Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна,
….............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, Х-ти
тричленен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря Добринка Долчинкова и прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. №
1368/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „В.Нутс“ ЕООД, гр. София,
против Решение № 572/26.04.2022
г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по НАХД № 4477/2021 г. по описа на
същия съд, с което е изменено Наказателно постановление № 03-014242/08.09.2021
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, за
нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414, ал. 1 КТ,
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като е
намален размерът на санкцията на 1500 лева.
Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и допуснати
съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в ЗАНН. Счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при
преценката на събраните по делото доказателства, което е довело до
постановяване на решение при неправилно приложение на материалния закон.
Основните доводи в касационната жалба са свързани с твърдения за приложимост на
привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като според оспорващия
търговец деянието, за което е санкциониран, представлява маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на тази разпоредба. В тази насока се сочи,
че несъответствието с разпоредбата на чл. 152 КТ, предвиждаща осигуряване на
междудневна почивка от минимум 12 часа, е само един час, а също така се изтъква
и липсата на предходни нарушения, както и на вредни последици за работника, доколкото
нарушението е формално. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго по съществото на спора, с което деянието, описано в
издаденото наказателно постановление, да бъде квалифицирано като маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 415в КТ и на дружеството да
бъде наложена имуществена санкция в установения в тази правна норма минимален
размер. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски
за адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответната страна – Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, чрез юрк. О.оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна
пред ВРС е установено, че при извършена на 03.08.2021 г. проверка по спазване
на трудовото законодателство на „В.Нутс“ ЕООД, гр. София е констатирано, че дружеството, в качеството му на работодател, не е
осигурило непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на
лицето С.В.Г.с ЕГН **********, на длъжност „продавач-консултант“ в магазин за
печене и продажба на ядки, находящ се в *************, хипермаркет „Кауфланд“,
стопанисван от „В.Нутс“
ЕООД, гр. София, като
лицето е полагало труд на 02.07.2021 г. в работна смяна 4 от 09:00 часа до 21:00
часа, а на 03.07.2021 г. е полагало труд в работна смяна 1 от 08:00 часа до 20:00
часа, видно от отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец юли 2021
г. и Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. За констатираното
срещу дружеството е съставен АУАН на 03.09.2021 г., в който деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 152 КТ. Възприемайки изцяло фактите,
отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието,
административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд
наказателно постановление, с което, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на „В.Нутс“ ЕООД, гр. София е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и от доказателствата по делото въззивният съд
е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи,
в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Изложил е мотиви за доказаност на вмененото на оспорващото
дружество административно нарушение, на което е дадена правилна правна
квалификация по чл. 152 КТ. Констатирал е, че не са налице основания за
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 415в КТ и на чл. 28 ЗАНН. Счел е обаче, че предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства размерът на наложената имуществена санкция не съответства на
тежестта на извършеното нарушение, поради което го е намалил до предвидения в
санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ минимум от 1500 лева. Така
мотивиран, решаващият съдебен състав на ВРС е изменил обжалваното пред него
наказателно постановление.
Оспореното решение е
правилно постановено.
Изводите на районния
съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства
по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Неоснователни са
отправните в касационната жалба упреци към извършената от ВРС преценка на
доказателствата и установените въз основа на тях факти. Анализирайки поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд аргументирано
е посочил защо кредитира същите, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка и е обосновал краен извод за доказаност на описаното в
АУАН и в наказателното постановление административно нарушение по чл. 152 КТ,
който напълно се споделя от настоящия тричленен състав на Административен съд –
Варна.
Правилни са
достигнатите от ВРС правни изводи за установеност на описаното в АУАН и в
наказателното постановление административно нарушение на чл. 152 КТ. Съгласно
тази правна норма работникът или служителят има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. От приложените
по административнонаказателната преписка присъствен лист и график за работа за
месец юли 2021 г. е видно, че С.В.Г.е работила на 02.07.2021 г. в работна смяна
4 от 09:00 часа до 21:00 часа, а на 03.07.2021 г. е започнала изпълнение на
трудовите си задължения в работна смяна 1 от 08:00 часа до 20:00 часа, т.е.
междудневната ѝ почивка е била в размер на 11 часа при законоустановен
минимум от 12 часа. Представените присъствен лист и график за работа за месец юли
2021 г. представляват частни свидетелстващи документ, изготвени от
работодателя, удостоверяващ факти относно действително отработеното от Г.време
през посочения период. Доколкото същите удостоверяват неизгодни факти за
страната, която ги е съставила и представила по време на извършване на
проверката (санкционираното дружество), то същите се ползват с материална
доказателствена сила в административнонаказателното производство. Неосигурявайки
на работника минимално предвидената в чл. 152 КТ междудневна почивка,
работодателят „В.Нутс“
ЕООД, гр. София е
осъществил състава на посоченото от АНО административно нарушение, като това
обстоятелство дори не се оспорва от касационния жалбоподател. Противно на
твърдяното в касационната жалба не са налице основания за квалифициране на
случая като маловажен. По отношение на нарушенията на трудовото законодателство
е налице специална разпоредба, предвиждаща ангажиране на отговорност за
маловажно нарушение – чл. 415в КТ. Според тази правна норма задължителни
предпоставки за квалифициране на дадено нарушение като маловажно е
отстраняването му веднага след неговото установяване и липсата на произтекли
вредни последици за работници и служители. В разглеждания казус нито едно от
тези две изисквания не е изпълнено. Административното нарушение по чл. 152 КТ е
такова на просто извършване, при което вредните последици (обществената
опасност) произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние – в
случая от самия факт на неосигуряване на полагащата се на работника минимална
междудневна почивка. Нарушението е довършено на 03.07.2021 г. и няма как да
бъде отстранено по смисъла на чл. 415в КТ. След като не са изпълнени задължителните
условия по чл. 415в КТ, то в настоящия случай привилегированият състав на
посочената разпоредба се явява неприложим. Касационните доводи, свързани с минималното отклонение от
предписанието на чл. 152 КТ и липсата на предходни нарушения, не са основания
за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 415в КТ, а
представляват смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи налагането на
по-леко наказание, като същите са съобразени от ВРС при постановяване на
оспорения съдебен акт.
Отчитайки тежестта на конкретното нарушение и
липсата на отегчаващи вината обстоятелства, касационният състав счита, че
редуцирайки наложената имуществена санкция до минималния, предвиден в
санкционната норма на чл. 414, ал. 1 КТ, размер, въззивният съд я е определил в
съответствие с изискванията на чл. 27 ЗАНН, като същата отговаря на
обществената опасност на деянието и дееца и ще допринесе в максимална степен за
реализиране на целите по чл. 12 ЗАНН.
Не са налице наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното
решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се остави в сила.
Водим от горното,
Административен съд – Варна, X-ти тричленен състав, на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
572/26.04.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 4477/2021 г. по
описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.