Решение по дело №585/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Предмет на разглеждане в производството е жалбата на Община Стамболово, депозирана кмета на общината в качеството му на законен представител, срещу Заповед №ДС-06-14 от 25.04.2023 г. на Областния управител на Област Хасково.

Жалбоподателят твърди, че оспорва заповедта като незаконосъобразна – издадена при несъобразяване с материалния закон.

Сочи, че хипотезата на чл.79, ал.1 от Закона за държавната собственост се ограничавала само до случаите когато е съставен акт за общинска собственост за имот, за който съществува акт за държавна собственост и който не е отписан от актовите книги за държавна собственост. В конкретния случай тази хипотеза не била налице, тъй като правото на държавна собственост по отношение процесните имоти не било установено по надлежния ред с предходно съставен акт за държавна собственост. Наред с това незаконосъобразно областният управител се позовавал на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. Посочената разпоредба изрично обхващала земи извън урбанизираните територии, което изискване било кумулативно и било, и налице към момента на издаване на отменените със заповедта АЧОС.

Предвид изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът, Областен управител на Област Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената в настоящото производство заповед №ДС-06-14 от 25.04.2023 г.(л.6), издадена от Областния управител на Област Хасково на основание чл.79, ал.1 от ЗДС, са отменени три акта за общинска частна собственост, както следва:

- Акт за частна общинска собственост №1808 от 05.04.2017г., утвърден от кмета на Община Стамболово, вписан в служба по вписванията – Хасково на 05.04.2017г., с който е актуван незаконосъобразно имот – държавна собственост, като общински, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот с площ 846 кв.м., представляващ УПИ II, кв.2а по плана на ***, община Стамболово, обл. Хасково ;

- Акт за частна общинска собственост № 1809 от 05.04.2017г., утвърден от кмета на Община Стамболово, вписан в служба по вписванията – Хасково на 05.04.2017г., с който е актуван незаконосъобразно имот – държавна собственост, като общински, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот с площ 846 кв.м., представляващ УПИ III, кв. 2а по плана на ***, обл.Хасково;

-Акт за общинска частна собственост № 1810 от 05.04.2017г. утвърден от Кмета на Община Стамболово, вписан в Служба по вписванията – Хасково на 05.04.2017г., с който е актуван незаконосъобразно имот държавна собственост, като общински, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот с площ от 756 кв.м. представляващ УПИ IV кв.2а по плана на ***, община Стамболово, обл.Хасково.

Заповедта е изпратена до Кмета на Община Стамболово с придружително писмо Към РД-21-194-[5] от 25.04.2023 г. (л.4) получено в Община Стамболово на 26.04.2023г. и заведено с вх.№ С-1010#4(л.10).

Жалбата срещу Заповедта на Областния управител на Област Хасково е подадена в съда на 10.05.2023г.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка. За изясняване делото от фактическа страна е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като депозирана при спазване на установения в чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.79, ал.1, изр.второ от ЗДС, 14-дневен срок от съобщаване на акта. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, за който в закона изрично е предвидена възможност за съдебно оспорване и изхожда от лице адресат на акта, чиито права са негативно засегнати от последния.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността обжалваната заповед, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорваната заповед е издадена на основание разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДС, предвиждаща когато незаконосъобразно е актуван имот – държавна собственост, като общински, актът за общинска собственост да се отменя със заповед на областния управител. Заповедта е издадена именно от Областния управител на Област Хасково, следователно е издадена от компетентен като материално така и териториално орган предвид, че Община Стамболово е час от териториалния обхват на Област Хасково.

Заповедта е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си.

Според изложеното в заповедта описаните в нея три поземлени имота, находящи се в с. ***, обл. Хасково, незаконосъобразно са актувани като общинска собственост, поради което съставените за тях АЧОС с№№ 1808 от 05.04.2017г., 1809 от 05.04.2017г. и 1810 от 05.04.2017г., следва да се отменят.

В административния акт е възприето, че в Областна администрация – Хасково е била образувана преписка вх.№РД-21-194/20.03.2023 г. по постъпило искане от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Хасково за отмяна на Акт за частна общинска собственост №1808 от 05.04.2017 г., Акт за частна общинска собственост №1809 от 05.04.2017 г. и Акт за частна общинска собственост №1810 от 05.04.2017 г., изброени са приложените към искането документи, както и че от кмета на Община Стамболово било изискано представянето на преписките по съставянето на трите АЧОС. Отбелязано е, че актуваните имоти представляват части от стопански двор в регулацията на ***. Цитирано е съдържанието на чл.27, ал.8 от ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ и е посочено, че към преписката е приложен АЧДС № 6218 от 20.05.2011г. и е извършена служебна справка по образувана преписка за съставяне на акта за държавна собственост, който се съхранява в архива на Областна администрация Хасково, от която се установява че за имот прилежащ терен с площ от 1300 кв.м. представляващ УПИ I, кв.2а по плана на ***, който имот съгласно скица № 71/25.03.2011г. е държавна собственост и представлява част от стопански двор в с. Голобрадово, което се потвърждавало от издадено от Кмета на община Стамболово удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/19.01.2011г. УПИ I кв.2а по плана на *** се явявал съседен на останалите имоти представляващи УПИ II, III, IV в кв.2а по плана на ***, като всички тези имоти били стопански двор на ***. Предвид това налице била хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗДС неправомерно били актувани имоти частна държавна собственост като общински, поради което трите АОЧС следвало да бъдат отменени.

В нормата на чл.79, ал.1 от ЗДС, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, е предвидена хипотеза, при която съставен акт за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител. Регламентираната в закона материалноправна предпоставка за прилагането на тази хипотеза е имот, държавна собственост, незаконосъобразно да е актуван като общински. Релевантните за прилагане на визираната хипотеза факти са от една страна да бъде установен по несъмнен начин характерът на собствеността върху актувания имот, а именно че имотът е държавна собственост, а от друга – държавният имот незаконосъобразно да е актуван като общински. Тоест, за да се установи незаконосъобразност на съставен акт за общинска собственост, е необходимо да се докаже, че имотът, актуван като общински, към датата на съставяне на акта е държавна собственост, което може да стане чрез съставяне на акт за държавна собственост, влязло в сила съдебно решение, или друг титул на собственост.

В процесния случая по делото няма данни имотите посочени в: Акт за частна общинска собственост №1808 от 05.04.2017 г., Акт за частна общинска собственост №1809 от 05.04.2017 г. и Акт за частна общинска собственост №1810 от 05.04.2017 г., да са били актувани като държавна собственост. Напротив - изрично се твърди от процесуалния представител на ответника, че такива актове за държавна собственост по отношение трите имота не са били съставяни. Не се представят и други писмени доказателства, че тези имоти са държавна собственост, като изрично се заявява, че не е воден спор за материално право.

Представените писмени доказателства - АЧДС № 6218 от 20.05.2011г., удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** от 19.01.2011г. и скица № 71/25.03.2011г. за това, че имот съседен на процесните три, е актуван като частна държавна собственост, не удостоверяват и от същите не може да обоснове извода и че и процесните три имота актувани с АЧОС, всъщност са били държавна собственост.

От изложеното в заповедта може да се направи извода, че според органа имотите се считат за държавна частна собственост по силата на чл.3, т.5 от ЗДС, като придобити чрез други способи, предвидени в закон, а имено в чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ.

Разпоредбата чл. 45, ал.10 от ЗСПЗЗ предвижда възникване право на държавна собственост по силата на закон, върху три категории обекти: 1. земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ; 2. незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и са неподлежащи на възстановяване и 3. земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците.

От съдържанието на административният акт става ясно, че трите имота които се твърди да са държавна собственост, понастоящем са незастроени, представляват урегулирани поземлени имоти, т.е. са включени в регулацията на с. *** община Стамболово, и са били част от стопанския двор на ***.

В случая в заповедта не е посочено въз основа на коя конкретна хипотеза измежду няколкото, съдържащи се в чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, административният орган счита, че процесните имоти са държавна собственост, но от подготвителните документи по преписката и конкретно от писмо изх. № ПО-03-40-1 от 18.01.2022г. на ОД“Земеделие“, гр.Хасково се установява, че процесните имоти попадат в бивш стопански двор на ТКЗС, с.***, обл. Хасково - представляващо организация по пар.12 и пар.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в регулацията на ***.

Т.е. от съвкупно изложеното в акта и подготвителните материали съдържащи се в преписката и конкретно от писмо изх. № ПО-03-40-1 от 18.01.2022г., заповедта за частично одобрение на регулацията от 08.10.2010г. на Кмета на Община Стамболово и приложените задание, и обяснителна записка, може да се направи извода, че се счита че процесните имоти представляват незаети със сгради и съоръжения земи на организациите по пар.12 и пар.29 от ЗСПЗЗ – ТКЗС, с. Пчелари, и прилежащи площи към тях, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване. Този извод се подкрепя и от изготвената по делото СТЕ, която в тази част съответства на писмените материали по делото и съдът на това основание и предвид че е изготвена от компетентно вещо лице в тази й част кредитира.

От анализа на съдържанието на чл.45, ал.10 от ЗСПЗЗ е видно, че за да се приеме, че един имот измежду тези попадащи в приложното поле на разпоредбата е държавна собственост е необходимо освен да се касае за земи незаети със сгради и съоръжения на организации по пар.12 и пар.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но и да са налице следните кумулативно необходими условия:1.Земите да са негодни за земеделско ползване и 2. Да са неподлежащи на възстановяване.

В случая нито от административният акт, нито от наличните по преписката документи могат да се установят доводите на ответната страна да приеме, че трите имота са били негодни за земеделско ползване и са били неподлежащи на възстановяване. Ответникът в заповедта се е задоволил да цитира нормата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, в която тези изисквания се съдържат, но не и да обективира дали в случая тези условия са налице и по какви причини смята, че това е така. За да е мотивиран един административен акт от посочения вид, следва както да са описани имотите, които се твърди че неправилно са актувани като общински, така и надлежно да се посочат всички релевантни съображения, поради които административният орган счита, че същите представляват държавна, а не общинска собственост и поради това акта за общинска собственост е незаконосъобразно издаден и следва да бъде отменен. Това е необходимо, за да може както адресата на акта да може адекватно да упражни правото си на защита, така и съдът да осъществи надлежен съдебен контрол за законосъобразност на административният акт. Материалната законосъобразност се преценява само на база изложените в акта съображения и трайно в съдебната теория и практика се възприема, че съдът няма право да изменя или допълва тези съображения, а липсата или недостатъчното им конкретизиране и пълнота, е основание за отмяна на административен акт само на това основание. В случая, само обект на предположения би било, а следователно недопустимо за съда, дали според административния орган земите, към датата на съставяне на АОЧС, са били негодни за земеделско ползване, само поради факта че попадат в урбанизирана територия. Наред с това, както се посочи, ответникът не е обосновал и изложил в обжалваната заповед съображенията си поради, които счита, че процесните имоти, към 05.04.2017г. когато са съставени и вписани в служба по вписванията трите акта за общинска частна собственост, вече не са подлежали на възстановяване. Това обаче е било необходимо тъй като само при наличието на това кумулативно изискване може да се приеме, че към датата на актуването им имотите са били собственост на държавата, респ. не са представлявали общинска собственост. В тази връзка съдът намира уместно да посочи, че не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която е сторен извода че няма краен ограничителен срок за подаване на съдебен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, за възстановяване на собствеността върху процесните имоти. Обратно на възприетото от вещото лице в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ законодателят е въвел преклузивен срок за предявяване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ , а именно тримесечен от влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ обн. ДВ бр.13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г. Този преклузивен срок е изтекъл на 12.05.2007г. Т.е. след тази дата нормата на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е неприложима. Актовете за общинска частна собственост обаче са съставени и вписани в СВ –Хасково, преди изтичане на преклузивния срок - на 05.04.2017г. Към последната дата правоимащите по чл. 10 от ЗСПЗЗ лица, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, все още са разполагали с възможността да предявят установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие за правото да възстановят собствеността си върху съответните земи. Следователно към датата на съставяне на Акт за частна общинска собственост №1808 от 05.04.2017 г., Акт за частна общинска собственост №1809 от 05.04.2017 г. и Акт за частна общинска собственост №1810 от 05.04.2017 г., посочените в тях имоти не са били държавна собственост, тъй като все още са подлежали на възстановяване.

В настоящото производство обаче не може да бъде разрешен въпросът дали един акт за общинска собственост отразява действително възникнали вещни права в полза на общината по силата на посоченото в него основание, и евентуалното наличие на други основания придобиване на собствеността, като например хипотезата на чл.30, ал.2, вр. ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като е недопустимо административният съд на практика да разглежда спор за материално право, който е от компетентността единствено и само на общия граждански съд.

Събраните по делото доказателства са достатъчни за еднозначен извод за формиран към настоящия момент спор за материално право между държавата и общината по отношение на имотите, актувани като общински с Акт за частна общинска собственост №1808 от 05.04.2017 г., Акт за частна общинска собственост №1809 от 05.04.2017 г. и Акт за частна общинска собственост №1810 от 05.04.2017 г. Този спор не може да бъде разрешен с отмяната на посочените актове по реда на чл.79, ал.1 от ЗДС, а приложение следва да намери хипотезата на чл.79, ал.3 от ЗДС, предвиждаща споровете за материално право да се решават по съдебен ред.

Доколкото не е налице нито акт за държавна собственост, нито влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо да е установено правото на собственост на държавата по отношение на трите имота, то не съществува пречка, спрямо държавата, същите да бъдат актувани като общински.

Предвид изложените съображения, обжалваната заповед е издадена при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.4 от АПК, поради което същата подлежи на отмяна като незаконосъобразна.

При този изход на спора, основателна по чл.143, ал.1 от АПК се явява своевременно заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски, в размер на 10.00 лева внесена ДТ и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №ДС-06-14 от 25.04.2023 г. на Областния управител на Област Хасково.

ОСЪЖДА Областна администрация – Хасково да заплати на Община Стамболово разноски по делото в размер на 110.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: