Решение по дело №1104/2018 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е № 75/3.4.2019г.

                                                            Гр.Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                     Председател: Мариела И.

 

секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 1104 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Прозиводството по делото е образувано по повод искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес  гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6  против С.Ю.М. с ЕГН ********** ***. С молбата е направено искане да се приеме за установено по отношение на ответницата, че съществува вземане в размер на 500.00 лв. (петстотин лева) част от общо дължима главница в размер на 5810.05 лв., дължими по Договор за потребителски кредит от 22.06.2010г., както и сумата от 1500.00 лв. – част от вземане за договорна лихва в размер на 5763.10лв. за периода от 22.07.2011г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност за същите суми и на същото основание (договор за кредит) са предявени осъдителни искове против ответницата. Заявена е претенция за разноски.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат.

В срока за отговор ответницата е подала отговор, с който оспорва исковете.

В съдебно заседание отговорът се поддържа.

 Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа следното.

 На 22.06.2010г. между „Юробанк И Еф Джи България” АД –в качеството на кредитодател, Ренета Желязкова Димова- в качеството кредитополучател, и С.Ю.М. – в качеството на поръчител, е сключен договор за потребителски кредит № FL 535060/156, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 5990лв. Кредитополучателят от своя страна се е задължила да погаси задължението си на 112 месечни вноски с краен срок за погасяване - 22.10.2019г. Съгласно чл. 21 от договора всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за връчени с достигане до адресите, посочени в договора. По отношение на кредитополучателя и поръчителя адресът за получаване е вписания в договора настоящ адрес. И Димова и отв.М. са посочили като настоящ адрес ***4.

Съгласно назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза кредитополучателят е спрял плащанията на цялата дължима вноска на 18.11.2011г., като след 18.07.2011г. е спряла плащанията по договора изцяло. Към тази дата е погасена сумата от 540лв.

На 18.01.2016г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД) и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на Ренета Желязкова Димова и С.Ю.М., произтичащо от Договор за потребителски кредит от 22.06.2010г. е изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно  чл.4.3 от договора за цесия е налице изрично упълномощаване на цесионера от банката - цедент да извърши от името на банката уведомяванията на длъжниците по чл.99, ал.3 ЗЗД. С нарочно пълномощно „Юробанк България” АД е упълномощила цесионера да уведоми физическите лица-длъжници, за извършената цесия.

Ищецът от своя страна, в качеството на цесионер, е упълномощил „Адвокатско дружество Иванов и Денев“ да уведомят всички длъжници по сключени от него договори за цесия.

 До Ренета Желязкова Димова и С.Ю.М. са изпратени писма с обратни разписки до посочените от тях настоящи адреси в договора за кредит- гр.Карнобат, ул. Москва № 14. С тези писма ищецът ги уведомява както за извършеното прехвърляне на вземането на банката по договора за кредит, така и за обявената от новия кредитор предсрочна изискуемост на задължението по договора. И двете пратки са получени на посочения адрес от лице, което се е представило за майка на отв.М., на 13.03.2018г.

При така установена фактическа обстановка  съдът прави следните правни изводи:

Предявените установителни искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени.Съображенията за това са следните:

Настоящият съдебен състав намира възражението на ответницата, че новият кредитор не може да обяви предсрочната изискуемост на договора за кредит за неоснователно. Съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост.  Предвид горните съображения с Решение № 204/25.01.2018 год. на ВКС, постановено по т. дело N 2230/16г. на  I т.о. изрично е прието, че при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цесионера преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Отделно от изложеното и за пълнота на съдебния акт следва да се посочи, че съгласно уговорката в т.4.3 от договора за цесия, банката - прехвърлител изрично упълномощава цесионера, който от своя страна се задължава, да изпраща писмени уведомления до длъжниците във връзка с извършеното прехвърляне на задължението им към нов кредитор, съгласно чл.99 ЗЗД. В същата клауза цедентът се е задължил да предаде на цесионера на датата на подписване на предавателния протокол заверено пълномощно, по силата на което последният да извърши посочените писмени уведомления.

Банката - цедент чрез органните си представители, е упълномощила приобретателя по цесията да уведоми от името на банката длъжниците по прехвърлените вземания, съгласно договора за продажба и прехвърляне на вземания. На 13.03.2018г. на длъжника и поръчителя-ответницата по иска, са връчени уведомления, с които от една страна, цесионерът е уведомил от името на банката-цедент длъжниците по кредита за извършената цесия, а от друга страна е направил изявление за предсрочна изискумост на кредита въз основа на установените в договора за кредит предпоставки.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че липсват доказателства за извършено уведомяване. По делото е представена обратна разписка (стр. 82 от делото), видно от която на 13.03.2018г. лице, което се е представило за майка на ответницата е получила уведомленията,т.е. пълнолетно лице, живеещо на адреса на длъжника и изрично обявен  в договора, е получило за него уведомлението за предсрочната изискуемост- в този смисъл връчването на препоръчаното писмо е станало съобразно изискванията на  чл. 5, ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, към които препраща чл. 36, ал.2 от Закона за пощенските услуги.

Неоснователно се явява и възражението, че срокът на поръчителството е погасен. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. С изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. В хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, начало на срока поставя настъпването на предсрочната изискуемост. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. В този смисъл са постановени редица решения на ВКС, сред които:Решение № 540/21.VII.2008 г. по т.д. № 169/2008 г., Решение № 111 от 25.III.2008 г. по т.д. № 8093/2007г., Решение № 179 от 16.V.2008 г. по т.д. № 538/2007 г., Решение на ВКС № 927/18. ХII.2007 г. по т.д. № 546/2007г., Решение № 58 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г.,II т. о., Решение № 23/24.03.15 г. по т. д. № 1717/13 г. на I т. о., Решение № 205/06.01.16 г. по т. д. № 2703/14 г. на I т. о., Решение № 81/08.07.14 г. по т. д. № 1705/13 г. на I т. о., Решение № 7/15.04.15 г. по т. д. № 4196/13 г. на I т. о., Решение № 207/22.06.15 г. по т. д. № 3780/13 г. на II т. о., Решение № 132/02.10.15 г. по т. д. № 1904/14 г. на I т. о., Решение № 149 от 19.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2142/2015 г., I т. о. и др.

Както се посочи и по-горе уведомлението за предсрочната изискуемост са получени от длъжниците по договора на 13.03.2018г. На 30.04.2018г. кредиторът-ищецът, е предявил заявление по чл. 417 ГПК,т.е. към момента на заявлението срокът по чл. 147 ЗЗД не е изтекъл и ответницата не е освободена от отговорност.

Следователно отв. М. дължи на ищецът сумата от 5810.05лв., представляваща остатъчната сума от главницата по договор за кредит № FL 535060/156. Доколкото обаче искът е предявен като частичен за сумата в размер на 500лв. същият следва да се уважи до заявения размер.

По отношение на претенцията за договорна лихва по кредита е налице Тълкувателно решение №3, постановено по т.д.№3/17г. на ОСГТК. В т.2 от ТР е прието, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Следователно дължима е договорна лихва до момента на обявяване на предсрочната изискуемост или до 13.03.2018г. Доколкото обаче вземането е по-голямо от претендирания размер на иска -1500лв., същият следва да бъде уважен изцяло.

 При облигационните парични притезания (каквато е претенцията на ищеца), предявяването на частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума и със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право – в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Следователно разликата между присъдената сума и пълния размер на претенцията, който според ищецът е 5763,10лв., не е предмет на делото и съдът не следва да постановява отхвърлителен диспозитив. И тъй като мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо, ищецът разполага с възможност в отделен процес да предяви друг иск за разликата над присъдената сума от 1500лв.

Доколкото не се е сбъднало условието при което са предявени осъдителните искове съдът не дължи произнасяне по тях.

Относно разноските

 Съгласно дадените от ВКС указания исковия съд се произнася по разноските, сторени в заповедното производство. В процесния случай дължимите разноски са в размер на 47лева, предвид факта, че установителният иск не е предявен за цялото вземане по заповедта.

На ответницата следва да бъдат възложени и разноските за исковото производство в размер на 240лв.

Мотивиран от горното Карнобатският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Ю.М. с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес  гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6 в размер на 500.00 лв., представляваща част от общо дължима главница в размер на 5810.05 лв., дължими по Договор за потребителски кредит № FL 535060/156 от 22.06.2010г., както и сумата от 1500.00 лв. представляваща част от вземане за договорна лихва в размер на 5763.10лв за периода от 22.07.2011г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

          ОСЪЖДА С.Ю.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес  гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6 сума в размер на 47лв., представлява съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА С.Ю.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес  гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6 сума в размер на 240лв., представлява съдебно-деловодни разноски в исковото производство

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на С.Ю.М. с ЕГН ********** *** за присъждане на съдебно деловодните разноски.

Решението  подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

 

Районен съдия: