РЕШЕНИЕ
№…………/08.06.2017 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на седми
април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 3402/2016 г., З.да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№60575/03.05.2016 г.
на “А.З.С.И О.С.” ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, ж..к. „*********
Предявен за разглеждане е осъдителен иск при
квалификацията на чл. 61, ал. 1 ЗЗД З.заплащане на сумата в размер от
140 722,65 лв. – представляваща дължимо парично обезщетение по повод
водена чужда работа от ищеца без пълномощие дадено му З.това от ответника З.периода
от 01.12.2012 г. до 30.06.2013 г., изразяваща се в това да осъществява О.на
притежавани от ответника обекти от системата на ответника, чието изпълнение е
придружено със специални мерки З.С.– административен район КС „Вълчи дол“, КС
„Кардам“ 1 и 2, КС „Провадия“ и КС „Република“, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от 03.05.2016 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до
окончателното изплащане на главния дълг.
В исковата
молба се твърди, че дружеството-ищец, считано от 2006 г. е получило лиценз З.осъществяване
на охранителна дейност, като през 2009 г. във връзка с този си отрасъл на дейност е встъпило в договорни
отношения с ответника, като последния му е възложил да организира, извършва и
поддържа денонощна въоражена О.на обектите от системната „Б.“ ЕАД, чието изпълнение е обезпечено чрез
прилагане на специални мерки З.С.. Обекти, които са били възложени З.извършване
на О.от страна на ищеца са административен район КС „Вълчи дол“, КС „Кардам“ 1
и 2, КС „Провадия“ и КС „Република“. Договорът с предмет О.на описаните
съоражения бил сключен за период от 36 месеца, като било уговорено
възнаграждение З.извършваните услуги в размер на сумата от по 1 050 лв.
/без ДДС/ З.един охранител в рамките на един месец, а впоследствие това
възнаграждение било намалено на сумата от 966 лв. /без ДДС/. Поддържа се, че
през време на действие на този договор ищецът е спазвал стриктно и в пълен обем
задълженията си по уговорените охранителни услуги без да допуска извършването
на посегателства и нанасянето на вреди по охраняваните обекти. На 10.07.2012 г.
ответното дружество предложило писмено на ищеца да се продължи срока на
договора до 30.09.2012 г., като работата на ищеца и след изтичане на този срок
на договора била приета без да се констатират забележки относно нейното
изпълнение. Поддържа се, че след изтичане на срока на договора за О., което е
станало на 30.09.2012 г. ищецът е продължил да престира услугите си по О.на
обекти притежавани от ответното дружество в обема установен с прекратения
договор. В рамките на периода след 30.09.2012 г., и по конкретно за този
обхващащ времето от 01.10.2012 г. до 30.11.2012 г. във връзка с дейността по
извършената О.на обектите на ответника, между страните е било подписано
споразумение от 21.12.2012 г., с което ответника се е задължил да заплати на
ищеца сумата в размер от 76 286, 32 лв. /без ДДС/, която представлява
стойност на признатите от възложителя необходими разноски за осъществяване на
дейността, която е конкретизирана в Приложение 1А към споразумението, а относно
останалата част от направените разноски, които са посочени в Приложение 1 Б и
чиито размер възлиза на сумата от 9 712,25 лв. /без ДДС/ между страните е
договорен краен срок за уреждане на отношенията – 15.01.2013 г., като
изпълнителя е поел ангажимент да представи всички необходими документи пред
възложителя, които да доказват тези разноски. Излага се, че на 30.04.2013 г. за
да уредят взаимоотношенията си по престираните услуги в периода след 01.12.2012
г. страните по спора подписали ново споразумение, в което приели, че
осъществяваната от ищеца охранителна дейност съставлява водене на чужда работа
без пълномощие, като за тази работа ответното дружество е поело задължение да заплаща
сумата от 548,99 лв. /без ДДС/ за един охранител месечно, както за минал, така
и за бъдещ период. Налице е договореност в споразумението, че е допустимо
отклонение от тази стойност в посока над същата, тогава когато изпълнителя
представи писмена обосновка и след вземане на решение на УС на ответното
дружество. Така за периода след 30.04.2013 г. дружеството-ищец поддържа, че е
продължило да осъществява дейността по О.на обектите на ответника, като
работата била престирана в пълен обем, съответно ежемесечно приемана от страна
на ответното дружество без от същото да се правят възражения и забележки.
Ищецът допълва, че по повод осъществената от него работа в интерес на ответника
е издал четири броя данъчни фактури, както следва : фактура № *********/30.04.2013
г. на стойност 115 946,69 лв. с
ДДС, фактура № *********/13.06.2013
г. на стойност 28 986,67 лв. с ДДС,
фактура № *********/04.07.2013 г. на
стойност 28 986,67 лв. с ДДС,
фактура № *********/31.07.2013 г.
на стойност 28 986,67 лв. с ДДС. Изтъква се това, че считано от
01.08.2013 г. ответното дружество е отправило уведомление за едностранно
прекратяване на изпълнението на осъществяваната от ищеца охранителна дейност,
считано от 01.09.2013 г. Същевременно се посочва, че в периода от 01.12.2012 г.
до 30.06.2013 г. извън сумите, които са предмет на фактуриране в посочените
по-горе фактури, ищецът е изпратил на ответника под формата на писма, които са
придружени от справки и счетоводни документи. В тях са посочени реално
извършените разходи от ищеца за да обезпечи О.та на обектите на ответника, а
именно : за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2012 г. сума в размер на
46 633,36 лв. /без ДДС/, за периода 01.01.2013 г. – 31.01.2013 г. сума в
размер на 43 066 лв. /без ДДС/, за периода 01.02.2013 г. – 28.02.2013 г. сума в
размер на 43 625,13 лв. /без ДДС/, за периода 01.03.2013 г. – 31.03.2013
г. сума в размер на 41 769,80 лв. /без ДДС/, за периода 01.04.2013 г. – 30.04.2013 г. сума
в размер на 43 346,56 лв. /без ДДС/, за периода 01.05.2013 г. – 31.05.2013
г. сума в размер на 46 548,59 лв. /без ДДС/ и за периода 01.06.2013 г. –
30.06.2013 г. сума в размер на 44 821,72 лв. /без ДДС/. Целейки доброволно
уреждане на имуществените отношение между страните на 07.04.2016 г. от ищеца е
била адресирана покана за доброволно изпълнение на възникналите задължения с
адресат- ответното дружество, като е поискал от последното да му се изплати
сумата в размер от 140 722,65 лв., но от ответното дружество погасяване на
тази претенция не е било предприето. Претендират се разноски по делото и
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – „Б.“ ЕАД, ЕИК ******* чрез
процесуалния си представител – юрк Д.П.е упражнил правото си на отговор в срока
по чл. 367 ГПК, като е изразил становище, че предявения иск спрямо него е
неоснователен, необоснован и недоказан. Най-напред се акцентира върху това, че
не е подкрепено с ангажираните от ищеца доказателства твърдението му, че
притежава лиценз за извършване на охранителна дейност към релевантния за спора
период. От ответника не се отрича това, че между страните е бил сключен договор
за извършване на О.на обекти стопанисвани от ответника, които договор датира от
30.06.2009 г., като този договор е бил прекратен. Действително последното
подписано между страните споразумение датира от 30.04.2013 г., като въз основа
на него е възприето между страните, че цената за О.та извършвана от един
охранител ангажиран от ищеца ще възлиза на сумата от 548,99 лв. /без ДДС/ -
месечно. Добавя се, това, че всички цитирани в ИМ фактури издадени от ищеца с
получател ответника са заплатени своевременно от последния, като от ищеца не са
издавани други фактури за исковия период. Споменава се това, че според
уговореното в споразумението от 30.04.2013 г. действително е възможна хипотеза
за заплащане на разходи за О.над уговорения размер от 548,99 лв. за един
охранител /месечно/, но едно такова вземане би се породило за ищеца при
наличието в условията на кумулативност на посочените в споразумението
предпоставки : представяне на писмена обосновка от страна на ищеца и съответно
решение на УС на ответника. Отрича се ищецът да провежда успешно доказване на
която и да е от двете предпоставки, което означава, че не са изпълнени
предварителните условия за заплащане на разноски в по-голям размер. Напомня се
и това, че според чл. 5 от споразумението ищеца е поел ангажимент да положи
максимални усилия разноските по извършваната от него О.да не надвишават
определения в споразумението размер. Сочи се, че по делото няма данни такива
усилия да са били положени от ищеца търсещ присъждането на такива разноски.
Доколкото главната претенция за присъждане на обезщетение за разноски се явява
неоснователна, то такава е и тази за присъждането на лихва за забава. Прави се
възражение, че ако вземането все пак бъде прието за доказано по своето
основание, то следва да се приеме, че се касае до отделни парични притезания,
чиято периодичност предполага приложението на института на специалната
погасителна давност от три години уреден в нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД и
отхвърляне на претенциите на това основание. Иска се присъждане на направените
за водене на производството разноски в полза на ответника.
На 09.08.2016 г. от страна на ищеца е депозирана
допълнителна искова молба по смисъла на чл. 372 ГПК. С нея страната е пояснила
и допълнила твърденията си първоначалната искова молба, респективно е възразила
по изложените в отговора на ответника правоизключващи възражения. Посочва се,
че плащането на сумата, която е предмет на настоящата искова претенция и възлиза
на 140 722,65 лв. е било отложено от ответното дружество, поради това, че
е изискало да му се представи писмена обосновка и доказателства за по-високи
разходи за поддържане на един охранител в рамките на един месец спрямо цената
предвидена в споразумението от 30.04.2016 г. /548,99 лв. без ДДС/. Отричат се
възраженията на ответника направени с отговора на ИМ. Най-напред се извежда
това, че ищецът е представил пред ответника необходимите по смисъла на
споразумението от 30.04.2013 г. обосновки, които са възпроизвеждали в
табличен вид конкретните компоненти на
формираните разноски свеждащи се до разходи за изплатени трудови възнаграждения
на охранителите. материално-технически и организационни разходи, разходи за застраховки,
разходи за обучение на служителите. По отношение необходимостта от вземане на
решение от УС на ответника за признаване на тези разходи от страна на ищеца се
посочва, че това е ирелевантно за възникване на вземането за обезщетяване на
тези разходи, защото по делото са ангажирани доказателства, както за направата
им в исковия период, така и за техния обем. Всички разноски, които са предмет
на исковата претенция се поддържа, че са били направени по повод предприета от
ищеца в интерес на „Б.“ ЕАД работа, като се добавя, че охранителната дейност
престирана от ищеца е била изрично одобрена от ответника, което създава з. “А.ЗА С.И О. С.”
ЕООД правото да получи обезщетение по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, чиито
размер възлиза в пределите на реално направените разходи за водене на работата.
Изтъкнати са и съображения за неоснователност на релевираното от ответника
възражение за погасяване на съдебно предявеното вземане по давност, като е
посочено, че не се касае за периодично вземане, а за такова съставляващо обезщетение
за водене на чужда работа без мандат, като тази претенция се погасява по общите
правила на чл. 110 ЗЗД и срока на давност е 5 години, считано от възникването
й.
На 08.09.2016 г. от ответното дружество по делото
постъпва допълнителен отговор по смисъла на чл. 373 ГПК, с които се взема
отношение по подадената от ищеца Допълнителна ИМ. Посочват се неясноти в
допълнителната ИМ, касаещи периода на претенцията и датата на споразумението
подписано между страните. Относно материално-техническите и организационни
разходи, които ищецът посочва в ДИМ не е посочена конкретна нормативна
обосновка, а заявена единствено тяхната необходимост да се сторят. За разходите
касаещи застрахователни нужди е цитирана застраховка „ГО“, но няма посочено
нормативно изискване за направата на такава застраховка. Носенето от ищеца на
имуществена отговорност и нейното покриване със сключване на отделни
застраховки не може да е основание тези разходи да се възложат на
дружеството-ответник. Поддържа се, че съобразно приетото от страните в
споразумението от 30.04.2013 г. условието за решение на УС на ответника за
изплащане на разходи над уговорения размер е част от основанието за възникване
на вземането на ищеца и съществуването на тази предпоставка е необходимо. В
заключение се поддържат всички възражения изложени в първоначалния отговор на
исковата молба, които е депозиран от ответника по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните,
а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че между тях
е сключен договор от 30.06.2009 г. според които, ответника – „Б.“ ЕАД /възложител/ е
възложил на ищеца – „А.ЗА С.И О. С.“ ЕООД изпълнение на дейностите по
организиране, извършване и поддържане на денонощна въоражена О. на обекти от
системата на възложителя, чието изпълнение е придружено със специални мерки за С.,
като „Б.“ ЕАД е дал съгласие, че ще приема и заплаща стойността на изпълнената
работа според реда и условията заложени в така сключения договор. В раздел II от
съдържанието на договора са уредени цената на договорената услуга и начина на
нейното плащане, като общият месечен абонамент за охранител за очертаните в
договора обекти е фиксиран в размер на сумата от 1050 лв. без вкл. ДДС, като в
така уговорената цена са калкулирани всички разходи по изпълнението предмета на
договора засягащо всички възложени за О. обекти, като тези разходи са детайлизирани
подробно в чл. 2.3. от договора. Плащането на следващото се възнаграждение е
определено да се извършва от възложителя в рамките до 30-то число на съответния
месец при условието, че до 20-то число на същия месец възложителя е получил от
изпълнителя оригинална фактура за дължимата сума. Съобразно чл. 3.1.
обсъжданото съглашение е сключено за период от 36 месеца, като този срок
започва да тече от момента на приемане на обектите, чиято О. е договорено да се
осъществява.
Според допълнително споразумение от 21.12.2010 г.
възникналото по цитирания договор за О. от 30.06.2009 г. търговско
правоотношение е претърпяло изменения в предметното си съдържание и по
конкретно относно дължимата цена за извършваните дейности по въоражена О. на
обекти от системата на „Б.“ ЕАД, и която промяна се отнася за оставащия период
на действие на подписания пред 2009 г. договор. Така за оставащите 19 месеца, в
които правоотношението е уговорено да действа е утвърдена нов месечен абонамент
за охранител, като същия възлиза в размер на сумата от 966 лв. без вкл. ДДС. С
това споразумение е въведено изменение и в периода за изплащане от страна на
изпълнителя на трудовите възнаграждения в полза на охранителния състав, които е
бил ангажиран от него за осъществяване на дейността по О. на обектите на
възложителя.
Съобразно писмо получено на 11.07.2012 г. от ищеца по
спора, ответното дружество - „Б.“ ЕАД, го уведомява, че във връзка с
предстоящото изтичане на срока на договора за О. от 30.06.2009 г., възложителят
има желание от страна на изпълнителя да се продължи временно дейността по
изпълнение О.та на обектите, като това се осъществява при запазване условията в
подписания договор, като допълнителния срок за изпълнение на услугата е
конкретизирано, че ще бъде най-късно до 30.09.2012 г. Поискано е при наличие на
съгласие у изпълнителя с така отправеното към него предложение за продължаване
действието на договора, изпълнителя да заяви това обстоятелство пред
възложителя.
Видно от Споразумение подписано на 21.12.2012 г. за
уреждане на отношения във връзка с осъществени фактически действия по О. на
обекти на „Б.“ ЕАД, страните по спора са
констатирали, че “А.З. С.И О. С.”
ЕООД за периода от 01.10.2012 г. до 30.11.2012г. е осъществявало чрез
служителите си фактически действия по въоражена денонощна О. на обекти
притежавани от „Б.“ ЕАД, а последното предвид естеството на охраняваните обекти
не се е противопоставило на така извършените действия по О., като са изложени
редица съображения за това. В споразумението е налице изявление от ответника,
че в рамките на упоменатия период работата по О. на обектите е била предприета
уместно и същевременно е управлявана в интерес на собственика на обектите - „Б.“
ЕАД. Отчитайки това страните са постигнали съгласие, че ответника ще изплати в
полза на ищеца сума в размер от 76 286,32 лв. без ДДС. Тази сума е
упоменато, че е формирана на база сторени от ищеца разноски свързани с
обезпечаването на предоставяната дейност по О. на обектите в параметрите на
възприетия със споразумението период, като за целта от “А.ЗА С.И О. С.”
ЕООД са представени документи за вида и стойността на тези разходи. Поето е
задължение ответника да заплати тези възприети разноски в срок от 10 работни
дни, считано от подписването на цитираното споразумение. Отново с обсъжданото
споразумение страните са констатирали, че на база Приложение 1Б към него, от
ищеца е отправена претенция и за изплащане на още разноски по повод О.та на
обектите на „Б.“ ЕАД, за които обаче от дружеството собственик на обектите е
изразена позиция, че не са представени всички необходими документи за
потвърждаване факта на тяхното извършване от ищеца, респективно правилната
калкулация на размера, в който те се търсят. Уреждането на породените отношение
във връзка с тези разноски е отложено от страните в срок до 15.01.2013 г. с
оглед гарантиране на възможност за дружеството, което ги претендира да
представи всички следващи се документи, които да отразяват разходите, формирали
търсените размери на разноските. В чл. 6 от споразумението е въведено з.дължение
за “А.ЗА С.И О. С.” ЕООД в периода до
15.01.2013 г. да продължи да изпълнява ангажиментите си по О. на обектите
собственост на ответника с всички произтичащи от това последици, вкл.
отговорностите предвидени за дължимата грижа на добрия търговец. Анализирайки
съдържанието на Приложение 1Б, което е неразделна част от подписаното
споразумение е видно, че разходите по отношение на които между страните се е
постигнало съгласие, че следва да се удостоверят посредством предоставянето на
допълнителни документи възлизат на сумата от общо 9 712,25 лв.
Видно от Споразумение подписано на 30.04.2013 г. за
уреждане на отношения във връзка с осъществени фактически действия по О. на
обекти на „Б.“ ЕАД, страните по спора са
констатирали, че “А.З. С.И О. С.”
