№ 1
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда, постановена на 23.06.2021 г. по НОХД № 4127/2021 г., по описа на СРС,
НО, 6 състав, съдът е признал подсъдимия С.С.К. за виновен в това, че на 17.06.2020 г.
около 15:00 часа, в гр. София, в жилище, находящо се в кв. „Орландовци”, ****, без
надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.1 и чл. 30 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП
държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 53,46 лева, включени в
списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната медицина“
- Приложение № 1, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, а именно амфетамин с нето тегло 1,70 грама с процентно съдържание на
активния компонент - амфетамин 6 %, на стойност 51,00 лв. и 5F-MDMB-PICA /синтетичен
канабиноид/ с нето тегло 0,41 грама на стойност 2,46 лв.- престъпление по чл. 354а, ал. 3,
пр. 2, т. 1 от НК, като на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил и му е наложил наказание - лишаване от свобода за срок от
една година и три месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е определил
да изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 2000 лв. Осъдил го е
да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 460, 87 лева, по
сметка на СДВР и на основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнел в полза на държавата
веществените доказателства, намиращи се на съхранение в ЦМУ, съгласно приемно-
предавателен протокол № 76666/22.02.2021 г. с оглед последващото им унищожаване.
В депозираната въззивна жалба защитникът на подсъдимото лице - адвокат К. Ч.
1
излага аргументи за неправилност на присъдата, постановена в противоречие със събраните
по делото доказателства. Отправя се искане за отмяна на постановената присъда и
оправдаване на подсъдимия на основание чл. 9, ал. 2 НК, а при условията на алтернативност
- за преквалифициране на деянието от такова по чл. 354а, ал. 3 НК в такова по чл. 354а, ал. 5
НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия К. -
адвокат Ч. - оспорва правилността на присъдата, заявявайки, че размерът на отмереното
наказание лишаване от свобода е прекомерен, а режимът на изтърпяването му - неправилно
определен. Настоява за признаването на лицето за невиновно и за оправдаването му на
основание чл. 9, ал. 2 НК. При условията на евентуалност в случай, че съдът не възприеме
първата теза, предлага да се съобрази, че деянието носи белезите на маловажен случай,
поради което извършеното следва да се преквалифицира по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че жалбата е неоснователна
и предлага да се потвърди изцяло присъдата на първоинстанционния съд като правилна и
законосъобразна. Сочи се, че същата е постановена въз основа на събраните по делото
доказателства, които били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а съдът е дал отговор
на въпроса по какви критерии е отмерил вида и размера на определените наказанията.
Подсъдимият изразява съгласие с доводите на своя защитник, и моли за по-леко
наказание.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите, изложени във въззивната жалба и след като извърши цялостна служебна проверка
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е преминало по диференцираната
процедура, уредена в гл. XXVII от НПК, чл. 370 - чл. 374 НПК. На основание чл. 371, т. 2
НПК подсъдимият е направил самопризнание, като е признал всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил за тях да не се събират
доказателства.
С оглед на това, задължение на въззивния съд е да провери налице ли са били
императивните предпоставки за разглеждането на делото по специален ред и дали
първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. След извършване
на тази служебна проверка настоящият състав намери, че правилно и законосъобразно
първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие.
В досъдебната фаза не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а
подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на делото по реда на това
диференцирано производство. Първоинстанционният съд правилно е допуснал
разглеждането на делото по реда на чл. 370 и сл. НПК, тъй като подсъдимият е направил
самопризнание, което напълно и в своята цялост се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, които пък поотделно и в съвкупност са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се.
След преценка на доказателствените материали и съобразно изискванията на чл. 371,
т. 2 НПК, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка,
съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав също я
възприема напълно, без да намира за необходимо да прави каквито и да е допълнения или
корекции. Тя е следната:
Подсъдимият С.С.К. е роден на ****г. в гр.София, живущ гр.София, кв.
„Орландовци”, ул. „****, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
работи, осъждан, с ЕГН **********.
На 17.06.2020г., около 15,00 часа, свидетелите Д.И.К. и М.Д.И., изпълнявайки
2
служебните си задължения като оперативни работници в 01 КГ при 02 РУ-СДВР, посетили
жилище, находящо се в гр.София, кв. „Орландовци”, ****, за да проверят получена
оперативна информация за лице, което държи и разпространява наркотични вещества. В
жилището полицейските служители установили подсъдимия С.С.К.. На въпроса на
полицаите дали държи ли в себе си забранени от закона предмети и вещи, подсъдимият К.
признал, че в жилището има амфетамин. Подсъдимият заявил, че притежаваният от него
амфетамин е за лична употреба. За това наркотично вещество подсъдимият не притежавал
разрешение за държане, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
По делото е изготвена физикохимична експертиза № 480-Х /18.11.2020г., от
заключението на която се установява, че държаното от подсъдимия К. бяло прахообразно
вещество представлява високо рисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 1,70
грама с процентно съдържание на активния компонент- амфетамин 6 % и 5F-MDMB-PICA
/синтетичен канабиноид/ с нето тегло 0,41 грама.
Съгласно Постановление № 23/98г. на МС за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството е била определена стойността на иззетото
наркотично вещество, както следва: на бялото прахообразно вещество амфетамин с нето
тегло 1,70 грама с процентно съдържание на активния компонент- амфетамин 6 %
определената стойност е 51,00 лв., а на 5F-MDMB-PICA /синтетичен канабиноид/ с нето
тегло 0,41 грама - 2,46 лв.
По делото е изготвена и комплексна съдебно - психиатрична и психологична
експертиза по отношение на подс. К., съгласно която подсъдимият е психично здрав, при
него липсва оформен синдром на зависимост към наркотични вещества и към датата на
деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел съгласно
чл. 373, ал. 3 НПК на база самопризнанието на подсъдимия К. и напълно кореспондиращите
с него доказателствени материали, събрани по законоустановения ред в досъдебното
производство: гласни - показанията на свидетелите Д.К. и М.И., извършили проверката в
жилището на подс. К.; писмени – протокол за претърсване и изземване от обитаваното от
подс. К. жилище, справка за съдимост, както и способите за анализ на доказателства и
доказателствени средства - физико-химическа експертиза, съдебно-психиатрична и
психологична експертиза.
Настоящият въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е стигнал
до извода, че горепосочените доказателствени материали по безспорен и категоричен начин
установяват описаната фактическа обстановка и най-вече авторството и вината на
подсъдимия, като са в пълно съответствие със самопризнанието му.
Подсъдимият К., видно от справката му за съдимост, е осъждан. Чрез съдебно -
психиатрична и психологична експертиза безспорно е установено, че неговото
интелектуално развитие и социален опит съответстват на възрастта му, поради което при
извършване на деянието той е бил способен да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Психичното му състояние му позволява правилно да
възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и
пълноценно да участва в наказателното производство. Не е установена наркотична
зависимост на лицето, която да засяга когнитивно-волевите способности на лицето.
От свидетелските показания на полицейските служители К. и И. категорично се
установява извършването на престъпното деяние и неговия характер - държането на
наркотични вещества, самоличността на дееца – подс. К., както и субективното му
отношение към извършеното. Изводите по тези въпроси се потвърждават независимо, че към
момента на повдигане на обвинение срещу К. в досъдебната фаза той се е възползвал от
3
правото си да не дава обяснения. Така депозираното пред органите на досъдебното
производство изявление съдът не счита, че поражда противоречие в доказателстения
материал по делото, доколкото подсъдимият пред първоинстанционния съд е признал
изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да
не събират доказателства досежно тези факти. Първоначалното възползване от правото да не
дава обяснения е процесуално право на подсъдимия, което не може да доведе до извод за
отричане на извършването на деянието и на неговото авторство, още повече когато то се
подкрепя от целия събран по делото доказателствен материал и най-вече от показанията на
полицейските служители, както и от протокола за претърсване и изземване от дома на К..
Осъзнаването на противоправността на деянието, проявено в признаване на подс. К.
пред полицейските служители, че в дома си държи наркотични вещества безспорно доказва
конкретното субективно отношение на подсъдимия към деянието.
Устните доказателства по делото в допълнение към резултатите от извършеното
претърсване и изземване от дома на К. безпротиворечиво и синхронно установяват предмета
на извършеното престъпление, а именно амфетамин с нето тегло 1,70 грама с процентно
съдържание на активния компонент- амфетамин 6 % и 5F-MDMB- PICA /синтетичен
канабиноид/ с нето тегло 0,41 грама. Изготвената по повод на него физико-химическа
експертиза подробно и пълно определя точния вид и характер на съдържанието му –
амфетамин и 5F-MDMB- PICA /синтетичен канабиноид/, които са забранени поради вредния
ефект от злоупотреба с тях и риска за общественото здраве. По нормативен път е установена
и точната стойност инкриминираните обекти – съответно 51 лв. и 2,46 лв.
С оглед на гореизложеното, като прецени доказателствените материали поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивният състав напълно потвърждава изводите на
първоинстанционния съд и от правна страна:
Преценявайки от правна страна на установените по делото факти, съдебният състав
на въззивната инстанция самостоятелно и суверенно намери, че наказателната отговорност
на подсъдимия С.С.К. следва да бъде ангажирана за престъпление с правна квалификация по
чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК, а не за първоначалното обвинение
за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК. В тази част присъдата на
СРС, НО, 6 състав следва да бъде изменена и в рамките на установените от
първоинстанционния съд фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване
по чл. 102 от НПК, следва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, съгласно
правомощията на въззивната инстанция по смисъла на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.
От правна страна, въззивният съд намира, че е реализиран съставът на престъпление
по чл. 354а, ал. 5 вр., ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК. От обективна страна, по
безспорен начин се доказа, че на 17.06.2020 г. около 15:00 часа, в гр. София, в жилище,
находящо се в кв. „Орландовци”, ул.„****, подсъдимият К. е държал високорискови
наркотични вещества, а именно амфетамин с нето тегло 1,70 грама с процентно съдържание
на активния компонент- амфетамин 6 % на стойност 51,00 лв. и 5F-MDMB- PICA
/синтетичен канабиноид/ с нето тегло 0,41 грама на стойност 2,46 лв., на обща стойност
53,46 лева, включени в Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП - вещества с висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарна медицина.
Изпълнителното деяние на престъплението по визирания престъпен състав е
реализирано от страна на подсъдимия чрез изпълнителното деяние „държане“ на
висикорисково наркотично вещество. Т.е. във фактическата власт на подсъдимия са се
намирали обектите с инкриминираното количество наркотично вещество, очертани чрез
процесуално-следствените действия по делото, а именно: амфетамин 6 % на стойност 51,00
лв. и 5F-MDMB- PICA /синтетичен канабиноид/ с нето тегло 0,41 грама на стойност 2,46 лв.
Стойността на предмета на престъплението е за сумата общо в размер на 53,46 лева,
съгласно приложения по делото протокол за оценка на наркотични вещества. С
4
осъщественото държане на визираното наркотично вещество, подсъдимият е реализирал
формално престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр., ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК и
същото се счита за довършено от обективна страна с реализирането на факта на държането
на самото наркотично вещество. При извършения анализ на събраните по делото
доказателства се изведе като доказан извода, че на инкриминираната дата подсъдимият, без
да има надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, е държал високорисково наркотично вещество амфетамин и 5F-MDMB- PICA
/синтетичен канабиноид/. Държането на въпросното наркотично вещество е било с цел
лично ползване и консумация, а не за разпространение.
Въз основа на цялостна преценка на доказателствата по делото, личността на
подсъдимия, обществената опасност на извършеното престъпление, с оглед на преценката
на подбудите и мотивите на подсъдимия, както и съобразявайки се обществената опасност
на личността на дееца, то следва случаят да се квалифицира като „маловажен“. При
преценката за наличие на „маловажен случай“ въззивният съд съобрази - личността на
подсъдимия, която е с положителни характеристични данни; оказаното фактическо
съдействие и непротивостоене на лицето по време на извършените от разследващите органи
процесуално-следствени действия, обществената опасност на извършеното престъпление,
която се очертава да не е сравнително висока за деянията от същия вид, подбудите и
мотивите на лицето, които са свързани и насочени към задоволяване на желание за
консумиране на наркотично вещество, включая и на обществената опасност на личността на
дееца, която е сравнително ниска. В тази насока е и константната практика на ВКС,
съгласно която маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме
случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, като от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства. Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното - Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г.,
III н. о., НК.
От субективна страна, престъплението на подсъдимия е извършено при форма на
вината пряк умисъл - същият е съзнавал противоправността на своето деяние, предвиждал и
е знаел, че не притежава разрешение за държане на високо рискови наркотични вещества,
съгласно ЗКНВП, съзнавал е обществената опасност на своето деяние, и е предвиждал, че
засяга обществените отношения по осигуряване на безопасността на здравето и превенцията
на гражданите от безконтролното ползване на наркотични вещества, но въпреки това е
проявил престъпна упоритост в реализацията на своята престъпна цел, като е целял и
умишлено е искал това да се случи.
Въззивният съд не споделя доводът на защитата, че се касае за деяние, което е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Според този съдебен състав това е така,
доколкото при така изложените факти извършеното от подс. С.К. съставлява престъпление,
тъй като от една страна осъществява признаците на предвидено в закона престъпление и
неговата обществена опасност не е явно незначителна, съответно липсват основания за
отпадане на неговата противоправност. Затова, независимо от малкото количество и вида на
намерените наркотични вещества, не може да се приеме, че това обстоятелство е достатъчно
за отпадане на противоправността на деянието. Това е така и доколкото към датата на
инкриминираното деяние, подс. С.К. е осъждан за престъпление по чл. 354, ал. 3 НК, за
което му е било наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, като деянието предмет на настоящето обвинение е
извършено в рамките на изпитателния срок. Ето защо макар с оглед деянието, което касае
5
единствено държане на рискови наркотични вещества, но не с цел да бъдат
разпространявани (такъв елемент от субективната страна на деянието не е предвиден в
състава на престъплението, за разлика от чл. 354а, ал. 1 от НК), то съдът не може да не
отчете личността на дееца, която освен, че е на възраст /28г. към датата на деянието/, когато
следва да е формирал ясни представи за противоправност на поведението си, наличието на
предходно осъждане и то отново за престъпление, свързано с държане и на наркотични
вещества, следва да се приеме, че обществената опасност на инкриминираното деяние не е
явно незначителна, тъй като интензивността, с която същото е застрашило (престъплението
е формално, на просто извършване) обществените отношения, свързани с народното здраве,
макар и ниска в сравнение с типичното отрицателно въздействие, което оказват по принцип
деянията от този вид, не е малозначителна. Всичко това характеризира извършеното като
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, но не води на отпадане на неговата
противоправност.
При индивидуализацията на наказателната отговорност, според мнението на
въззивния съд следва повторно да се акцентира на съвкупната преценка на доказателствата
по делото в тази част на мотивите, тъй като касае за въпросите на наказанието. Безспорно и
задължително трябва да се съобразят и следните обективни фактори, които се извеждат от
обстоятелствата по делото и неговата особеност, а именно - на оказаното фактическо
съдействие от страна на подс. С.К. и непротивостоене на полицейските служители по време
на извършените от тях процесуално-следствени действия, на обществената опасност на
извършеното престъпление, която се очертава да не е сравнително висока за деянията от
същия вид, на подбудите и мотивите на лицето, които са свързани и насочени към
задоволяване на желание за консумиране на наркотично вещество, то следва случаят се
квалифицира като „маловажен“. Предвид на преквалифицирането на извършеното
престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал. 5 вр., ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1
от НК, същото предпоставя и промяна във вида на определеното от първата инстанция
наказание.
В тази връзка съдът отчита, че от деянието на подсъдимия не са настъпили
имуществени вреди, същият обаче е бил осъждан (което препятства приложението на
института за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а НК) за други такива престъпления, като
включително е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, което обаче не е
изиграло своята възспираща и превъзпитателна роля. За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр., ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК е предвидено
наказание глоба в размер до 1000.00 лева. При съобразяване на горните обстоятелства,
съдът прие, че на К. следва да бъде определено наказание „глоба“ в максималния предвиден
в закона размер от 1000 /хиляда/ лева.
Произнасянето на първостепенния съд по веществените доказателства и разноските
също е направено в съответствие с нормите на чл. 354а, ал. 6 НПК и чл. 112, ал. 2 от НПК,
както и на чл. 189, ал. 3 от НПК и се явява законосъобразно.
С оглед изложеното присъдата на СРС, на осн. чл. 337, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 334, т. 3 от
НПК следва да бъде изменена в посочените части, а в останалата - потвърдена.
Предвид горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 23.06.2021 г. по НОХД № 4127/2021 г., по описа на СРС, НО,
6 състав в частта, с която подсъдимият С.С.К. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК, като преквалифицира
6
престъплението в по-леко наказуемо като маловажен случай с правна квалификация по чл.
354а, ал. 5 вр., ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК.
ИЗМЕНЯ присъдата от 23.06.2021 г. по НОХД № 4127/2021 г., по описа на СРС, НО,
6 състав в частта, с която на подсъдимия С.С.К. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца за престъпление чл. 354а, ал. 3,
предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така
определеното наказание „лишаване от свобода“, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС, като налага на подсъдимия С.С.К. наказание „глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда)
лева за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр., ал. 3, предложение 2, т. 1, пр. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 23.06.2021 г. по НОХД № 4127/2021 г., по описа на
СРС, НО, 6 състав в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7