Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IX тричленен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието
на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдия Станислава
Стоева КНАД № 422/2022 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XII от АПК.
Производството по делото е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, чрез процесуален представител Д. О. – началник отдел АИПО, с
юридическа правоспособност, против Решение № 2/04.01.2022г. по АНД №
1144/2021г. на Районен съд Варна, с което е отменено Наказателно постановление
№ 03-013150/16.12.2020г., с което на „С. ТУРС 2001“ ЕООД, ЕИК **** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 128 т. 2 от
Кодекса на труда /КТ/вр. чл. 270 ал. 2 и 3 от КТ.
С депозираната
жалба се иска отмяна на постановеното решение
като незаконосъобразно, постановено в нарушение поради
неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка
по делото поради преквалифицирането на констатираното нарушение като маловажно.
С отговора
на касационната жалба се иска оставяне в сила на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Поддържа се,
че не е установено извършването на твърдяното в НП нарушение – забавяне на
плащане на дължимо трудово възнаграждение за м. август 2020г. на посоченото
лице. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция, като са представени доказателства за плащането му.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, след като
обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Районен
съд Варна е установил следното: В Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна са постъпили жалби от работници на „С. ТУРС 2001“
ЕООД за неизплатени заплати. На 21.10.2020г. служители на дирекцията извършили
проверка в хотел „Елена“, к.к. „Златни пясъци“, който е стопанисван от
дружеството. В хода на проверката е връчена призовка по чл. 45 ал. 1 от АПК на Р. Н.– лице по чл. 403а ал. 2 от КТ за
представяне на документи – трудови досиета, ведомости за заплати за
проверявания период – м. юни 2020г. до датата на проверката. От страна на
дружеството са представени ведомост за заплати за м. август, отчетна форма за
явяване на работа за м. август, вътрешни правила за организация на работната
заплата в „С. ТУРС 2001“ ЕООД, трудов договор от 08.03.2019г. между дружеството
и лицето С. Я.– рецепционист в хотела /един от жалбоподателите/, разходен касов
ордер /РКО/ от 31.08.2020г. за изплатена на С. Я.сума от 498 лв. В
представената ведомост за получени заплати за м. август липсва подпис на Я..
Въз основа на представените документи е прието, че дружеството не е изплатило в
пълен размер в договорения срок уговореното трудово възнаграждение на С. Я.–
рецепционист в хотел „Елена“ за извършената през м. август 2020г. работа.
За констатираното нарушение е съставен АУАН №
03-013150/10.12.2020г., в който е посочено, че дружеството е нарушило чл. 128
т. 2 от КТ, вр. с чл. 270 ал. 2 и ал. 3 от КТ, както и че нарушението е
извършено на 01.10.2020г. в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Елена“.
Актът е надлежно връчен на упълномощено лице и след това на 16.12.2020г. е
издадено процесното НП. В него административният орган е възприел изцяло
фактическите констатации, отразени в акта, приел е, че „С. ТУРС 2001“ ЕООД е
нарушило разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ, вр. с чл. 270 ал. 2 и ал. 3 от КТ
и му е наложил имуществена сонкция в размер на 3000 лева.
За да отмени наказателното постановление,
районният съд е счел, че макар да е издадено от компетентен орган и при липса
на съществени процесуални нарушения, същото противоречи на материалния закон,
тъй като от събраните по делото доказателства не се доказва по безсъмнен начин
извършването на нарушението. Решаващият съдебен състав е дал вяра на събраните
пред него гласни и писмени доказателства, от които се установява, че е извършено плащане на трудовото
възнаграждение на св. С. Я.за месец август 2020г. С оглед горното първостепенният съд е приел, че не е
осъществен фактическият състав на описаното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение по чл. 128 т. 2 от КТ.
Решението е правилно. Настоящият тричленен
състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря и препраща към тях. Проверката не сочи наличието на нарушения при
постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание
за неговата отмяна.
Правилно съдът е кредитирал
представените разходни касови ордери, в които е отразено извършено частично
плащане на св. Я.суми за м. август 2020г. Самият Я.не отрича, че е получил
парите. Установено е по делото и че плащането на трудовите възнаграждения чрез
РКО не е изключение и заплатите са се
плащали по този начин. Съдът при
преценка на всички събрани в хода на съдебното дирене факти е приел, че не е
установено платените с два РКО суми на св. Я.да са за друго, а не за трудово
възнаграждение, сумата е отразена във ведомостта за месец август и независимо,
че не е подписана, не се установява извършване на посоченото в НП нарушение.
Посочените РКО не са оспорени от касационния жалбоподател, поради което
правилно районният съд, в съвкупност с останалите доказателства е направил извод за липса на извършено административно
нарушение по чл. 128
т. 2 от КТ, а оттам и за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което
правилно е постановена неговата отмяна.
Предвид горното, настоящият съдебен състав,
при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е
налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор и с оглед своевременно
направеното искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски,
съгласно представения по делото списък на разноските и доказателства за
извършването им, в размер на 440 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Варна, девети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/04.01.2022г. по АНД № 1144/2021 г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да
заплати на „С. ***, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Елена“, ЕИК **** сумата в размер на 440 /четиристотин и
четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: