Определение по дело №1356/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.88 ал.3 от АПК и е образувано по частна жалба от Г.В.Р., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.М.Ц. ***, срещу Решение №****-03-84/01.06.2023г на директора на ТП – Варна на НОИ, с което на осн.чл.117 ал.3 от КСО и чл.88 ал.2 вр.ал.1 т.2 от АПК са оставени без разглеждане жалби вх. №****-03-451/25.05.2023г и вх. №1012-03-451#1/25.05.2023г на жалбоподателката срещу Разпореждане №031-00-3773-4/07.02.2023г на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП-Варна на НОИ, с което е отменено Разпореждане №031-00-3773-1/18.08.2021г за отпускане на парично обезщетение на Р. за периода 01.08.2021г – 31.07.2022г поради новоузнати обстоятелства, и срещу Разпореждане №031-00-3773-5/07.02.2023г на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на Р. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016г, и производството по реда на чл.117 от КСО е прекратено.

Жалбоподателката оспорва извода на горестоящия административен орган за просрочие на жалбите с два аргумента: от една страна никое от разпорежданията за отмяна и за отказ не й е било връчено и тя не е запозната със съдържанието им; от друга страна с всяка от двете жалби изрично са формулирани твърдения за нищожност на оспорваните ИАА, а след като възражението за нищожност не е обвързано със срок, административният орган дължи произнасяне по него. С тези съображения настоява за отмяна на оспореното решение и връщане на преписките по двете жалби за произнасяне от административния орган, като претендира и присъждане на разноски на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – директорът на ТП – Варна на НОИ не е изразил становище по жалбата.

Въз основа на наличните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане №031-00-3773-4/07.02.2023г на ръководителя на осигуряването за безработица на осн.чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане №031-00-3773-1/18.08.2021г за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на жалб.Г.Р., с мотиви: новоузнати обстоятелства – съгласно разпореждане на отдел „Пенсии“ в ТП – Варна на НОИ лицето е придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016г.

С Разпореждане №031-00-3773-5/07.02.2023г на ръководителя на осигуряването за безработица на осн.чл.54ж ал.1 вр.чл.54а ал.1 т.2 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на жалб.Г.Р., с идентични мотиви.

Двете Разпореждания са връчени лично на жалб.Г.Р. на 15.02.2023г по пощенски път – с известие за доставяне, удостоверено с положен саморъчен подпис (л.32 по адм. преписка).

С Разпореждане №031-00-3773-6/31.03.2023г на ръководителя на осигуряването за безработица е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.09.2021г до 31.08.2022г в размер на 11 919.63лв. главница и 1 810.49лв. дължима лихва. Обжалването по административен ред е приключило с Решение №2153-03-73/05.05.2023г на директора на ТП – Варна на НОИ, с което жалбата й против Разпореждането е отхвърлена като неоснователна. Това произнасяне е оспорено по съдебен ред и е образувано неприключилото понастоящем адм.д .№1229/2023г на АС – Варна, ХХVІ с-в.

Жалбоподателката е оспорила двете Разпореждания от 07.02.2023г по административен ред с идентични жалби от 25.05.2023г. (л.10-11 и л.12-13 по адм. преписка). В тях твърди, че е узнала за съществуването им от мотивите на Решение №2153-03-73/05.05.2023г на директора на ТП – Варна на НОИ, понеже те никога не са й били връчени. Твърди, че всяко от разпорежданията е неправилно и незаконосъобразно, както и че е нищожно, като поддържа, че интензивността и тежестта на всяко от нарушенията по чл.146 от АПК е дотолкова съществено, за да обоснове извод за нищожност, както и че издателят им е некомпетентен, ИАА са издадени без каквото и да било правно основание, т.е. лишени са от нормативна основа, както и при липса на мотиви. Формулирано е искане всяко от разпорежданията да бъде отменено като нищожно, неправилно и незаконосъобразно.

С проверяваното понастоящем Решение № 2153-03-84/01.06.2023г директорът на ТП – Варна на НОИ е приел в съответствие с горецитираните доказателства за връчване, че и двете разпореждания от 07.02.2023г са получени лично от жалбоподателката на 15.02.2023г; че срокът по чл.117 ал.2 т.2 от КСО за обжалването им по административен ред е 14-дневен от тази дата; че в случая той е започнал да тече на 16.02.2023г и е изтекъл на 01.03.2023г – сряда, работен и присъствен ден; че жалбите против разпорежданията са подадени на 25.05.2023г – след изтичане на законоустановения срок. Въз основа на това решаващият орган е приел, че възможността за разглеждане на жалбите против двете разпореждания и произнасяне по тях с решение по същество на спора е преклудирана, поради което е приел, че жалбите са недопустими като просрочени, и на осн.чл.117 ал.3 от КСО вр.чл.88 ал.2 пр.2 вр.ал.1 т.2 от АПК ги е оставил без разглеждане и е прекратил производството по реда на чл.117 от КСО.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от съобщаването, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна.

Проверяваното Решение е постановено в производство по чл.117 от КСО, съотв.Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ от АПК. Правомощията на горестоящия административен орган в това производство са уредени с чл.97 ал.1 от АПК – в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, компетентният да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата. С цитираната разпоредба изрично е предвидено правомощието на по-горестоящия административен орган – Директорът на ТП- Варна на НОИ, да се произнесе по искане за прогласяване на нищожност на проверяваните ИАА, с каквото той конкретно е бил сезиран от жалб. Г.Р.. В този смисъл е и константната и безпротиворечива съдебна практика, която приема, че не само съдът, но и горестоящият административен орган в производство по КСО е компетентен да се произнася по искания за прогласяване на нищожност при оспорване на актове по чл.117 ал.1 от КСО.

Във връзка с гореизложеното като незаконосъобразен се преценява извода на административният орган в оспореното решение за недопустимост на подадените жалби. Безспорно считано от датата на връчването им 15.02.2023г до датата на депозиране на жалбите 25.05.2023г е изтекъл срок, значително надвишаващ законоустановения 14-дневен срок за обжалването на разпорежданията с доводи за незаконосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК обаче административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване за нищожността им без ограничение във времето. Действително цитираната разпоредба е в частта от АПК, уреждаща производство пред съда, а в разпоредбите за административното обжалване липсва аналогичен текст. Фактът, че с разпоредбата на чл.97 ал.1 от АПК е предвидена изрична компетентност на горестоящия административния орган да прогласява нищожността на административни актове – най-тежката и неотстранима форма на незаконосъобразност на акта, налага еднозначен извод, че нищожността може да се претендира без ограничение във времето и по административен ред. Този извод се потвърждава и от факта, че липсата на произнасяне по искането за нищожност на разпореждането от страна на сезирания горестоящ административен орган би препятствала възможността за сезиране на съда със същото искане.

Като е бил сезиран с искане за прогласяване на нищожност на разпореждане и е приел, че жалбите като просрочени са недопустими, Директорът на ТП на НОИ Варна е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, след което преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество на подадените жалби с искане за обявяване нищожността на двете разпореждания от 07.02.2023г.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателката за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗА е основателна и следва да бъде уважена в размер на 400лв. на осн.§1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004г вр.чл.7 ал.1 т.7 от Наредбата.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.88 ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Решение №2153-03-84/01.06.2023г на директора на ТП – Варна на НОИ, с което на осн.чл.117 ал.3 от КСО и чл.88 ал.2 вр.ал.1 т.2 от АПК са оставени без разглеждане жалби вх. №1012-03-451/25.05.2023г и вх. №1012-03-451#1/25.05.2023г на Г.В.Р., ЕГН **********,***, срещу Разпореждане №031-00-3773-4/07.02.2023г и Разпореждане №031-00-3773-5/07.02.2023г – двете на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, и

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП – Варна на НОИ за произнасяне по същество по подадените жалби вх. №1012-03-451/25.05.2023г и вх. №1012-03-451#1/25.05.2023г от Г.В.Р..*** на НОИ на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв.М.Д.Ц. ***, л.н.а. **********, адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Съдия: