№ 21
гр. Асеновград, 07.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:И. Д. Бедачев
като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Частно наказателно дело №
20225310200640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от Х. Р. Х. в качеството му пострадал, против
Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-
Пловдив ТО-Асеновград от 25.11.2022 г., с което същата е прекратила
наказателното призводство по досъдебно производство № 706/2021 г. по
описа на РУ – Асеновград, образувано на 17.11.2021 г. и водено за
престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б , във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, на основание
чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството е
прекратено при непълнота на разследването и съответно до неправилно
възприемане и тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и
незаконосъобразен правен извод за наличието на прекратително основание
поради липса на престъпление. Твърдят се различни фактически и правни
положения от приетите от прокурора, а именно, че са налице достатъчно
доказателства за виновно поведение от страна на обвиняемия И. А. и
извършено престъпление от негова страна. Искането към съда е за отмяна на
обжалваното постановление, като необосновано и незаконосъобразно и
връщане на делото с указания относно правилното прилагане на закона.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбите доводи и след анализ
на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 243 ал.3 от НПК, от
надлежно лигитимиран процесуален субект и в законоустановената форма,
а разгледана по същество е основателна.
Досъдебното производство е водено за престъпление по по чл. 343 ал.1 б.
Б, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, касаещо ПТП, възникнало на 17.11.2021 г. на
път ІІ-58, в землището на с.Червен, при което е била причинена средна
телесна повреда на пострадалия Х. Х.. В хода на разследването е бил
1
привлечен като обвиняем за горното престъпление И. А..
След като е изложил фактическата обстановка и анализирал доказателствата
прокурорът е приел, че не е реализиран съставът на престъплението от страна
на водача И. А.. С поведението си при управляването на МПС - микробус
марка „Форд Транзит“ същият не е нарушил правилата за движение, тъй като
не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по пътя затворен за движение
и в ремонт ще се приближи друг автомобил, както и чу той ще се движи с
толкова висока скорост. Следователно и липсва вина от негова страна под
формата на съзнавана или несъзнавана непредпазливост, поради което и
въпреки наличието на съставомерен резултат липсва реализиран състав на
престъпление по транспорта , а е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.
15 от НК. В синхрон с тези изводи прокурорът е приел , че липсват данни за
извършено престъпление от общ характер поради което е прекратил
наказателното производство.
Съдът, след преценка на доказателствата намира, че така направения извод
от РП –Пловдив ТО-Първомай при формираната до момента доказателствена
съвкупност е неправилен и не съответства на събраните до момента
доказателства, а от друга страна е направен при непълнота на доказателствата
и при непълно изясняване и установяване на всички правно релевантни факти
необходими за разкрИ.е на обективната истина. За да мотивира горната теза
прокурорът е приел като базов факт, че пътят е бил затворен за движение и по
него по принцип не е имало право изобщо да се движи пострадалия с
управлявания от него автомобил. Като доказателство за това в
постановлението е посочено, че поради основен ремонт на пътя Кърджали -
Тополово -Асеновград, е било въведена временна организация за безопасност
на движението, с пълно затваряне на пътя, въз основа на Заповед на
Директора на ОПУ и одобрен проект от 02.09.2021г. Към проекта за ВОБД
обаче не се съдържа схема на пътните знаци и указателни табели, които да са
били поставени на км. 52 + 500 от републикански път ІІ-58 „Кърдж. Обл. –
Тополово – Асеновград, към датата 17.11.2021 г. Независимо от това,
прокурорът е приел, че е налице пълно затваряне на пътя, за което се е
позовал на горните писмени доказателства, както и на обясненията на
обвиняемия, показанията на свидетелите – вкл. и полицейския служител
Борислав Точев, което затваряне е било надлежно сигнализирано с пътни
знаци. Този извод обаче не намира опора в доказателствата, тъй като в нито
едно доказателствено средство не се съдържат доказателства по какъв начин
точно е било сигнализирано затварянето на пътя към процесната дата, още
по-малко е посочена конкретика с какви пътни знаци или табели или други
временни бариери или препятствия е станало това. Напротив, всички данни
сочат, че въпреки ремонтните дейности, пътят е бил използван за движение и
по него са движили МПС, през определени интервали на денонощието и по
различни схеми за различните участъци. В тази насока са и показанията на
полицейския служител Борислав Точев, който не е бил допълнително
разпитван за това обстоятелство в досъдебното производство, а само в
2
съдебната фаза, но дори и там той твърди, че пътят е бил в ремонт, но по него
е имало трафик и са се движили МПС. В тази насока са и съобщенията в сайта
на Община Асеновград, в които е указвано през кои периоди и в кои часови
диапазони може да се ползва пътят, с указание обаче, че тече ремонт, пътят не
е завършен и водачите следва да се движат с ниска скорост.
За адекватната преценка, кои точно правила за движение са нарушени и от
кой от двамата водачи в аспекта на конкретните причини за възникване на
произшествието и евентуално отговорността за причиняването му не е
достатъчно да се заключи, че е действала въведената ВОБД с пълно затваряне
на пътя, а следва конкретно да се установи дали на процесната дата и към
момента на възникване на произшествието, пътят фактически е бил затворен
и по какъв начин технически е било обезпечено това - какви забранителни
знаци и указателни табели са били поставени, имало ли е такива изрично
забраняващи навлизането на пътя в процесния участък, имало ли е други
технически прегради, бариери, ограничения или насипи по пътя, имало ли е
указателни табели, че пътят е в ремонт, както и такива въвеждащи
ограничения на скоростта и в какъв диапазон. Имало ли е определени
служители на ремонтната фирма, които е следвало да ограничават и
контролират движението или евентуалното пропускане на МПС по
ремонтирания участък. Всичко това следва да се установи с оглед данните, че
пътят така или иначе се е ползвал за предвижване от жителите на съседните
населени места и по него е имало трафик. Тези данни следва да се установят с
надлежните доказателствени средства, чрез разпит Борислав Точев, който не
е бил разпитван с тази конкретика в досъдебното производство, както и в
евентуално чрез разпит на полицейските служители Георги Кръстев, Матей
Игнатов и Красимира Ангелова, които са били ангажирани с проверката на
въведената временна организация на безопасността на движението, както и
при необходимост на останалите свидетели на ПТП, които вече са били
разпитвани в досъдебното производство. Това са въпроси касаещи тактиката
на разследването и са от компетентността на прокурора и разследващите
органи.
След изясняване на тези обстоятелства, същите следва да бъдат
интерпретирани в контекста на конкретните нарушения на правилата за
движение, които е извършил всеки от двамата водачи. От юридическа гледна
точка за да се прецени наличието на съставомерно деяние следва да се
анализира поведението на всеки един от участниците в ПТП в аспекта на
нарушените правила за движение, уредени в ЗДвП и конкретния принос на
всеки от тях в сложния причинно-следствен комплекс, довел до
произшествието и съответно до съставомерния резултат. Както е известно
нормата на чл.343 ал.1, вр. с чл.342 ал.1 от НК по основния състав е типична
бланкетна норма и за наличие на обективна съставомерност, е необходимо
същата да бъде запълнена със съответните правила за движение, които са
били нарушени от дееца по такъв начин, че да се достигне до престъпния
резултат, като задължително трябва да е налице причинна връзка между
3
конкретно нарушаване на правилата за движение и резултата - в случая
телесната повреда на пострадалия.
За правилното решаване на делото и преценката за наличие на виновно
деяние следва да се изследва въпросът кое е било главното и първо по време
нарушение, което е поставило началото на поредицата от действия и реакции
на водачите, довели в съотношение на причинно - следствена връзка до удара
между двата автомобила и респективно до съставомерния резултат, т.е кое
нарушение е непосредствената и основна причина за ПТП. Това следва да
стане включително и чрез надлежния способ – допълнителна АТЕ-за, в която
следва да се постави на критичен анализ и първоначалния извод, че
установената скорост на водача Х. Х. от 108 км. ч. е била съобразена с
безопасността на движение в конкретната пътна обстановка, пътните и
климатичните условия. В това отношение заключението на експерта очевидно
е необосновано и възникват съмнения в неговата правилност, предвид факта,
че пътят - затворен или не, е бил в ремонт, без поставена хоризонтална
маркировка и мантинели, с наличие на строителни материали, работници и
машини непосредствено до пътното платно, както и предвид отправяните
указания до водачите за шофиране с ниска скорост, които са били известни на
водача Х.. Между впрочем тази скорост по принцип е превишена и
несъобразена и дори пътят да беше в изправност и отворен за нормално
ползване, тъй като за съответната категория път общото ограничение извън
населено място е 90 км. ч.
От тази гледна точка по отношение на поведението на пострадалия Х. Х. и
степента на съпричиняване или самопричиняването на вредата, съдът намира,
че следва да се съобрази и нарушаването на специалните правила за
съобразяване на скоростта посочени в чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Посочената
правна норма въвежда задължение за водачите на ППС да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Както и при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Т.е. видно от нормата е, че с нея е въведено и безусловното задължение за
водачите да спрат, когато възникне опасност за движението, но не и да
извършват спасителна маневра, без да правят опит да спрат. В тази връзка
„спасителната маневра“, като начин за избягване на опасността и съответно
на вредоносния резултат не е уредена като възможност в ЗДвП. От гледна
точка на наказателното право тя се отнася към хипотезата на „крайна
необходимост“ по чл. 13 ал.1 от НК, която пък за да е изключващо
обществената опасност на деянието обстоятелство следва да са налице и
допълнителни предпоставки, а именно причинените вреди да са по-малко
значителни от предотвратените и самото отбягване на опасността не трябва да
4
съставлява престъпление.
Ето защо с оглед на изложените съображения, съдът намира, че изводите
на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство
са неправилни и необосновани, поради което следва постановлението за
прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив ТО-
Първомай за продължаване на разследването в насоката, указана в мотивната
част на определението с цел събиране на всички доказателства необходими за
разкрИ.е на обективната истина, след което следва да се извърши нова
преценка по същество от решаващия прокурор.
Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.3, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното
производство на РП-Пловдив ТО-Асеновград от 25.11.2022 г., с което същата
е прекратила наказателното производство по досъдебно производство №
706/2021 г. по описа на РУ – Асеновград, образувано на 17.11.2021 г. и водено
за престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б , във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, на
основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
ВРЪЩА делото на РП-Пловдив ТО-Първомай за изпълнение на
указанията дадени в мотивната част на определението.
Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив ТО-Първомай,
на жалбоподателя Х. Р. Х. и на обвиняемия И. Д. А..
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5