвивки, контузия на гръдния кош, счупване на левите пищялни
кости, разкъсно-контузни рани на левия лакът и левия глезен. Вероятността да се
получи разкъсване на далака при тази скорост е характеризирана като съществено
по-малка. Установено е още, че при предприето аварийно спиране и при движение в
лявата лента, ударът би настъпил в зоната на задна лява врата и заден ляв
калник, а при движение в дясната лента – в областта на задната част на каруцата.
Посочено е, че с оглед механизма на удара, причинените увреди на загиналите,
местата на които са пътували, деформациите на ВАЗ, може да се приеме за
вероятно, че те са били с предпазни колани, с които автомобилът е бил фабрично
оборудван. Изтъкнато е, че коланите не биха могли да предпазят пътниците от
травматични увреди с оглед спецификите на конкретния инцидент.
Св. А.Д.Й.разказва,
че видял как „Ладата“ излязла от черен път и пресякла платното за движение.Й.сочи,
че спрямо водача на БМВ имало пречки за видимостта, тъй като от неговата дясна
страна имало храсти и те му пречели да види „Ладата“. Според свидетеля водачът
на БМВ предприел спиране и се опитал да избегне ПТП, като навлезнал в лентата,
в която се намирал свидетеля (управляващ друго превозно средство). Водачът на
„Ладата“ обаче не предприел такова действие. Свидетелят сочи още, че според
него „Ладата“ нямала намерение да спре и се движела все едно е на главен път.
Изтъква още, че ударът настъпил в средата на пътното платно и в зоната на
преден ляв калник на „Ладата“.
Св. Милена Г.Д.
разказва, че ищците и родителите им били в близки отношения, сплотено
семейство. Катя живеела с родителите си, тъй като била разведена, а Д. често ги
посещавала, тъй като била детска учителка в тяхното село. След загубата на
родителите си сестрите изпаднали в тотален срив, взели си три месеца болнични,
тъй като не можели да ходят на работа. Понастоящем те още били разстроени, не
ходели на село или ходели само на гробища. На Катя от стреса й изпадали зъбите,
поради поява на заболяване в устата претърпяла две операции, отслабнала 10 кг. Д.
също отслабнала, макар и по-малко, направила гинекологична операция, но
свидетелката не знаела дали е от среса. За да се откъснат от обстановката и
миналото си сестрите напуснали селото, но се обличали в тъмни дрехи и до сега.
С молба от
6.11.2015 г. ищците са сезирали ответника с искане за обезщетяване на
неимуществените вреди от смъртта на родителите им. С писмо от 20.12.2015 г. Бюрото
е заявило, че виновен за инцидента е водача К. и е затворило преписката.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.
282, ал. 3 от КЗ (отм.), ответникът е представително Н.бюро за Република България
по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за
функционирането на системата "Зелена карта", и задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите
членки. По така предявения иск отговорността на ответника може да се ангажира
при наличието на валиден застрахователен договор между виновния водач и
съответния чуждестранен застраховател, наличие на извършено противоправно
деяние от водача на автомобила, по отношение на който е налична застраховка,
като това деяние следва да е причинило претендираните вреди, произтекли като
пряка последица от него.
Страните не
спорят, че за процесния л.а. БМВ, с испанска регистрация № 1004 CGY, към датата
на процесното ПТП е била налична застраховка на гражданската отговорност на
водача в испанска застрахователна компания „Mapfre
Familiar Compania de Seguros y Resegyros S.A.“. Отговорността при непозволено увреждане с
международен елемент се урежда, съгласно закона по местоизвършване на деянието.
В случая произшествието е настъпило на територията на Република България,
поради което е приложим Кодекса за застраховането (отм.).
Основен
спорен въпрос по делото е дали и в каква степен водачът на посоченото МПС е
причинил виновно инцидента. Настоящият състав приема, че за настъпването на
процесното ПТП вина носят и двамата водачи по следните причини:
Водачът на
л.а. ВАЗ – О.К.е нарушил правилата за движение, установени в чл. 49 ЗДвП, тъй
като при излизането му от земен път на път с настилка, е бил длъжен да пропусне
движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства, но не е сторил това.
Категорично установено е, че К. не е изпълнил това свое задължение и е станал
основна причини за настъпване на произшествието. Следва да се държи сметка още,
че К. е управлявал превозно средство, съставляваща неуредена в законовите норми
пътна композиция - лек автомобил, дърпащ каруца, което не отговаря нито на
изискваният за превозно средство с ремарке, нито на такова, задвижвано от животинска
тяга. При всички случаи механизма и начина на придвижване на посоченото
превозно средство (вкл. без необходимата за това сигнализация) е създало допълнително
усложнения при прекосяването на пътното платно.
В същото
време обаче се установява, че вредоносният резултат – смърт на водача К. и
пътуващата с него В.Д., не би настъпил, ако водачът К.също бе спазил правила,
установени в ЗДвП. Установява се, че л.а. БМВ се е движил със скорост от 89, 5
км/ч., която е в рамките на разрешената извън населено място. Тази скорост
обаче не е била своевременно намалена, по начин, който да е осигурил спирането
на моторното превозно средство с цел предотвратяването на възникналата опасност
за движението – чл. 21, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, или до степен, при която щетите от
ПТП ще бъдат в по-малък обем. Съдът кредитира данните от приетата съдебна
експертиза, в която е посочено, че няма данни водачът К.да е предприел каквото
и да е аварийно спиране преди удара. Изявлението на св. Й., че спиране е било предприето
от водача на л.а. БМВ съдът не възприема, тъй като същото съставлява лична
преценка на свидетеля, а освен това не е изяснено, как свидетелят е счел, че
автомобилът е започнал аварийно спиране – не е посочено например дали е
възприет звук от спирачки и пр. Св.Й.е заявил общо, че е предприето спиране и
опит за избягване на удара. За да игнорира тези показания съдът отчете още
изводите на вещите лица, че ако водачът К.е реагирал с аварийно спиране то
ударът щеше да бъде с по-малка интензивност, съответно характера и вида на
вредите (върху автомобила и пострадалите) са щели да имат съвсем друго
естество.
Предвид
казаното и като съобрази, че според експертизата при намаляване на скоростта, с
която се е движел л.а. БМВ, по отношение на В.Д.травматичните увреждания на
главата, мозъка и гръбначния стълб, които са причинили смъртта й, биха били в
по-малък обем и степен, а по отношение на О.К.по-малка би била възможността да
получи двустранно счупване на голям брой ребра и контузия на белите дробове,
съдът приема, че поведението на водача К.е предпоставило настъпването на
вредните последици от инцидента. Експертното мнение е било категорично, че при
по-ниска скорост увредите при Д. биха съставлявали контузия на гръдния кош,
счупване на дясната лъчева кост в долната 1/3, кръвонасядане на дясното
седалище и на горната трета на лявото бедро, а при К. - кръвонасядане на меките
черепни обвивки, контузия на гръдния кош, счупване на левите пищялни кости,
разкъсно-контузни рани на левия лакът и левия глезен. Няма никакви
доказателства, които да сочат, че тези увреди биха причинили смъртта на двамата
пострадали. Ето защо, следва да се приеме, че водачът К.е способствал с
противоправното си поведение (което е и виновно, тъй като не е оборена
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) за загиването на посочените лица.
Съотношението
обаче, с което всеки от двамата водачи е участвал в причиняването на инцидента
съдът разпределя по следния начин: 9/10 за водача К. и 1/10 за водача К.. За
този извод съдът съобрази, че първият от тях е допуснал основното и съществено
нарушение, което е станало главна причини за инцидента – навлизане на главен път, извън населено място, от
земен път, в район с ограничена
видимост за водача, движещ се по главния път (с оглед наличие на храсти в
дясно от водача К.), без да пропусне
движещото се по главния път МПС, без да
се увери, че безпрепятствено ще прекоси платното за движени, без да вземе предвид скоростта на
приближаващото превозно средство, както и управление на композиция от превозни средства, която не е обозначена по никакъв начин и която с цялата си дължина препречват пътното платно. Единственото нарушение
на водача К.е било ненамаляването на скоростта и то поради причина, че е
предприето друго действие като спасителна маневра – заобикаляне на л.а. ВАЗ и
каруцата от ляво. Водачът К.е имал неправилна преценка за ситуацията, като за
да избегне пряк сблъсък е приел, че
разполага с техническа възможност да премине пред другият участник в инцидента.
Посочения процент на съпричиняване на ПТП следва да бъде отчетен при конкретния
размер на определеното обезщетение.
В качеството
им на деца на загиналите в ПТП В.Д.и О.К., двете ищци са от кръга на лицата,
имащи право на обезщетение на търпените от тях страдания от едновременната
загубата и на двамата им родители. Предвид събраните гласни доказателства, като
съобрази принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика за подобни
случаи и момента на настъпване на инцидента (2014 г.), съдът приема, че
обезщетението следва да бъде определено в размер на по 100 000 лв. за всяка
ищца за загубата на всеки от двамата родители. За този извод съдът взе предвид
обстоятелство, че загиналите са били в много добри отношения с родителите си,
че ищцата Д. е живеела съвместно с тяхна, а ищцата Г. контактувала с тях, тъй
като работела в селото им. Събраните доказателства подкрепят тезата, че ищците емоционално
тежко са понесли загубата на своите близки, но в същото време не установяват,
че именно смъртта на родителите е провокирала здравословни проблеми (вкл.
оперативни интервенции) при всяка от ищците.
С оглед
приетия процент на съвместно причиняване на ПТП на всяка ищца следва да се
заплати по 10 000 лв. като обезщетяване на болките и страданията от
загубата на баща й, и съответно по 10 000 лв. – от загубата на майка й. За
горниците над посочените суми до пълния предявен размер исковете следва да се
отхвърлят.
Посочените
по-горе суми следва да бъдат заплатени от ответника Сдружение „НББАЗ“, тъй като са налице предпоставките на
чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 КЗ (отм.). В съответствие с чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.),
при наличие на валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" бюрото следва да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищците,
в качеството им на увредени лица, имат право да претендират обезщетение на
претърпените от тях щети пряко от ответника – застраховател, а в случая – от
Бюрото, което се явява с представителни функции.
Върху
определените по-горе суми за обезщетение на нематериални вреди следва да се
присъди лихва за забава. Съгласно чл. 271, ал. 5 КЗ (отм.), увреденото лице има
право на законната лихва за забава след изтичането на срока по чл. 271, ал. 1 КЗ от предявяване на претенцията пред застрахователя – в разглеждания случай от
6.02.2016 г.
Предвид
изхода на спора на ищците се следват разноски в размер на 632 лв., а на
ответника 12 530 лв. за адвокатска защита (с оглед възражението за
прекомерност) и 594 лв. като разходи по производството.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 КЗ (отм.) Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.”
да заплати на Д.О.Г., ЕГН **********, и на К.О.Д., ЕГН **********,
сумите от по 10 000 лв. на всяка, съставляващи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на майка им Веса Д. Д., ведно със законната
лихва от 6.02.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
горниците над 10 000 лв. до пълния предявен размер от по 100 000 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 КЗ (отм.) Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.”
да заплати на Д.О.Г., ЕГН **********, и на К.О.Д., ЕГН **********,
сумите от по 10 000 лв. на всяка, съставляващи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща им О.Д.К., ведно със законната лихва от
6.02.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците
над 10 000 лв. до пълния предявен размер от по 100 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.НА Б.А.З.” да заплати на Д.О.Г. и на К.О.Д., сумата от 632 лв.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК като разноски.
ОСЪЖДА Д.О.Г.
и К.О.Д.,
да заплатят на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.” сумата от 12 530 лв. за
адвокатска защита и сумата от 594 лв. като разходи по производството на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Присъдените
в полза на ищците суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка ***. № *****
от 29.11.2017 г.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
СЪДИЯ: