№ 99
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско
дело № 20252001000100 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
За въззивника „Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД, редовно
призован, се явява адв. Т..
За въззиваемия „Арте Фасада Дизайн“ ООД, редовно призован, се
явяват адв. С. И. и адв. И. С..
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът, предвид становищата на страните и липсата на процесуални
пречки по хода на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение
№ 155 от 28.08.2025 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на
1
„Булевард България Дивелъпмънт” ЕООД против Решение № 113 от
16.04.2025 по търговско дело № 18/ 2024 г. на Окръжен съд – Бургас и делото
е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът докладва постъпило писмо от 04.09.2025 г. от Окръжен съд –
Бургас, което съдържа информация, че по т.д. № 431/2023 г. по описа на БОС
има постановен краен съдебен акт, който не е влязъл в сила, поради подадена
срещу него въззивна жалба от ответника. Към писмото е приложено
незаверено копие от Решение № 263/11.08.2025 г. по т.д. № 431/2023 г. на
Окръжен съд – Бургас.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата си. Нямам
възражения по доклада. Нямам доказателствени искания.
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ни
оспорваме жалбата, поддържаме отговора, който сме подали, поддържаме
уточнението на исковата молба.
Специално посочваме, че сме уточнили, че искаме неустойката да ни
бъде присъдена последователно в хронологичния ред, който сме посочили, до
достигане на уговорения в договора таван, евентуално да ни бъде присъдена
пропорционално на всички вземания.
Нямаме доказателствени искания, няма да сочим други доказателства.
Относно уточнението, което е направила насрещната страна, моля да
имате предвид, че едва в това становище се въвежда възражение относно
цената на договора. Такова възражение пред първата инстанция не е правено.
Също така за пръв път се възразява, че фактура № 945 не е част от цената на
договора. Такова възражение пред първата инстанция също не е правено.
Моля тези два довода да не бъдат вземани предвид, като преклудирани.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам отговора на
въззивната жалба и се придържам изцяло към вече казаното от процесуалния
представител на въззиваемия.
2
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА ход на устните състезания.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам всички
съображения, които съм изложила във въззивната жалба.
Искам да подчертая, че спорът касае характера на извършеното
плащане по договор. Това плащане е недължимо, съгласно уговорката между
страните по договора. Плащане на материали не е уговорено и не е
извършвано. Затова това предварително плащане не носи и лихва за забава. И
въпреки, че това плащане с фактура № 945 е извършено на няколко вноски,
ищецът въззиваем не претендира лихва за забава точно по тази фактура. В
случая ответникът претендира лихва за забава за плащания, които вече са били
в неговия патримониум, т.е. има предплащане на извършената работа от
страна на „Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД. Осчетоводяването на
фактура № 945 е извършено само, за да има основания за това предплащане на
работата. Плащане по тази фактура не е дължимо, защото е нямало воля на
страните. Тя е издадена единствено като формално основание за извършване
на плащане, като уговорката е била, че това е аванс, който да бъде прихващан
от останалите суми, които са били дължими, съгласно протоколите за
извършена работа. Тази фактура, по която е плащано периодично, е издадена
без основание. В този смисъл съществен е въпросът дали по тази фактура №
945 е дължимо плащане, какво е основанието по нея и кога е било дължимо то.
Самото издаване на фактура не е основание за плащане. В този смисъл
изводът на БОС, че самото издаване на фактура е основание за плащането, е
неправилен, тъй като не се дължи цена на материали, извън уговорения марж
на самия договор.
В този смисъл, моля за решение, с което да отмените решението на
3
Окръжен съд – Бургас.
Моля и за присъждане на разноски както за първа инстанция, така и за
настоящата, за което представям списък.
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми, моля
да оставите въззивната жалба без уважение.
Казусът, пред който сме изправени е сравнително прост от правна
страна и не е непознат на съдебната практика, включително на ниво ВКС.
Налице е договор за изработка, по силата на който следва да бъдат изпълнени
СМР. Тези СМР са изпълнени, приети са от възложителя така, както са
изпълнени, с 23-24 акта обр. 19. По тези актове са издавани съответни
фактури, по тези фактури са извършени съответни плащания, с посочване на
основания и тези плащания безспорно са извършени след договорения 7-
дневен срок. Това, което се възразява в настоящото производство
представлява един опит да се придаде на договора друг смисъл, след като той
вече е изпълнен. И понеже е важно каква е била действителната воля на
страните, нека оставим настрана процесуалните маневри на всяка от страните,
но и какво е било извънпроцесуалното поведение на двете дружества до
завеждане на делото. За всеки от тези актове се издава фактура. В тези актове
фактура № 945 е приспадната като аванс и по всеки от тези актове фактурата е
осчетоводена от ответника, ползван е ДДС кредит по нея и е извършено
плащане, като в заплащането е посочена тази фактура и този акт като
основание. Т.е. към този момент никоя от страните не е третирала фактура №
945 като някакво авансово плащане. Нещо повече, по делото има
кореспонденция между страните, в която „Арте Фасада Дизайн“ ООД
напомня на „Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД, че е в закъснение на
плащане и никога не е имало възражение, че има авансово плащане, което
следва да се прихване. Така че фактура № 945 от самото начало е третирана от
страните като аванс, а оттам нататък работите са фактурирани така, както са
извършвани, като авансът е бил приспаднат от всяка фактура. Това, че тази
фактура № 945 е аванс само за материали, е видно от факта, че тя е
осчетоводена еднакво при двете страни първоначално, защото въззивникът
първоначално също осчетоводява тази фактура като аванс за материали. Едва
впоследствие възниква тезата, че всъщност това било аванс за платените СМР
4
и т.н. Но това вече е процесуална теза. Извънсъдебното развитие на нещата
ясно показва, че страните са третирали фактура № 945 като аванс за материали
и нищо друго.
Отделно от това, колегата казва, че няма такава договореност в
договора. Да, наистина, няма такава договореност в договора, но съгласно чл.
293, ал. 3 от ТЗ такава договореност може да бъде постигната конклудентно
между страните, които трайно изпълняват един договор и точно това се е
случило. Фактурата е осчетоводена при ответника, ползван е ДДС кредитът по
нея и плащания са извършвани. Той не е възразил в нито един момент срещу
издаването на тази фактура. А колкото до това, че по фактурата не можело да
има падеж, чл. 303а, ал. 3 от ТЗ беше въведен именно с тази цел да се уговори
падеж в такива случаи. Ние, както виждате, не претендираме неустойки по
тази фактура, тъй като и без друго неустойките надхвърлят уговорения таван
по договора. Така че от извънпроцесуалното поведение на страните е видимо
категорично, че докато договорът се е изпълнявал, фактура № 293 не е била
считана за авансово плащане по никой от актовете обр. 19. Съответно по всеки
от тези актове се е дължало плащане, така както е предвидено в договора,
закъсненията са очевидни от приложената съдебно-счетоводна експертиза
като брой дни и съответно върху тях следва да бъде начислена неустойка за
периода на забава.
С оглед на това, моля да уважите възраженията ни срещу въззивната
жалба, да оставите същата без уважение и да потвърдите
първоинстанционното решение на Окръжен съд – Бургас.
Моля да присъдите на доверителя ми направените в хода на
производството разноски, за което представям списък.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да бъде отхвърлена изцяло
въззивната жалба като неоснователна и бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно решението на първата инстанция.
Първоинстанционното решение е основателно. Правилно и мотивирано
съдът е уважил предявения от ищеца иск, доколкото в производството по
делото пред него се установява от събраните доказателства, особено писмени
такива, че исковата претенция е напълно основателна и доказана.
5
От друга страна оплакванията на въззивника срещу решението, изцяло
възраженията в цялото съдебно производство се основават на твърдения за
постигани устни договорки между страните, които противоречат на
писмените клаузи на самия сключен договор и на всички останали документи,
включително протоколи за приемане на всички извършени СМР по договора,
с оглед на което считам, че всички оплаквания на въззивника се явяват
напълно недоказани.
Моля да ни бъдат присъдени направените разноски, за което
представяме списък.
АДВ. Т.: Повдигам възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.25 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6