Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е          

 

№  173                                                       09.10.2019 г.                                                  гр. Средец

 

                                                             В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 01.10.2019 година,

в следния състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 396 по описа за 2019 г.,

За да се произнесе по реда на чл. 239 от ГПК, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София против А.Г.С., в която се твърди, че по силата на електронен документ Договор за кредит № 774016/06.12.2016 г. „Кредисимо“ ЕАД е предоставило на каса на „Изипей“ АД на ответника заем в размер на 600 лева. От своя страна ответникът се е задължил да върне разсрочено заетата сума, ведно с договорна лихва, със срок на издължаване до 10.12.2017 г. По силата на електронен документ Договор за поръчителство от 06.12.2016 г. ищецът “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София се е задължил спрямо кредитора „Кредисимо“ ЕАД да отговаря солидарно за изпълнението на задължението на А.Г.С.. По силата на електронен документ Договор за предоставяне на поръчителство от 06.12.2016 г. ответникът А.Г.С. се е задължил към ищеца “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София да заплаща възнаграждение за предоставеното попечителство в размер на 44,24 лева за периода на действие на кредитния договор. Твърди се, че кредитополучателят е направил три частични плащания – на 08.01.2017 г. в размер на 106,10 лева с 0 дни просрочие, на 02.03.2017 г. в размер на 117 лева с 20 дни просрочие и на 20.03.2017 г. в размер на 107 лева с 10 дни просрочие. Сочи се, че кредитора е направил административни разноски в размер на 54,32 лева за доброволно събиране на вземането си, които съгласно т. 2. 7. От раздел 8 „Права и задължения на страните“ от ОУ към кредитния договор се дължат от ответника. Твърди се, че на 28.02.2018 г. поръчителят “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София е заплатил на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД всички дължими от ответника суми по кредитния договор: главница 471,97 лева, договорна лихва 84,77 лева за периода 11.03.2017 г. – 10.12.2017 г., наказателна лихва 48,37 лева за периода 1.04.2017 г. – 16.02.2018 г., административни разноски по събиране на вземането 54,32 лева. Предвид заплащането на дълга на ответника и встъпвайки в правата на кредитора, поръчителят “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София е подал пред съда заявление по чл. 410 от ГПК, по което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1644/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас за осъждане на А.Г.С. да заплати горепосочените суми, като главницата е със законната лихва, както и сумата 66,72 лева, представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Исковата молба е предявена предвид наличието на основание по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК по отношение на ответника и с нея ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Заявена е претенция за присъждане на разноските и за юрисконсултско възнаграждение.

Предявените искове за установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение са с правно основание чл. 422 от ГПК. Същите са депозирани с оглед установяване на твърдяните регресни права на ищеца-поръчител, който е платил дълга на ответника и вземане за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Препис от исковата молба и приложенията са редовно връчени на ответника по месторабота по реда на чл. 47, ал. 3, предл. посл. от ГПК, който в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е представил писмени доказателства и не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК, въпреки, че съдът му е указал последствията по чл. 133 от ГПК от неподаването на отговор. Съдът му е указал също, че ако не се яви в първото по делото заседание и не направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, рискува по делото да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК.

Ответникът, редовно призован на основание чл. 44, ал. 2 от ГПК, не се явява в първото с. з. на 01.10.2019 г., като не е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Ищецът в нарочна молба вх. № 2764/27.09.2019 г. е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение в случай, че са налице условията по чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съдът, след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с оглед на представените по делото доказателства, го намира за основателно. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за това.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на три кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: липса на отговор на исковата молба, неявяване в първо съдебно заседание и липса на искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

За да се постанови неприсъствено решение трябва: ответникът да е предупреден за последиците, ако не се яви в съдебно заседание и не даде отговор, искът да е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая с Разпореждане № 1103/30.07.2019 г., връчено на ответника, съдът го е предупредил за риска от постановяване на неприсъствено решение.

По делото са представени писмени доказателства в съответствие с втората от изискуемите предпоставки на чл. 239, ал. 1 от ГПК. Доказателствата по делото създават у съда убеждението за вероятната основателност на предявените искове с правни основания чл. 422 от ГПК. Приетите писмени доказателства установяват вероятната основателност на твърдяните в исковата молба обстоятелства, че ответникът с изтичане на крайния срок на Договор за кредит № 774016/06.12.2016 г. е останал задължен към кредитора за главница 471,97 лева, договорна лихва 84,77 лева за периода 11.03.2017 г. – 10.12.2017 г., наказателна лихва 48,37 лева за периода 1.04.2017 г. – 16.02.2018 г., административни разноски по събиране на вземането 54,32 лева, както и за встъпването на поръчителя “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София в правата на кредитора по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.12.2016 г., по който договор е останал задължен за възнаграждение в размер 66,72 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да приеме за установено, че дължи на ищеца процесните суми.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от представените платежни документи по заповедното и исковото производство, извършените от ищеца плащания на деловодни разноски са за държавна такса, които предвид изхода на делото се дължат от ответника. Дължимата и заплатена в заповедното и исковото производства държавна такса е в общ размер 100 лева.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева, платимо от ответника. Дължимо е и определеното в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска. Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК. Ответникът има на разположение и иск за оспорване на правото по чл. 240, ал. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.С., с ЕГН **********,***, че дължи на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София 1463, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ЕИК *********, представляван от И. Ш., сумите по Договор за кредит 774016/06.12.2016 г.: главница 471,97 лева, ведно със законна лихва от 07.03.2018 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва 84,77 лева за периода 11.03.2017 г. – 10.12.2017 г., наказателна лихва 48,37 лева за периода 1.04.2017 г. – 16.02.2018 г., административни разноски по събиране на вземането 54,32 лева и сумата 66,72 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 06.12.2016 г., за които суми са издадени по реда на чл. 410 от ГПК Заповед № 932/08.03.2018 г. и Заповед № 3917/29.10.2018 г. по ч. гр. дело № 1644/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА А.Г.С. да заплати на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София направените по делото разноски в размер на 100 лева.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА А.Г.С. да заплати на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева по исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено със Заповед № 932/08.03.2018 г. по ч. гр. дело № 1644/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                    

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: