Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260090
гр.Русе,7.ІV.
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 23 септември през две хиляди
и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 169 по описа
за 2020 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди,че работил като
специалист-строителен надзор в търговско
дружество“Б.“ООД и в това си качество изпълнявал задълженията си в различни
градове на страната.През 2011 год.му било повдигнато обвинение за престъпления
по чл.212 и чл.311 от НК за деяния,свързани с работата му на осъществяващ
строителен надзор върху извършвани на
територията на Община гр.Тутракан строителни работи.Това обвинение станало
достояние на множество колеги,длъжностни лица на различни нива,с които имал
контакти по повод работата си и предизвикало у него сериозни притеснения за
бъдещата си работа,професионална репутация и авторитет.Сериозни били проблемите
и в неговото семейство,в кръга на близки и познати.Неизвестността около
развитието на наказателното дело,притесненията,негодуванието от обвинение в престъпление,което
не е извършил,преживеният психически стрес,се отразили на здравословното
състояние на ищеца,което сериозно се вложило и усложнило в периода на воденото наказателно
преследване.Това състояние ,подробно описано в исковата молба,ищецът счита за
пряка последица от незаконно повдигнатото обвинение.Наказателното производство
приключило с оправдателна присъда,постановена по НОХД № 121/2013 на РС
гр.Тутракан,и по двете повдигнати обвинения.Ищецът твърди,че действията на прокуратурата
са незаконни,доколкото са свързани с повдигане и поддържане на обвинение ,което
не е извършил и това ангажира отговорността й за претърпените вреди на
основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.За неимуществените вреди,подробно описани в
исковата молба,ищецът претендира обезщетение в размер на 250 хил.лева и иска от
съда да постанови решение,с което да уважи изцяло претенцията със законните
последици.
В писмен отговор Прокуратурата на
РБългария оспорва иска по основание и размер.Твърди,че липсват доказателства за
претърпени неимуществени вреди,че претендираният размер на обезщетението е
прекомерен и не съответства на действителните вреди и на критериите за
справедливост по чл.52 ЗЗД.По подробно
изложени в отговора съображения пледира за отхвърляне на иска като недоказан и
неоснователен.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото дело
НОХД № 121/2013 год.на РС гр.Тутракан и приложеното към него сл.дело № 7/2011
год.на ОП гр.Силистра /образувано на 30.VІ.2011 год./се установява,че ищецът е
привлечен като обвиняем с постановление от 12.VІІІ.2011 год. за извършено
престъпление по:1/ чл.311,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК за това ,че през м.декември
2005 год.в гр.Тутракан,област Силистра в
съучастие с Н.Н.О.от гр.Русе като съизвършители,в качеството си на длъжностно
лице /чл.93,ал.1,б.“б НК,упражняващ строителен надзор по договор от 28.ІХ.2005
год.Община Тутракан,в кръга на службата си и при упражняване на правомощията си
по чл.168,ал.1 ЗУТ/съставил официален документ-протокол № 1/15.12.2005 год.за
установяване завършването и за заплащането на натуралните видове СМР на обект
„възстановяване на подпорни стени 72/1.8-2 и 22/23 по ул.“Д.Б.“ в гр.Тутракан,в
който удостоверил неверни обстоятелства-завишени количества на строителни
материали,вложени в обекта,завишени цени на СМР,с цел да бъде използване като
доказателство за тези обстоятелства и 2/по
чл.311,ал., вр.чл.26и чл.20,ал.2 НК за това,че през периода ноември-декември
2005 год. в град Тутракан,в условията на продължавано престъпление,в съучастие
с Л.Ю.В.от гр.Русе като съизвършители, в качеството си на длъжностно лице
/чл.93,ал.1,б.“б НК,упражняващ строителен надзор по договор от 28.ІХ.2005
год.Община Тутракан,в кръга на службата си и при упражняване на правомощията си
по чл.168,ал.1 ЗУТ/съставил официални документи за установяване видовете
СМР,подлежащи на закриване ,отнасящи се за обект „възстановяване на подпорни
стени 72/1.8-2 и 22/23 по ул.“Д.Б.“ в гр.Тутракан,в които удостоверил неверни
обстоятелства-завишени количества на строителни материали,завишени цени на
СМР,с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства.Досъдебното
производство е спряно с постановление от 5.ХІІ.2011 год.на основание
чл.25,ал.1,пр.2 НПК.В постановление на водещия разследването следовател са изложени мотиви,че по време на шофиране към
гр.Силистра за предявяване на разследването на 23.ХІ. в 13 часа,ищецът Г.
получил епилептичен гърч ,бил транспортиран във ФСМП гр.Тутракан и същия ден
бил настанен в МБАЛ-Русе,отделение „Обща и съдова неврология“.Поставена е
диагноза епилептичен синдром-комплексни парциални пристъпи с вторична
генерализация при малоформация в лява голямо-мозъчна хемисфера.Установено е
счупване на L2,L3,L4 прешлени,силно ограничени и
болезнени движения,невъзможна походка.Издаден е болничен лист до 30.ХІІ.2011
год.с препоръчано 30 дни домашно амбулаторно лечение с последващ контролен
преглед.Насочен е за консултации с неврохирург в Университетска клиника и
преценка за лечение.По преценка на водещия разследването тези обстоятелства
правят невъзможно участието на Г. в досъдебното производство.С постановление от
27.ІІ.2012 год.поради отпадане на основанието за спиране досъдебното
производство е възобновено. Разследването е предявено на ищеца на 29.ІІ.2012
год.
На 18.VІ.2012 год.Районна
прокуратура Тутракан е внесла обвинителен акт срещу Н.Н.О.,М.А.Г. и Л.Ю.В.,по
който е образувано НОХД № 146/2012 год.на РРС гр.Тутракан.С определение
,постановено в отрито съдебно заседание на 25.ІХ.2012 год.съдът е върнал делото
за допълнително разследване,при което да се отстранят допуснатите в хода на
разследването процесуални нарушения.С постановление от 20.ХІ.2012 год.ищецът е
привлечен като обвиняем за това ,че :1/през м.декември 2005 год.в гр.Тутракан
при отчитане изпълнението на СМР по договор № 163 от 24.Х.2005 год.,сключен
между Община Тутракан и „С.“ЕООД Русе,като упражняващ строителен надзор по
сключен договор от 28.ІХ.05 год.с Община Тутракан и при упражняване на
правомощията си по чл.168,ал.1 ЗУТ,чрез съставяне на документ с невярно съдържание
/протокол № 1/15.12.2005 год.за установяване завършването и за заплащането на
натуралните видове СМР на обект „възстановяване на подпорни стени 72/1.8-2 и
22/23 по ул.“Д.Б.“ в гр.Тутракан с актувани в него завишен обем СМР и вложени
строителни материали/съзнателно дал възможност на управителя на „С.“ЕООД Русе Н.Н.О.да
получи без правно основание чуждо движимо имущество,предоставено на Община
Тутракан за управление и разпореждане с решение на Постоянната комисия за
защита на населението от бедствия,аварии и катастрофи-пари в размер на
18 236,47 лв.без ДДС,с която сума е ощетена Община Тутракан,като
имуществото е в големи размери-Деянието е квалифицирано като престъпление по
чл.212,ал.4 вр.ал.2 и ал.1 НК и 2/ през периода м.ноември-м.декември 2005 год.
в гр.Тутракан,в условията на продължавано престъпление,в качеството си на
длъжностно лице по чл.93,т.1,б.“б“ НК, в кръга на службата и при упражняване
правомощията по чл.168,ал.1 ЗУТ,съставил официални документи-5 бр.актове образец
12 за установяване видовете СМР ,подлежащи на закриване,отнасящи се за обект възстановяване
на подпорни стени 72/1.8-2 и 22/23 по ул.“Д.Б.“ в гр.Тутракан,в които
удостоверил неверни обстоятелства,с цел
да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства пред Община
Тутракан-престъпление по чл.311,ал.1 вр.чл.26 НК. Същият ден е проведен разпит
на ищеца в качеството му на обвиняем.Заявил е,че не желае да бъде призоваван за
предявяване на материалите по разследването.
Районната прокуратура Тутракан е
внесла на 24.ІV.2013 год. обвинителен акт срещу ищеца и другите двама
подсъдими,въз основа на който е образувано НОХД № 121/2013 год.По делото са
проведени 5 отрити съдебни заседания.С присъда № 313 от 29.Х.2014 год.съдът е
признал ищеца за невинен и го е оправдал по повдигнатите обвинения за
престъпление по чл.212,вр.ал.1 и ал.2 НК и по чл.311,ал.1 вр.чл.26 НК.Присъдата
е влязла в сила на 14.ХІ.2014 год.
Свидетелят К.П.е съдружник на ищеца в
дружество „Русенска строителна борса“с основен предмет на дейност упражняване
на строителен надзор.Работили от 1999 година,ползвали се с авторитет ,уважение
и добра професионална репутация в бранша.През 2011 год.дружеството имало
сключен договор с Община Тутракан за упражняване на строителен надзор за извършваните на територията на общината в
няколко населени места строително монтажни работи.Задълженията по строителен
надзор преимуществено били изпълнявани от ищеца .Свидетелят сочи също,че същата
година следствената служба в град Силистра образувала дело във връзка с
дейността на ищеца по този договор,по което той също давал показания като
свидетел.Повдигнатите обвинения срещу ищеца касаели вписване в актовете образец
19 дейности,които не са извършвани или са на завишена стойност.Характера на
упражняваната от ищеца и неговите съдружници дейност е тясно свързана с тази на
строители,проектанти,строителни инженери и техници.Всички те като част от професионална общност в строителния
бранш и работещи в населените места на
област Русе и съседните области се познавали добре поради естеството и взаимната
свързаност на тяхната работа .Повдигнатите срещу ищеца обвинения не само станали
достояние на колегите от професионалното съсловие и въпреки изградения му в
течение на годините авторитет и име на
добър, почтен и добросъвестен професионалист, породили недоверие към него
както и подозрение,че е възможно да е действал непочтено и да е получил
пари,които не му се следват.Воденото срещу ищеца наказателно дело се отразило
зле върху психиката му ,станал разсеян,напрегнат,губел концентрация и мотивация
в работата си.Споделял със свидетеля притеснения от изхода на делото,изпитвал
чувство на срам и унижение.
Притесненията си по време на
воденото срещу него наказателно дело ищецът споделял и със свидетеля А.Р..Тревожел
го възможен неблагоприятен изход за него от делото,вероятността да бъде осъден
и да изтърпява наказание в затвора,последиците за семейството му и за
професионалното му бъдеще,чувствал се потиснат и изнервен.
Свидетелката М.Г.,съпруга на ищеца
към процесния период,чиито показания съдът цени съгласно изискванията по чл.172 ГПК,също свидетелства за притесненията на ищеца във връзка с воденото от него
дело,както и за нарушената му физическа кондиция.
И
тримата свидетели установяват,че през 2011 година по време на пътуване до
гр.Силистра ,свързано с воденото разследване,ищецът претърпял инцидент.По време
на шофиране на личния си автомобил внезапно получил припадък и загубил съзнание.Бил
транспортиран от екип на ЦСМП до болницата в гр.Тутракан,а няколко часа
по-късно в МБАЛ-Русе,където е настанен в Неврологично отделение.След направени
изследвания бил диагностициран с епилептичен синдром-комплексни парциални
пристъпи с вторична генерализация при AV малоформация в лява
голямомозъчна хемисфера и фрактура на L2,L3,L4
прешлени.Насочен е към специализирана клиника в София за оперативно лечение или
емболизация . Ищецът провел множество изследвания и терапевтични процедури в
няколко болнични заведения.През м.март 2012 год.в кардиологична клиника на
Токуда болница София била извършена мозъчносъдова ангиография.Вещото лице д-р Н.,чието
заключение съдът възприема като компетентно и пълно,установява,че чрез тази
инвазивна процедура се запушва малоформацията и по този начин тя се елиминира
от мозъчното кръвоснабдяване.Но самата малоформация остава и може да продължи
да предизвиква епилептични припадъци,защото
действа като туморен процес и натиска
мозъка.Според вещото лице счупването на поясните прешлени е възможен,макар и
рядко срещан,страничен ефект от епилептичния гърч.AVмалоформацията е вродено
състояние и обичайно се провявява след някаква провокация-физическо или
психическо натоварване или преумора.Според вещото лице всяка стресова ситуация
би могла да отключи епилептичния синдром.Заболяването изисква пожизнена
лекарствена терапия.
Изложените фактически
обстоятелства,които съдът намира за установени след анализ на събраните по
делото писмени доказателства,показанията на разпитаните по делото свидетели и
заключението на съдебномедицинската експертиза,обосновават следните правни
изводи:
Претенцията за вреди е основана на
разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,според която Държавата отговаря за
вредите,причинени на гражданите от разследващите органи,прокуратурата или съда при
обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.Съгласно чл.7,ал.1 ЗОДОВ пасивно легитимиран да отговаря
по този иск е Прокуратурата на РБългария,предявила и поддържала чрез отделен
свой орган-Районна прокуратура гр.Тутракан,незаконно обвинение срещу ищеца за
деяния,за които той е признат за невиновен и оправдан.Обвинението е поддържано
в периода от привличането на ищеца като обвиняем на 12.VІІІ.2011 год.до
приключване на делото в първата инстанция с постановяването на оправдателна
присъда на 29.Х.2014 год.,която не е протестирана.Поради това съдът приема,че е
налице хипотезата по чл.2,ал1,т.3 ЗОДОВ и Прокуратурата следва да обезщети
ищеца за всички претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно
повдигнатото му обвинение.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС – т. 11 и раздел ІІ от
мотивите към нея от ППВС
№ 4/23.12.1968 г., и т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС, както и съгласно основаната на тези задължителни указания и
разяснения, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290
от ГПК, понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко
отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан,
респ. – дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу
него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида и продължителността на взетите мерки
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; дали по същото време срещу ищеца са водени и други
наказателни производства; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.; като
ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да
служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането.
Отчитайки продължителността на
наказателното производство,тежестта на престъпленията,в които ищецът е бил
обвинен,по всяко от които законът предвижда наказание лишаване от свобода,както
и останалите доказателства по делото,съдът намира за доказани твърдяните от
него неимуществени вреди,настъпили от повдигнатото обвинение-чувство на
унижение,неудобство и срам поради обвинение в престъпления ,които не е извършил,уронване
на доброто име сред познати и в професионалната общност на
строители,проектанти,строителни инженери, лица, осъществяващи технически
надзор,в която е бил добре познат и се е ползвал с репутация на добър и почтен
професионалист.Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват от
показанията на свидетелите П.,Р. и Г.,подробно обсъдени
по-горе,от които се налага обобщаващия извод,че ищецът тежко е преживял
повдигнатото обвинение и воденото срещу него разследване-станал нервен,
напрегнат,трудно се концентрирал в работата си,загубил мотивация,изпитвал
притеснения от вероятността да бъде осъден. Повдигнатите срещу ищеца обвинения
засягат професионалната област,в която се изявява и в която е изградил име на
добър професионалист и безупречна до този момент репутация.Фактите около
воденото срещу него разследване станали достояние на широк кръг от
хора,работещи в строителния бранш на територията на област Русе и съседни
области,част от които проявили съмнение в неговата добросъвестност и подозрение
дали не е нарушил служебните си задължения,за да се облагодетелства
неправомерно.Тези обстоятелства съдът намира за увреждащи в значителна степен,тъй като засягат
личния му авторитет и достойнство и го злепоставят пред обществото.
Състоянието на стрес и
напрежение,под които е бил ищеца по време на досъдебното производство,довели до
влошаване и на здравословното му състояние.Установените по делото обстоятелства
дават основание на съда да приеме,че именно то се е явило като отключващ фактор
на диагностицираното като епилептичен синдром на AV малоформация заболяване след
получения по време на пътуване към гр.Силистра по повод извършване на
процесуално следствени действия по наказателното производство на 23.ХІ.2011
год. епилептичен припадък .Този извод следва от заключението на
съдебномедицинската експертиза и поясненията на вещото лице д-р Н. в съдебно
заседание,който дефинира възможните провокации за отключване на заболяването
като физическо или психическо натоварване.Липсата на данни за други
състояния,които да попадат в категорията на посочените от експерта или за други
проявления на заболяването,предхождащи инцидента на 23.ХІ.2011 год.,както и
установеното негативно влияние върху психиката на ищеца от повдигнатите
обвинения водят съда до заключението,че влошеното здравословно състояние на
ищеца е последица от воденото наказателно производство срещу него.
При определяне размера на
обезщетението съдът съобразява наред с изложените дотук обстоятелства,и че
наказателното производство е приключило в разумен срок,в рамките на който спрямо
ищеца е наложена най-леката мярка за процесуална принуда „подписка“,както и че
съдебното производство е приключило в първата инстанция с постановяване на
оправдателна присъда.Като съобразява това съдът намира,че обезщетение в размер
на 20000 лева е справедливо и е адекватен паричен еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди.До този размер искът е основателен и следва да бъде
уважен,а в останалата част до претендирания размер от 250000 лева подлежи на
отхвърляне.
Върху главницата съдът присъжда
законна лихва,считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При този
изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.В
производството той е направил разноски общо в размер на 220 лева/10 лв.за
държавна такса и 210 лв.за възнаграждение на вещо лице/.Не са представени
доказателства за платено възнаграждение за адвокатска защита,нито има данни или
искане за присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 ЗА.При това
положение съдът присъжда в полза на ищеца разноски в размер на 17,60 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на М.А.Г. *** ЕГН ********** сумата 20000 лева обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпления,за които е бил оправдан,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от предявяване на иска 27.VІІ.2018 год.до окончателното й
изплащане и сумата 17,60 лева разноски в производството съобразно уважената
част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за обезщетение
за неимуществени вреди над 20000 лева до пълния предявен размер от 250000 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: