Р Е
Ш Е Н
И Е №2884
гр.
Пловдив,09 07 2019г .
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 08 07 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието
на секретаря Петя Карабиберова , като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №20220/2018г. по
описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл 150 от СК.
Производството е образувано
по искова молба от Д.И.Г. ЕГН ********** , като майка и законен представител на малолетния Д.Д.Я. ЕГН
********** ,против Д.Я.Я.
ЕГН **********
Т Твърди се, че
по силата на съдебно решение
по гражданско дело № ***. на
Районен съд – П., XVII граждански състав, ответникът е осъден да заплаща
на сина си
месечна издръжка в размер на 90 лева.
От определянето на тази издръжка са
изминали повече от * години и обстоятелствата са променени. Детето е пораснало, понастоящем е ученик, разходите му са се
увеличили. Грижи за детето полага единствено
майката. Бащата не заплаща навреме дължимата издръжка и никога не се е грижил
за детето. Твърди се, че майката
има още е. д. на което дължи грижи. От съда се
иска да увеличи
месечната издръжка на детето Д. от
90 лева на 190 лева, считано от
завеждането на иска- 20 12 2018г , до настъпване
на причини за нейното изменение
или прекратяване. Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Твърди се, че бащата не
е преставал да се грижи за
детето си, като редовно предоставя
на майката средства за издръжката,
осъзнава нуждата на детето от
присъствие на бащата в неговия живот, но твърди,
че майката ограничава и препятства възможностите му
да контактува с детето. Твърди се, че е образувано гражданско дело № ** г. с оглед определяне
на режим на лични отношения
между бащата и детето. Счита претендирания
размер на издръжката за завишен и невъзможен
за него. Твърди се, че детето
е на н.
в. и няма
големи потребности, че доходите на
бащата не са големи и с тях
покрива базовите си житейски потребности.
Същевременно е баща на още е. д., което се
нуждае от издръжка, като настоящата му партньорка
е б.. Счита претенцията за
заплащане на издръжка за минало
време за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Прилагат се писмени доказателства.
В първото по делото съдебно
заседание от страна на ищеца е направено
изменение на иска, като претендираната
сума за издръжка е увеличена
до размер на 230 лева месечно.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните
и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Между страните не се спори,
и от представеното по делото удостоверение
за раждане се установява, че малолетният Д.Д.Я. ЕГН
********** е син на ответника Д.Я.Я. ЕГН **********
Видно от представения по делото протокол от с.з. по гр д ** ,бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка на сина си в размер на
90лв ,считано от 01 03
2012г
От разпита
в съдебно заседание на допуснатия с. на ищцовата страна
– с. Г.М.– без р. се установява,
че с. е н. п. на м. на детето Д. . Двамата отглеждат заедно детето Д. и общата си д. И.,която е на
* години . В момента Д. е на *години .Бащата не поддържа контакт с детето .Не
е имало случай да иска да вземе детето и майката да е препятствала контакта им . Детето е ученик
в * клас ,в период на
активен растеж е ,налага се често
да му се
закупуват дрехи и обувки .Детето не посещава извънкласни
форми на обучение . Джобните му на ден са 4 лева,не е често боледуващо дете . с. живее
на с. н. с м. на Д. от *г . През този период бащата заплащал
издръжка на Д. ,но впоследствие
преустановил плащането и в период от *. не заплатил нито една
месечна вноска .Наложило се образуването на изпълнителни дела .До момента все
още не е заплатил дължимите суми за онзи период
От разпита на с. Н. / без р./ се установява ,че тя е н.. на о. ,с когото живее от * години . Родители са на
едно малолетно дете ,което е на * години . Ответникът работи като о.
р.
,реализира месечно около 700лв трудово възнаграждение . От
тази сума му удържат средства за издръжка на сина му
Д. . Общата им д. е често б. и
трудно се справят със заплатата на
ответника .с. не работи ,въпреки че детето им посещава д. г.
,защото нямало кой да води и взима
д.им от д. з. .Ответникът няма никакъв контакт със сина си
Д. ,има желание да го вижда ,но е препятстван от д. по м. л. ,който го
заплашва.Веднъж е потърсил детето и не са му дали възможност да се види
с него ,с. не помни кога точно се е случило
това .
От приетия по делото социален доклад се установява, че за
момента майката
,полага адекватни грижи за детето. В грижите за детето ищцата
разчита на помощта на с. б. и н. си п..От месец ** детето няма
контакт с бащата .Между майката и детето Д. се наблюдава
силна емоционална привързаност .За нормалното емоционално ,психическо и личностно
развитие на момчето е необходимо да има контакт
и с двамата си родители .
