Р Е Ш Е Н И Е
№261866
29.12.2020 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 14828 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод на искова
молба, подадена от Д.П.Д., ЕГН: **********, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК: *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-
во ЗЗД и се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сума в размер от 2283, 49 лв., която е заплатена при изначална липса на
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
(горепосочената сума за главница е претендираната след извършено на основание
чл. 214 ГПК увеличение досежно размера на предявения иск в ОСЗ, проведено на ***-
л .172- 173).
В исковата молба се посочва, че между страните
е сключен Договор за потребителски кредит № ***/ ***, по силата на който на
ищеца е предадена в заем сума в размер от 3000лв. Изтъква се, че към договора е
сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги- приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отглагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. За цитирания пакет от допълнителни
услуги, ищецът е следвало да заплати на кредитора допълнителна сума в размер от
2642, 04 лв. Поддържа се, че ищецът е заплащал добросъвестно и в срок дължимите
по договора за потребителски кредит и споразумението към него суми. Въпреки
това, счита че същите са недействителни,
доколкото
не са съобразени с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Акцентира се върху
факта, че в ГПР посочен в договора не е включена сумата по предоставения пакет
от услуги. В тази връзка, то не е посочена и ясна методика, по която се формира
ГПР и кои компоненти са включени в него. Изтъква се, че по своето същество,
предоставеният пакет от услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Услугите, посочени в допълнителното споразумение са свързани с обичайната
дейност на търговеца по предоставяне и управление на кредита и на практика не
се предоставя на длъжника допълнителна услуга. Твърди се и че самите клаузи не
създават задължение за кредитора да предостави услугата, а единствено
възможност на длъжника да я поиска, като след това кредиторът разполага с
автономна преценка дали да я предостави. Поддържа се и че възнаградителната
лихва, дължима по силата на договора е противоречаща на добрите нрави, доколкото
се явява прекомерна. Възразява се, че на потребителя не са му разяснени
възможностите за отказ от договора. Предвид гореизложеното, то се моли да бъде
уважена предявената претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД,
като ответното дружество бъде осъдено да възстанови на ищеца сумата от 2283,
49лв., която е заплатеното от него по недействителния договор за кредит над
размера на усвоената главница, която възлиза на 3000лв. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД. Поддържа се, че
процесният договор за потребителски кредит не страда от пороците, посочени в
исковата молба. Изтъква се, че пакетът от допълнителни услуги е предоставен по
искане на клиента и не е задължителна предпоставка за отпускането на кредита.
Изтъква се и че ищецът се е възползвал от предоставените допълнителни услуги-
например от услугата „приоритетно разглеждане и отпускане на кредита”. В тази
връзка се сочи, че още на 20.03.2017г. на ищеца му е предоставен формуляр и
преддоговорна информация, като на следващия ден- *** е сключен договорът и е
усвоен договореният финансов ресусрс. Сочи се, че всички разходи по кредита са
ясно и недвусмислено посочени и длъжникът е имал познание за общия размер на
задължението, което ще погаси в края на заемния период. Изтъква се, че в ЗПК
лиспса нормативно установено задължение за кредитора да посочва отделните
компоненти, които формират ГПР и методика, по която се изчислява същото.
Посочва се и че дори и да се приеме, че допълнителното споразумение е
недействително, то това не обосновава недействителност и на самия договор за
потребителски кредит, доколкото се касае за две отделни правоотношения. Моли
се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото доказателствени
материали се изяснява, че между „Профи Кредит България” ЕООД и Д.П.Д. е
възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит №
*** от **, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 3000 лв.
/л. 7- 8/. Отразеният в договора годишен лихвен процент е 41, 17%, годишният
процент на разходите е 49. 90%, а задължението следва да се погаси на тридесет
и шест анюитетни вноски. Неразделна част от договора е Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от дата ***. / л. 9/. Посочените в
него допълнителни услуги са, както следва: приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; възможност за отглагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. За горепосочените услуги, длъжникът се е
задължил да заплати на кредитора сума в размер от 2 642, 04 лева.
По силата на сключения договор за
потребителски кредит и споразумението към него, на длъжника Д. е предаден
погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за
кредит- видно от декларация, приложена на л. 8 гръб от делото.
От приетото по делото заключение по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 159- 166/ се изяснява, че чистата
стойност на усвоения от ищеца финансов ресурс възлиза на 3000лв. ( 1 282, 11
лв. са постъпили по разплащателна сметка на ищеца, а със сумата от 1 717, 99лв.
е рефинансиран кредит по договор № ***). В изпълнение на задълженията си по
процесния договор за кредит, ищецът е заплатил сума в общ размер от 5 283,
49лв., която кредиторът е насочил за погашение, както следва: 1475, 40 лв.-
главница, 1 832, 16 лв.- договорна лихва, 1 687, 97лв.- плащания по пакета от
допълнителни услуги, 180 лв.- такси по тарифа, 107, 15 лв.- лихви за просрочие.
В заключението на вещото лице е отразено, че при формиране на ГПР, посочен в
процесния договор, не е включено възнаграждението по споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги. Посочено е, че при включване на това
възнаграждение, ГПР по договора за кредит се увеличава до 115, 068 %.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице в цялост, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на
останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
По
правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа
страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България"
ЕООД като заемодател и Д.П.Д. като заемател, е възникнало правоотношение по
повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000лв. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор и споразуменито към него по
своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски
кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК.
За да бъде уважен предявеният иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, то в тежест на ищеца е да
установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация,
нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и
обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение,
по повод на което е осъществено имущественото разместване.
За настоящия съдебен
състав не съществува съмнение, че договореният между страните финансов ресурс в
размер от 3000 лв. е изцяло усвоен от длъжника. В тази връзка, от фактическа
страна вече бе посочено, че с част от процесната сума е погасено предходно
задължение на Д. към кредитора, а оставащата сума е преведена по посочена от
него разплащателна сметка. Изясни се и че в изпълнение на задълженията си по
договора за кредит, ищецът е заплатил сума в общ размер от 5 283, 49лв. Предвид
това, то спорът се концетира върху върпоса, касаещ наличието на валидно
основание, обосноваващо осъществяването на престативните действия.
Настоящият съдебен състав счита за нужно
да посочи, че споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги
следва да се разглежда като неделима част от процесния договор за потребителски
кредит. Прочитът на съдържанието на клаузите на споразумението, налагат разбирането,
че без договора за кредит, същото е на практика безпредметно. В тази връзка, то
не се касае за две правоотношения, а за единно такова- по предоставяне на
договорен между страните паричен ресурс и произтичащите от това права и
задължения за страните. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия
договор за потребителски кредит- в гл. V „Допълнителни възможности за
клиента”, изрично е маркиран пакетът от услуги „екстра“. Предвид това, за
преценка валидността на процесния договор за кредит, то следва да се обсъдят
съвместно клаузите на договора и споразумението към него.
Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т.
20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на
тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато
той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (
арг. чл. 23 ЗПК).
По отношение на
твърденията за недействителност на процесния договор и споразумението към него
поради непредоставяне на нужната информация на потребителя, то съдът счита тези
доводи за неоснователни. Както бе обсъдено и от фактическа страна, ищецът-
потребител е положил подпис в документ именуван „Декларации” / л. 8 гръб/ и не
оспорва факта, че е получил копие от приложимите към договора общи условия.
След като общите условия са му предадени и в тях е отразена информацията по чл.
11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК, то не необходимо тя да бъде възпроизведена отново
в самия договор. За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да
посочи, че б. „Д” от документа „Декларации” / л. 8 гръб/, съдържа в себе клауза,
съобразно която и при непредаване на екземпляр от договора за кредит, общите
условия към него и погасителния план, длъжникът дължи изпълнение на
задълженията си по договора. Цитираният текст е в явно противоречие с императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ЗПК и в случай, че договорът, общите
условия или погасителния план не са предадени на потребителя, то това води до
извод за цялостна недействителност на договора.
Останалите изложени в
исковата молба твърдения за недействителност на процесния договор поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са обвързани с възнаграждението в
размер от 2642, 04 лв., договорено за пакета от допълнителни услуги. На първо
място, съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се
избира пакет от допълнителни услуги ( гл. V- та от договора- „Допълнителни
възможност за клиента”) не е индивидуално договорена. В тази връзка, тя се
явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на
тъврдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е
по избор на длъжника. Впрочем, последното обстоятелство се потвърждава и от
изложеното на стр. 2- ра, абз. „втори” от отговора на исковата молба. От
коментара на ответното дружество досежно естеството на услугата „приоритетно
разглеждане и отпускане на кредита” се изяснява, че на практика, без да се ползва
пакетът от допълнителни услуги, за длъжника би било невъзможно да получи в
обозрим срок поискания финансов ресурс. От изложеното в отговора на исковата
молба се изяснява, че самият кредитор обвързва предоставянето на преддоговорната
информация и разглеждането на искането за отпускане на кредит със сключването
на споразумението за допълнителни услуги. Именно съобразно изложеното, то не
следва да се възприеме тезата на ответника за наличието на индивидуална
договореност между страните досежно споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги.
Отделно от
гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава длъжника да му
заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на
обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по
занятие). Дейностите по оценка на кредитоспособността на потребителя,
отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в
този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя.
Сумата от 2642, 04лв., дължима по споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги, не цели възмездяване на кредитора за действително
предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен,
ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай
е посочено, че ГПР е 49, 90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият.
Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се
сключва споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, то същото
е с характер на възнаграждение и е следвало
стойността му да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Впрочем,
съобразно заключението на вещото лице, ако възнаграждението за „допълнителните
услуги” бъде включено в ГПР, размерът му нараства 115, 068% В случая, акцентът
се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага
заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и
върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите
по кредитра.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява почти двойно и
то без да се включва възнаградителната лихва (доколкото възнаграждението за
допълнителните услуги е 2642, 04 лв., а чистата стойност на усвоения ресурс е
3000лв). Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира
и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва,
че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и
доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между
действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва
да се приеме, че Договор за потребителски кредит № ********** от 21.03.2017г. е
недействителен на основание чл. 22
ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
процесния случай, от приетото по делото заключение се изяснява, че длъжникът е
заплатил на кредитора сума в общ размер от 5 283, 49 лв. Безспорно, длъжникът
по недействителния договор за кредит дължи чистата стойност на предоставения
финансов ресурс, който в случая възлиза на 3000 лв. Това свое задължение той е
изпълнил, като платеното на кредитора над сумата от 3000 лв. до 5 238, 49 лв.
следва да му бъде възстановено, доколкото изначално липсва основание за
имущественото разместване. Предвид изложеното, то така предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД следва да бъде уважен в цялост и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 2283, 49 лв.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките
на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от
Адвокатско дружество „*** и ***”, като съобразно Договор за правна защита и
съдействие / л. 170/, на същото е заплатен хонорар в размер от 450 лв. Предвид
това, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца
тази сума. Съдът счита за неоснователно възражението на ответното дружество за
прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар. Действително, същият
е договорен малко над минималния размер съобразно методиката на изчисление по
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, но по делото са проведени пет открити съдебни
заседания, като процесуалният представител на ищеца е положил значителни усилия
за анализиране на материалите по делото и осигуряване на адекватна защита на
интересите на своя доверител. Допълнително, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца и сума в размер от 191, 35 лв., от които 91, 35 лв.
държавна такса и 100лв. депозит за съдебно- счетоводна експертиза.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 2 283, 49 лв. / две
хиляди двеста осемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки /,
представляваща предадена от ищеца на ответника сума при изначална липса на
основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда / ***/, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д.П.Д., ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сума в размер на 641, 35лв. / шестстотин четиридесет и един лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Голчев
Вярно
с оригинала.
М.К.