№ 1783
гр. ........., 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110146189 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявен от Р. Г. Г. отрицателен установителен иск срещу
......... с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване
спрямо ответника, че ищецът не дължи сума в общ размер от 621.77 лева – главница
за начислена топлинна енергия за топлоснабдено жилище, находящо се в гр. ........., жк
„.........“, ........., с аб. № ......... за периода от 01.11.2010г. до 01.12.2011г.
Ищецът твърди, че процесната сума не се дължи, доколкото не е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото. На
второ място оспорва законосъобразното начисление на процесната сума. На следващо
място твърди, че вземането е погасено по давност.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба.
По делото е депозирана молба от ответника от 31.01.2022г. /л. 46 и сл./, с която
признава, че вземането е погасено по давност като същевременно твърди, че е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъдат присъждани разноски
в негова тежест.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Доколкото в случая е предявен отрицателен установителен иск, то в тежест на
ответната страна – „......... .........“ ......... е да установи основанието и размера на
1
процесната парична сума по предявения установителен иск, а именно – валидно
възникнало договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за
процесния апартамент, качеството потребител за ищеца-собственик или ползвател,
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.
Относно първите две предпоставки от доказателствената тежест на ответника, а
именно – валидно възникнало договорно отношение между страните по делото за
продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за
ищеца – собственик или ползвател, следва да се изложи следното:
Според сега действащата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, която е за
ответника, последният следва да установи качеството потребител на ищеца като
доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът не може да приеме,
че ищецът притежават някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е
отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл.153 ГПК подлежи на
главно и пълно доказване. Ответникът не е провел такова по делото и при наличието
на изрично оспорване от страна на ищеца, съдът намира обстоятелството за
неустановено.
За доказване на обстоятелството, че ищецът е собственик или има учредено
вещно право на ползване върху процесния имот законодателят е предвидил издаването
на документи за собственост или за учредено вещно право на ползване, като въпреки
указаната доказателствена тежест на ответника в тази насока, същият не е представил
каквито и да било доказателства в тази насока. В тази връзка следва да се вземе
предвид и факта, че ответникът не е направил каквито и да било доказателствени
искания, за да установи вземанията си.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за
ответника, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
основателен.
2
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, представеният
списък на разноски по чл. 80 ГПК, представените доказателства и направеното в този
смисъл искане, „......... .........” ......... следва да заплати на ответника направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 51.41 лв. – заплатена
държавна такса. Същевременно на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „......... .........” ......... следва да заплати на
адвокат К.И. Б. от АК – гр. ......... възнаграждение в размер на 360.00 лв., доколкото са
налице предпоставките по смисъла на ЗА.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, предявен от Р. Г. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ........., ........., офис-
партер против „......... .........” ........., с ЕИК ........., с адрес: гр. ........., ........., че Р. Г. Г. не
дължи на “......... .........” сума в размер от 621.77 лева – главница за начислена топлинна
енергия за топлоснабдено жилище, находящо се в гр. ........., жк „.........“, ........., с аб. №
......... за периода от 01.11.2010г. до 01.12.2011г.
ОСЪЖДА „......... .........” ........., с ЕИК ........., с адрес: гр. ........., ......... да заплати,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. Г. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
........., ........., офис-партер сумата от 51.41 лева – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „......... .........” ........., с ЕИК ........., с адрес: гр. ........., ......... да заплати,
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат К.И.
Б. от АК – гр. ......... сумата от 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3