Решение по дело №815/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 419
Дата: 14 август 2018 г. (в сила от 8 ноември 2018 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20185220200815
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 14.08.2018 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, XX състав в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                          

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

при секретаря Н. Д., като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 815 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 322451-F330465 от 01.03.2018 г. на Зам. директор при ТД на НАП Пловдив на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на „Й. Д. – 2002“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ц.А.“ **, за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Срещу НП е подадена в срок жалба от „Й. Д. – 2002“ ЕООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено. Сочи се, че е налице маловажен случай.

           В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на НП.

           Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

           

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

При извършена оперативна проверка от свидетелката Е.И. и колегата й Г.К.- инспектори по приходите към ТД на НАП Пловдив - на 07.09.2017 г., в 14,20 ч. на търговски обект басейн, находящ се в гр. Пазарджик, Б.шосе, комплекс „Ф.“, стопанисван от „Й. Д. - 2002“ ЕООД с ЕИК ********, е установено, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /ФУ/, е допуснало нарушения на разпоредбите на същата. Това е установено при извършена продажба на 2 бр. такса вход за басейн, с единична цена 6,00 лв., обща стойност на продажбата 12,00 лв., за която е представен фискален касов бон № 004826/ 07.09.2017 г., 14,18 ч. на стойност 12,00 лв. от ФУ с ИН DY359655 и ИН на ФП 36455553 от свидетеля Цветан Няголов. Проверяващите приели, че ФБ не съдържа задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н - 18/ 13.12.2006 г. на МФ, а именно наименование, количество и стойност по видове на закупените от проверяващия екип конкретни услуги. Издаденият ФБ съдържал само следните елементи - „Други“ - 12,00 лв. и „Обща сума“ - 12,00 лв. Нарушението е констатирано и документирано в хода на проверката с ПИП cep. АА № 0111934/ 07.09.2017 г. Като приела, че дружеството-жалбоподател не е спазило начина за издаване на съответни документи за продажба, издадени по установения ред, свидетелката И. съставила АУАН. Актът е надлежно предявен на представител на дружеството. В срок е постъпило писмено възражение. Като е приел възражението за неоснователно и че установеното нарушение не води до неотразяване на приходи, въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани в хода му доказателства - гласни - показанията актосъставителя Е.И. и свидетеля Цветан Няголов, както и писмените, приложени по делото. Показанията на свидетелите съдът кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото. Фактите по проверката не се оспорват и от дружеството-жалбоподател.

 

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Категорично се установи, а и не се спори по делото, че жалбоподателят е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Установи се и не се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект - басейн, находящ се в гр. Пазарджик, Б.шосе, част от комплекс „Ф.“. Безспорно е установено, че към деня на проверката от дружеството е извършена продажба на 2 бр. такса вход за басейн, с единична цена 6,00 лв., обща стойност на продажбата 12,00 лв., за която е представен фискален касов бон № 004826/ 07.09.2017 г., 14,18 ч. на стойност 12,00 лв. от ФУ с ИН DY359655 и ИН на ФП 36455553. Видно от последния издаденият ФБ съдържа само следните елементи - „Други“ - 12,00 лв. и „Обща сума“ - 12,00 лв.

При тези данни от правна страна съдът приема, че нарушението е несъмнено установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Следва да се приеме, че извършеното деяние изпълва признаците на нарушението по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на  чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, действала към момента на проверката, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Нормата на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за всяко нарушение на отчетността. Такова нарушение е и неспазване на изискването, предвидено в чл. 26, ал.1, т.7 от Наредбата. Липсата на един или част от изискуемите реквизити по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата води до нарушение на разпоредбата. При извършената проверка е констатирано именно такова нарушение, като липсват реквизитите наименование, количество на продаваната стока и стойност по видове, поради което и правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца по посочената разпоредба. Регулираните с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ обществени отношения са в обхвата на чл. 1 от нея: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство /ФУ/ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Според чл.1, ал.2 – „Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ“. Тоест пряката регулация е по отношение регистрация и отчетност на извършените продажби в търговски обект. Следва да се има предвид, че издаването на ФБ с посочените в чл. 26, ал.1, т.7 от Наредбата реквизити и връзката му с конкретно фискално устройство гарантира осъществяване на контрол върху търговската дейност и в тази насока правилно процесуалния представител на ответника поддържа, че при издаването на конкретния ФБ не става ясно какво точно е продадено, съответно дали и какъв начин на облагане на тази продажба следва да се приложи. Съдът напълно споделя тези доводи. Законодателят не допуска изключения от изискването за посочване на наименование, стойност и количество на стоките в ФБ, а тази информация липсва в цялост в процесния ФБ. Не е спорно, че в него е отразена цялата стойност на реалната покупка към момента на закупуването на билетите за вход, поради което нарушението не води до неотразяване на приходи. Този извод поизтича и от текста на чл. 1, ал.2 от Наредбата, според който на установеното задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ /фискален бон/ или касова бележка от ИАСУТД /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ - е придадена възпираща функция по отношение данъчно задължените лица за извършване на продажби без издаване на касов или системен бон с действителната сума по извършена покупка, съответно без начислен ДДС. Преценката обаче за маловажност на случая не се обуславя само от липсата на подобно ощетяване на фиска.

Обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е отчетено от административнонаказващия орган при определянето на санкционната норма, поради което не може да бъде взето повторно при индивидуализацията на наказанието. Вярно е, с оглед констатираното и в АУАН и НП, че нарушението е първо по ред, както и, че към момента на покупко-продажбата касовата бележка е отразявала действителната стойност на закупеното, като купувачът е получил желаното от него по вид, количество и стойност, както и документ, удостоверяващ стойността на покупката. Не без значение е и обстоятелството, че издадената фискална касова бележка касае изключително ниска стойност на извършената продажба, а именно 12 лв. От друга страна обаче конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, доколкото от приложените по делото доказателства – разпита на свидетеля Няголов, става ясно например, че са извършвани и други продажби от жалбоподателя при същите условия, при които са издавани фискални бонове без да съдържат задължителните по закон реквизити. Нарушението практически лишава приходната администрация от възможността на установи определени обстоятелства, както и дали жалбоподателят коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Всъщност всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици – ангажиране на служители на приходната администрация с проверки на място и по документи, съставяне на АУАН и започването на административнонаказателно производство, завършващо с издаването в случая на атакуваното НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици. Гореизложеното е основание да се заключи, че нарушението не се явява с оглед обстоятелствата значително по-леко от други подобни такива. Съвсем правилно в случая наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. Следователно в конкретния случай не се касае за маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. Нещо повече. Съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите, предвидени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а именно за юридическите лица и едноличните търговци, се предвижда имуществена санкция в размер от 500 лв. до 2000 лв. Конкретният случай е именно такъв. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, а именно, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Съвкупният анализ на чл. 185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС налага извода, че правилно от административнонаказващия орган е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2, препращаща към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е било отчетено от административнонаказващия орган веднъж при приложението на санкционната норма, поради което не може да бъде взето повторно и при индивидуализацията на наказанието. Неощетяването на фиска в конкретния случай не обосновава маловажност, предвид специалната хипотеза в закона, при която е предвидена по-висока санкция, когато нарушението води до неотразяване на приходи.

В случая единственото смекчаващо обстоятелство, констатирано в хода на проверката, се явява, че нарушението е за първи път. Отегчаващи обстоятелства обаче са множеството осъществени подобни продажби, за които са издадени фискални документи със същите пропуски. Непосочване на наименованието, количеството и вида на стоката/услугата в тях води до объркване на счетоводните записвания, както и до невъзможност да бъдат проследени точните им продажби. В тази връзка справедливо и съобразно установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства се явява и определеното от административнонаказващия орган наказание, което е в минимален размер, определен в закона.

При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите, посочени в нормата на чл. 314, ал.1 от НПК съдът констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на предоставените им властнически правомощия. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е посочена и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на установяване на нарушението. Изложените правни съображения налагат еднозначен извод, че при издаване на НП наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на материалния закон и такива от процесуално естество, които да водят до ограничаване правото на защита на санкционирания субект.

При определяне на наказанието административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Наложената санкция въз основа на правилно определената санкционна норма отговаря на минимално предвидения размер в закона и няма основания за нейното коригиране – намаляване от съда.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление  следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата на „Й. Д. – 2002“ ЕООД - оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 322451-F330465 от 01.03.2018 г. на Зам. директор при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на „Й. Д. – 2002“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ц.А.“ **, за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.                                                         

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: