Р Е Ш Е Н И Е
№ 1472 06.11.2018 г. град
Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХLІV-ти наказателен състав
На двадесет и втори
октомври две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Красимира Андонова
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
административно
наказателно дело № 2535/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е oбразувано по жалба на Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против НП № 17-0769-004512/08.11.2017 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП при ОД МВР – Бургас- Р Т П, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един / месец.
С жалбата се моли за отмяна
на издаденото НП, като се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП.
В съдебно заседание страните жалбоподателят редовно призован не се явява- изпраща
представител-адв. Топалов, който поддържа
жалбата. Излага доводи по същество за отмяна на НП.
АНО не изпраща представител.
Съдът намира жалбата за
допустима, а като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 25.07.2017 г. свидетелите-Т.П.П.
и свидетелят М., и двамата мл. автоконтрольор към ОД на МВР –
Бургас, сектор „ПП”, като първият, работи като мл. автоконтрольор в РУ – Камено
при ОД на МВР – Бургас, отдел „Пътен контрол”, били на работа на територията на
гр. Бургас и извършвали служебните си задължения в района на 02 РУ при ОД на
МВР – Бургас. Били в сектор „ПП”, намиращ се на ул. „Янко Комитов” № 34, като
извършвали служебните си задължения и тръгнали да обслужват района на ж.к.
„Славейков”, когато на излизане от паркинга на КАТ видяли л.а. „Порше Кайен”,
черен на цвят, без номера и това усъмнило свидетелите, поради което го
последвали със своя служебен автомобил и го спряли. Автомобилът се движел в
посока към каналите на КАТ, където евентуално можел да се регистрира, но
впоследствие при извършване на проверката, свидетелите установили, че че има
проблеми с въпросния автомобил. Като водач на автомобила било установено лицето
жалбоподател Б.Г., който бил сам. От направената справка в архивите на МВР се
установило, че автомобилът е бил откраднат в гр. София и е бил върнат, без
регистрационни табели. За автомобила по
данни на свидетеля П. в с.з. освен това нямало и сключена застраховка „ГО” към
момента на проверката. Уведомен бил дежурният за действията и били направени
нужните справки. Като собственик на автомобила била установена Г И Ч- Б.
Водачът при проверката не представил пълномощно от собственичката в какъвто и
да било смисъл. Само обяснил, че автомобилът е разтоварен от автовоз на ул.
„Проф. Яким Якимов” пред магазин „Мазда” и от там го е придвижил към КАТ. На водача били съставени два акта, като
единият предмет на делото бил за нарушение по чл.140 от ЗДВП, а именно за това,
чена 25.07.2017 г. около 15.08 часа, в гр. Бургас, на ул. „Янко Комитов“, срещу
№34, управлява л.а. „Порше Кайен“, рама WP1ZZZ9PZ6LA00311, което е регистрирано и е без рег. Табели. Актът бил
съставен от свидетеля М. на водача, който бил запознат със същия и го разписан.
Авотомобилът бил оставен на паркинга на КАТ за повече от месец, тъй като се
установило, че същият е бил обект на кражба, а видно от представено от защитата
в с.з. писмено доказателства по делото- Постановление за връщане на веществено
доказателство от 15.06.2017 г. на Софийска районна прокуратура, постановено по
ДП № 3382 ЗМК 659/2017 г. по описа на 7 РУ – СДВР, видно от което, както
процесният л.а. марка „Порше”, модел „Кайен” с рег. № с посочен РАМ в
постановлението е бил обект на престъпно посегателство по смисъла на чл. 206,
ал. 1 от НК и с нарочното постановление, представено от страна на защитата и
цитирано и в депозираната жалба, процесното МПС било върнато на правоимащото
лице Гергана Иванова Чухлева – Блажева, като по делото е била представена и
фактура, че процесният автомобил на посочения ден на нарушението е бил
репатриран от гр. София към гр. Бургас и превозен на автовоз. Впоследствие била
уведомена и собственичката за нарушенията, за което данни изнася в с.з. само
свидетелят П.. В разпита си този свидетел изрично посочва и че само в двора на
КАТ могат да се придвижват без регистрационни табели автомобили, а този
автомобил те с колегата го спряли отвън на пътя, не на паркинга, а пътят водел
към базите, като уточнява, че дори и автомобилът да е бил паркиран на паркинга пак е следвало да се състави АУАН.
Уточнява и че процесният автовоз е бил на около половин километър разстояние,
от мястото където те спряли автомобила.
По делото е била изискана от съда и
представена и справка за регистрации на л.а. марка „Порше”, модел „Кайен” с
рег. № от ОД на МВР – Бургас.АУАН бил разписан и от жалбоподателя, който не
вписал възражения по акта.Такива не са постъпили и впоследсвие.
Въз основа на АУАН на 08.11.2017 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 /един /
месец.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както
и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя и свидетеля, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
В показанията на двамата
свидетели, полицейски служители спряли
авотомобила и извършили проверката няма разминаване по фактите, а
напротив напълно си кореспондират в гореизложения смисъл. Нещо повече защитата
и жалбоподателят в жалбата не отричат фактическата обстановка, като единствено
сочат, че автомобилът е бил разтоварен от автовоз, докаран от София, след като
е бил върнат на правоимащото лице, с прокурорско постановление, след като е бил
обект на престъпно посегателство и затова е бил без рег табели.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, независимо
от доводите на страните, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Р П – Началник Група в Сектор „ПП” към
ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 18.01.2018г. е била оправомощена да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него
При съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното НП съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Както АУАН,
така и обжалваното НП са издадени от компетентните за това органи и съдържат необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По същество на следващо място идва да се посочи
следното:
Съдът не
споделя и доводите на жалбоподателя, че не следва да носи
административнонаказателна отговорност за деянието си, доколкото автомобилът е
бил без рег. табели, тъй като е бил докаран на автовоз и на собствен ход е бил
придвижен към сградата на КАТ. Тези факти, за които доказателства са събрани по
делото, в това число прокурорско постановление, фактура за извършен превоз,
справки от ОД на МВР, показания на самите полицейски служители, обаче не влияят
на съставомерността на извършеното деяние. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП / акт ДВ, бр. 11 от 2017 г. ,
в сила от 31.01.2017 г.), то – „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската
пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат
само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване”.
От доказателствата
– показанията на М. и П., които съдът
кредитира изцяло, като депозирани от безпристрастни лица, обективни и
кореспондиращи помежду си, то безспорно се установи , че на процесната дата, и място жалбоподателят е
управлявал процесният л.а. марка „Порше”, модел „Кайен”, без рег табели / като
видно от постановлението такива са били преди деянието обект на разследване в
СДВР- с рег. № /. Автомобилът е бил в движение и траекторията му на движение се
установява ясно и недвусмислено, като процесният автовоз е бил на повече от
половин километър преди сградата на КАТ, а автомобилът на собствен ход се е
придвижил към сградата, към каналите на КАТ, но преди да влезе в паркинга на
сградата е бил спрян от полицейските служители /като дори и да е бил спрян в
паркинга, то това не би повлияло на нарушението, което е формално по своя
характер/. Следователно съдът приема, че деянието е извършено, както от
обективна, така и от субективна страна. В този смисъл следва да се посочи, че
лицето жалбоподател ясно е съзнавал, че шофира автомобил без рег табели, като
ако и да се приеме, за което данни няма ангажирани по делото, че същият е щял
да го регистрира, при все че и такова пълномощно е нямал, като не е и
собственик на автомобила, в КАТ, то това отново не влияе на съставомерността на
деянието, като фактическият състав на нормата е изпълнен в пълен обем. Освен
това ако е имал такова намерение, то е можело обективна автомобилът да се
разтовари от автовоза непосредствено пред или на паркинга на КАТ, а не на около
половин и повече километра отстояние преди това.
Според настоящия съдебен състав,
правилно АНО е счел, че е нарушена
повелята на разпоредбата на чл.140 от ЗДВП,
чието съдържание съдът възпроизведе по-горе, като безспорно се установи,
че жалбоподателят е управлявал процесното МПС без рег табели, а защитната му позицията
съдът не намира нито за доказана в пълен обем, нито за оневиняваща. Освен това
същата е и ирелевантна за
съставомерността на нарушението, което съдът намира, че безспорно се доказа, че
е реализирано както от обективна, така и от субективна страна.
От установените факти,
прието от съда за такива на база писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, то може да се направи категоричен извод за
наличието на правопораждащия фактически състав на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗдВп.
В същото време
легална дефиниция на понятието "Моторно превозно средство" е дадена в
пар.6, т.11 от същия закон, съобразно която такова е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
В този смисъл процесният автомобил попада
в посочената категория.
Воден от всичко дотук изложено, то съдът заключи, че са събрани достатъчно
доказателства, че жалбоподателят е реализирал вмененото му във вина нарушение и
правилно е била ангажирана неговата административно –наказателна отговорност за
първото нарушение.
Правилно е избрана и административнонаказателната
разпоредба на чл. 175, ал.1 (Изм. - ДВ, бр.
43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т.1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В случая на жалбоподателя са били наложени
минималните предвидени наказания по посочената норма- 1 месец лишаване от право
и 50 лева глоба.Следователно, съдът намира, че при определяне размера на
наложеното административно наказание, административно-наказващият орган е
приложил прецизно основния критерий залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно
тежестта на нарушението и правилно е приложил санкционната норма на чл. 34.
ал.4 от Наредбата. Ето защо, и като взе предвид обществената опасност на дееца /същият има и множество нарушения по ЗДВП, видно от
справката му за нарушител водач по делото/ и деянието в настоящия
случай съдът намира, че наложеното наказание се явява съответно на тежестта на
нарушението. БРС приема също така, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Според настоящата инстанция, тези размери се явяват справедливи и биха оказали
възпиращо и възпитателно въздействие върху жалбоподателя. В този смисъл наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Нарушението не се отличава с
по-ниска обществена опасност от обикновените нарушения, за да си приложи чл. 28
от ЗАНН. Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения,
като описаните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, АНО е отчел при
налагане на санкцията, като и двете наказания са били определени в предвидения
от закона минимум. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай,
приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс –
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните
по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. Същото е формално,
като настъпването на вреди не е елемент от състава му, поради което и само
липсата на такива не може да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено съдът, намира, че наказателното
постановление е законосъобразно издадено и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен
съд и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП №17-0769-004512/08.11.2017
г., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД МВР – Бургас- Р Т П, с което
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП на Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един / месец.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:КА