Видно
от постъпилите по делото писмени доказателства - справка от НАП-ТД П. ,справка от ГРАО , СЕ УСТАНОВЯВА
,ЧЕ БАЩАТА РАБОТИ КАТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО МУ ПРЕЗ *Г Е БИЛО В РАЗМЕР НА ОКОЛО * ,ПРИТЕЖАВА ЕДИН НЕДВИЖИМ ИМОТ ,РОДИТЕЛ Е НА ОЩЕ ЕДНО
М. Д.,КОЕТО
Е НА * ГОДИНИ .
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на СИНА си в определен размер следва да се
установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен
размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие
дете”. При новата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече
размер на детето си, следва да се
установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния
размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По
отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото
производство, съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна
промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето
Д. издръжка. Същата е присъдена преди повече *години, когато детето е било на
едва * години , а понастоящем е на * години
. За изминалия значителен период от време е налице промяна в нуждите на детето,
а и съществена и трайна промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е напълно невъзможно едно дете на тази възраст да бъде издържано със
средства от общо 90 лева,пък било то и дължими и от двамата родители месечно в
този размер .
При преценка какъв е
подходящият размер на издръжката ,който да отговаря едновременно на
потребностите на детето и на доходите на родителя ,задължен с нея, съдът намира
,че майката на детето,подкрепяна от б.си и п.
си , и с тяхна помощ, полага много добри грижи за отглеждането на детето ,за
възпитанието му ,като не получава помощ
и подкрепа от бащата на детето Д. .
Съдът приема, на базата на
събраните писмени и гласни доказателства , че детето
има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват /тъй
като е напълно във възможностите им /обща месечна издръжка в размер на около 350 лв - за
храна, дрехи, здравни нужди,учебни пособия и уроци , пътни разходи,спорт и задоволяване на други текущи нужди,
включително и такива, свързани със спецификата на образованието на детето.
Настоящият съдебен състав
намира, че бащата следва да осигурява 200 лева месечна издръжка на детето, а
останалите 150 лева следва да се поемат от майката, която полага изцяло грижите
и за фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за увеличение на
издръжката се
явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно, начиная от датата на депозиране
на исковата молба в съда –20 12 2018г , до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде
уважен в този размер. Съдът намира ,че трудовото възнаграждение на бащата ,фактът ,че
е млад ,здрав и работоспособен човек ,му позволяват без особени затруднения да
заплаща издръжка в този размер / която възлиза на 1/7 от месечния му доход /
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса
съразмерно с уважения размер от исковете. Същата възлиза на 158,40 ( сто
петдесет и осем лева и четиридесет стотинки ).
Ответникът дължи разноски на
ищеца в размер на 267лв ,съразмерно с уважената част
на иска , а ищецът дължи на ответника разноски в размер на 33лв ,съразмерно с
отхвърлената част на иска .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ОПРЕДЕЛЕНАТА С протокол от
с.з. по гр д **
на ПРС 17 гр с. МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА ,КОЯТО БАЩАТА Д.Я.Я. ЕГН ********** ,следва да заплаща на
сина си Д.Д.Я. ЕГН ********** ,ЧРЕЗ НЕГОВАТА МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ - Д.И.Г.
ЕГН ********** , от
90 лв на 200 (ДВЕСТА)
лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –20 12
2018г,до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска ,от падежа до окончателното и изплащане, платима
от 1-во до 5-то число на месеца, като отхвърля иска в частта му от уважения размер
до претендирания такъв от 230 лв месечно.
ОСЪЖДА Д.Я.Я. ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ СУМАТА
ОТ 158,40 / сто петдесет и осем лева и четиридесет ст/ – държавни такси за настоящото производство.
ОСЪЖДА Д.Я.Я. ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ на сина си Д.Д.Я. ЕГН ********** ,ЧРЕЗ НЕГОВАТА МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ - Д.И.Г.
ЕГН ********** сумата
от 267 лв / двеста
шестдесет и седем лева / разноски по делото
ОСЪЖДА Д.Д.Я. ЕГН ********** ,ЧРЕЗ НЕГОВАТА МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ - Д.И.Г.
ЕГН ********** , да заплати на Д.Я.Я.
ЕГН ********** , сумата
от 33лв/ тридесет и три лева/ разноски
по делото .
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ Н. Вълчева
Вярно с оригинала.
М.К.