Р
Е Ш Е Н И Е
Номер VІ-10 Година 2019, 22.02
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение,VІ-ти въззивен състав
На двадесет и
осми януари, две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
Като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско
дело номер 1616 по описа за 2018 година.
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от
ГПК и е образувано
по повод въззивна жалба вх.№36767 от
07.09.2018 г. подадена от адв.С., пълномощник на П. и Д. Николови, ищци в
първоинстанционното производство, срещу решение №1725/14.08.2018г. по
гр.д.№4219/2017 по описа на БРС.
С
посоченото решение са отхвърлени исковете на П.Н.Н. и Д.С.Н. предявени против Г.С.С.
и Г.Х.С., за осъждане на ответниците, на основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, да им заплатят солидарно сумата от 3827.10 лв. - обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен на страните имот – втори жилищен етаж с площ от 77.13 кв.м., находящ се в гр.Бургас,
ул.”Сливница” № 60а, за периода от м.май 2012 год. до 06.07.2016 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 757.37 лв., начислена за периода от 01.06.2012 год.
до 06.07.2016 год. и законната лихва, считано от 07.07.2016 год. до
окончателното изплащане, както и обезщетение в размер на 1315.53 лв., дължимо
за лишаване от ползване на съсобствен имот – шести жилищен етаж с площ от 44.16 кв.м., находящ се в гр.Бургас,
ул.”Сливница” № 60а, за периода от м.май 2012 год. до 06.07.2016 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 260.20 лв., начислена за периода от 01.06.2012 год.
до 06.07.2016 год. и законната лихва,
считано от 07.07.2016 год. до окончателното изплащане.
С
въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение в неговата
цялост. Посочва се, че няма връзка между делото за делба и настоящото
производство, което е за лишаване от правото да бъде ползван имота, както и с
обстоятелството, че отделните
апартаменти не притежават складови помещения и не представляват
самостоятелни обекти по смисъла на ЗУТ. Фактически
отделните апартаменти се ползват от различни лица, а в конкретния спор втория и
шестия етаж се ползват от ответниците.
На
следващо място се посочва, че дори да се приеме, че представената нотариална
покана не съдържа недвусмислено заявено желание за ползване на съсобствената
вещ лично, съобразно правата, то с предявяване на иска за делба на съсобствената сграда е
заявено искане за предоставяне на възможност за ползване.
Посочва
се също така, че не е съобразен с доказателствата по делото изводът, че ответниците не са отказвали достъп и
възможност за ползване. Според жалбоподателите това явства от продължаващите
съдебни спорове вече шест години.
В
обобщение се посочва, че по делото са установени всички изискуеми предпоставки
за уважаване на предявените искове и се иска отмяна на решението като вместо
него бъде постановено ново, с което същите да бъдат уважени. С въззивната жалба
е направено доказателствено искане за повторен разпит на свидетел.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, който същата
се оспорва изцяло и се излагат доводи за неоснователност на същата по всяко
едно от твърденията. Изразява се становище да не бъде уважавано
доказателственото искане.
Въззивнат
жалба е подадена в предвидения от закона срок, от упълномощен представител на
страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение,
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. С определение
№VІ-2167/06.11.2018г. по настоящото дело доказателственото искане, съдържащо се
във въззивната жалба е оставено без уважение.
Въззивниците не се явяват в с.з., редовно и
своевременно уведомени. Чрез процесуалния си представител адв.С. поддържат
въззивната жалба.Претендират разноски.
Въззиваемата С. се явява лично. Въззиваемият С. не се
явява. Двамата се представляват от адв.В., който поддържа подадения отговор. В
указания срок представя писмена защита.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По правилността му съдът е
обвързан от посоченото в жалбата.
Съдът, като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците П.Н. и Д.Н. твърдят, че са
съсобственици заедно с ответниците Г.С. и Г.С. на втори
жилищен етаж
с площ от 77.13 кв.м. и шести жилищен
етаж с площ от 44.16 кв.м., и двата находящи се в гр.Бургас, ул.”Сливница” № 60а, лишени
са от правото да ползват описаните недвижими имоти, тъй като са ползвани изцяло
и само от Стоянови, и претендират да бъдат осъдени солидарно ответниците да им
заплатят обезщетение в размер 3827.10 лв
за лишаване от ползване за периода от м.май 2012 год. до 06.07.2016 год., ведно
с мораторна лихва в размер на 757.37 лв., начислена за периода от 01.06.2012
год. до 06.07.2016 год. и законната лихва, считано от 07.07.2016 год. до
окончателното изплащане за първия от посочените имоти, както и обезщетение в размер на 1315.53 лв., за
периода от м.май 2012 год. до 06.07.2016 год., ведно с мораторна лихва в размер
на 260.20 лв., начислена за периода от 01.06.2012 год. до 06.07.2016 год. и законната лихва, считано от 07.07.2016 год.
до окончателното изплащане-за втория от посочените имоти.
Ответниците оспорва
предявените искове с отговора на исковата молба. Сочат, че ищецът Н. е идвал в
имота и му е предложено да ползва празния етаж, а ищцата Н. никога не е
посещавала имота. Твърдят, че не им е била отправяна покана, а представената
такава съдържа искане да бъде подписан договор за доброволна делба, а при
отказ-да бъде заплащано обезщетение, но не съдържа искане да бъде осигурен
достъп. Също така оспорват твърдението, че представената нотариална покана им е
връчена.
Във връзка със становищата си и
разпределената от съда доказателствена тежест страните ангажират доказателства-писмени,
гласни, допусната е съдебно- съдено-икономическа експертиза.
Страните не спорят, че са
съсобственици и че с влязло в сила решение по гр.д.№5222/2017 по описа на БРС
между тя и трети за настоящото производство лица е допусната делба на недвижим имот, състоящ се от
първи, втори и трети жилищни етажи, със застроена площ от по 77.13 кв. м.
всеки, пети жилищен етаж, със застроена площ 78.03 кв. м.,
и шести етаж, със за-строена площ 44.16 кв. м., на жилищна сграда с
идентификатор 07079.614.38.1 по КК и КР на гр.Бургас, с РЗП от 582 кв. м.,
изградена в ПИ с идентификатор 07079.614.38, с административен адрес:
гр.Бургас, ул. ”Сливница” № 60а, ведно с избения етаж /сутерен/, предвиден за
оформяне на складове, с обща полезна площ от 37.87 кв. м., без обособеното в него избено помещение № 1А с площ 5.10 кв. м., и
прилежащите идеални части от общите части и правото на строеж, както и
самостоятелен обект: Магазин на партерния етаж на същата сграда, с
идентификатор 07079.614.38.1.9, със застроена площ от 29.67 кв. м., ведно с
прилежащите му идеални части от общите части и от правото на строеж, между
съделителите П.Н.Н. и Д.С.Н.-въззивници, Г.С.С. и Г.Х.С.-въззиваеми, Стоян
Георгиев С. и Цветелина Георгиева С., при квоти по 1/5 ид. част – за първите
двама в режим на СИО и за всеки един от останалите четирима съсобственика.
В настоящото производство
обезщетение за лишавана правото на ползване се търси за втори и шести жилищен
етаж.
Видно от приетата като доказателство
по делото нотариални покана /л.73/ ищците са поканили ответниците доброволно да
уредят съсобствеността, а в случай че не бъде постигнато съгласие претендират
обезщетение за лишаване от ползване. Връчена е на ответницата С. срещу разписка
на 23.05.2012г. /л.121/.
С предявяване на иска за делба,
ищците също са поискали присъждане на обезщетение за лишаване от ползване.
От събраните гласни доказателства-показанията на свидетеля Костов, воден
от ищците, се установява, че ищецът Н. заедно със свидетеля Костов са
посещавали кооперацията и са били
допуснати до последния етаж. Според свидетеля жената, която е осигурила достъп,
държи магазина на партера. Тогава на ищеца му е предложен апартамента на
последния етаж, но той е отказал. Искал е да види и апартамента на Г., но не е
бил допуснат.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.
2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени.
Предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС са следните: ищецът и
ответникът да са съсобственици на конкретно индивидуализирани недвижими имоти
или движими вещи; единият от тях да ползва общата вещ лично или да получава
плодове от нея само той и да е налице писмено искане на обезщетение за лишаване
от ползването на общата вещ. Формата на поканата трябва да е писмена като нейното съдържание не е
нормативно уредено. Всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до
съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване, съставлява покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Също
така е без значение е също така дали е нарочна или се съдържа в друг акт. Важно
е да се посочи, че неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично
ползване, за да може да претендира обезщетение. Това е така, защото
разместването на блага в имуществената сфера на двамата съсобственици е
осъщественото само от единия от тях /в случая двамата ответници/, а не липсата
на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си /в
този смисъл Решение №119/11.03.2009г. по гр.д.№3204/08 ВКС, ІІ ГО.
С оглед на горното следва да се
приеме, че от една страна ищците са отправили покана-нотариалната покана е
получена от ответницата С., а съдържащата се в исковата молба е станала
достояние и на ответника С.. От друга страна ищецът Н. е отказал предложената
му възможност да ползва шестия етаж, за който претендира обезщетение, а по
отношение на втория етаж му е било отказан достъп въобще. Следователно
претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на шестия етаж е
неоснователна.
Неоснователна е претенцията и по
отношение на втория етаж, но по различни съображения. Когато се касае за вещ, в
случая недвижим имот, с който могат да си служат всички съсобственици, в случая
страните по делото законът е предвидил възможността да се разпредели
ползването. Така в чл.32, ал.1 ЗС е
предвидено, че общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. При невъзможност да се образува
мнозинство съдът извършва разпределението-чл.32, ал.2 ЗС. Отнесено към спора в
настоящото производство това налага извод, че мнозинството от съсобствениците
са разпределили ползването на съсобствения имот. По делото има данни, че всеки
от етажите се ползва от някой от съсобствениците като е безспорно, че ищците в
настоящото производство имат 1/5 ид.ч. от сградата и следователно не формират
мнозинство. Следователно неоснователно претендират обезщетение за ползване на
втория жилищен етаж.
Важно е да се посочи, че
обстоятелството, че процесните имоти нямат обособени избени помещения не ги
правят несамостоятелни обекти. Този извод противоречи на чл. 40, ал.1 ЗУТ, съгласно която само по отношение на жилище има изискване да има складово
помещение, което може да е в жилището или извън него. Самостоятелни обекти в сграда е етаж или част от етаж в сграда, който
може да е апартамент, магазин, ателие, гараж.
Предвид изложеното предявените искове се
явяват неоснователни и недоказани. Като е достигнал до същия извод районният
съд е постановил правилно като краен акт съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено, но по изложените от настоящата инстанция съображения.
Имащата право на разноски
страна-въззиваемата не е направила искане за присъждането им, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№1725/14.08.2018г.
по гр.д.№4219/2017 по описа на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: