О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ /06.04.2023 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІV с-в, в
закрито заседание на шести април 2023 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело №2879 по описа за 2022 год, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгл.чл.144 от АПК.
С решение №313/10.03.2023 г. по делото е отхвърлена
жалбата на М.М.Г., ЕГН **********, против Решение № 262/01.12.2022 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е
оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 53117/18.11.2022 г. срещу действия на публичен изпълнител при ТД
на НАП–Варна по ИД № ***год.
Със
същото решение Г. е осъдена да заплати на ТД на НАП Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 600лв.
В срока
по чл.248, ал.1 от ГПК, процесуалният представител на жалбоподателката депозира
молба за намаляване размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение.
В
подкрепа на тази претенция са развити съображения, че възнаграждението не
следва да се определя по реда на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, а по реда на ЗПП. Твърди се и, че сложността на делото не
предполага заплащането на толкова високо възнаграждение. Претендира се
изменение на решението, като се иска намаляване възнаграждението на
юрисконсулта, в рамките на минималното предвидено в чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
В срока
по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпило становище по молбата от процесуален
представител на ответника, с което се оспорва същата и се претендира оставянето
й без уважение.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Искането
за изменение на произнасянето в частта му за разноските е депозирано
своевременно и от легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по
същество е основателно.
Производството
по делото е с предмет решение на директора на ТД на НАП, с което е оставена без
уважение жалба на Г. срещу действия на публичен изпълнител и е по реда на
чл.286 и сл. от ДОПК.
В тази
връзка съдът намира за основателно възражението на Г., че възнаграждението на
юрисконсулта не следва да се определя по реда на чл.161 от ДОПК, а по реда на
чл.143 от АПК. По реда на чл.161 от ДОПК се определя възнаграждение за
процесуално представителство само на юристите на ОДОП, при разглеждане
законосъобразността на ревизионни или приравнени на тях актове. Процесното решение
не е от тази група, поради което възнаграждението за процесуално
представителство на административния орган следва да се изчисли по реда на
чл.143, ал.3 от АПК. В тази законова разпоредба е посочено, че когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ. От своя страна чл.37, ал.1 от ЗПП препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ, където в чл.24 е посочено, че по административни
дела, без материален интерес, възнаграждението за една инстанция е от 100 до
240 лв.
От
друга страна преценена в цялост, фактическата сложност на делото е невисока, а
казусът не се характеризира и с особена правна сложност; не са налице и
затруднения, породени от участието на множество заинтересовани страни; делото е
приключило в едно съдебно заседание.
При
горните констатации съдът намира, че действително присъденият размер на
юрисконсултско възнаграждение от 600 лв. е неправилно определен по реда на
чл.161 от ДОПК и следва да бъде определен по реда на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съобразно гореизложеното относно фактическата и
правна сложност на делото с оглед неговия предмет и продължителност, както и
предприетите от пълномощника на ответника процесуални действия и реално
положения от нея квалифициран труд, съдът в настоящия си състав намира, че
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. е изцяло адекватно и
справедливо, и именно до този размер следва да бъде редуциран размера на
същото, присъдено с решението по делото.
Предвид
изложеното и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ решение №313/10.03.2023г. по адм.д.№2879/2022г на
ВАдм.С, ХХІV с-в, В ЧАСТТА, с която М.М.Г.
е осъдена да заплати на ТД на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение, като НАМАЛЯВА размера му от 600 (шестстотин)
лв. на 100 (сто) лв.
Издаденият Изпълнителен лист
№146/16.03.2023 г. да бъде унищожен и да бъде издаден нов за сумата от 100 лв.
Определението
не подлежи на обжалване.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: