Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1608

 

                                  гр. Пловдив 05.11.2008г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският  окръжен съд, гражданско отделение –осми граждански  състав, в  публично заседание  на   първи октомври, през  две хиляди и  осма  година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.М.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:В.Г.

                                                                                Х.С.

 

при секретар Валя В.,  като разгледа  докладваното от                  член-съдията    М. гр.д. № 1642  по описа на ПОС за  2008г., за да   се  произнесе, взе  предвид  следното:

 

Производство    е   по  чл.196 и  сл.от  ГПК/отм./ във  вр. с праг.2 от ПРЗ  на ГПК..

Обжалвано  е   Решение  №19  от  18.03.2008г. на  ПРС,  единадесети   гр.с.,  постановено  по  гр.д.№2724/2007г., в  частта с  която са отхвърлени предявените  от  П.Т.П. ***  против М.М. ***  искове с правно основание чл.45 от ЗЗД  за   заплащане на обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се  в  страдания – причинени от  нервно напрежение, притеснения, неудобство  при проведеното  наказателно производство, които от  своя страна са  допринесли  за  прекаран от ищеца мозъчен инсулт, вследствие  отнемането  от  М. от   владението на П. на мобилен телефон  марка “Сони Ериксон”, модел “К 700 И” на 26.10.2005г., без   негово  съгласие  и  с  намерението  противозаконно  да  го   присвои, както  и   в   частта  с   която  е   отхвърлена претенцията на П.П.  за  заплащане на сумата, представляваща  разликата от претендирания  размер от   400лв до присъдения размер от 320лв, представляваща  обезщетение за претърпяна имуществена вреда, изразяваща се  в  намаляване на  имуществото на ищеца  със стойността на мобилен телефон марка “Сони  Ериксон”, модел “К 700 И” към 26.10.2005г., на която  дата М. го  е   отнел от владението на П. без негово съгласие и  с намерението противозаконно да го присвои.

 Жалбоподателят  П.Т.П. ***, обжалва решението на  първоинстанционния съд, в горепосочената част като незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Подробни съображения в тази насока се  развиват в  депозираната жалба. Моли въззивният съд да отмени решението на районния съд, в обжалваната част като вместо това постанови  ново, с което  уважи исковете  за имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери. 

Въззиваемият М.М. ***, чрез процесуалния си  представител адв. Я.  оспорва  жалбата и наведените с нея  твърдения, като неоснователни, моли  да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, в  обжалваната част, като правилно  и  законосъобразно. 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта  и  основателността на жалбата, намира  за   установено  от  фактическа страна следното:

Жалбата е   подадена  в  законния срок  и  е  процесуално допустима, а  разгледана  по същество  е  неоснователна, по  следните  съображения:

С влязла в сила на 28.06.2007г. присъда №115/12.06.2007г. постановена по  НОХД №6/2007г. по  описа  на   ПРС, подсъдимият   М.  М.М. е признат за виновен за  това, че на 26.10.2005г. в  гр. Пловдив, е отнел  чужда движима вещ – един брой мобилен  телефон, марка “Сони Ериксон К 700 И” на стойност  320лв,             от владението на П.Т.П., без негово съгласие  и с намерението  противозаконно да  я  присвои..  Съгласно   нормата на чл.222 от ГПК  - влязлата в сила присъда е  задължителна за гражданския съд, който  разглежда гражданските последици от  деянието, относно  това дали е   извършено деянието, неговата   противоправност  и  виновността на дееца.  Ето защо настоящият състав приема за  доказана причинната връзка между поведението на ответника и  претърпените от ищеца имуществени  вреди,  изразяващи се в   противоправно  отнета движима вещ един брой мобилен телефон, марка “Сони  Ериксон К 700И” на  стойност  320лв 

Жалбоподателят  навежда твърдения, че стойността на отнетата движима  вещ, не   е   в   размер на  320лв, както  е   приел  наказателния съд, а  е   в  размер на  400лв, съгласно   фактурната и  стойност. Доколкото вещта е била в  гаранция по време на отнемането и, то жалбоподателят претендира  заплащането на пълната и стойност по фактура. Що  се  касае   до претендираните   неимуществени вреди,  П.  твърди, че   съдът  при   постановяване  на   акта  си , не   се   е   съобразил  с обстоятелството, че  ищецът  е  трудноподвижен инвалид и  е претърпял мозъчен инсулт, за който са допринесли и  претърпените притеснения и тревоги, в резултат на противозаконното отнемане на мобилния му   телефон.

С оглед събраните по  делото доказателства, съдът намира, че е изпълнен  фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което иска за имуществени  вреди  като основателен  и доказан, следва да  бъде уважен. Що  се  касае  до   размера  на   имуществените вреди, доколкото  ищецът не  е представил  фактура относно стойността на  отнетия  мобилен телефон, а   единствено  гаранционна карта, от съдържанието на която не става ясно  каква  е  точно   цената  на телефона, то   претенцията следва да  бъде   уважена  в  размера посочен от наказателния съд, а именно 320лв. 

По отношение на претенцията  за  заплащане на сумата в размер на 250лв, представляваща  обезщетение  за   причинени на ищеца, вследствие на   посоченото деяние  неимуществени вреди, изразяващи се в причинено  нервно напрежение, притеснения, неудобства при   проведеното наказателно производство, които от своя страна са допринесли з а прекаран мозъчен инсулт, съдът намира че долкото не са събрани  каквитео и  да е било доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, то  искът като недоказан следва  да  бъде отхвърлен.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който в обжалваната част следва да бъде оставен в сила..

Мотивиран от   горното Пловдивският окръжен съд

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение  №19  от  18.03.2008г. на  ПРС,  единадесети   гр.с.,  постановено  по  гр.д.№2724/2007г, В   ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

В необжалваната част, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА  М.М.М. с ЕГН-********** да заплати по  сметка  на Окръжен съд гр.Пловдив държавна такса в размер на  30.00лв./тридесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване .

           

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….               ЧЛЕНОВЕ: 1……………..

                                   

                                                                                   2……………….