РЕШЕНИЕ
№ 1843
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110214330 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Р. К. срещу наказателно постановление/НП/
№ 23-4332-017120/24.08.2023г., издадено от началник сектор О”ПП”-СДВР, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в
размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1
ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и един месец лишаване от право на
управление на МПС на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.
В жалбата, наименована „възражение“ се оспорва фактическата
обстановка, възприета от административнонаказващия орган.
Жалбоподателят твърди, че с Ч. са се разбрали да съставят протокол и че не е
напуснал местопроизшествието. Твърди, че именно другият водач му е
ударил дясното странично огледало. Поддържа, че има свидетел на ПТП,
който е видял, че виновен е другият участник в ПТП. Моли да бъде отменено
НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят се явява и се представлява от адв. Д, който моли НП да бъде
1
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От адв. Донев са депозирани писмени бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2023 г. около 14.00 часа в гр. София жалбоподателят Т. К.
управлявал л.а. „” с ДК № по бул. Константин Величков от ул. „Пиротска“
към бул. „Тодор Александров“. Автомобилът на жалбоподателя се движел в
лявата пътна лента. В автомобила на пасажерската седалка до шофьора
пътувала св. Д К.а, а на задната седалка вдясно зад св. К.а пътувала св. С Х.
Движението било затруднено от задръстване, а пред автомобила на
жалбоподателя се намирал автомобил с включени аварийни светлини.
Водачът К. подал светлинен сигнал за престрояване в дясната пътна лента,
като автомобилът му се намирал в покой. Светнал зелен сигнал на
светофарната уредба, като в този момент докато все още автомобилът на
жалбоподателя се намирал в покой, л.а. „Тойота“ с ДК № , управляван от св.
В. Ч., се ударил в дясното странично огледало на автомобила на К.. След
настъпване на ПТП св. Ч. слязла от автомобила си и попитала защо са й
ударили вратата. Поискала да бъде съставен двустранен протокол.
Жалбоподателят и Ч. се разбрали да се изтеглят с автомобилите си на бул.
„Ал. Стамболийски“. Т. К. спрял с автомобила си на бул. „Ал.
Стамболийски“, където изчаквал св. Ч. около 15-20 минути, но тя не се
появила. Ч. спряла на бул. „К. Величков“, където не забелязала автомобила на
К.. Св. Ч. съобщила на органите на О”ПП”-СДВР за настъпилото ПТП, на
място дошъл полицейски екип, като бил извършен оглед на
местопроизшествието, били снети обяснения от св. Ч., след което бил
съставен протокол за ПТП № 871152/07.07.23г., скица към него и докладна
записка от П И. Т. К. бил призован да се яви в О”ПП”-СДВР и въз основа на
събраните данни св. А. С. съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 129864/09.08.23г. на Т. Р. К. за нарушения на чл. 20, ал.
1 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Срещу АУАН Т. К. подал
2
писмено възражение. Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП №
23-4332-017120/24.08.23г.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите А. С., В. Ч., Д К.а и С Х, както и въз основа на
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към
материалите по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелките Д К.а и С Х
относно фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП между
автомобила на жалбоподателя и този, управляван от св. Ч.. Следва да се
отбележи, че показанията на двете свидетелки се намират в синхрон помежду
си и по еднопосочен начин изясняват фактите, релевантни по делото.
Показанията на св. Ч. съдът намира, че също допринасят за установяване на
обстоятелството, че водачите на автомобилите – К. и Ч., са се разбрали да
преместят автомобилите от мястото на настъпване на ПТП и да се срещнат на
друго място, където да бъде попълнен двустранен протойкол. Възможно е да
имало объркване относно мястото на срещата, но категорично се установява,
че Т. К. не е напуснал местопроизшествието, а е изчаквал Ч. на бул. „Ал.
Стамболийски“, като срещата не се е осъществила. Що се отнася до
механизма на ПТП, съдът прие, че следва да се довери на показанията на
пътниците в автомбила на Т. К., а не на св. Ч., които са вътрешно
противоречиви, а от друга страна влизат в противоречие и с показанията на
св. К.а и Х. Показанията на св. С. спомагат за изясняване на обстоятелствата
по съставяне на АУАН.
Съдът се довери и на събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса. Подадена е срещу акт от категорията на
обжалваемите, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра
на вътрешните работи, заповед № 8121к-13318/28.10.19г. на министъра на
3
вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-
5073/21.07.15г. на директора на СДВР.
Съдът приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП са издадени
при спазване сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят
на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушенията са описани ясно и
пълно, като са подведени под съответстващата им правна норма. Налице е
съответствие между АУАН и НП досежно словесното и цифрово описание на
нарушенията.
Макар и формално законосъобразно, НП е неправилно и необосновано,
тъй като не се доказа жалбоподателят да е извършил вменените му
нарушения.
Съгласно възприетата от съда фактическа обстановка ПТП не се дължи
на виновно поведение на жалбоподателя, чийто автомобил се е намирал в
покой към момента на настъпване на ПТП. С оглед на това и не може да се
вмени във вина на Т. К., че не е контролирал МПС, което управлява. От
обективна страна не се доказват действия на жалбоподателя, които да се
подведат под състава на нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това НП
по пункт първи следва да бъде отменено като неправилно и необосновано,
тъй като не се установи по категоричен и несъмнен начин Т. К. да е извършил
вмененото му нарушение.
Съдебният състав приема, че не се доказва извършването и на
нарушението по пункт втори от НП. Не се доказва, че след настъпилото ПТП
жалбоподателят К. е напуснал местопроизшествието, без да уведоми
съответната служба за контрол на МВР при наличие на разногласия относно
причините за настъпване на ПТП. Показанията на разпитаните свидетели Ч.,
К.а и Х еднопосочно установиха, че участниците в ПТП са се разбрали да
преместят автомобилите на друго място, където да се подпише двустранен
протокол. Свидетелките К.а и Х твърдят, че това място е било бул. „Ал.
Стамболийски“, а според св. Ч. – бул. „Константин Величков“. Несъмнено се
установява от показанията на свидетелките К.а и Х, че жалбоподателят К. е
спрял на бул. „Ал. Стамболийски“, където е изчаквал Ч. около 15-20 минути.
Поради това и не се установява от обективна и субективна страна К. да е
осъществил състава на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. НП като
4
материално незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени и по
пункт втори.
НП следва да бъде отменено в цялост и при този изход на делото
жалбоподателят на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН има право на присъждане
на разноски. Видно от договор за правна защита и съдействие
жалбоподателят Т. К. е заплатил 600 лева разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че не са налице основания за намаляване
поради прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата
и правна сложност на делото. Съдът прие, че СДВР следва да бъде осъдена да
заплати 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-017120/24.08.2023г.
на началник сектор О”ПП”-СДВР, с което на Т. Р. К. са наложени
административни наказания глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185
ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и един
месец лишаване от право на управление на МПС на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Т. Р. К. 600 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5