О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1505
09.06.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1224 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай
Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър
Велики“ № 37Б, против Решение № 40 от 27.02.2020 г. по гр. д. № 764/2019 г. на
Районен съд – Поморие, с което въззивната дирекция е осъдена да заплати на С.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 1730, 93 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248.25 часа, за периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1. 143, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и
сумата от 214, 52 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми, за периода от
30.01.2017 г. до 21.10.2019 г.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че в решението е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Твърди се, че не е
налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не
допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излагат се доводи, че
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР)
е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа
към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните
служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се
заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи. Поддържа се, че при преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен не се дължи
заплащане като за извънреден труд. Навеждат се оплаквания, че вещото лице по
извършената СИЕ не е отчело, че част от положения нощен труд вече е бил
заплатен на ищеца като извънреден труд. Посочено е, че по отношение на лихвите
се поддържа изразеното в писмения отговор становище.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода
от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Моли съда да спре производството на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК
до произнасянето с решение на ГО на ВКС
по тълкувателно дело № 1/2020 г.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
По делото е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемия С.П. чрез адвокат Р.Ц., която
оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд в уважителната част на решението. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира за присъждане на разноски пред
въззивната инстанция. Намира направеното искане за спиране на производството за
недопустимо.
Съдът намира, че искането на
въззивната дирекция за спиране на производството до приключване на Тълкувателно
дело № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС се явява неоснователно с оглед
задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г.
по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което при образувано
тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос
производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на
основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора
гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен
адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 40 от 27.02.2020 г. по
гр. д. № 764/2019 г. на Районен съд – Поморие, съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР за спиране на
производството до приключване на Тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.