№ 1452
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110214885 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М., срещу наказателно постановление №
7918/27.10.2022г., с което на жалбоподателят е наложено на основание чл.53
ал.1 пр.2 от ЗП за нарушение на чл.8 ал.2 и чл. 37 ал.1 т.1 Наредба № 11
/03.07.2001г. на МРРБ административно наказание „глоба“ в размер на 2
500/две хиляди и петстотин/ лв.
В жалбата се излагат конкретни доводи, като се моли издаденото НП
да бъде отменено, тъй като се твърди, че същото е издадено при съществени
процесуални нарушения. Поддържа се становището в хода на производството
да е допуснато съществено працесуално нарушение, поради липсата на
правилна квалификация на твърдяното администартивно нарушение. Сочи се,
не е правилно определен субектът на отговорността, доколкото за водачът на
пътното превозно средство не възниква изначално задължение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
1
На 29.09.2022г., свидетелят А. А. извършил проверка на товари с МПС
с четири оси с две управляеми оси марка ДАФ с ДК № ****. В хода на
проверката, свидетелят установил водач на превозното средство да е И. В. М..
Водачът бил спрян и проверката била извършена преди разклон на с.
Казичене с посока на движение с. Лозен – с. Казичене. В хода на проверката
свидетелят установил, като извършил замерване, че разстоянието между
осите е 1.42 м. и автомобилът е с натоварване на двойната ос 28.840 т.. при
максимално допустима натоварване на двойната ос от 19.000 т. . Било
установено, че автомобилът, управляван от жалбоподателят е с превишение
от 9.840 т. Измерването свидетелят извършил, като използвал техническо
средство. За така констатираното свидетелят А. съставил на водача АУАН
като в него описал фактическите си констатации и въвел съответна
квалификация на възприетото нарушение, а именно такова по чл.26 ал.2 т.1
б.“а“ от ЗП. Описал в акта текстът на правната норма, въведен в Наредба №
11/2001г., относим към констатираните от него факти.
Актът бил връчен на водача И. М.. Измерването било извършено с
техническо средство – тип електронна мобилна везна, което било преминало
през нужната проверка, видно от приложеното по делото заявление и ролетка.
Видно от приложената по делото заповед, процесният АУАН е издаден
от овластено за това лице.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на показанията на свидетеля А. и писмените
доказателства по делото – протоколи, заявление за проверка, разпечатки от
техническо средство, АУАН, копие на свидетелство за регистрация, пътен
лист, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по
случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в
производството, няма съществени противоречия. Свидетелските показания,
които съдът кредитира поради тяхната изчерпателност, логическа
последователност и взаимовръзка с другите доказателства по делото,
онагледяват фактическите констатации на актосъставителя, отразени в
издадения от него АУАН. От писмените доказателства по делото се
установява техническото средство, чрез което е извършено измерването да е
преминало през съответната периодична проверка за изправност.
2
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи, видно от
приетите по делото писмени доказателства.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство и ограничаващи правото на
защита на нарушителя.
Въведените в жалбата доводи съдът прие за неоснователни.
Администартивнонаказващият орган е описал всички, нужни от към
обстоятелствени параметри факти, които очертават твърдяното нарушение.
Ясно, при пълнота на описанието са онагледени възприятията на контролния
орган при констатирането на нарушението. В двата акта е изрично очертано,
кото в достатъчна степен за нуждите на производството от към гаранции за
спазване на правото на защита на сочения нарушител, е индивидуализирано
мястото на извършване на проверката, респективно установяване на
нарушението.
Не може да бъде споделен доводът за неправилност на квалификацията
на нарушението. В АУАН и в НП изчерпателно е описано не само в какво се
изрязава въведеното нарушение, но и правната норма, която субсумира
състава на нарушението. Нормата на чл.26 ал.2 т.1 б. „а“ е бланкетна и тя
неимоверно препраща към конкретното съдържание на нормата на чл. 8 ал.2
вр. ал.1 и чл.37 от Наредба № 11/01г., което вярно е отразено в актовете. Така
не само е направена нужната привръзка към състава на правната норма, но е и
обезпечено реализирането на правото на защита на сочения нарушител, който
има възможност да установи коя правна норма е нарушил с поведението си.
Субект на отговорността, в разрез с доводът на защитата може да бъде и
водачът на превозното средство, доколкото разпоредбата на чл.26 от ЗП,
респективно Наредба №11/01г. допускат това, очертавайки забрана за
осъществяване на дейности, разбирано като общо понятие, без въвеждане на
лимитатимвно изброяване на вида им и субекта им. Каква е връзката на
водачът на превозното средство със собстевника на същото е ирелевантно за
реализиране на отговорността на жалбоподателя, поради факта именно той да
е управлявал, съответно осъществявал „дейност“ по движението на
превозното средство в нарушение на посочените норми.
Щом е осъществена дейност – движението на съответното превозно
средство без разрешение, когато такова е нужно, то правилно е била
3
ангажирана и администартивно – наказателната отговорност на субекта –
жалбоподателя. Нарушението е фармално и е осъществено с факта на
предприемане на дейността, без да се изисква настъпване на конкретен
вредоносен резултат.
Вярно е направена привръзка със санкциониращата правна норма и в
нейните предели е определен и размерът на наложената глоба. В процесната
хипотеза и приложимата редакция на разпоредбата на чл.53 ал.1 т.2 пр.2 от
ЗП размерът на въведената глобата е от 1000 до 5 000лв. Съдът прие, че
изхождайки от вида и тежестта на извършеното нарушение, както и от целите
на налагане на администартивните наказания, адекватно в процесната
хипотеза, без да се явява ненужна репресия върху субектът на отговорността
ще бъде администаритвно наказание – глоба в размер на 2 500.00лв. /две
хиляди и петстотин/ лв.
В този смисъл и издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7918/ 27.10.2022г., с
което на И. В. М. е наложено на основание чл.53 ал.1 пр.2 от ЗП за нарушение
на чл.8 ал.2 и чл. 37 ал.1 т.1 Наредба № 11 /03.07.2001г. на МРРБ
административно наказание „глоба“ в размер на 2 500/две хиляди и
петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4