№ 601
гр. Благоевград, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас И. Гражданско дело №
20251200100522 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован – лично и с адв. Ш., редовно упълномощен.
За Прокуратурата на Р България се явява прокурор С..
АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Ш.: Поддържаме исковата молба. Моля да се приемат
допуснатите по делото писмени доказателства. По проекта за доклад считам,
че правното основание на предявения главен иск следва да бъде допълнено и с
това по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ. Считам също, че от ответника не се
оспорват няколко факта и обстоятелства, а именно, че срещу ищеца е водено
описаното в обстоятелствената част на исковата молба наказателно
производство, че същият е бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление от общ характер по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК на
14.09.2006 г. Също така не се оспорва, че ищецът е бил задържан под стража за
срок от 72 часа, че на ищеца впоследствие му е била наложена МНО „парична
1
гаранция“ в размер на 8000 лева, както и че воденото срещу него наказателно
производство е приключило влязла в сила на 08.09.2022 г. оправдателна
присъда. Моля тези факти и обстоятелства да бъдат отделени като безспорни.
Други възражения по проекта за доклад нямам.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам предявения иск. Нямам възражения по
доклада освен обстоятелството, че поддържам молбата ни от 15.07.2025 г. за
допускане до участие в производството, без изрично упълномощаване, по
изложените в молбата съображения. Поддържам и искането, което е отразено
в отговора на прокуратурата по предявената искова молба за изискване и
приобщаване като доказателства по настоящото производство от РС
Кюстендил на заверени копия от всички внесени от РП Петрич обвинителни
актове и на всички постановени от съда определения за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Да се приемат
приложените към исковата молба писмени доказателства. Нямам искания за
събиране на други доказателства.
АДВ. Ш.: Считам, че прокуратурата можеше да положи дължимата
грижа да се снабди с всички тези актове, които желае да бъдат приобщени от
приключилото НОХД, а не служебно да се изискват от съда.
С Определение № 819/02.07.2025 г. 2025 г. съдът е указал на ищеца на
основание чл. 101, ал. 1 от ГПК, че доказателственото искане за допускане на
гласни доказателства не е съобразено с изискванията на процесуалния закон,
поради което е дал указания и срок за отстраняване на нередовността.
С молба от 31.07.2025 година ищецът отстранява нередовността на
доказателственото искане, поради което и на основание чл. 101, ал. 2 от ГПК
искането е редовно, а по същество си – основателно.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищеца, чрез разпит
на свидетелите С.Н. Б.а, Г.И.Б. и И.А.Н., при режим на довеждане.
АДВ. Ш.: Господин съдия, водим ги, но тъй като съпругата на ищеца е
в Испания и си счупи крака, не можа да дойде, за това моля да бъде заменена с
Р.М.Б., която дъщеря на ищеца.
Съдът
2
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАМЕНЯ допуснатия свидетел С.Н. Б.а с Р.М.Б..
ДОПУСКА до разпит като свидетел Р.М.Б..
Съдът счита, че на основание чл. 157 от ГПК следва да пристъпи към
събиране на представените с исковата молба писмени доказателства, с оглед
на което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА писмените доказателства допуснати с Определение №
819/02.07.2025 г., а именно: Постановление за привличане на обвиняем от
14.09.2006г. на Районна прокуратура - Петрич; Постановление за определяне
на мярка за неотклонение от 14.09.2006г. на Районна прокуратура - Петрич;
Протокол от 15.09.2006г. по ЧНД № 2396/2006г. по описа на Петрички
районен съд; Протокол от 21.09.2006г. по ВЧНД № 734/2006г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград; Постановление за налагане на забрана по чл.68,
ал.1 от НПК и чл.75, т.З от ЗБДС /отм./ от 14.09.2006г. на Районна прокуратура
- Петрич; Карта с данни по чл. 7 от ЗЗП за М. С. Б.; Определение №
448/17,05.2007г. по ЧНД № 1021/2007г. по описа на Петрички районен съд;
Постановление на Районна прокуратура - Петрич от 05.03.2008г.;
Постановление за привличане на обвиняем от 28.03.2008г. на Районна
прокуратура - Петрич; Определение № 305/27.03.2008Г. по ЧНД № 541/2008г.
по описа на Районен съд - Петрич; Писмо Рег.№ 10721/13.03.2008г. на
ОДМВР-Благоевград, ведно с Карта с данни за наложена мярка спрямо
български граждани по ЗБДС за М. С. Б.; Постановление за отмяна на мярката
за неотклонение „парична гаранция от 20.10.2008г. на Районна прокуратура -
Петрич; Постановление за налагане на забрана по чл.68, ал.1 от НПК и чл 75,
т.З от ЗБДС /отм./ от 13.03.2009г. на Районна прокуратура - Петрич; Писмо
Рег.№ 15537/20.03.2009г. на ОДМВР-Благоевград, ведно с Карта с данни за
наложена мярка спрямо български граждани по ЗБДС за М. С. Б.;
Постановление за отмяна на мярката за неотклонение чл.68, ал.1 от НПК и
чл.75, т.З от ЗБДС /отм./ от 13.04.2009г. на Районна прокуратура - Петрич;
Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по НОХД № 630/2012г. по описа на
Районен съд - Кюстендил, ведно с мотиви; Решение № 260009/08.09.2022г.
постановено по ВНОХД № 454/2018г. по Протоколи от о.с.з. – 10 бр.; Преписи
от публикации във вестник „Струма от 15.06.2006Г., 1о[1]17.06.2006Г.,
19.09.2006Г., 20.09.2006г. и 26.06.2006г.; Препис от публикация във вестник
„Труд“ от 26.06.2006г.; Препис от публикация на интернет[1]вестник
„Дневник" от 13.09.2006 г.; Препис от публикация на интернет[1]вестник
„Сега“ от 14.09.2006г.; Препис от публикация на интернет-сайта btvnovinite.bg
от 15.09.2006 г.; Препис от публикация на интернет-сайта factor[1]news.net от
3
17.12.2008г.; Препис от публикация на интернет-вестник „Сега“ от 05.09.2008
г.; Препис от публикация на интернет-сайта News.bg от 17.12.2008 г.; Препис
от публикация на интернет-сайта paragraph22.bg от 20.12.2008г.; Публикация
във в.“Труд“ от 11.06.2011 г.; Препис от публикация на интернет[1]сайта
Lupa.bg от 12.09.2019г.; Препис от публикация на интернет-вестник „24 часа“
от 12.09.2019 г.; Препис от публикация на интернет-сайта toppresa.com от
02.10.2019 г.; Препис от стр.14 от вестник „Труд" от 26.09.2006 г.; Препис от
стр.15 от вестник „Труд“ от 26.09.2006 г.; Препис от публикация на
интернет[1]сайта news.bg от 17.12.2008 г.; Препис от публикация на интернет-
сайта mediapool.bg от 13.09.2006 г.
По даденото указание по реда на чл. 101 ал. 1 от ГПК на Прокуратурата
на Р България, досежно изпълнението на същото, съдът ще се произнесе в
крайния съдебен акт.
На основание чл. 146 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗЛАГА устен доклад по делото, като за доклада си препраща към
Определение № 819/02.07.2025 г., с допълнение в т. 2, в следния смисъл:
1. Претендираните права и възражения произтичат от: за
ищеца[1]наличие на привличане на обвиняем за престъпление от общ
характер, факта на образувано наказателно производство, което е завършило с
оправдателна присъда; настъпило увреждане на здравето, претърпените болки
и страдания; за ответника – липса на състав за ангажиране на отговорност,
липса на вреди;
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е при
така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения
предмет на делото е правото на увредения да получи обезщетение за вредите,
които са настъпили от повдигнато от прокуратурата незаконосъобразно
обвинение, която правна квалификация е чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ, по
втория иск, това е правото на вземане за лихви, която правна квалификация е
чл. 86 от ЗЗД. Правната квалификация на възраженията на ответника са -
средство за защита срещу иска;
3. Не се признават права или обстоятелства;
4. Разпределя доказателствената тежест както следва: ищеца следва да
докаже - наличие на привличане на обвиняем за престъпление от общ
характер, факта на образувано наказателно производство, което е завършило с
оправдателна присъда; настъпило увреждане на здравето, претърпените болки
и страдания; факта на забава на правонарушителя; ответника следва да
докаже – не носи доказателствена тежест.
4
АДВ. Ш.: Нямам възражения по доклада след направеното допълнение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото.
По направеното искане в писмения отговор на процесуалния
представител на ответника за изискване на писмени доказателства от РС
Кюстендил, съдът намира същото за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗИСКВА от РС Кюстендил заверени копия на всички внесени от РП
Петрич обвинителни актове срещу М. С. Б., с ЕГН **********, на всички
постановени от съда определения за прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам посочените от пълномощника на ищеца
в днешното с.з. факти и обстоятелства да бъдат отделени като безспорни.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо от доказване, че срещу ищеца е
водено описаното в обстоятелствената част на исковата молба наказателно
производство, че същият е бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление от общ характер по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК на
14.09.2006 г., че ищецът е бил задържан под стража за срок от 72 часа, че на
ищеца впоследствие му е била наложена МНО „парична гаранция“ в размер на
8000 лева, както и че воденото срещу него наказателно производство е
приключило влязла в сила на 08.09.2022 г. оправдателна присъда.
Снема се самоличността на свидетелите:
Г.И.Б.: 58 г., български гражданин, неосъждан, женен, без дела и
5
родство със страните по делото.
Р.М.Б.: 30 г., българска гражданка, неосъждана, омъжена, дъщеря на
ищеца.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ГПК.
СВИДЕТЕЛКАТА: Желая да бъда свидетел.
И.А.Н.: 44 г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство
със страните по делото.
На свидетелите се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което дадоха обещание да казват истината.
От залата се извеждат свидетелите с изкл. на свид. Б..
СВИД. Б. на въпроси на адв. Ш.: Познавам ищеца от 1994 -1995 г.,
заедно работихме на УПТР-Кулата, беше ми колега. Зная за повдигнатото
срещу него обвинение за длъжностно присвояване, защото и аз бях по това
дело и в тази позиция. Мисля, че той беше с най-голямо обвинение за
присвояване и беше арестуван и заключен един ден преди мен, т.е. бяхме
арестувани и заключени от РП-Петрич, от г-жа М.. Страх от това осъждане
имаше у всеки един, защото бяхме 18 човека и това беше системно, при всяко
явяване на дела, разпити. Отделно от това, прокурор М. преди или след всяко
дело тя даваше интервюта, че ще бъдем заключени за 5-7 години и едва ли не
ще ни остави по „бели гащи“, вкл. и действащия тогава министър Р.П., като
министър на МВР, преди да бъдем задържани даде интервю в централните
емисии на сутрешните блокове, че ще бъдем арестувани и смачкани, цитирам
по памет. Обосновката беше такава, говорим за „БТВ“, „Канал 1“, „Нова
телевизия“, „24 часа“, „Труд“, „Стандарт“ и т.н. Притеснението беше
постоянно. Не знаехме за какво са го обвинявали. Впоследствие разбрахме,
като през цялото време, които бяхме заедно задържани, разбрахме от
служителите на ГДБОП, които се подиграваха с нас, че ще лежим от 7 до 10
години, вкл. и двамата бяхме вързани с белезници за парното. Вътре с ищеца
бяхме заедно. Той беше в една килия, в която беше с много хора и спеше на
земята, директно на цимента и още от там започна да се притеснява, дори не
толкова за себе си, а повече за децата и семейството си, и за срама който имат
и ще имат. Поне два пъти в месеца в продължение на 14-15 години ходехме на
дела в гр. Кюстендил. Той стана нервен, сприхав, не е същия човек. Видимо от
стреса започнаха болежките, кръвно, побеляване на косите и т.н. Работехме
заедно, познаваме се и затова го казвам това нещо. Побеляхме всички за
много кратко време и се разболяхме. Преди всяко заседание и след него имаше
камери, журналисти, снимки и най-вече на г-жа М. имаше интервюта, но в
процес на време журналистите като разбраха, влизаха в съдебна зала и лично
на нас казваха, че всичко е поръчка, един вид от най-високо. Дори един колега
6
каза, че г-жа М. иска да се извини на всички, че е било поръчано от министъра
на вътрешните работи. Ищецът дори на едно заседание си слагаше якето на
главата, защото му беше неудобно от децата му и родителите му, и не искаше
да го снимат. В един момент спряхме и да си говорим, само се гледахме, даже
той го преживя по-трудно, защото имаше проблеми вкъщи с жена си заради
тези неща. Доколкото зная искаше да започне работа някъде, трябваше да си
взема служебна бележка от институциите като ДАНС, от ГДБОП, от РС, за да
започне работа, но това дело беше шумно, а и тогава през 2006 г. беше
доклада за приемане на България в ЕС и това го признава самия министър,
впоследствие и прокурор М..
АДВ. Ш.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на прокурора: Доколкото зная искаше да започне работа,
виждахме се в месеца минимум два пъти на дело в гр. Кюстендил, ходихме
заедно 18 човека на дела. В района ни гледаха едва ли не като прокажени,
всеки се дистанцира. Изминали са 20 години, не помня детайли. Хапчета,
впоследствие домашен арест, чувахме се, виждахме се. Казваше, че постоянно
има главоболие, това му е вследствие от стреса и че има кръвно.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.
СВИД. Б.: Зная, че срещу баща ми се водеше наказателно производство.
Зная, тогава че уж бил откраднал голяма сума пари, над 420 000 лв. Той
наистина беше много зле. Беше много отслабнал. Изглеждаше доста сринат.
Имаше гаранция в пари, тя беше 8000 лв., той ги взе от свои приятели на заем,
след това ги върна. Той е невинен и всеки път казваше, че може да ни види за
последно. Преди всяко дело го казваше това. Той не е присвоил тези пари. Не
се смяташе за виновен. На нас ни се кълнеше, че той не е вземал никакви пари,
убедена съм в това. Отношението му спрямо мен и мама беше доста лошо,
постоянно се караше с нас, защото не беше присвоил тези пари и хората си
мислеха, че той наистина е взел тези пари. Баща ми беше наистина доста
сринат от това нещо, че хората не му вярват. Той смяташе, че вече името му е
опетнено след всичко станало, честта му беше опетнена, а и на цялото
семейство. Това се отрази и на мен, приятелите ми не ме искаха, защото си
мислеха, че баща ми е крадец и баща ми много го болеше, че мен децата не ме
искат. Исках също и да уча, но нашите нямаха тази възможност и бях
принудена да започна работа веднага след като завърша, за да мога да помагам
и на тях. Тогава баща ми не искаха да го вземат никъде на работа след всичко
това. Познаваха го баща ми като много съвестен човек, миналото му беше
чисто, всички го познаваха като добър човек. Баща ми наистина много се
промени. Ние сами знаехме, че той не би направил такова нещо, но хората
започнаха да съмняват в него. След повдигане на обвинението започна да
вдига кръвно, главоболие, сърцебиене, не искаше да спи, ставаше постоянно
вечерта, а той ми отговаряше троснато като му казвах да си ляга, не се
7
разговаряше с него. Той си остана същият, изнервен. Принудиха се да звънят
на мама да работят в Испания, защото нямаше как да ни издържат, тук не го
вземаха никъде на работа. След като му повдигнаха обвинението не се
срещаше с никого, не ходеше дори до магазина, защото всички си мислеха, че
е взел голяма сума. Не участваше в семейните ни празници, не идваше никъде,
постоянно седеше вкъщи и ние с него. Родителите ми постоянно се караха,
защото баща ми е доста изнервен, постоянно говореше на мама с висок тон и
по този начин и ние се разстройвахме. Те дори и до ден днешен си останаха в
същите отношения. Преди родителите ми бяха в много добри отношения, но
след като това се случи това, започнаха караниците всеки ден, защото баща ми
постоянно беше изнервен. Ние тогава си живеехме в с. Кулата. Разчу се това
дело по всички вестници и телевизии. Баща ми го снимаха с белезници.
Разпространи се това видео навсякъде. Дори и на моя баща баща му се
разболя от това нещо и почина. Село Кулата е малко село, веднага всичко се
разпространява и се разбира. Хората знаеха, че баща ми е част от тези хора,
защото всички телевизии и вестници ги показваха. Всички приятели и
роднини се откъснаха от баща ми, защото имаха някакви въпросителни. Баща
ми се затвори вкъщи, не искаше с никого да общува. Той си е същият,
изнервен, с кръвно, не може да спи. Не се събира сега с никого. След всичко
това всички се отдръпнаха от семейството ни – комшиите, всички около нас,
да не кажа и цялото село, защото мислеха, че баща ми е взел тези пари. Сега и
след като е оправдан пак има една въпросителна с която се питат дали
наистина той е взел тези пари. Още се говори за този случай в с. Кулата, че той
може би наистина е взел тези пари.
АДВ. Ш.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на прокурора: Тогава бях на 11 години, когато се случи това
нещо. Говоря за целия период откакто се случи това, баща ми отслабна и не се
възстанови. Аз съм свидетел как е ходил по доктори и той е казвал,че ходи при
личния лекар. Предписано му е лечение, имаше една чанта с хапчета и
хапчетата за кръвно ги пие до ден днешен. От 2019 г. по време на пандемията,
от м. март живея при моя приятел, който вече ми е съпруг, в с. Кърналово,
което е на 10 мин. от с. Кулата. Зная, че делото срещу баща ми приключи. Аз
се омъжих 2022 г., със сключен граждански брак. Баща ми присъства на
сватбата ни, но не беше бащата, който беше преди. На баща ми му се роди
внуче, моето дете. Откакто се роди моето дете, той го е видял само веднъж.
Детето ми е на почти 1 годинка. Дойдоха с мама само веднъж и очаквах баща
ми да се зарадва като всеки човек, но той не беше същият. Той пускаше
някакви усмивки, но личеше, че той не е добре. Работил е оттогава, сега
работи в Испания. В България работеше, не си спомням точно коя година,
може би година и половина-две, след това работеше в една пресевна в с.
Дамяница. След това заминаха с мама в чужбина. И до момента не са им
добри отношенията, но въпреки това живеят заедно. Баща ми се промени
коренно, той е много добър човек. След всичко това той постоянно беше
изнервен и от там идваше всичко, избухваше често, караше се постоянно с мен
8
и мама за най-малкото нещо. Постоянно съучениците ми се подиграваха, че
баща ми е откраднал голяма сума пари и това разстройваше баща ми. След
като излизах навън и се прибирах бързо той ме питаше. Баща ми ходеше по
полиции, съд. Той ходеше доста често, делото се водеше в гр. Кюстендил.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.
СВИД. Н.: Познавам ищеца от родителите ми, бях малък. Познавам го
от дете. Зная, че беше обвинен в присвояването на голяма сума пари по време
на неговата служба. Мисля, че 2006 г. за престъплението разбрах от местната
телевизия, че е арестуван и срещу него е повдигнато обвинение. Видях го по
телевизията. Видях снимка, на която изглеждаше доста зле, притеснен. По
телевизията казаха, че е арестуван и задържан. В ареста беше доста притеснен
и изплашен, бях лично да го видя. Уплашен, притеснен и изнервен беше. След
този случай се затвори вкъщи. Беше изнервен. Не искаше да разговаря с
хората. Беше си затворен вкъщи. Ходил съм у тях, беше съвсем различен
човек, не беше този, който съм виждал преди. Промяната се отразяваше в това,
че беше нервен, страхуваше се да не бъде осъден, да не бъде вкаран в затвора.
Страхуваше се да не влезе в затвора, не можеше да спи. Промениха се хората
към него, всеки казваше, че е присвоил тази сума, което за мен не е вярно и
той не искаше да излиза навън, само си стоеше вкъщи. Аз също живея в с.
Кулата. Селото е малко, разчу се случая. За него се говореха неща във вр. със
случая, за сумата от 420 000 лв., че бил арестуван. И аз бях уплашен, не
мислех, че това нещо може да се случи. Аз не вярвах на това нещо. Хората си
водеха общи разговори за това, казваха, че по време на работа са задържани,
установило се това нещо, просто това беше постоянно темата на разговора. На
М. това му се отрази много зле – психически и физически. Не излизаше навън,
затвори се вкъщи, изнервен беше, караше се, остро реагираше на нещата, не
можехме да водим нормален разговор. Чувстваше се опетнен от това нещо.
Всеки казваше преди това само хубави неща за него, че е мъж на честта. В с.
Кулата беше познат като хубав и честен човек, приятен, добър. След това
нещата бяха по-различни. Преди това искаха да го повишат в службата като
началник, но след случилото се нямаше как. Не остана да работи в пътни
такси, защото беше уволнен. Дълги години след това не работеше нищо.
Имаха дела, никой не искаше да го вземе на работа и се чувстваше много зле
без работа. Преди задържането му се правеха празненства, след това той не
излизаше, аз ходех у тях. Травмата постоянно си му седи, не е същият човек,
не се весели, не се усмихва, няма веселба у него. Всичко това е след 2006 г.
Сега горе-долу пак е същото, има малко подобрение, но не е така както беше
преди години.
АДВ. Ш.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на прокурора: Аз не съм си променял отношението към
него, приятел ми е. Аз мисля, че съм му най-близкия приятел, мисля че няма
9
толкова близки приятели като мен. След това всеки се отдръпна, а преди това
имаше приятели. Другите спряха да се виждат с него, хората се отчуждават.
Нещата се променят. Моето отношение спрямо него си остава добро. Той спря
да се вижда с приятелите си, аз ходех у тях, не ни се промениха отношенията
ни. Той ми е споделял, че се страхува да не влезе в затвора. Доста време
продължи този страх. Зная, че го арестуваха и задържаха. Като се прибра
вкъщи започнах да ходя при него, да се виждаме. Говорели сме много неща са
преди, но беше доста изнервен, не искаше да излиза, беше уплашен. По говора
му се виждаше това. Споделяше ми, че ще бъде повишен в работата, но нещата
не тръгнаха на добре. Той кандидатства за работа след това в казината, но не
го взеха. Знаеха, че има дело, съден и не го вземаха, той си седеше вкъщи.
След като мина всичко напусна страната и замина за Испания. Това стана през
2022 г. мисля, че делото е приключило вече.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.
СТРАНИТЕ: Нямаме нови искания.
С оглед събирането на допуснатите доказателствени средства, съдът
намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.10.2025 г. от 14,00 часа, за
която дата страните уведомени.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,03 часа.
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.
1 от ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
10