№ 861
гр. Бургас, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500996 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от Д.
Г. К., БУЛСТАТ *********, от гр. Н., к.к. С. б., к-с Д. Б.“, секция *, ет. *,
представляван от адв. Пешка Чернокожева от АК – Бургас в качеството й на
особен представител, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №
5, вх.В, ет.1, против Решение №189/27.05.2024 г., постановено по гр.дело №
1284/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е приел за
установено съществуването на вземане в полза на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД /ЕР Юг/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против Д. Г. К., за което е била издадена
заповед №430/21.09.2023 г. по ч.гр.д. №967/2023 г. по описа на РС – Несебър,
за сумата от 14009.15 лв., представляваща стойността на допълнително
начислена електрическа енергия, в следствие на установено пълно
неизмерване на количеството енергия за периода от 29.10.2021 г. до 10.08.2022
г., дължима за обект на потребление, находящ се в к.к. Слънчев бряг, к-с
„Даймънд Бей“, секция 4, ет.5, ап.Г-31, ИТН 4224067, собственост на
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2023 г.
1
до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за сумата от
1700.46 лв. – представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода от 30.08.2022 г. до 19.09.2023 г. Съдът
е осъдил въззивника да заплати на въззиваемото дружество сумата от 2427.54
лв. – разноски по исковото производство и 324.77 лв. – разноски по
заповедното производство, съобразно уважената част.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който намира същото в обжалваната част за неправилно,
необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения като моли съда
да отмените решението на първоинстанционният съд като неправилно в
обжалваната му част и постанови ново по същество, с което да приеме, че
ищецът няма вземане към ответника за сумите, за които НРС е уважил иска,
както и че ответникът не дължи сторените в заповедното и исковото
производство съдебни разноски. Счита, че съдът изцяло е кредитирал
констатациите в констативния протокол от 10.08.2022 г., без да обсъди всички
възражения на ответната страна и съобрази установените факти по делото.
Сочи, че заявлението от 10.05.2016 г. за смяна на име на партида на процесния
самостоятелен обект не е подадено от въззивника, изхожда от представител на
„Узунов 08“ ООД гр. Несебър, ответникът не е присъствал при демонтажа на
електромера през 2016 г., нито при проверките през 2022 г., ответникът не се е
самоприкачил, както е посоченото в исковата молба, тъй като електромерът е
бил отсъединен от съответните служители, протоколите не са изпращани на
ответника съгласно изискванията на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ и чл.55, ал.3 от ОУ
на ЕР Юг, ответникът е представляван от пълномощник при покупката на
процесния апартамент и в периода 10.05.2016 г. – 26.03.2024 г. не преминавал
през границите на РБ, оспореният констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средство за търговско измерване № 663255/10.08.2022
г. на ЕР Юг е съставен от служители на дружеството при отсъствие на
ответника или негов представител, ищецът не е уведомил МВР за
неправомерно въздействие върху схемата на свързване и не е изпълнил
задълженията си по чл.58 от ПИКЕЕ, както не е издал и не е предоставил на
ответника справка изискуема съгласно чл.27, ал.3 от ОУ и чл.56, ал.1 от
ПИКЕЕ, оспорва обстоятелството, че за период от почти 10 месеца се
претендират от въззивника в качеството му на собственик на мансардно
2
помещение в сграда, с предназначение – за склад с площ от 44,12 кв.м., сума
от 14009.15 лв., което средно прави по 1400 лв. месечно за помещение от 44
кв.м. Оспорва извършените пред първата съдебна инстанция експертизи като
твърди, че е възможно електромера да е захранвал друг обект съгласно
изказаното мнение от вещото лице Татяна Василева. Твърди, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на посочените факти, като твърденията му са
били опровергани от събраните по делото доказателства. Счита, че по делото е
недоказана неправомерна намеса от страна на ответника, тъй като същия от
закупуване на жилището до сега не го е посещавал и няма как да е извършвал
външно неправомерно въздействие върху електромера. Счита, че времевия
период претендиран от дружеството надвишава определения размер по раздел
ІХ от ПИКЕЕ – чл.50 и чл.51 – за период не по-дълъг от 180 дни. Въпреки
правилата, дружеството е извършило преизчисляване за недопустимо
продължителен период от време и е издал фактура за периода от 29.10.2021 г.
до 10.08.2022 г.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД /ЕР Юг/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 чрез юк. Румяна
Сулева-Черняева, с който счита подадената въззивна жалба за изцяло
неоснователна, а решението на НРС за правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с нормативната уредба, регламентираща
процесните правоотношения, със събраните по делото доказателства и в
унисон с утвърдената практика на ВКС. Позовава се на чл.49 от ПИКЕЕ за
извършване на проверки от оператора, съставяне на констативен протокол,
подписването му от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел който не е служител на оператора. Счита, че по делото е установено,
че въззивникът е собственик на присъединен имот и като такъв отговаря за
задълженията за собствения му имот. Посочва, че устройството е в срока на
валидност към процесния период и в този смисъл претендираното количество
ел.енергия без съмнение е доставено в обекта и е потребено. Счита, че е без
значение дали количеството е потребено от собственика или от лица които са
допуснати в имота. Позовава се на извършените съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, както и на решение № 115 от 20.09.2017 г. по
т.д. №1156/2016 г., Второ т.о. Моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно, както и да присъди на дружеството сумата от
3
1000 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Несебър се е произнесъл по претенция с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е започнало по подадено от
въззиваемото дружество срещу въззивника заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като Районен съд- Несебър със заповед №
430/21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 967/2023 г. е разпоредил длъжникът Д. К. да
заплати на „“Електроразпределение юг“ ЕАД, сумата от 14009,15 лв.,
представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия,
вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количество електроенергия за периода 29.10.2021 г.-10.08.2022 г. на основание
чл.27 от Общи условия за договорите за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос на ел. енергия чрез електроразпределителната мрежа на
въззивника във връзка с чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ, по партидата на въззивника,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението- 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 1700,46 лв., представляваща законна лихва за периода 30.08.2022 г.-
19.09.2023 г., както и сумата от 364,19 лв., представляваща направените по
делото разноски. След като длъжникът не е открит на адреса, НРС с
разпореждане № 2656/23.10.2023 г. е указал на дружеството, че може да
предяви иска за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение на парична задължение по чл. 410 от ГПК и въззиваемото
дружество е предявило исковата претенция по чл. 422 от ГПК.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, въззивникът
е собственик на обект, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, комплекс
„Даймънд Бей“, секция 4, ет.5, съгласно нотариален акт № ***, том ***, рег.№
13743, нот.дело №405/2009 г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 в
Регистъра на нотариалната камара, за който в „Електроразпределение Юг“
4
ЕАД /ЕР Юг/ е открита партида с клиентски №********** и ИТН 4224067.
При разглеждане на делото от първата съдебна инстанция е допуснат до
разпит един свидетел – Н. П. У. – собственик и управител на „Узунов 08“
ООД. Допуснати са и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
От показанията на разпитания свидетел се установява, че процесният
имот е закупен от въззивника през 2009 г. През месец октомври 2016 г.
свидетелят е подал заявление за промяна на титуляра на индивидуалната
партида, тъй като до този момент партидите са се водели на дружеството.
Смяната на партидата се е наложила поради промяната в собствеността –
имотът е продаден на въззивника. На 10.05.2016 г. е извършен демонтаж на
електромера на въззивника, видно от представения доклад за извършена
дейност на ЕVN. В последствие е издаден констативен протокол от 10.08.2022
г., в който е отчетено, че през ИТН на въззивника е преминала ел.енергия, като
към момента на проверката клеморедът е бил прекъснат. На 18.08.2022 г.,
видно от представения доклад за извършена дейност „ЕР Юг“, „EVN Група“,
електромерът е прекъснат, като изходящият кабел е на мястото си. „В
апартамента няма никой“ са посочили двамата ел.монтьори в доклада.
Изпратено е писмо до Д. К., с което същият е уведомен, че е установено
нефактурирано количество ел.енергия за периода 29.10.2021 г. – 10.08.2022 г.,
съставляващо 46985 кWh на стойност от 14009 лева, за което е съставена
фактура №**********/18.08.2022 г. Във фактурата е упоменато, че основание
за издаването й е дължима сума в следствие на установено измерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за
електромер № *********.
От заключението на вещото лице Татяна Василева по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че според констативният
протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско мерене
№ 663255 от 10.08.2022 г. на „ЕР Юг“ ЕАД е констатирано, че е прекъснат от
клемореда електромер, което сочи на външно неправомерно въздействие
върху елементи от разпределителната мрежа. Електромерът за обекта е с
дистанционно отчитане и в паметта на същия за периода 22.10.2021 –
10.08.2022 г. е отчетено потребление от 46985 киловат часа електроенергия, от
които 15569 – нощна и 31416 – дневна тарифа. Вещото лице е отбелязало, че
електромерът е със срок на валидност до месец юни 2026 г. Изказало е
5
мнение, че допълнително начисленото количество е съобразено с правилата и
механизмите определени от КЕВР, за прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологични разходи на въззивника.
В заключението си вещото лице Гинка Радуйчева е посочила, изхождайки от
одиторските доклада, че финансовият отчет дава вярна и честна представа за
финансовото състояние на въззиваемото дружество. Фактурата за начислената
енергия е издадена непосредствено след констатиране на потреблението с
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за
търговско измерване № 663255/10.08.2022 г. По отношение на
осчетоводяването на задълженията на Д. К. е констатирано, че същите са
осчетоводени правилно, при спазване на изискванията на закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти за процесния период.
Вещото лице е констатирало, че в периода 10.06.2016 г. – подаване на
заявление от инвеститора за смяна на партидата на имота, до 10.08.2022 г. –
дата на извършване на проверка от специалисти от КЕЦ – Поморие е период
когато обектът на потребление се е водил с преустановено захранване. През
този период не е отчетена ел. енергия и не е извършено фактуриране на
първоначално отчетена електрическа енергия и мрежови услуги. Начисленото
количество ел. енергия по фактурата от 18.08.2022 г. обхваща два ценови
периода, през които са действали различни единични цени, определени с
решения на КЕВАР, съответно решение №Ц-27 от 01.07.2021 г. за ценови
период от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. и решение № Ц-19 от 01.07.2022 г. за
ценови период от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е счел, че извършените начисления на ответника за реално доставено и
потребено количество ел.енергия е доказано, както по своето основание, така
и по своя размер и е удовлетворил предявената установителна претенция.
Този извод на НРС се споделя от настоящата инстанция, която на основание
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.
Изложените съображения във въззивната жалба по изброените пет
точки, изразяващи несъгласие с постановения съдебен акт, настоящата
инстанция намира за неоснователни. Съгласно Общите условия на
дружеството, които са били одобрени с Решение № ОУ-1 от 19.03.2021 г. на
КЕВР, дружеството извършва дейността си съобразно предоставената му
лицензия и изискванията на закона. С присъединяване към мрежата на ЕР
6
ЮГ, въззивникът се счита за приел ОУ на дружеството, освен ако не са
договорени специални условия-чл.6, ал.2 от ОУ. При това положение
подписване на договор не се изисква. Липсва нарушение и по отношение на
подаденото от разпитания свидетел У., заявление за смяна името на партидата
от м. октомври 2016 г., което е продиктувано от изискването общата партида
да бъде разпределена на съответните собственици на отделни обекти. В този
смисъл от направените възражения по точка едно на въззивната жалба /общо 9
на брой/, основателно е само това касаещо съобщаването на протокола по чл.
49 от ПИКЕЕ, но както е посочил НРС, същото не е основание да се приема
недължимост на претендираните суми.
По отношение на останалите оплаквания в жалбата първостепенният
съд е взел отношение. Следва да се посочи, че съобразно неоспорените
заключения на вещите лица, по делото се установява, че исканата сума за ел.
енергия, съгласно показанията на електромера и установения механизъм за
отчитане, съвпадат с претендираната сума за главница. Вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза в съдебно заседание на 13.05.2024
г е посочило, че „ като се отвори електромерното табло, от горната страна е
електромерът, а от долната страна е устройството наричано клеморед, като по
механичен начин с отвертка, на ръка кабелът от електромера се закача към
клемореда“ Това е станало на практика. Изказаното от вещото лице
предположение, че електромерът може да е захранвал друг обект, различен от
притежавания от въззивника не се установява по делото. Същевременно
представеното писмо от МВР- Бургас, за това че липсват данни въззивникът
да е осъществявал пътувания през границата на страната в периода от
10.05.2016 г. до сега е без правно значение, тъй като въпреки дадените
показания на разпитания свидетел У., имотът би могъл да бъди обитаван през
процесния период от трети лица, със или без съгласието на собственика.
Общият извод до който е достигнал районният съд, че основание за
дължимостта на претецията е обстоятелството, че през електромера на
въззивника, който обслужва само неговия обект, е преминала електро енергия
на стойност 14009,15 лв., което е установено от дружеството, потвърдено е от
експертизите и сочи на основателност на предявения иск в частта му за
главницата. Това налага обжалваното решение да бъде потвърдено с
последиците по закон.
7
Направено е искане от страна на въззиваемото дружество за заплащане
на сумата от 1000 лв., платена на особения представител, както и 1000 лв.-
юрисконсултско възнаграждание, оформено като списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Съдът като съобрази разполедбата на чл. 78 от ГПК и чл. 25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ, намира, че на дружеството
следва да бъде присъдена сумата от 1300 лв.- разноски поделото, от които
1000 лв.-възнаграждение за назначения особен представител и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №189/27.05.2024 г., постановено по гр.дело
№ 1284/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА Д. Г. К., БУЛСТАТ *********, от гр. Н., к.к. С. б., к-с Д. Б.“,
секция *, ет. *, представляван от адв. Пешка Чернокожева от АК – Бургас в
качеството й на особен представител, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Любен Каравелов“ № 5, вх.В, ет.1 да заплати на Електроразпределение Юг“
ЕАД /ЕР Юг/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 1300 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8