ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 392
гр. Велико Търново, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Пламен Борисов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е частна жалба от К.С. против Определение № 546/29.03.2022
г., постановено по гр. д. № 437/2022 г., по описа на Районен съд – Велико
Търново. В жалбата се излагат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на цитираното определение. Жалбоподателят твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва правен интерес от
предявяване на исковете и срещу втория ответник, а именно „Първа
инвестиционна банка“ АД. Излага доводи, че процесното определение
противоречи на каузалната практика на Върховния касационен съд. Моли
съда да уважи частната жалба и да отмени, обжалваното определение. За да
постанови, обжалвания съдебен акт, Районен съд - Велико Търново е приел,
че липсва правен интерес у ищцата да предяви исковете и срещу втория
ответник „Първа инвестиционна банка“ АД, като по този начин исковото
производство в тази си част се явявало недопустимо и следвало исковата
молба в тази си част да бъде върната, а производството срещу „Първа
инвестиционна банка“ АД прекратено.
С исковата молба са предявени искове за прогасляване на нищожност на
договор за продажба на недвижим имот от 29.07.2021г., оформен с
нотариален акт № 140, т. 4, рег. № 4462, дело № 412 на Нотариус Дочка
Тютюнджиева, съединен в условие на евентуалност с иск с правно основание
1
чл. 31 ЗЗД за унищожаване на договора за продажба и установителен иск за
собственост върху недвижим имот, предмет на договора. С молба от
17.03.22г., във връзка с дадените от съда указания, ищцата е уточнила, че
процесните искове са предявени и срещу двамата ответниците, а именно –
Теодора Минчева и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Основната процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск е наличието на правен интерес у ищеца. Правният
интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всяка от спорещите
страни твърди, че се засяга правната й сфера. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите,
от които те произтичат. В настоящия случай ищецът извежда правния си
интерес от предявяване на исковете срещу „Първа инвестиционна банка“ АД,
доколкото само по този начин би могъл да я обвърже от силата на пресъдено
нещо, последното съждение е безспорно възприето и в съдебната практика на
ВКС, тъй като в противен случай, решението по установителен иск за
собственост няма да се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо
неучаствалия по делото ипотекарен кредитор.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че страни по искове за
прогласяване на нищожност и унищожаване на договор са страните по самия
договор. Действително „Първа инвестиционна банка“ АД не е страна по
договора за продажба на недвижим имот от 29.07.2021 г., но това не води
автоматично до извода, че липсва правен интерес от предявяване на
процесните искове и срещу нея. Поставянето на абсолютни граници пред
допустимостта на иска следва да се ограничи стриктно до предвидените в
закона хипотези.Установителния иск по чл. 124 ГПК се ползва с най-широко
приложение в българския граждански процес, като това се дължи именно на
неговите особености. В правната теория и съдебна практика е възприето, че
такава особеност е това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на
правоотношението, предмет на иска per argumentum a contrario, допустимо е
ответник по такъв иск да бъде лице, което също не е субект на даденото
правоотношението. Надлежният ответник по предявен установителен иск
отново зависи от правния интерес, като е допустимо ответник да бъде субект,
който е непосредствено заинтересован от съществуването на
2
правоотношението. Безспорно настоящия случай е именно такъв, тъй като
„Първа инвестиционна банка“ АД е пряко и непосредствено заинтересована
от съществуването на правоотношението между ищцата и ответницата. Добре
известено е, че с установителен иск за собственост се установява
принадлежността на правото на собственост в патримониума на неговия
титуляр към един минал момент, което би имало значение за
действителността на учредената впоследствие ипотека. От друга страна,
наличието на правен интерес на ищеца вече бе изяснено по-горе, като той се
състои в необходимостта решението на спора да се ползва със сила на
пресъдено нещо и спрямо „Първа инвестиционна банка“ АД, тъй като СПН се
разпростира между насрещни страни, следователно банката не би била
обвързана от силата на присъдено нещо при неучастие в производството.
Предвид това, че мотивите на настоящия състав на Окръжен съд-Велико
Търново не съвпадат с изложените мотиви на първоинстанционния съд, то
следва обжалваното определение да бъде отменено изцяло, а делото следва да
бъде върнато на Районен съд – Велико Търново за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 546 от 29.03.2022 г., постановено по гр.д. №
437/2022, по описа на Районен съд – Велико Търново, с което исковата молба,
подадена от КР. П. С. е върната в частта, в която са предявени искове срещу
„Първа инвестиционна банка“ АД, а първоинстанционното производство в
тази си част прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за продължаване
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4