ЕООД за периода от 01.12.2012 г. до 31.03.2013г. е осъществявало чрез
служителите си фактически действия по въоражена денонощна О. на обекти
притежавани от „Б.“ ЕАД, а последното предвид естеството на охраняваните обекти
не се е противопоставило на така извършените действия по О., като са изложени
редица съображения за това. В споразумението е налице изявление от ответника,
че в рамките на упоменатия период работата по О. на обектите е била предприета
уместно и същевременно е управлявана в интерес на собственика на обектите - „Б.“
ЕАД. Отчитайки, че по повод на договорения режим на О. във визирания в
споразумението период, от „А.ЗА С.И О. С.” ЕООД са били ангажирани документи за
установяване нормативна обоснованост на извършени разходи страните са
констатирали, че техния размер е както следва : за м. 12.2012 г. сума в размер
на 46 633,61 лв. /без вкл. ДДС/, за м. 01.2013 г. сума в размер на
43 066,25 лв. /без вкл. ДДС/, за м. 02.2013 г. сума в размер на 43 625,13
лв. /без вкл. ДДС/, за м. 03.2013 г. сума в размер на 41 769,80 лв. /без
вкл. ДДС/. От ответника е прието да извърши погашение на тези разходи в периода
м.12.2012 г. - м.03.2013 г., в размер, които е ограничен до изплащането на сума
от по 548,99 лв. за един месец /без ДДС/ за всеки един охранител на ищеца
ангажиран с дейността по О. на притежаваните от ответника обекти, като над тези
размери и за разликата до фиксираните в чл. 2.1 до 2.4. такива, ищеца е поел
ангажимента да представи на ответника документи и обосновки за извършването на
разноските, съгласно използвания брой охранители, разпоредбите на трудовото и
социалното законодателство, както и закона за частната охранителна дейност.
Така при обща сума на разноските за периода от м.12.2012 г. - м.03.2013 г.
възлизаща на стойност 175 054,79 лв. /без ДДС/, ответника е поел
ангажимент да заплати сума в размер от 96 622,24 лв. /без ДДС/, която сума
е определена при съобразяването месечната ставка за един охранител от 548,99
лв. /без вкл. ДДС/. Същевременно в чл. 4 от споразумението е предвидена клауза,
че за месец – април 2013 г. ответника ще заплаща по реда на чл. 8 от цитираното
споразумение необходимите разноски, които е направил - „А.З. С.И О. С.” ЕООД за
извършване на дейността по О. на посочените обекти в размер до 548,99 лв. /без
ДДС/ за един охранител за един месец, на основание на представени от ищеца на
ответника документи за извършването на разноските. В чл. 5 от споразумението
страните са договорили, че занапред при осъществяване на О.та на обектите дружеството-ищец
следва да полага максимални усилия да ограничи размера на разноските, които
прави за обезпечаване на тази дейност до не повече от 548,99 лв. /без ДДС/ за
един охранител за един месец, като в случай, че се допусне надвишаване на
разноските по О. над посочения критерии, то ищеца разполага с възможността да представи
документи и писмени обосновки, които установяват нормативната обоснованост за
предявяване на претенции в по-висок размер на разноските за един охранител за
един месец спрямо цената, посочена в споразумението. С чл. 6 от споразумението
между страните се е постигнало съгласие, че за периода от 01.10.2012 г. до
30.11.2012 г. и за периода от 01.12.2012 г. до 31.03.2013г., че ищеца ще
представи пред ответника в срок до 10 работни дни, считано от датата на
подписването на споразумението, писмени обосновки установяващи нормативна
обоснованост за предявяване на претенции в по-висок размер на разноските за
един охранител за един месец спрямо цената възприета в обсъжданото споразумение
от 30.04.2013 г. Възприето е, че обосновките ще бъдат разгледани от ответника,
като ще бъдат внесени в УС на дружеството с цел обсъждане и вземане на решение,
считано в срок от 7 работни дни от момента на тяхното предявяване, като в срок
от два работни дни, считано от вземане на решението от УС на ответника,
последното следва да уведоми ищеца за съдържанието му.
От ищеца са ангажирани 4 броя фактури издадени от
ищеца и имащи за получател ответника, както следва : с № 25784/30.04.2013 г. за
сумата в размер от 115 946,69 лв. с вкл. ДДС с посочено основание за
издаването – частично възстановяване на разходи по извършени дейности за
периода 01.12.2012 г. до 31.03.2013 г., съгласно споразумение; с №
26439/13.06.2013 г. за сумата в размер от 28 986,67 лв. с вкл. ДДС с
посочено основание за издаването – частично възстановяване на разходи по извършени
дейности за периода 01.04.2013 г. до 30.04.2013 г., съгласно споразумение; с №
26916/04.07.2013 г. за сумата в размер от 28 986,67 лв. с вкл. ДДС с посочено
основание за издаването – частично възстановяване на разходи по извършени
дейности за периода 01.05.2013 г. до 31.05.2013 г., съгласно споразумение; и с № 27321/31.07.2013 г. за сумата в размер от
28 986,67 лв. с вкл. ДДС с посочено основание за издаването – частично
възстановяване на разходи по извършени дейности за периода 01.06.2013 г. до
30.06.2013 г., съгласно споразумение.
По делото са приобщени, като писмени доказателства
разменени под формата на кореспонденция писма между страните, с които ищеца в
периода от 05.02.2013 г. и насетне е изпращал до ответното дружество документи
от различен характер /справки за извършени разходи, обосновки, ведомости за
заплати, вносни бележки за изплатени суми по осигурителни вноски и данъци за
поддържане на персонал, фактури и платежни документи за установяване
разходването на средства по повод покриване О.та на обектите на ответника в
релевантните периоди/.
Ангажирана е покана за доброволно уреждане на
имуществени отношения на основание чл. 61 от ЗЗД, която е видно, че е отправена
от ищеца до ответника, респективно получена от последния на датата – 07.04.2016
г. С нея са проследено развитието на отношенията между страните свързани с О.та
на притежавани от ответното дружество обекти, вкл. конкретните договорености за
формиране цена за предоставяната О., процедурата по отчитането на разходите,
формираните разходи за отделните периоди от време и сроковете за тяхното
плащане, като в заключение дружеството-ищец е настояло, че му се следва
изплащане от страна на ответника на сумата в размер от общо – 140 722,65
лв. / без вкл. ДДС/, която представлява дължима стойност на подлежащи на
възстановяване разходи, които ищеца е направил реално при осъществяване
дейността по О. на обектите притежавани от ответника и му се дължат по смисъла
на чл. 60 ЗЗД, като при желание от ответника за доброволно уреждане на
възникналия спор, ищецът го е подканил да се свърже с него.
В производството е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, като след осъществяване на необходимите проверки
на намиращите се по делото документи, както и в счетоводството на
дружеството-ищец, от вещото лице е дадено обосновано и почиващо на коректно
приложени специални знания експертно заключение, от което се установява
следното : дадени са размерите на установените помесечни разходи попадащи в
исковия период, като са описани, включително по видове и това е сторено в
таблична форма с два броя приложения - 1 /за периода от м.12.2012 г. до
м.03.2013 г./ и 2 /за периода м.04.2013 г. м.06.2013 г./. Обобщено е, че общият
размер на разходите за исковия период възлиза на сумата от 300 191 71 лв.
/без ДДС/, а при калкулиран ДДС тя възлиза на 304 712,05 лв. Даден е и
вариант при които вещото лице е изчислило разходите с добавяне на 10 % печалба,
което е формирало разход в размер на 330 210,88 лв. /без ДДС/, а при
калкулиран ДДС тя възлиза на 335 185,25 лв. Вещото лице е установило при
проверката си, че ответника е осъществил плащания за О. на обектите му, които
се отнасят за периода от м.12.2012 г. до м.06.2013 г., които възлизат в общ
размер на сумата от 202 906,70 лв. с вкл. ДДС, или по 28 986,67 лв.
месечно с ДДС. Дадени са отговори, че средния месечен общ разход за О. без ДДС
е на стойност 42 884,53 лв., а при вкл. ДДС – 43 530,29 лв., а по
отношение средния месечен разход за един охранител е калкулирана стойност от
1 008,63 лв. без ДДС, а при включен такъв се формира сума от 1 157,96
лв. При изслушване на заключението страните са изложили становище в подкрепа на
неговото приемане, респективно не са оспорили изводите направени от експерта
при отговора на поставените задачи.
Други доказателства релевантни за предмет на спорното
материално право не са ангажирани от страните по делото.
Предвид така установената фактическа обстановка, СГС
след като съобрази твърденията и възраженията на всяка една от страните и
установените по делото факти с правно значение, намира следното от правна
страна :
Предявеният иск правно основание чл. 61, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер от
140 722,65 лв. – представляваща дължимо парично обезщетение по повод
водена чужда работа от ищеца без пълномощие дадено му за това от ответника за
периода от 01.12.2012 г. до 30.06.2013 г., изразяваща се в това да осъществява О.
на притежавани от ответника обекти от системата на ответника, чието изпълнение
е придружено със специални мерки за С.– административен район КС „Вълчи дол“,
КС „Кардам“ 1 и 2, КС „Провадия“ и КС „Република“. За да е налице водене на
чужда работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа/правни или
материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява
чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон или по
възлагане. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и
е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил
от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му
върне всички разноски, които е направил. Съобразявайки така очертания източник
създаващ извън договорни права и задължения между правните субекти, настоящата
инстанция анализирайки фактическите твърдения изложени от ищеца, приема, че
същия извежда легитимацията си на кредитор по съдебно предявеното вземане при хипотезата
на водена на чужда работа без мандат. Следователно за да се породи вземане от
категорията на обезщетението за изпълнена без даден мандат работа в чужд
интерес е необходимо настъпването на всеки един от очертаните по-горе елементи,
които в своята кумулативна съвкупност имат за своя последицата валидно
възникнало парично притезание с характеристиките на търсеното от ищеца чрез
заявената претенция такова. Страните нямат спор, а и от доказателствата по
делото се установява, че през 2009 г. между тях е бил подписан договор за
осъществяването на О. на изрично упоменати в него обекти, които са притежавани
от ответника. Правата и задълженията по този договор са били приведени в
изпълнение, като страните по него са осъществявали основните си ангажименти
съответно на уговореното с него съдържание, а именно, от изпълнителя да се
престира реална дейност по О. на обекти в собственост на ответника, а
ответника, като насрещно свое договорно задължение да заплаща уговорената за
тази услуга цена. Безпротиворечиво се установява, че нуждите на ответника са
наложили продължаването на действието на договора до 30.09.2012 г., като
съгласие за това е дадено от насрещната страна по правоотношението в лицето на
ищеца-изпълнител, които е продължил да изпълнява поетите от него задължения за
физическа О. на обектите на възложителя, а последния да заплаща цената за тази О..
Прочита на приобщените по делото доказателства показва също така, че и след
датата 30.09.2012 г. до крайния момент на периода на заявената искова претенция
– 30.06.2013 г. дружеството-ищец е продължило да осъществява дейността по
охраняване на обектите принадлежащи на „Б.“ ЕАД, без изменения в договорения
обем на тази дейност, но при промени в начина на нейното заплащане, които са
уредени в два броя писмени споразумения сключени между страните по настоящото
процесуално правоотношение и имащи качеството на субекти по материалното
правоотношение създадено с договора от 2009 г. Тълкуването на съдържанието на
тези писмени съглашения между страните, както и изразената по между им обща
воля в останалите доказателства, които са част от намиращия се по делото
доказателствен материал, навежда настоящата инстанция на извод, че страните по
спора не са прекратили действието на съществуващото по между им договорно
правоотношение, което е било учредено през 2009 г., независимо от това, че
първоначално уговорения срок на неговото действие е изтекъл. Договорът за О.,
като производен на договора за изработка няма установена изискуема форма за
действителност, което означава, че обективното ни право позволява същия да се
сключва, както в писмена така и в устна форма. В макар в подписаните между
страните споразумения да е споменато, че те уреждат възникнали отношения по
повод водена от ищеца чужда работа без пълномощие, анализа на общото им
съдържание, както и на отделните разпоредби на тези съглашения показва, че
всъщност се касае до уреждане съдържанието и последиците на едно договорно
отношение, което вече е възникнало между страните и не е приключило своето
правно действие, а напротив то продължава да функционира в правния мир и да
създава присъщите си правни последици. Излагането на конкретни причини, които
възпрепятстват - „Б.“ ЕАД да обезпечи О.та на обектите си по някакъв различен
от вече съществуващия начин, а именно чрез О.та им от страна на
дружеството-ищец също не може да изгради извод, че се касае до съществуване на
облигационно правоотношение с извъндоговорен характер. На следващо място трябва
да се отбележи и това, че институтът на воденето на чужда работа без пълномощие
в разновидността му уредена в нормата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД има за присъща своя
характеристика наличие на знание и съгласие, но само у гестора, тоест лицето,
което е предприело воденето на чуждата работа /в случая О.та на обектите на
ответника за определен период от време/, но категорично осъществяването на тази
работа не може да бъде последица и на дадено съгласие от доминуса /дружеството,
в чиито интерес се извършва работата/, каквото се наблюдава да е налице в
създалото се правоотношение, от което ищеца се опитва да черпи права по
възникнала гесторска претенция. Тъкмо това съгласие изразено от доминуса и
обхващащо начина на престирането на работата и критериите, сроковете и размера
на нейното заплащане, изключват възможността ищеца да търси плащане на
вложената от него стойност разходи за осъществена О. на обекти на ответника
посредством привеждане, като основание на гестията. Така установеното насрещно
съгласие между страните отново подчертава, че техните отношения могат и следва
да се уреждат само на плоскостта на договорното право и неизпълнението на
задължението да се заплати стойността на предоставената услуга, която ясно е
дефинирана по своя размер в цитираните по-горе в изложението на настоящия акт
писмени споразумения, включително способа за нейното установяване между
страните по договорното правоотношение води до възникване на вземане за
заплащане на цена за предоставената охранителна услуга, чиито компоненти на
формиране са детайлно очертани и синхронизирани между страните по спора в
писмените споразумения между тях. Вече се спомена, че една от основните предпоставки
за да възникне вземане за водена чужда работа без пълномощие е лицето да е извършило работата доброволно
/мотивиран само и единствено от своята преценка/, а не да е последица от
скрепено негово задължение по закон или по възлагане, което възлагане най-често
може и се постига посредством сключване на договор, каквато е и настоящата
хипотеза. Трябва да се подчертае с оглед застъпеното виждане, че действително
субективното отношение на доминуса има правно значение при гестията, но не за
възникването на вземането на гестора, а в други направления, каквито са
определянето на размер на обезщетението, където обаче от значение е не
наличието на знание, а наличието на изрично негово противопоставяне, и за
освобождаване на гестора от нуждата да доказва, че работата е предприета
уместно – субективно отношение на доминуса следва да се осъществи в последващо
одобрение от страна на доминуса, което би се ценило, като признание за признака
на нейната уместност. Изложените разсъждения мотивират решаващия орган да
направи заключението, че ищеца сочещ се за кредитор на ответника при източник
гестия не е провел необходимото доказване за възникване на правоотношение между
страните с подобен извъндоговорен източник, респективно претенцията извеждана
от това основание за заплащане на сумата в размер 140 722,65 лв. – представляваща дължимо
парично обезщетение по повод водена чужда работа от ищеца без пълномощие дадено
му за това от ответника за периода от 01.12.2012 г. до 30.06.2013 г.,
изразяваща се в това да осъществява О. на притежавани от ответника обекти от
системата на ответника, чието изпълнение е придружено със специални мерки за С.
– административен район КС „Вълчи дол“, КС „Кардам“ 1 и 2, КС „Провадия“ и КС
„Република“ трябва да се отхвърли, поради недоказаност в своето основание. Предвид
липсата на основна предпоставка за пораждане спорното материално право на
вземане по водена чужда работа без пълномощие, настоящия състав намира, че е
безпредметно да пристъпва към обсъждане на останалите материални предпоставки,
които трябва да се реализират за пораждане на вземането, а именно направата на
конкретен мащаб от разходи за покриване на извършваната в рамките на исковия
период работа /О. на обекти притежавани от ответника/, както и техния размер,
още по малко към обсъждане на възраженията на ответника, че за да се породи
вземане за тези разходи трябва ищеца да докаже тяхната нормативна обоснованост,
включително и получено одобрение от УС на ответника, предвиждането на което
действие междувпрочем отново разкрива волята на страните да уредят отношенията
си по повод О.та на процесните обекти чрез договорното право, а не чрез други
институти на гражданското право, които законодателя е уредил за да регулират
отношенията между правните субекти, тогава когато разместването на определени
материални блага го налага, за да се постигне избягването на обогатяването на
едно лице за сметка на друго.
Относно
разноските :
С оглед изхода на делото правото да се получат
разноски възниква в полза на ответника, които е заявил своевременно такава
претенция по делото, която се изчерпва само до заплащане на възнаграждение за
юрисконсулт, чиито размер съдът определят по правилата на Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на сумата от 300 лв. Ищецът предвид негативния
изход на делото за него няма право на разноски.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.ЗА С. И О.
С.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Б.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж..к. „****2“, бул. „*********,
иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от
140 722,65 лв. – представляваща дължимо парично обезщетение по повод
водена чужда работа от ищеца без пълномощие дадено му за това от ответника за
периода от 01.12.2012 г. до 30.06.2013 г., изразяваща се в това да осъществява О.
на притежавани от ответника обекти от системата на ответника, чието изпълнение
е придружено със специални мерки за С. – административен район КС „Вълчи дол“,
КС „Кардам“ 1 и 2, КС „Провадия“ и КС „Република“, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от 03.05.2016 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до
окончателното изплащане на главния дълг.
ОСЪЖДА “А.ЗА С. И О.
С.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в
полза на „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж..к. „****2“,
бул. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата в размер от
300,00 лв., представляваща следващо се възнаграждение за процесуално
представителство на ответното дружество от юрисконсулт за пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕНСЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: