Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Гюлсевер
Сали
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№1747 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №20265242 от 01.12.2020г., постановено по гр.дело №898/2016г. по описа
на СРС, ГО, 179 с-в, е отхвърлен предявения от Н.Б.Г., с ЕГН ********** против
частен съдебен изпълнител № 791 от КЧСИ Т.В.Н.иск с правно основание чл.441 ГПК,
вр.чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата 434лв. - обезщетение за причинени вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 20147910401007.
Отхвърлен е и предявения от М.Х.Ч., с ЕГН ********** против същия ответник иск
на същото правно основание за сумата 451,22лв.- обезщетение за причинени вреди
от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по същото изпълнително
дело. Ищците са осъдени да заплатят на ответника 750лв. разноски по делото. Решението
е постановено при участие на трето-лице помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ищците. Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно е квалифицирал
иска като такъв с правно основание чл.45 от ЗЗД, вместо за неоснователно
обогатяване по чл.55 от ЗЗД. Твърдят, че са допуснати процесуални нарушения при
разглеждането на делото в първата инстанция, поради което се наложило да бъдат подавани
молби за определяне на срок при бавност, не било уважено искане за отлагане на
насрочено открито съдебно заседание, третото лице помагач не взело участие в
делото „чрез явяване“. Молят решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени.
Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Твърденията на ищците за неправилна правна квалификация на
предявения иск е неоснователно. Съдът квалифицира искането съобразно изложеното
в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В случая ищците твърдят,
че ответникът е извършил незаконосъобразни действия и е постановил
незаконосъобразни актове по изп.дело №20147910401007 в качеството му на частен
съдебен изпълнител и молят да им бъдат „възстановени незаконосъобразно събрани
суми“. Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ
частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил
при изпълнение на своята дейност. Константна е съдебната практика на ВКС, че
фактическият състав на отговорността по чл. 74 от ЗЧСИ обхваща неправомерни
действия на ЧСИ, настъпила при упражняване на дейността му вреда и причинна
връзка между вредата и неправомерните действия /така решение по т.д. № 1123/10
г. на ВКС, ІІ т.о., решение по гр. д. № 1124/10 г. на ІІІ т.о./. За ангажиране
отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ е без значение дали действията на ЧСИ по
изпълнителното производство са били обжалвани, респ. дали са отменени във
връзка с обжалването или не. Сезираният с деликтния иск съд самостоятелно
решава процесуалната законосъобразност или незаконосъобразност на
изпълнителните действия. Действието на съдебен изпълнител е неправомерно в
случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му
или въпреки това, че не са налице предпоставките, необходими за извършването му
/така Решение по гр. д. № 3201/17 г. на ВКС, ІVг.о. и решение по гр. д. №
1445/2009 г., ВКС, ІV г.о./. предвид изложеното и посочените в
обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи факти и обстоятелства,
съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.45 ЗЗД, а не за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Оплакването за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати процесуални нарушения е неоснователно. Посочените от
жалбоподателите процесуални нарушения са свързани със срочността при разглеждане
на делото и не представляват съществени такива, които биха довели до
неправилност на постановеното решение. За всички такива нарушения съществува
съответният процесуален ред за защита, от който всъщност жалбоподателките са се
възползвали (подаване на молба за определяне на срок при бавност, например).
Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който
изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. С изключение на
вината, която се презумира по силата на закона, останалите елементи подлежат на
установяване от ищцата при условията на пълно и главно доказване. В случая от
събраните по делото доказателства не се установява кумулативното наличие на
всички гореизброени елементи от фактическите състави на разпоредбите на чл.45 и
чл.49 ЗЗД.
Както
правилно е посочил и първостепенният съд, производство по горепосоченото
изпълнително дело е инициирано от кредитора въз основа на издаден от съда изпълнителен
лист, който удостоверява правото на принудително изпълнение и задължава съдебния
изпълнител да пристъпи към такова, до евентуалното му обезсилване по съответния
ред. Взискателят може да поиска образуването на нов изпълнителен процес за
същото вземане, защото прекратяването на предходен такъв нито погасява, нито
обезсилва изпълнителното основание. Макар в случая длъжникът по изпълнителното
производство да не е получил изпратената покана за доброволно изпълнение,
приложение намира нормата на чл. 428, ал.1, изр.2 ГПК, съгласно която при
пристъпване към изпълнение по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която вече е била връчена на длъжника от съда, нов срок за доброволно
изпълнение не се дава. Тоест, срокът за доброволно изпълнение е започнал да
тече след връчването на заповедта за изпълнение и длъжникът е можел да изпълни
доброволно или да подаде възражение. Следователно, извършването от съдебния
изпълнител на действия по принудително изпълнение независимо, че покана за
доброволно изпълнение не е връчена, не представлява нарушение и твърденията за
допуснато такова са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и ако не са внесени от
взискателя такси по изпълнението, те се събират от длъжника.
Предвид
изложеното от събраните по делото доказателства не се установяват неправомерни
действия или бездействия на ответника, които да са в причинна връзка с
твърдените от ищците имуществени вреди.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
– потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на
разноски, а на ответника следва да се присъди сумата от 600 лева- разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20265242 от 01.12.2020г.,
постановено по гр.дело №898/2016г. по описа на СРС, ГО, 179 с-в.
ОСЪЖДА Н.Б.Г., с ЕГН ********** и М.Х.Ч., с
ЕГН ********** да заплатят на частен съдебен изпълнител № 791 от КЧСИ Т.В.Н.общо
сумата от 600лв. (шестстотин лева)- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/