Р Е Ш
Е Н И Е
София, 23.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 – ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 10197/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от С.С.
К.-И., ЕГН **********, чрез адв.
П.Д. - САК, със съдебен адрес:*** против З. „Л.И.“ АД, ***, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо
от застрахователя, ведно със законната лихва,
считано от 04.05.2017 до
окончателното изплащане и сторените разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2017 г. около
16,55 часа в гр. Стара Загора, на бул. „Цар Симеон Велики“ е настъпило ПТП
между МПС марка Мерцедес С220 с рег. № ******, управлявано от М.К.Д. и
пешеходеца С.С.С.– баща на ищцата. Вследствие на ПТП С.С.е получил множество несъвместими с живота травми, довели
до неговата смърт.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП ЗМ №
1228-90/2017 г. по описа на РПУ – Стара Загора.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 22116001786882, валидна от 28.06.2016 г. до 28.06.2017 г.
По повод ПТП, ищцата твърди, че е сезирала ответното
дружество с молба-претенция за изплащане на обезщетение, по която е заведена щета
№ 0000-1000-01-17258, но ответното дружество и до момента не е определило и
изплатило обезщетение.
Ищцата твърди, че изключително тежко преживява загубата на
баща си. Двамата са изпитвали взаимна обич, уважение и привързаност, като са
прекарвали свободното си време заедно. Със смъртта на баща си тя изгубила
единствения й останал близък човек, който бил нейната подкрепа и опора. Живота
й бил тотално и необратимо променен оттогава.
По изложените съображения
предявяват настоящите искове срещу ответното дружество с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение в посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви
и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е гласни такива и експертизи.
В хода по
същество поддържа предявените иск и моли съда да го уважи с всички законни
последици, вкл. и разноски по списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер. Претендира разноски в това число и за процесуално
представителство.
Оспорва процесното ПТП да е
настъпило по изключителна вина на водача на МПС, тъй като твърди, че
пострадалия е удължил ненужно времето си за пресичане, като е спрял, за да си
търси документи.
Оспорва твърденията на ищцата за прекратени отношения на
общност, привързаност и обич единствено по причина на процесното
ПТП.
Отделно от това, оспорва размера на предявената претенция
за неимуществени вреди, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на
критерия за справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва акцесорния иск за
лихва, както и датата от която се дължи.
Представил е писмени доказателства, поискал е ангажиране
на гласни такива.
В хода по същество моли съда да постанови решение
съобразно събраните по делото доказателства, като му присъди разноски по списък.
Направил е възражение за прекомерност на адвокатското възнагражедние
на представителя на ищцовата страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 31.03.2017 г. около
16,55 ч. в гр. Стара Загора, на бул. „Цар Симеон Велики“, л.а. марка Мерцедес
С220, Рег. № ******, управлявано от М.К.Д., причинил ПТП, в резултат на което
починал пешеходецът С.С.С.– баща на ищцата.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП ЗМ №
1228-90/2017 г. по описа на РПУ – Стара Загора, с Постановление от 04.06.2018
г. водачът на лекия автомобил М.К.Д. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК. Разследването към настоящия момент още не е приключило.
По делото се
доказа наличието на застрахователно правоотношение за автомобила, чиито водач е
причинил ПТП, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество з.п. № 22116001786882, валидна от 28.06.2016 г. до 28.06.2017 г.
Доказа се също, че ищцата е предявила доброволна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана щета
№ 0000-1000-01-17258, но такова не е определено и изплатено от ответното
дружество и до момента.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на
катастрофата, ищецът е получил следните увреждания, в пряка причинна връзка с
нея: - Черепно-мозъчна травма: Счупване
базата на черепа; Контузия на мозъка в дясната голямомозъчна
хемисфера, слепоочната област на лявата голямомозъчна
хемисфера и контузия на малкия мозък; Вклиняване на малкомозъчните
сливици в големия тилен отвор; Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки;
Кръвоизлив в мозъчните стомахчета, - Гръдна травма:
Счупване на I, II и III ребра в лява гръдна половина с кръвонасядане
на меките тъкани около тях; Контузия на белия дроб в ляво; Хемоторакс
(наличие на кръв в плевралната кухина) вляво, - Травма
на ОДА: Многофрагментно счупване на лявата скапула (лопатка). - Охлузвания, кръвонасядания
и разкъсно-контузни рани в областта на главата и
лявото бедро.
Причината
за смъртта на С.С.С.е тежката
черепно-мозъчна травма съчетана и с гръдната травма
Според експертизата, смъртта
на С.С.С.и процесното ПТП от 31.03.2017 г. има пряка причинна връзка.
В хода на делото бяха назначени,
изслушани и приети две съдебно – автотехнически експертизи – първоначална и повторна,
които дадоха идентични заключения.
Вещите лица, на база на събраните
по делото доказателства, определят следния механизъм на ПТП: На 31.03.2017 г..
около 16,55
ч. лек автомобил марка „Мерцедес” модел
„С220”, Рег. № ****** с водач М.К.Д. *** с посока от запад на изток към центъра
на града. Скоростта му на движение е около 30-40 км/ч, като на мястото на удара
тя е била 37 км/ч. Пътният участък в района на произшествието е прав без завои
и видимостта на водача към двете ленти за движение е била много добра.
На около 10 м. преди улична лампа,
намираща се пред блок № 60, на пешеходна
пътека автомобилът удря пресичащия по пешеходната пътека, отдясно - наляво за
посоката му на движение, пешеходец С.С.С.. Ударът
настъпва с предна лява част на лекия автомобил в лявата странична част на
тялото на Славков, в лявата лента за движение. Тялото се завъртяло и политнало
напред, падайки, като автомобилът с предна лява врата с протриване е ударил
тялото, отхвърляйки го напред по посока на движението си. Вследствие на удара
пешеходецът е получил уврежданията, подробно описани в съдебномедицинската
експертиза, като, в резултат на тях е починал.
Експертите
смятат, че експлоатационно - техническа гледна точка причините, довели до
настъпването на катастрофата, са подценяване от водача на опасността, която
представлява пешеходец движещ се по платното за движение и в случая
непропускането на пешеходеца намираща се на пешеходната пътека. Според вещите
лица, водачът на лекия автомобил със своето поведение и най-вече със закъснялата
си реакция за спиране е станал причина за настъпването на процесното
ПТП.
Във връзка с възраженията на ответника по механизма на
катастрофата по делото по искане на всяка страна са разпитани по делегация от
РС Стара Загора двама свидетели - водачът
на лекия автомобил М.К.Д. и П.Д.П. – очевидец на произшествието.
В показанията си свидетелят
М.К.Д. заяви, че катастрофата е станала на 31.03.2017 г. в гр. Стара
Загора, на бул. Симеон Велики, след кръстовището на №43. Той твърди, че е спрял
на пешеходната пътека за да преминат пешеходците, пострадалият е преминал, но,
според него е търсел нещо в джобовете си и се е спънал, не е могъл да се качи
на тротоара и е паднал. Било е около 15,30 ч. светло и сухо. Пешеходецът се е
движел с нормален равен ход, до него не е имало други пешеходци.
Свидетелят П.Д.П.
е излизал от улицата, която е под училището преди да пресече булеварда и е
видял водача на ла.а Мерцедес, който, въпреки че се движел бавно, по невнимание
блъснал пострадалия - възрастен човек на 75 – 80 години, който тъкмо бил
направил две – три крачки за да премине през пешеходната пътека. Около 100 м.
по-надолу е имало кола на КАТ, която дошла на местопроизшествието.. Автомобилът
се е движел по бул. Цар Симеон Велики в посока на кв. Железник, а възрастният
мъж тръгнал да пресича откъм градинката в посока към училището. Свидетелят в
този момент се е намирал на тротоара откъм училището. На мястото на пресичането
е имало пешеходна пътека и знак за нея. Имало е видимост от страна на
автомобила към пешеходеца.
По искане на ищцата и за доказване на претърпените
от нея неимуществени вреди, съдът допусна
и разпита свидетелката Е.С.Д., нейна близка.
В показанията си тя заяви, че познава ищцата от
училище., нейна Близка приятелка е и знае за станалата с баща й катастрофа.
Ищцата живее в София, а баща й е живеел в Стара Загора, но тя по празници и
различни поводи често го е посещавала, както и той е идвал в София. Двамата са
имали много близки отношения, особено след смъртта на майка й преди 7 - години. След смъртта на баща си тя се е
затворила в себе си, не е искала да излиза, била е първоначално в абсолютен
стрес. Казала й по телефона в деня на инцидента: „Трябва да остана тук, баща ми
го удари кола и почина“.С. няма братя и сестри и се е чувствала много зле,
търсила е медицинска помощ и е посещавала няколко месеца психолог.
По искане на ищцовата
страна бе изслушано и прието и заключение
на психиатър. Според експерта, анализът на
споделените преживявания на С.С. К.-И. дава основание
да се приеме, че, след съобщението за смъртта на баща й, при нея е настъпила протрахирана депресивна реакция при разстройство в
адаптацията. Това разстройство е включено в групата на невротични, свързани със
стрес и соматоформни разстройства по МКБ 10, реакции
на тежък стрес и разстройства в адаптацията. Тези разстройства се развиват като
пряк резултат на остър стрес или продължителна травма, стресогенното
събитие или продължителните неприятни обстоятелства са първостепенен и с най -
голяма тежест причинен фактор и разстройството не би възникнало без неговото
въздействие. Индивидуалното предразположение или ранимостта
на личността имат по - важна роля като рисков фактор за появата и оформянето на
симптомите на разстройствата в адаптацията, отколкото при други състояния в
тази група, независимо от това. разстройството не би възникнало без наличието
на стресогенен фактор. Клиничната картина варира и
включва: депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за
невъзможност за справяне, за планиране.
Състоянието на субективен дистрес
и емоционално разстройство обикновено нарушават социалното функциониране,
възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последици
на стресогенното жизнено събитие.
Поради
оплаквания от безсъние, повишена тревожност, затруднения в изпълнение на
ежедневни дейности, липса на желание за общуване, понижено настроение, нарушена
концентрация ищцата е посещавала психолог от март 2017г. до август 2018г. и
психиатър през март 2018г. Приемала е около месец и половина медикаменти.
Не се спори по
делото, че ищците са сезирали ответника, в качеството му на застраховател по
посочената по – горе з.п. № 22116001786882, валидна от 28.06.2016 г. до
28.06.2017 г., с искане от 04.05.2017 г. но до момента на завеждане на делото плащане не е
настъпило.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с
правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ е за изплащане от застрахователя З. „Л.И.“ АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата С.С. К.-И. от станалото на 31.03.2017 г.
ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинените от катастрофата
неимуществени вреди от смъртта на баща й, със законните последици – лихва от датата
на увреждането и разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост.
Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в
съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания, които ищцата е понесла в резултат на
травмите, получени от катастрофата, като се вземат пред вид всички
обстоятелства, приети за доказани по делото.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
По делото се
доказа, че ищцата е била в близки отношения с баща си, той е бил единственият й
родител, тъй като майка й е била починала години преди това. В резултат на
станалото ПТП и неговата смърт, тя е понесла изключително тежки травми, описани по – горе и от приетата и
неоспорена съдебно – психологическа експертиза.
Настоящият състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди е доказан по основание, като следва да се разгледа и
възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване
от страна на пострадалата. Това възражение на ответната страна, обаче, не бе
доказано в хода на съдебното производство. Беше установено както от
заключението на двете назначени и приети САТЕ – първоначална и повторна, така и
от другите събрани в хода на производството доказателства,, че основната
причина за ПТП е подценяване от водача на опасността, която представлява
пешеходец движещ се по платното за движение и в случая непропускането на
пешеходеца намираща се на пешеходната пътека. Според експертите, водачът на
лекия автомобил със своето поведение и, най-вече, със закъснялата си реакция за
спиране е станал причина за настъпването на процесното
ПТП. Безспорно е установено, че пешеходецът е пресичал на обозначеното за това
място – пешеходна пътека.
По изложените съображения съдът приема, че сумата за адекватна оценка на претъпените от
ищцата и доказани в производството неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния баща възлиза на сумата 150
000 лв. и за тази сума предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно със законните последици – законна лихва, считано от завеждане на
делото – 04.05.2017 г. до окончателното
изплащане, а в останалата част – за разликата до 200 000 лв. бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора на адвоката на ищцовата страна адв.
П.Д. - САК, съдебен адрес:***,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38 ЗА в размер 5 330 лв.
Пред вид отхвърляне на иска, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по компенсация в размер 113 лв. депозити и ю.к.
възнаграждение в размер 2 030 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС д.т., съобразно уважената част от иска, в размер 6 000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ***, да заплати на С.С. К.-И., ЕГН **********, чрез адв. П.Д. - САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, за сумата 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо
от застрахователя, ведно със законната лихва,
считано от 04.05.2017 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата до 200 000 лв, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати на адв.
П.Д. - САК, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в
размер 5 330 лв.
ОСЪЖДА С.С.
К.-И. да заплати на З.
„Л.И.“ АД разноски, съобразно отхвърлената част от иска, 113 лв.
депозити и ю.к. възнаграждение в размер 2
030 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати по
сметка на СГС д.т., съобразно уважената
част от иска, в размер 6 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: