№ 73
гр. гр. Добрич, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. М.ова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20203200900113 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от АНДР. Д. АНД.,
ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Р.“ №19 срещу Застрахователно
дружество „ Б. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Л., ул.“Д. Б.“ №87 и Застрахователно акционерно дружество
„****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Възраждане, ул.“С. С.“ №7 ет.5 искова молба (уточнена с молба с вх.рег.
№5015/20.08.2020г.) , с която се претендира ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца следните суми:
60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяно на
21.08.2017г. ПТП, виновно причинени от водача на товарен автомобил -
влекач „В." с рег. № **** и прикачено към него полуремарке „****" с рег. №
**** – Н. В. К., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при Застрахователно акционерно дружество „****“ АД и
от водача на лек автомобил "М." с рег. № **** - М. А- К., застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно
дружество „ Б. И.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;
1
5392,64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за извършено оперативно и медикаментозно лечение, вследствие
претърпяно на 21.08.2017г. ПТП, виновно причинени от водача на товарен
автомобил - влекач „В." с рег. № **** и прикачено към него полуремарке
„****" с рег. № **** – Н. В. К., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно акционерно
дружество „****“ АД и от водача на лек автомобил "М." с рег. № **** - М.
А- К., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при Застрахователно дружество „ Б. И.“ АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане
11033,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата – обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60000 лв., считано от 22.10.2018г. до датата на завеждане на исковата молба -
13.08.2020г.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства: На 21.08.2017 г. около 16.30 часа АНДР. Д. АНД. е
пътувал на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан в лек
автомобил "М." с рег. № ****, управляван от М. А- К. в посока към град
Силистра по главен път Дулово - Силистра. Стигайки до кръстовището
образувано между републикански път I-7 с път II-21 и път III-213 в област
Силистра, управлявания от К. лек автомобил "М." с рег. № **** се удря челно
в намиращия се пред него товарен автомобил - влекач „В." с рег. № **** и
прикачено към него полуремарке марка „****" с рег. № ****, като
непосредствено след удара, движещия се лек автомобил „****" с рег. № ****,
който се е намирал зад лекия автомобил "М." с рег. № ****, поради
внезапното спиране в следствие настъпилото ПТП, удря в задната част лекия
автомобил "М." с рег. № ****. В следствие на възникналото ПТП М. А- К.
получава множество травми, които са несъвместими живота, поради което
неговата смърт е настъпила непосредствено след настъпването на
произшествието, а АНДР. Д. АНД. е претърпял контузия на глава, сътресение
на мозъка, клинично изявен травматичен шок, съчетана травма, счупване на
дясна раменна кост, счупване на лява подбедрица, счупване на дясна
подбедрица, разкъсно - контузна рана на дясната подбедрица, контузия на
гръдния кош с охлузване в долна трета на гръдната кост. По своя характер
2
счупването на дясната раменна кост обуславя, наличието на трайно
затруднение движенията на десен горен крайник. Клинично изявеният
травматичен шок, следствие на съчетаната травма, обуславя наличието на
разстройство на здравето временно опасно за живота. Възстановяването на
ищеца до състояние, в което е започнал да ходи нормално без помощни
средства и придружител е продължило около 18 месеца, като към настоящия
момент той все още не се е възстановил напълно и продължава да изпитва
болки от нанесените му телесни наранявания вследствие настъпилото на
21.08.2017 г. ПТП.
По случая е образувано досъдебно производство №1886 ЗМ 486/2017г. по
описа на РУ на МВР - Силистра, разследването по което е приключило и
срещу виновния водач Н. В. К. с ЕГН ********** е внесен обвинителен акт,
въз основа, на който е образувано НОХД 149/2019 г. по описа на ОС -
Силистра, което с определение е върнато на Окръжна прокуратура град
Силистра за отстраняване пропуски във внесения обвинителен акт.
Впоследствие е внесен нов обвинителен акт, въз основа на който е образувано
НОХД № 80/2020 г. по описа на ОС - Силистра, но Окръжният съд отново е
върнал делото на ОП - Силистра за отстраняване на допуснати пропуски при
излагането на фактическата обстановка в обвинителния акт.
От протокола за оглед и назначените съдебно - медицинска и
автотехнически експертизи в хода на наказателното производство е
установено, че травматичните увреждания на пострадалия АНДР. Д. АНД. са
причинени в следствие на челния удар на лекия автомобил "М." с рег. №
****, в който е пътувал А. в товарния автомобил „В." с рег. № **** и
прикачено към него полуремарке марка „****" с рег. № ****. Травмите в
областта на долните и горните крайници са причинени от деформацията на
автомобила и удар на дясната ръка във вратата на автомобила.
След изготвянето на няколко САТЕ по образуваното досъдебно
производство се е установило, че водачът на лекия автомобил "М." с рег. №
**** от техническа гледна точка е имал възможност своевременно да
възприеме, движещият се от дясно на ляво ППС - товарен автомобил (влекач)
„В." с рег. № **** и прикачено към него полуремарке марка „****" -цистерна
с рег. № **** и да предприеме маневра за аварийно спиране от разстояние не
по-малко от опасната си зона, тъй като зоната му на пряка видимост и
отстоянието преди мястото на удара, когато е настъпила опасността, са били
3
значително по-голяма от опасната му зона на спиране. В същото време лекият
автомобил „М." с рег. № **** се е движил по път с предимство, като водачът
на товарния автомобил „В." с рег. № **** не е спазил пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство", като е пресякъл траекторията
на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „М." с рег. № ****. От
тук следва и извода, че за причинените телесни повреди на АНДР. Д. АНД.
носят вина и двамата водачи - водача на товарен автомобил (влекач) „В." с
рег. № **** - Н. В. К., който не е спазил пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство", като е пресякъл траекторията на
движещия се по пътя с предимство лек автомобил „М." с рег. № **** и
починалия М. А- К., който като водач на лекия автомобил „М." с рег. № ****
не е предприел маневра за аварийно спиране от разстояние не по-малко от
опасната си зона, тъй като зоната му на пряка видимост и отстоянието преди
мястото на удара, когато е настъпила опасността, са били значително по-
голяма от опасната му зона на спиране.
Лекият автомобил "М." с рег. № **** към датата на произшествието -
21.08.2017 г. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
Отговорност" в ЗД „Б. И." АД, за което е издадена застрахователна полица №
ВО/02/117001181775, а товарният автомобил „В." с рег. № **** към същата
дата е имал валидно сключена застраховка „Гражданска Отговорност" в
„Застрахователно Акционерно Дружество „****"" АД, за което е издадена
застрахователна полица № ВО/23/117000491571.
До ЗД „Б. И." АД е подадено заявление с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди, по което е заведена щета № **********, като с писмо с изх. № НЩ-
8290/07.11.2019 г. по описа на ЗД ,.Б. И." АД, ищецът е уведомен, че
застрахователят отказва да изплати претендиралото от него обезщетение.
До „****"" АД също е подадено заявление с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди, по което е заведена щета № 0411-180-0005-2019 г., като с писмо с изх.
№ ЦУ 99-211/09.01.2020 г. по описа на „****"" АД, А.А. е уведомен, че и този
застраховател отказва да изплати претендираното от него обезщетение.
По време на лечението на ищеца му е било извършено оперативно и
медикаментозно лечение, за което той е заплатил общо сумата в размер на
5392.64 лв. Сторените разходи са подробно описани в исковата молба.
4
Вследствие на възникналото ПТП, АНДР. Д. АНД. е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, уплаха и стрес,
които са започнали от датата на произшествието 21.08.2017 г., като към
настоящия момент все още изпитва дискомфорт и болки в следствие на
претърпените травми, а чувството на постоянно напрежение при пътуване в
моторно превозно средство и неспокоен сън продължават и към настоящия
момент. Предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата – обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60000 лв. ищецът обосновава с разпоредбата на чл. 497, ал. 1 т. 1 от КЗ. С
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства, настъпил на 22.10.2018 г., с писмо с изх. № НЩ-
7416/22.10.2018 г. по описа на ЗД „Б. И." АД на ищеца е отказано да му бъде
изплатено дължимото му се застрахователно обезщетение с мотив, че няма
основания за това.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба с вх.рег.№5280/25.09.2020г. ответникът ЗД „Б. И.“ АД, чрез
пълномощник оспорва предявените искове като неоснователни, недоказани и
завишени по размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лекия автомобил „М.", рег. № **** към дата на настъпване на
процесното ПТП - 21.08.2017г. Не се оспорва и настъпването на ПТП и
участниците в него, които са установени от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица от 21.08.2017г. Не се оспорва, че по подаденото уведомление
за щета ЗД „Б. И." АД е постановило отказ за изплащане на обезщетение
поради липса на доказателства и недоказана вина на водача, чийто риск е
застрахован от този застраховател.
Оспорва се механизма, при който се твърди, че е настъпило процесното
ПТП, както и твърдението, че е съпричинено от водача на лекия автомобил
„М." М. К.. По делото до този момент липсват годни писмени доказателства
които да установяват описания в обстоятелствената част на ИМ механизъм на
настъпване на ПТП. Липсват каквито и да било доказателства за наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „М.". По
делото липсват доказателства, които да установяват твърдението, че водачът
5
на лекия автомобил е извършил нарушение на правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП. Ищецът се позова на извършени в хода на
наказателния процес експертизи, които дават сведение за възможните
причини за ПТП от техническа гледна точка, но не и правна квалификация на
деяние, каквато може да бъде дадена единствено с влязъл в сила съдебен акт.
От представените по делото доказателства до този момент не се установява
да е налице виновно и противоправно поведение на водача М. А- К.. Липсва
акт по чл. 300 от ГПК, който да обвързва настоящата инстанция със
задължителна сила. Липсват и данни за приключило административно-
наказателно производство с влязъл в сила акт, с което да е установена вината
и противоправното поведение на който и да е от водачите. Не се установява
водачът К. да е управлявал МПС след употреба на алкохол. Ето защо се
оспорват твърденията, изложени в обстоятелствената част на ИМ за виновно
и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „М." по
съпричиняване на ПТП.
От приобщения към исковата молба протокол за ПТП с пострадали лица от
21.08.2017г., в част „Обстоятелства и причини за ПТП" се установява, че
водачът на товарния автомобил Н.К. не пропуска движещия се по път с
предимство лек автомобил, управляван от К., поради което се твърди, че е
единствен причинител и виновен за настъпване на ПТП. В условията на
евентуалност, ако се приеме, че ПТП е съпричинено от този и от починалия
водач, се твърди, че съществен и основен принос за настъпване на ПТП има
водачът на товарния автомобил, поради което нему и на застраховалата риска
му компания е по-големият дял от отговорността за плащане на
застрахователно обезщетение. Твърди се, че А. е получил застрахователно
обезщетение от застрахователя на водача на товарния автомобил ЗД „****",
но към момента не може да бъде посочен неговия размер. Под условие, че
искът бъде намерен за основателен и доказан по размер се твърди, че
получените от другия застраховател суми напълно и безостатъчно
удовлетворяват действително претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди.
Твърди се, че А.А., като пътник на предна дясна седалка, се е возил без
поставен обезопасителен колан, с което е съпричинил претърпените
травматични увреждания и е увеличил тяхното влияние върху степента на
засягане на здравето му. Ето защо, ако се приеме, че искът е основателен и
6
доказан по размер, както и че на А. се дължи обезщетение над размера на
платеното от другия застраховател, то следва да се извърши намаление с
доказаното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Оспорва се относимостта на разход в общ размер от 110 лева за закупени
стоки с два фискални бона от обект „А. П." ООД, ЕИК ****, гр.Добрич.
Освен това част от удостоверяващите плащане документи са дублирани на
различни страници от доказателствения материал и включени два пъти в
размера на имуществените вреди.
Претенцията за неимуществени вреди от 60 000 лева е завишена и
противоречаща на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба с вх.рег.№5281/25.09.2020г. ответникът ЗАД „****“ АД, чрез
пълномощник оспорва предявените искове като неоснователни, недоказани и
завишени по размер.
Ответникът ЗАД „****" АД правилно и законосъобразно е постановил
отказ за определяне и изплащане на застрахователни обезщетения на
основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б" от КЗ, доколкото не са му предоставени
достатъчно доказателства, от които да се установява по безспорен и
категоричен начин, че претърпените от ищеца травми, констатирани с
приложените медицински документи, са в причинно - следствена връзка с
процесното ПТП и с противоправно поведение на водача на застрахования
при втория ответник автомобил. В приложените към претенцията на
пострадалия от 08.10.2019г. документи, не се съдържат категорични данни за
вината на този водач за осъществилото се ПТП. Лишено от логика би било
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" да изплаща
обезщетение единствено при твърдение за претърпени вреди без реално да са
представени доказателства, които да водят до извод за осъществяване на
фактическия състав на непозволено увреждане от застрахования деликвент.
Застрахователят разполага единствено с възможността, дадена му в чл. 106,
ал. 3 от КЗ да изиска доказателства за установяване на основанието и размера
на претенцията, както има и задължението по чл. 496. ал.1 от КЗ, да се
произнесе по предявена пред него писмена претенция в срок, не по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване.
За да се ангажира отговорността на застраховател е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
7
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата, респективно собственика
на автомобила и застрахователя. Наред с това обаче следва да са изпълнени и
всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно
чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.477, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, за
да възникне отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпени
вреди е необходимо да съществуват кумулативно валиден застрахователен
договор, настъпило застрахователно събитие, противоправно поведение,
вреда, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина.
Не се оспорва, че към 21.08.2017г. между „****" ООД и ЗАД "****" АД е
съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна
полица № ВG/23/117000491571 за застраховка „Гражданска отговорност" на
товарен автомобил марка „В." с рег. № ****, със срок на застраховката от
16.02.2017г. до 15.02.2018г., както и факта на осъществилото се на
21.08.2017г. ПТП с водач на застрахования автомобил Н. В. К..
А.А. е подал до ЗАД „****" АД застрахователна претенция с вх.№99-
4420/08.10.2019г. с искане за изплащане на обезщетения за претърпени от
него имуществени вреди в размер от 5253.64 лв. и неимуществени вреди в
размер от 100 000 лв., ведно с приложени констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед на местопроизшествие, заключения на експертизи,
проведени в хода на образуваното досъдебно производство, обвинителен акт,
протокол по НОХД № 149/2019г. по описа на Окръжен съд - гр. Силистра от
18.09.2019г., с което е прекратено съдебното производство и същото е
върнато на Окръжна прокуратура - гр. Силистра, медицинска документация и
касови бонове. При ЗАД „****" АД е образувана преписка по щета № 0411 -
180-0005/2019. Застрахователят е изискал от А.А. с писмо с изх. № 99-
4429/09.10.2019г. да представи за окомплектоване на преписката и за
изясняване на обстоятелствата и причините, довели до настъпването на
щетата постановление за прекратяване на наказателното производство или
влязло в сила съдебно решение и мотиви към него. Ищецът не е взел
отношение по направеното искане за представяне на доказателства и не е
депозирал отговор. Междувременно, ЗАД „****" е получило от ЗАД „Б. И."
писмо с вх. № 99-4682/23.10.2019г., с което е уведомено, че при ЗАД „Б. И."
също е постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
А.А. и е отправено запитване дали и при ЗАД „****" е постъпила претенция,
8
определено и изплатено ли е застрахователно обезщетение и в какъв размер.
Към писмото не са представени никакви писмени доказателства, доколкото
това не е необходимо с оглед отправеното запитване, както и не съществува
практика за предоставяне на приложени към застрахователни претенции
документи от един застраховател на друг. Предоставена е изисканата
информация на ЗАД „Б. И." с писмо с изх. № 99-4720/25.10.2019г.
Застрахователното събитие по начало следва да бъде заявено и доказано
пред застрахователя, за да породи то правото на увредения на обезщетение.
Приложените към претенцията експертизи, изготвени по реда на НПК, не
обосновават извод за основателност на искането за определяне на
обезщетение. Съдебната експертиза е способ за проверка на доказателства и
формиране на експертен извод въз основа на представени по делото
доказателства, но не може да бъде, както средство за формиране на твърдения
на страните, така и доказателство за тяхното установяване. Отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. Поради непредставянето на изисканите
доказателства, застрахователят е постановил отказ за определяне на
застрахователно обезщетение. Ответникът е свикал нарочна за случая
комисия, която е взела решение, обективирано в Протокол № 1/08.01.2020г.,
да не бъде изплатено обезщетение, защото липсват достатъчно документи,
които да установяват основателността на претенцията. Ищецът е уведомен за
решението с писмо с изх. №99211/09.01.2020г.
Оспорва се, че водачът Н. В. К. има вина за осъществилото се на
21.08.2017г. ПТП. От приложените към исковата молба документи не се
установява противоправно поведение и причинно - следствена връзка между
противоправно поведение от страна на водача Н.К. и настъпили за ищеца
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Задължителна за гражданския съд сила имат още влязлото в сила решение на
наказателния съд по реда на чл. 78а от НК и одобреното от съда споразумение
за прекратяване на наказателното производство. Други актове извън
9
посочените не могат да имат обвързваща сила за гражданския съд. В
настоящия случай няма данни за постановена срещу Н.К. присъда, както и
съшият да е нарушил някое от правилата за движение по пътищата.
Безспорни доказателства за вината на водача Н.К. за настъпилото ПТП не
са събрани и в хода на проведеното срещу него досъдебно производство №
486/2017г. по описа на РУ на МВР - гр. Силистра. В протоколно определение
от 18.09.2019г., постановено по НОХД № 149/2019г. по описа на Окръжен съд
- гр. Силистра, с което е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на Окръжна прокуратура гр. Силистра, се приема, че
обстоятелствената част на обвинителния акт не е годна да постави
фактическата рамка на обвинението. Повторно, с Определение №
102/22.07.2020г., постановено по НОХД № 80/2020г. по описа на Окръжен
съд - гр. Силистра, съдебното производство по делото е прекратено и същото
е върнато на Окръжна прокуратура - гр. Силистра за отстраняване на
констатираните съществени нарушения на процесуалните правила във
внесения срещу К. обвинителен акт. Предвид горното е неправилно
становището на ищеца, че от протокола за оглед и назначените в хода на
досъдебното производство медицинска и автотехническа експертизи се
установява по категоричен начин вината на водача на застрахования при ЗАД
„****" АД автомобил за настъпилото на 21.08.2017г. ПТП, както и че
продължаването на наказателното производство касае единствено и само
размера на предвиденото в НК наказание, което следва да бъде наложено на
виновното лице.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че Н. В. К. има качеството
на делинквент, се излагат следните съображения: Съгласно трайно
установената съдебна практика, размерът на дължимото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл, справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен
10
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя
след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка
между увреждането и реално претърпените от увреденото лице морални
вреди, а именно конкретни болки и страдания. Обезщетението трябва да е
съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни, така и на
обществените представи за справедливост.
От приложената към исковата молба медицинска документация се
установява, че в резултат на претърпяно на 21.08.2017г. ПТП ищецът е
получил травматични увреждания, от които се е възстановявал период,
продължил повече от няколко месеца. Предвид гореизложеното, се оспорва
към настоящия момент - повече от три години след инцидента, ищецът да
продължава да търпи болки и страдания на физическо и психологично ниво
във връзка претърпените при процесното ПТП увреждания, доколкото от
медицинската документация не се установява да е понесъл травми, които да
обуславят подобни последици. Оспорва се, че в резултат на процесното
произшествие, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като
вид и характер вреди, както и се оспорват твърденията за тяхната
продължителност.
Ищецът не представя никаква медицинска документация, свързана с
психическото му състояние в периода след ПТП. Няма доказателства по
делото за твърдяната у ищеца психическа травма - постоянно напрежение при
пътуване в моторно превозно средство и неспокоен сън, както и същият да е
посещавал психолог, психиатър или да е приемал медикаменти, да се е
подлагал на клинични изследвания или на друга терапия. Дори и да се
установи, че процесното събитие е било стресогенно за ищеца, с поведението
си той е способствал за продължителността на периода, през който търпи
вреди, тъй като не е взел никакви мерки в тази насока. Предвид изложеното
не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност" за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
неадекватно лечение.
Твърденията на ищеца, касаещи физическото и психо-емоционалното му
състояние не са подкрепени с необходимите доказателства, както по
отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, така и по
11
отношение на причинно - следствената връзка между увреждащо действие от
страна на водача на застрахования при втория ответник автомобил и всички
посочени в исковата молба вреди. Предявеният иск за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, е в завишен размер от 60 000 лева и не
съответства на критериите за справедливост, съдебната практика за подобни
казуси и на степента и характера на получените травми. Застрахователното
обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване на увреденото лице.
На отделно основание, претендираният размер е прекомерен, предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. От приложените към
исковата молба документи не може да се направи обоснован извод за точния
механизъм на ПТП, респективно на причиняването на вредите, нито за
безспорната вина на водача, управлявал застрахованото при ЗАД „****"
МПС. Дори и да се установи виновно поведение от страна на Н.К., е налице
висок процент на съпричиняване на осъществилото се ПТП и вредоносния
резултат от страна на водача на лек автомобил „М." с рег. № **** М. А- К..
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства е видно, че
водачът не е реагирал по никакъв начин с цел предотвратяване на ПТП, а е
имал такава техническа възможност като реагира аварийно, чрез спиране и
отклоняване преди мястото на удара или чрез намаляване на скоростта.
Отделно от горното, се твърди, че ищецът А.А. е пътувал без поставен
обезопасителен колан, с което си поведение е създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат и е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП. Не може да се приеме, че обективният факт на получена фрактура
на пътник в МПС, участвало в ПТП, обуславя автоматично възникване на
отговорност у застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на
виновния водач да възстанови всички причинени вреди в пълен размер. По
отношение на неприключилото наказателно производство, дори и да бъде
постановена присъда, то въпросът за съпричиняването не се обхваща от
последиците на чл. 300 от ГПК. Предмет на изследване в наказателното
производство е поведението на деликвента, а поведението на пострадалия не е
предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не съставлява елемент от
състава на престъплението.
Съгласно задължителната съдебна практика: т. 7 на Постановление №
17/18.11.1963г., Пленум па ВС; Тълкувателно решение № 88/12.09.1962г..
12
ОСГК на ВС; Тълкувателно решение № 1/23 12.2015г., постановено по тълк.
д. № 1/2014г., ВКС ОСТК и в множество съдебни решения, за да е налице
съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, което да
води до настъпване или да улеснява настъпването на вредоносния резултат,
т.е. в някаква степен да го обуславя. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение на претърпени
имуществени вреди, състоящи се в заплатени разходи за извършено
оперативно и медикаментозно лечение в размер от 5 392,64 лв., е
неоснователна. В голяма част от представените разходно- оправдателни
документи не се сочи за закупуването на какъв продукт са издадени и имат ли
те връзка с получените от ищеца травматични увреждания и с процесното
произшествие. В исковата молба също не се посочва какви точно медицински
изделия са закупени. Не е ясно как е определена горепосочената стойност и в
какво се състоят посочените разходи. В други касови бонове, в които са
посочени продуктите, които се закупуват, фигурират изделия, които нямат
отношение към лечението на ищеца от понесените травми, напр. Касов бон №
351835 от 14.09.2017г. на стойност 8,62 лв. - за закупуване на Парацетамол и
Медилакта кидс. Тази искова претенция е допустима до размер от 5 253,64
лв., за която сума е предявена извънсъдебно застрахователна претенция по
реда на чл. 498 от КЗ.
Оспорва се изцяло акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано
от 22.10.2018г. Съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил след
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ, какъвто е и настоящия случай. Предвид
горното, може да се приеме, че ЗАД „****" дължи лихва за забава най-рано,
13
считано от 08.01.2020г.
Не се споделя становището на ищеца, че писмото на ЗАД „Б. И." до ЗАД
„****" може да счита за надлежно уведомяване от страна на пострадалото
лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на
виновния водач. На първо място, се оспорва в деловодството на ЗАД „****"
да е постъпвало писмо от ЗАД „Б. И." от 27.09.2018г. Единственото получено
писмо датира от 23.10.2019г., а съответният отговор е от 25.10.2019г. На
следващо място, дори и това писмо да е достигнало до адресата си, то същото
не изхожда от пострадалото лице и не отговаря на изискванията за
съдържание на застрахователна претенция, обективирани в чл. 498 от КЗ
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
5332/09.10.2020г.
Излага се, че М. А- К. като водач на лек автомобил „М." с рег. № **** е
имал възможност своевременно да възприеме, движещия се от дясно на ляво
ППС - товарен автомобил (влекач) „В." с рег. № **** и прикачено към него
полуремарке марка „****" - цистерна с рег. № **** и да предприеме маневра
за аварийно спиране от разстояние не по-малко от опасната си зона, тъй като
зоната му на пряка видимост и отстоянието преди мястото на удара, когато е
настъпила опасността, са били значително по-голяма от опасната му зона на
спиране. С тези си действия К. е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно
който всеки водач на МПС с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като тази
норма посочва, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Възраженията на ответниците, че доказателства от воденото наказателно
производство не следва да бъдат кредитирани по настоящото производство са
неоснователни.
Възражението, че по отношение на водача М. А- К. липсва акт по чл. 300 от
ГПК, който да обвързва настоящата съдебна инстанция със задължителна
14
сила също е неоснователно. От представените писмени доказателства е видно,
че М. К. е починал на място непосредствено след възникване на процесното
ПТП, а на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато деецът е починал.
Неоснователно е и наведеното възражение на ответниците за
съпричиняване. Не отговаря на обективната действителност твърдението, че
АНДР. Д. АНД. не е ползвал обезопасителен колан. След настъпилото ПТП
коланът му е бил откопчан от Р.О. И., който е бил водач на движещия се лек
автомобил „****" с рег. № ****, който се е намирал зад лекия автомобил "М."
с рег. № ****. Именно Р. И. е човекът, който е извадил ищеца от автомобила,
тъй като същият не е могъл да се движи без чужда помощ.
По отношение на изложените възражения, че водачът на товарен автомобил
-влекач „В." с рег. № **** и прикачено към него полуремарке марка „****" с
рег. № **** - Н. В. К. няма вина за осъществилото се на 21.08.2017 г. ПТП, се
сочи че след завеждане на исковата молба е получена информация, че
ответното дружество ЗД „****" АД е изплатило застрахователно обезщетение
на наследниците на починалия водач на лекия автомобил „М." с рег. № **** -
М. А- К.. Недопустимо е този ответник да приеме, че са налице законовите
основания за изплащане на застрахователно обезщетение на наследниците на
починалия водач М. А- К., а в същото време да изразява коренно
противоположна позиция по отношение на задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение на ищеца. В случай, че има изплатени
застрахователни обезщетения на наследниците на починалия К., това
автоматично води до извода, че ответното дружество ЗД „****" АД е приело
наличието на виновно противоправно поведение от страна на Н. В. К. - водач
на товарен автомобил - влекач „В." с рег. № ****, а това от своя страна е
достатъчно правно основание за заплащане на дължимото се застрахователно
обезщетение и на ищеца.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.№
5461/04.11.2020г. ответникът ЗД „Б. И.“ АД поддържа изцяло изложените в
отговора твърдения и възражения.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.№
5480/10.11.2020г. ответникът ЗАД „****“ АД поддържа изцяло изложените в
отговора твърдения и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
15
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил „М.", рег.
№ **** е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество ЗАД „Б. И.“ АД по силата на застрахователна полица №
BG/02/117001181775, валидна от 19.04.2017г. до 18.04.2018г., товарен
автомобил марка „В." с рег. № **** е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество ЗАД "****" АД по силата на
застрахователна полица № BG/02/117000491571, валидна от 16.02.2017г. до
15.02.2018г.
С влязла в сила присъда №260008/02.04.2021 г. по НОХД № 80/2020 г. по
описа на ОС Силистра Н. В. К., ЕГН ********** е признат за виновен в това,
че на 21.08.2017 г., на кръстовище между път I-7 с път II-21 и път III-213,
обл.Силистра, при управление на състав от пътни превозни средства- товарен
автомобил марка В., модел ** с рег. № **** и полуремарке **** с рег. №****,
е нарушил правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП и по чл.104, ал.1
ППЗДвП: На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство, чл.46, ал. 2 от ППЗДвП: Пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана
с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство, и по непредпазливост причинил
смъртта на водача на лек автомобил марка М. Е 220Д с рег. № ****- М. А- К.,
с ЕГН **********, от гр.Силистра и средна телесна повреда на пътника от
същия автомобил- АНДР. Д. АНД., с ЕГН **********, от гр.Добрич,
изразяваща се в счупване на дясна раменна кост, счупване на дясна
подбедрица, счупване на костите на лява подбедрица, причинили трайни
затруднения на движенията на десен горен крайник, десен и ляв долен
крайник, клинично изявен травматичен шок, вследствие на съчетаната
травма, обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за живота,
поради което и на основание чл.343 ал. 4 във вр. чл. 343 ал.З б."б" предл.
„първо" вр. с чл.343 ал.1 б."б" и б."в" във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, във връзка с
чл.55 ал.1 т.1 и чл.36 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за
16
срок от две години и седем месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК
за срок от четири години. С решение №91/29.10.2021г., постановено по
ВНОХД №165/2021г. по описа на Апелативен съд Варна е изменена присъда
260008/02.04.2021 г., постановена по НОХД № 80/2020 г. по описа на ОС град
Силистра, като Н. В. К. е оправдан по обвинението да е нарушил чл. 104, ал. 1
от ППЗДвП и потвърдена присъдата в останалата част. С решение №
23/02.03.2022 г., постановено по наказателно дело № 1126/2021 г. по описа на
ВКС, 1 -во наказателно отделение е оставено в сила решение № 91/29.10.2021
г. постановено по ВНОХД № 165/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Установява се, на че 11.09.2018г. претенцията на ищеца за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП от 21.08.2017г. е
надлежно получена от ЗД „Б. И." АД. Съответно претенцията на ищеца за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП от
21.08.2017г. е надлежно получена от ответника ЗАД „****“ на 08.10.2018г.
За установяване механизма на процесното ПТП, характера и
продължителността на настъпилите за ищеца травматични увреждания е
назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинската експертиза,
чието заключение като обосновано и мотивирано съдът кредитира.
Според заключението механизма на процесното ПТП е следния: На
21.08.2017г. около 16.30 ч. е възникнало ПТП между три автомобила на
кръстовището образувано между път I-7 с път II-21 и път III-213 в област
Силистра. Траекторията на път I-7 е в посока от гр.Шумен към гр. Силистра,
като на гореописаното кръстовище с другите два пътя променя посоката си на
дясно. Път III-213 се явява естествено продължение в права посока на път I-7
към гр.Силистра, като началото му е след кръстовището. Път II-21 на
описаното кръстовище се явява продължение на път I-7, идващ от гр.Шумен,
но с отклонение на ляво към гр.Русе.
По път I-7 в посока от гр.Шумен към гр.Силистра, преди описаното
кръстовище са се движели два автомобила един след друг - лек автомобил
марка М. Е 220Д с рег. № ****, управляван от М. А- К. със скорост 88,85
км./ч. и лек автомобил „****“ с рег.№****, управляван от Р. ОСМ. ЮС. със
скорост около 89,24 км./ч. Едновременно с тях, по път I-7 към кръстовището
се е движел състав от превозни средства – товарен автомобил /влекач/ „В.“ с
рег.№**** и прикаченото към него полуремарке „****“ с рег.№****,
управляван от Н. В. К.. Съставът се е придвижвал по описаното по-горе дясно
17
отклонение, което в зоната на кръстовището се явява път без предимство,
спрямо продължението си на ляво като път I-7, по който са приближавали
описаните леки автомобили.
Съставът от превозни средства - товарен автомобил /влекач/ „В.“ с рег.
№**** и прикаченото към него полуремарке „****“ с рег.№**** навлиза в
зоната на кръстовището преди лекия автомобил М. Е 220Д с рег. № ****,
водачът му вижда идващите от ляво по пътя с предимство леки автомобили,
преценява че има достатъчно време и отстояние от тях и предприема
навлизане в зоната на кръстовището. В момента, в който предната част на
товарния автомобил е била на едно ниво с западния край на среден остров на
път I-7, разстоянието му до мястото на удара е било около 7,57 м., а леките
автомобили са били на разстояние от него около 202,38 м. - лекия автомобил
М., като в този момент дистанцията между тях е била около 14,48 м. Тримата
водачи продължават да се движат, като никой от тях не предприема действия
за намаляване или за спиране на управляваното от всеки МПС. В момента в
който товарният автомобил навлиза в дясната пътна лента, по която са се
движели леките автомобили, съставът от превозни средства се е движел със
скорост от 8,28 кв.м. и се е намирал на около 2,17 м. от мястото на удара. В
този момент двата леки автомобила са били на остояние около 144,43 м. от
мястото на удара, като в този момент дистанцията между тях е била около
24,05 м. Водачът на лекия автомобил М. Е 220Д бидейки с предимство не
предприема намаляване или спиране и се блъска челно в най-задно ляво
колело на полуремаркето ****“ с рег.№****, движещо се от дясно на ляво.
Вследствие на удара цялата предна част на лекия автомобил М. се деформира.
Водачът на лекия автомобил „****“ с рег.№**** реагира едновременно със
спиране и рязко отклонение на дясно и при това отклонение удря със своята
предна лява част лекия автомобил М. отзад в средата малко над задната броня
и го отмества едновременно на дясно със завъртане около вертикалната му ос
в посока обратно на часовниковата стрелка. Съставът от превозни средства
товарен автомобил /влекач/ „В.“ с рег.№**** и прикаченото към него
полуремарке „****“ с рег.№**** се е движел с относително малка скорост и
спира почти веднага след удара – на около 1,13 м. след мястото на удара.
Вследствие на челния удар водачът на лекия автомобил М. Е 220Д с рег. №
**** получава тежки травми с летален край.
Асфалтовата настилка в зоната на кръстовището е намерена запазена, суха,
18
без завои /прав участък/.
Причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е взаимното
пресичане на траекториите на лекия автомобил М. Е 220Д с рег. № **** и
товарния автомобил „В.“ с рег.№**** и прикаченото към него полуремарке
„****“ с рег.№**** в резултат на навлизането на състава от превозни
средства в коридора на движение на лекия автомобил и закъснялата ракция на
водача на лекия автомобил. Към момента на удара с лекия автомобил,
товарният автомобил „В.“ с рег.№**** и прикаченото към него полуремарке
се е движел със скорост около 8,28 км/ч. Съответно лекият автомобил М. Е
220Д с рег. № **** със скорост 88,85 км./ч.
Опасната зона за спиране на МПС, участвали в процесното ПТП е
определена, както следва: 3,92 м. за състава от превозни средства, при
скорост на движение 8,28 км/ч.; 60,57 м. за лекия автомобил М. Е 220Д при
скорост на движение 88,85 км./ч. и 61,00 м. за лекия автомобил „****“ с рег.
№****, при скорост на движение 89,24 км./ч.
Водачът на състава от превозни средства - товарния автомобил „В.“ с рег.
№**** и прикаченото към него полуремарке „****“ с рег.№**** от
техническа гледна точка е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП ако е предприел спиране в момента, в който: е навлязъл напречно от
дясно на ляво в кръстовището и предната част на влекача се е намирала на
едно ниво с западния край на среден остров на път I-7. Тогава предната му
част би отстояла на около 3,65 м. преди мястото на удара, като по този начин
не би навлязъл в дясната пътна лента, по която се е движел лекия автомобил
М. Е 220Д; е навлязъл с предната част на влекача в дясната пътна лента, по
която се е движел лекия автомобил М. Е 220Д, тогава след спиране предната
му броня би се намирала в дясната част на лявата пътна лента на пътното
платно, по което се е движел лекия автомобил М. Е 220Д и по този начин би
останал свободен коридор за преминаването пред товарния автомобил с
ширина около 3,08м., т.е. дясната пътна лента би била заета. При общо тегло
на състава от превозни средства около 4000 кг. не е било технически
възможно да бъде ускорен до мястото на удара над скоростта, с която се е
движел в момента на удара, т.е. водачът не е имал възможност чрез
повишаване на скоростта на движение на състава от превозни средства да
предотврати произшествието, чрез преминаване пред дясна пътна лента
преди достигането на лекия автомобил М. Е 220Д до мястото на удара.
19
В заключението се сочи, че анализа на данните по делото води до извода,
че водачът на лекия автомобил М. Е 220Д до момента на удара не е реагирал с
цел предотвратяване на произшествието. Водачът на лекия автомобил М. Е
220Д от техническа гледна точка е имал възможност да предотврати
произшествието чрез спиране, намаляване на скоростта си на движение и
отклоняване на автомобила си в дясно по посока на движение с цел
заобикаляне на полуремаркето покрай задната му част. Зоната му на пряка
видимост и отстоянието му от мястото на удара, към момента на настъпване
на опасността, са били значително по-големи от дължината на опасната му
зона за спиране - 60,57. От техническа гледна точка, ако водачът на лекия
автомобил М. Е 220Д е бил реагирал аварийно чрез спиране и отклоняване на
автомобила в дясно от минимално разстояние преди удара около 37,37 м., би
могъл да намали скоростта си до 71,50 км./ч. и да пропусне движещия се пред
него напречно от дясно на ляво състав от превозни средства да премине.
Закъснялата реакция на водача на лекия автомобил М. Е 220Д е в резултат на
неупражнен визуален контрол, при реална възможност за възприемане на
състава от превозни средства и неадекватно поведение, поради което и не са
били своевременно предприети действия по спиране на лекия автомобил.
Ударът на лекия автомобил „****“ с рег.№**** с предната лява част в
задната част на лекия автомобил М. Е 220Д от техническа гледна точка няма
причинно-следствена връзка с удара между състава от превозни средства и
лекия автомобил М. Е 220Д. Ударът между двата леки автомобила е
настъпил непосредствено след удара между лекия автомобил М. Е 220Д и
състава от превозни средства.
При настъпилото на 28.07.2017г. ПТП ищецът А.А. е получил следните
увреждания: травматичен шок, счупване на дясна раменна кост, открито
счупване на двете кости на дясната подбедрица, множество счупвания на
двете кости на лявата подбедрица, счупване на вътрешен израстък на големия
пищял на дясната подбедрица. Травматичните увреждания, получени от
ищеца са резултат на силен удар върху твърди, тъпи предмети и осъществен
натиск в областта на долните крайници и дясна ръка и отговорят да са
получени по механизма на травма в купето на автомобила. Травмите на
долните крайници са от деформирани детайли на армататурно табло и под
него от автомобила, а на дясната ръка от удар във вътрешната част на
предната дясна врата на автомобила. Съчетаната травма с клинично изявен
20
травматичен шок е обусловила състояние, което представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Счупването на дясна раменна кост е
обусловила трайно затруднение движението на горен десен крайник за
период от около 2-3 месеца. Множественото счупване на костите на лявата
подбедрица е обусловило трайно затруднение на движението на долен ляв
крайник за период от около 5-6 месеца. Откритото счупване на костите на
дясната подбедрица е довело до трайно затруднение на движението на долен
десен крайник за период от около 5-6 месеца. След получаването на травмите
ищецът е изпитвал силни болки и страдания и е бил настанен за лечение в
интензивно отделение – ОАИЛ на МБАЛ гр.Силистра, където са използвани
болкоуспокояващи лекарствени средства. Възстановителният период за
подобни травми е за период от 5-6 месеца. Приема се, че възстановителния
период на получените от ищеца травматични увреждания дефинитивно е
приключил. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
получените травматични увреждания.
Първоначално в заключението се сочи, че за да получи установените
травматични увреждания ищецът е бил без поставен предпазен колан в
автомобила. В проведеното на 30.06.2022г. открито съдебно заседание,
вещите лица уточняват, че вследствие на удара при процесното ПТП, подът
на лекия автомобил М. Е 220Д, в който ищецът е бил пътник на предна дясна
седалка, е бил деформиран. С оглед на тези уточнения вещото лице – лекар
изменя заключението си, като сочи че пострадалият ищец е бил с поставен
предпазен колан. Допълва се, че получените от ищеца травми са следствие на
деформациите на пода на автомобила. Ако е бил без предпазен колан, ищецът
е щял да получи други травми – гръдно-коремни, на таз, бедра и пр.
Представените по делото финансово-счетоводни документи са свързани с
лечението и възстановителния период на ищеца вследствие на получените
травматични увреждания при процесното ПТП.
Ищецът представя по делото писмени доказателства /л.68- 74/ за закупени
медицински изделия, медикаменти и заплатени потребителски такси за
прегледи и медицински услуги, като сочи обща стойност на същите в размер
на 5392,64 лв.
Освен физическите болки в резултат на телесните увреждания, ищецът
получава и психическа травма. Според приетата по делото СПЕ, процесното
ПТП е изиграло роля на масивна психотравма за ищеца, довело до влошаване
21
на психичното му и общото му физическо състояние, приело клинична
характеристика на остра стресова реакция. Това е преходно разстройство със
значителна тежест и е отговор на преживяния стрес, заплаха за сигурността и
физическото оцеляване на ищеца. Симптомите се появяват най-често в
разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенното събитие.
След извеждане на лицето от стресовата ситуация симптомите започват
постепенно да затихват до 48 часа. След отшумяване на клиничната
характеристика на острата стресова реакция след преживяното масивно
психотравмено събитие, психичното състояние на ищеца А. се е владеело от
тежки депресивни преживявания, съчетани с висока по интензивност
тревожност. На лице е било повишено мисловно и визуално преработване на
преживяната масивна психотравма, с липсващ нощен сън, които са се
засилвали и от силния болков дискомфорт, който е изпитвал в ежедневието.
Психичното му състояние е приело клиничната характеристика на смесена
тревожно депресивна реакция, в рамките на оформилото се разстройство в
адаптацията – състояние на субективен стрес и емоционално разстройство,
обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в
период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на
стресогенно жизнено събитие.
Влошеното психично състояние на ищеца е персистирало във времето.
Ищецът е бил ангажиран с мрачно и потиснато настроение, с висока по
интензивност тревожност, невъзможност да се зарадва на децата си, да им
бъде в помощ, невъзможност да се справи със ситуацията, отчаяние и
безпомощност, невъзможност за ангажиране и справяне с ежедневните си
задължения. Ищецът не е търсил адекватна специализирана психиатрична
помощ, при което персистиращата клиника на депресивната реакция е приела
клиничната характеристика на протрахирана депресивна реакция в рамките на
формираното разстройство на адаптацията.
Към момента не е необходимо да се провежда психиатрично лечение.
Предвид дългия времеви период от ПТП, към момента ищецът е все още
макар и с по-малка интензивност на страхова ангажираност при налагащо се
пътуване с кола. Тези му преживявания не са нормалпсихологични и носят
болестен характер. Въпреки желанието на ищеца да демонстрира психическа
стабилност, при него все още е налице известен дискомфорт при сблъскване
със събития, които символизират или са подобни на преживяното събитие.
22
Препоръчителна е психотерапия с цел ефективно преработване афективните
преживявания, свързани с психотравмата, когнитивно преработване на
събитието, повишаване на устойчивостта на личността в ежедневни стресови
и сложни житейски ситуации.
Ищецът е ангажирал по делото гласни доказателства с показанията на
свидетелите А. А.а (майка на ищеца) и Г. Р. (съпруга на ищеца).
Св. А.а сочи, че през 2017 г. синът й претърпял катастрофа. Бил настанен
в болницата в гр.Силистра. Бил в състояние подобно на будна кома, с четири
счупвания - на едната ръка и двата крака. Имал открита фрактура на единия
крак, закрита фрактура на другия крак и счупен глезен. След три дни преК. в
реанимацията в болницата в гр.Силистра, свидетелката осигурила превоз и
лекар и преместили ищеца в болницата в гр.Добрич. За три поредни дни му
били направени четири операции, като поставените му планки били
заплатени. Свидетелката определя преживяното от ищеца като „ад“. Ищецът
пролежал в болницата в гр.Добрич 22 дни, а след изписването 4-5 месеца бил
на легло. През 2018 г. му била направена последната операция на глезена, за
да бъде изваден поставения материал. Свидетелката била постоянно до ищеца
за период от 9-10 месеца, докато се изправи на крака. Преди това в болницата
била придружител, като го хранела и обслужвала. След това свидетелката
деляла грижите за ищеца със съпругата му. През първите 4-5 месеца ищецът
изобщо не можел да става от леглото. След изписването от болницата му били
поставени на двата крака олекотени гипсове и не трябвало изобщо да мърда
краката си. Болките му били страшни. След премахването на гипсовете на
петия месец, краката му били „виснали“, не можел да се изправи и да стои на
краката си. След това започнал да се раздвижда с проходка и провел
физиотерапия. Била проведена рехабилитация в болницата в гр.Добрич, след
което през м.януари и м.февруари самостоятелно се раздвижвал чрез
разходки в парка. Ищецът не е ползвал отпуск по болест, тъй като е музикант
и не работел по договор. Свидетелката излага, че към настоящия момент,
когато седне на стол и се повдигне, остава една деформация. Трудно може да
се надига, има болки от кръста нагоре. Нямало ден в който ищецът да не се
оплаква, че го е страх, да заявява, че няма да може да преживее случилото се,
че много трудно ще седне в кола. И понастоящем когато пътува в кола
изпитва страх, постоянно е в стрес, който ще му остане за цял живот. Във
връзка с това ищецът не е посещавал психолог или психиатър.
23
Св.Р. излага, ищецът бил в много лошо състояние в болницата в
гр.Силистра - с гипсове, с шини. Имал травми на двата крака, които били
счупени, както и на глезена и ръката. Имал травми и на главата. От болницата
в гр.Силистра бил преместен в болницата в гр.Добрич, където започнали да
го лекуват. В болницата в гр.Добрич ищецът бил 20 дни. Направени му били
4 операции, като след шест месеца претърпял още една операция. Седем
месеца бил на легло. Свидетелката и майката на ищеца го гледали, тъй като
той не можел да става. Четири месеца в къщи бил на подлога. След четвъртия
месец започнали с патерици полека да го вдигат, да му помагат да става. През
това време не можел да ходи никъде, включително и на работа. Ищецът и
св.Р. имат две деца, които тя гледала, докато се грижела и за ищеца. Той
имал ужасни болки. Краката му се подували. След операциите имал
температура, бил на болкоуспокоителни. Не можел да спи спокойно,
стряскал се на сън. По предписание на личния лекар му давали да пие
Диазепам, за да спи спокойно. Проведена била рехабилитация в болницата за
период около един месец. Понастоящем когато пътува в кола ищецът е много
стресиран. Когато вали дъжд, ищецът споделя, че го болят краката. Боли го
ръката когато вдига тежко.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
24
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
претърпял имуществени и неимуществени вреди, както и размера им;
причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и
претърпените вреди. В тежест на ответника е да докаже наведените от него
възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищецът е депозирал претенцията си пред ответните дружества, чрез
пълномощник на 11.09.2018 г. и на 08.10.2019г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е
изтекъл, без да е определено и изплатено обезщетение на пострадалия или
пък да е бил даден от застрахователя мотивиран отговор на предявената
претенция, което обосновава правния интерес от завеждане на настоящото
дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 КЗ във
вр.чл.45 ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за тях в резултат на деликта имуществени и неимуществени
вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД №80 по
описа на Окръжен съд Силистра за 2020 г. съдебен акт се установява
несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС - товарен автомобил - влекач
„В." с рег. № **** и прикачено към него полуремарке марка „****" с рег. №
****.
Съдът приема, че събраните в хода на процеса доказателства с
категоричност установяват, че отговорен за произшествието е и водача на
лекия автомобил М. Е 220Д – М. А- К., починал при процесното ПТП.
Същият с поведението си е нарушил правилата за движение, визирани в
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
25
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ Съгласно неоспореното заключение на КАТМЕ, водачът на
лекия автомобил М. Е 220Д до момента на удара не е реагирал с цел
предотвратяване на произшествието. Същият от техническа гледна точка е
имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране, намаляване
на скоростта си на движение и отклоняване на автомобила си в дясно по
посока на движение с цел заобикаляне на полуремаркето покрай задната му
част. Зоната му на пряка видимост и отстоянието му от мястото на удара, към
момента на настъпване на опасността, са били значително по-големи от
дължината на опасната му зона за спиране. От техническа гледна точка, ако
водачът на лекия автомобил М. Е 220Д е бил реагирал аварийно чрез спиране
и отклоняване на автомобила в дясно от минимално разстояние преди удара
около 37,37 м., би могъл да намали скоростта си до 71,50 км./ч. и да пропусне
движещия се пред него състав от превозни средства да премине. Закъснялата
реакция на водача на лекия автомобил М. Е 220Д е в резултат на неупражнен
визуален контрол, при реална възможност за възприемане на състава от
превозни средства и неадекватно поведение, поради което и не са били
своевременно предприети действия по спиране на лекия автомобил.
Установеното противоправно поведение на водача на лекия автомобил М. Е
220Д следва да се приеме за виновно, тъй като не са събрани доказателства,
които да оборят презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за него болки и страдания от причинената травма, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собствениците на причинилите увреждането МПС и ответниците като
застрахователи по риска.
Съгласно нормата на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. В тази хипотеза, както и в настоящия
26
случай, е налице независимо съпричиняване на вреди от страна на няколко
делинквента, които по силата на тази законова норма отговарят солидарно.
Солидарността между застрахователите на делинквентите, причинили
съвместно увреждането, е уредена изрично по силата на закона. В
разпоредбата на чл.499, ал.7 от Кодекс за застраховането е предвидена
солидарна отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на
съпричинителите. При това следва извода, че ответниците – застрахователи
следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на увреденото лице
застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди от едно и също
застрахователно събитие – ПТП, независимо и виновно съпричинено от
противоправно поведение на всеки от застрахованите делинквенти.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.
В конкретния случай ищецът е мъж в работоспособна възраст; към момента
на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически здрав, на 27
години. В резултат на процесното ПТП е получил следните травматични
увреждания: травматичен шок, счупване на дясна раменна кост, открито
счупване на двете кости на дясната подбедрица, множество счупвания на
27
двете кости на лявата подбедрица, счупване на вътрешен израстък на големия
пищял на дясната подбедрица. След получаването на травмите ищецът е
изпитвал силни болки и страдания и е бил настанен за лечение в интензивно
отделение – ОАИЛ на МБАЛ гр.Силистра, където са използвани
болкоуспокояващи лекарствени средства. Претърпял е четири оперативни
интервеции и впоследствие още една за изваждане на поставена плака.
Претърпяното ПТП внася в живота на ищеца внезапна и значителна
промяна в ежедневните му навици и начин на живот. За период от около шест
месеца същият е бил лишен от възможността да се самообслужва, да се грижи
за семейството си, включително и да работи. Нуждаел се е от чужда грижа,
изпитвал е силни болки. В периода на възстановяване се е движел трудно,
единствено с чужда помощ и помощни средства – проходилка. И
понастоящем ищецът изпитва болки в кръста и дясната ръка. При това следва
извод за наличие на данни за продължителен оздравителен процес.
Установява се също, че процесното ПТП е изиграло роля на масивна
психотравма за ищеца, довело до влошаване на психичното му и общото му
физическо състояние, приело клинична характеристика на остра стресова
реакция. След отшумяване на клиничната характеристика на острата стресова
реакция след преживяното масивно психотравмено събитие, психичното
състояние на ищеца А. се е владеело от тежки депресивни преживявания,
съчетани с висока по интензивност тревожност. На лице е било повишено
мисловно и визуално преработване на преживяната масивна психотравма, с
липсващ нощен сън, които са се засилвали и от силния болков дискомфорт,
който е изпитвал в ежедневието. Психичното му състояние е приело
клиничната характеристика на смесена тревожно депресивна реакция, в
рамките на оформилото се разстройство в адаптацията. Влошеното психично
състояние на ищеца е персистирало във времето. Ищецът е бил ангажиран с
мрачно и потиснато настроение, с висока по интензивност тревожност.
Ищецът не е търсил адекватна специализирана психиатрична помощ, при
което персистиращата клиника на депресивната реакция е приела клиничната
характеристика на протрахирана депресивна реакция в рамките на
формираното разстройство на адаптацията. Предвид дългия времеви период
от ПТП, към момента ищецът е все още макар и с по-малка интензивност на
страхова ангажираност при налагащо се пътуване с кола. При него все още е
налице известен дискомфорт при сблъскване със събития, които
28
символизират или са подобни на преживяното събитие.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока
по степен и продължителност, понесени от ищеца травми, като свързаните с
тях болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 60 000 лева. Този размер обезщетява удължения
период на възстановяване и засиления интензитет на болките и страданията.
При това искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде уважен изцяло.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания е съпътствано с извършване на разходи по лечение и
възстановяване. От представените по делото писмени доказателства и
експертно заключение се установява причинно-следствената връзка между
извършените разходи и настъпилото събитие. При това основателен и доказан
е и предявения осъдителен иск за обезщетяване на имуществените вреди в
претендирания размер от 5392,64 лева. Ответниците са оспорили размера на
претендираните имуществени вреди, като сочат че представените документи,
удостоверяващи разходите са дублирани, както и че липсват доказателства за
относимостта на разходите, удостоверени с фискални бонове, издадени от „А.
П.“ ООД. По отношение на относимостта на разходите, удостоверени с
фискални бонове, издадени от „А. П.“ ООД съдът кредитира приетото по
делото заключение, съгласно което е налице причинно-следствената връзка
между извършените разходи и настъпилото събитие. На следващо място
извършена справка в ТР за издателя на фискалните бонове – „А. П.“ ООД,
ЕИК **** сочи, че същият има предмет на дейност - търговия на едро и
дребно с лекарствени средства и медицински консумативи, приспособления и
съоръжения за инвалиди, медицински изделия и т.н. На последно място
следва да се посочи, че дублирането на представените документи,
удостоверяващи разходите е съобразено от съда при преценка на техния
размер.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възражението за съпричиняване на вредоносните последици. При
разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко
поведението на ищеца е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно
29
установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС,
ІІ ТО).
В случая съпричиняване вследствие на липсата на поставен предпазен
колан на ищеца А.А. в автомобила не е доказано. Според заключението на
приетата по делото експертиза пострадалият ищец е бил с поставен предпазен
колан. Получените от ищеца травми биха били различни - гръдно-коремни, на
таз, бедра и пр., ако е бил без предпазен колан.
Върху уважената претенция за неимуществени вреди ищецът претендира
заплащане на законната лихва от 22.10.2018г. до окончателното плащане. При
произнасянето си съдът съобрази разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ,
предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищeцът е
предявил претенция пред ответните застрахователни дружества съответно на
11.09.2018 г. и на 08.10.2018г. Не са налице данни ответниците да са били
уведомявани от застрахованите лица за настъпилото произшествие.
Доколкото искането е за присъждане на лихва за забава от по-късен момент,
следващ уведомяването на ответните дружества, същото е основателно и
следва да се уважи. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от
11033,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата – обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60000 лв., считано от 22.10.2018г. до датата на завеждане на исковата молба -
13.08.2020г.
30
Подлежи на уважаване и претенцията за присъждане за законната лихва за
забава върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди считано
от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
С оглед изхода от спора по делото и на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответниците
дължат на ищеца сторените от него разноски в размер на 4205 лв. (400 лв. –
депозит по СПЕ, 5 лв. – държавна такса за издаване на удостоверение и 3800
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение).
Съдът намира за неоснователно направеното от ответниците, чрез
проц.представители възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3800 лв. надвишава минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определен по правилата на чл.7, ал.2, т.4 и т.5
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения само
със сумата от 9,37 лв. Съдът го намира за съответно на фактическата и правна
сложност на делото и на осъществената от адвоката защита на доверения
интерес. Не на последно място следва да се посочи, според съда липсва и
правно основание и житейска логика да се приеме, че във всички случаи, без
да се прави разлика в квалификацията, знанията, уменията, професионалния
опит и стаж на отделните адвокати, следва дължимото и платено от страната
адвокатско възнаграждение винаги да е в минималния или близък до него
размер, посочен от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На ответниците не се следват разноски.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл. 83, ал. 2 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради
което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответните дружества следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Добрички окръжен съд сумата от 3057,05 лв., представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважените искови
претенции, както и авансираната от бюджета на съдебната власт сума в
размер на 400 лева за КСАТМЕ.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
31
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ Б. И.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Л., ул.“Д. Б.“ №87 и
Застрахователно акционерно дружество „****“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“С. С.“ №7 ет.5 да
заплатят солидарно на АНДР. Д. АНД., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Р.“
№19 следните суми:
60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяно на
21.08.2017г. ПТП, виновно причинени от водача на товарен автомобил -
влекач „В." с рег. № **** и прикачено към него полуремарке „****" с рег. №
**** – Н. В. К., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при Застрахователно акционерно дружество „****“ АД и
от водача на лек автомобил "М." с рег. № **** - М. А- К., застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно
дружество „ Б. И.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба - 13.08.2020г. до окончателното изплащане;
5392,64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за извършено оперативно и медикаментозно лечение, вследствие
претърпяно на 21.08.2017г. ПТП, виновно причинени от водача на товарен
автомобил - влекач „В." с рег. № **** и прикачено към него полуремарке
„****" с рег. № **** – Н. В. К., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно акционерно
дружество „****“ АД и от водача на лек автомобил "М." с рег. № **** - М.
А- К., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба - 13.08.2020г. до
окончателното изплащане;
11033,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата – обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60000 лв., считано от 22.10.2018г. до датата на завеждане на исковата молба -
13.08.2020г.
4205 лв., представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ Б. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище
32
и адрес на управление гр.София, район Л., ул.“Д. Б.“ №87 и Застрахователно
акционерно дружество „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул.“С. С.“ №7 ет.5 да заплатят
солидарно по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на
съдебната власт, сумата 3057,05 лв., представляваща дължимата държавна
такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и авансираната от бюджета на
съдебната власт сума в размер на 400 лева за КСАТМЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
33