Решение по дело №7753/2013 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 18.07.2019 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав

                                                          

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 7753 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

С Решение № 2369/13.12.2017 г., постановено по търговско дело № 7753/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, на основание чл.630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на “К.К.” ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, определена е началната й дата и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите. В решението съдът на основание чл. 629б от ТЗ е приканил кредиторите на “К.К.” ООД да предплатят сумата от 7 000 лева, необходима за покриване на разноски в производството по несъстоятелност в 14-дневен срок, считано от обявяване на решението в Търговския регистър. Решението е обявено в Търговския регистър на 14.12.2017 г., а указанията на съда са обявени в Търговския регистър на 03.01.2018 г. Срокът за предплащане на необходимите разноски за издръжка на производството на несъстоятелност е изтекъл на 17.01.2018 г.

Поради непредставяне на доказателства за внасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски в производството в дадения срок, с Решение № 143/22.01.2018 г., на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ, съдът е обявил в несъстоятелност длъжника “К.К.” ООД, постановил е прекратяване дейността на предприятието, задължил е длъжника длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност” и е спрял производството по делото. В решението е указано на кредиторите и на длъжника, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър. Решението по чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ е вписано в търговския регистър на 23.01.2018 г.

По делото е постъпила молба с вх. № 9060/24.01.2019 г., с пощенско клеймо от 23.01.2019 г., подадена от Национална агенция за приходите, с искане да бъде възобновено производството по делото. В същата са изложени твърдения, че НАП е кредитор на дружеството и че дружеството разполага с достатъчно имущество – самостоятелен обект в сграда студио № D 66 с площ от 77,30 кв. метра, находящ се в землището на с. Проглед, община Чепеларе, област Смолян. Към молбата е приложена справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за “К.К.” ООД (н) в Служба по вписванията – Чепеларе за периода от 01.01.1992 г. до 23.01.2019 г. Приложен е също нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под акт № 85, том ІІІ, вх. рег. № 689/30.10.2009 г. на Служба по вписванията, от който е видно, че длъжникът е собственик на недвижимия имот. Представени са постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП–София за наложени запори върху движими вещи.

С определение от съдебно заседание, проведено на 14.05.2019 г., вписано на 16.05.2019 г. в книгата по чл. 634в от ТЗ, водена при СГС, ТО, съдът е приканил кредиторите на търговеца да предплатят началните разноски за производството по несъстоятелност в размер на 3500 лева в едномесечен срок от вписване на определенето в книгата по чл. 634в от ТЗ.

По делото не са представени доказателства за внасяне на определената сума за разноски в указания срок.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, следва да са налице в кумулативна даденост следните предпоставки: 1. Да бъде подадена молба от длъжника или кредитор; 2. Молбата да е подадена в преклузивния едногодишен срок, считано от вписване на решението (определението) в търговския регистър; 3. Да бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или да бъдат представени доказателства за предплащане на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

В разглеждания случай молбата е подадена от Национална агенция за приходите. Предвид изложените в молбата твърдения за качеството на държавата като кредитор и представените доказателства, НАП се явава легитимирано лице да поиска възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.

В случая молбата е изпратена по пощата на 23.01.2019 г., поради което и на основание чл.62, ал. 2, изр. първо от ГПК съдът намира, че същата е подадена в рамките на законоустановения едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

В решение № 99/23.06.2011 г. по т.д. № 59/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че предвиденият в чл. 632, ал. 2 от ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Това е така, защото нормата на ал. 2 на чл. 632 изрично препраща към изпълнение на процедурата предвидена в чл. 629б ТЗ, според която съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена, дава срок за изпълнение на това задължение и посочва последиците при неизпълнението му. Следователно спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице първата и втората предпоставка, посочени по-горе.

Третата предпоставка изисква наличието на една от две алтернативно посочени хипотези – установяване на наличие на достатъчно имущество на длъжника или предплащане на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

В случая кредиторът е представил доказателства за притежавано имуществото, включено в масата на несъстоятелността. От представените писмени доказателства се установява, че длъжникът притежава правото на собственост върху недвижимия имот. Не се установява обаче дали движимите вещи са собственост на длъжника към приключване на съдебното дирене, доколкото не е представена справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”.

Основният въпрос, който следва да се прецени в случая е дали посоченото имущество от длъжника е “достатъчно имущество” по смисъла на чл.632, ал.2, изр. второ от ТЗ като основание за възобновяване на производството по несъстоятелност.

Имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е въпрос на преценка на всеки отделен случай, тъй като зависи от имуществото, от неговата цена и доколко то може да бъде ликвидно. Ликвидността на масата на несъстоятелността следва да се преценява и с оглед стадия на спряното производство по несъстоятелност и предвидените в закона особени изисквания и процедури за осребряване. Извън случаите по чл. 639б, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ имуществото от масата на несъстоятелността може да бъде продавано с цел издръжка само след съгласие от събранието на кредиторите или комитета на кредиторите (така в Решение от 06.11.2014 г. по т.д. № 12/2013 г. на Окръжен съд – Варна, не е влязло в сила).

При така установеното, съдът намира, че необходимите разноски за продължаване на производството по несъстоятелност са текущото възнаграждение на синдика, разходи за оценка на актива, при извършването на самата продажба на недвижимия имот, която може да отнеме продължителен период от време.

В тежест на молителя, сезирал съда с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, е да докаже, че посоченото имущество е достатъчно по смисъла на нормата на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ. Такива доказателства не са представени нито с молбата, нито в проведените открити съдебни заседания по делото. При липсата на други посочени от кредитора доказателства за оценката на имота и съобразявайки, че преди да се извърши оценка на актива, не може да изрази прогнозно становище за състоянието на имота на базата на пазара, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства за оценката на посочения актив и съответно за преценка на същия като достатъчно имущество по смисъла на чл.632, ал.2, изр. второ от ТЗ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че длъжникът притежава движими вещи към приключване на съдебното дирене, то не се установява по делото тяхната стойност или местонахождението им, за да бъдат оценени и да бъдат осребрени в производството по несъстоятелност. Поради това съдът намира, че същите не могат да се приемат за достатъчно имущество по смисъла на чл.632, ал.2, изр. второ от ТЗ.

В дадения срок кредиторите на несъстоятелния длъжник не са представили пред съда доказателства за плащането на началните разноски за издръжка на производството по несъстоятелност. Без наличието на разноски или достатъчно имущество за покриване на същите не може да се развие нормално производството по несъстоятелност предвид етапа, на който се намира същото – изготвяне на оценка на имуществото от масата, осребряване на същото от синдика, разпределение на събраните суми между кредиторите на длъжника.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице в кумулативна даденост предпоставките по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, поради което подадената молба се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед на това и предвид наличието на предпоставките на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, съдът намира, че следва да бъде постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Търговския регистър.

 

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност по търговско дело № 7753 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.

ПОСТАНОВЯВА заличаване на “К.К.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, от Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати за вписване на Търговския регистър при Агенцията по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :