№ 2243
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507860 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 6987 от 17.04.2024г., постановено по гр.д. № 53485 по описа за 2023г.
на СРС, 144-ти състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, че в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД съществува вземане срещу В.
В. Б. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 33453/2023г. по описа на СРС, 144-ти състав, за сумата от 1902,50 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит № 000LD-R- 014135/15.03.2013г. ведно със законна
лихва за период от 15.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата 871,47 евро,
представляваща договорна лихва за период от 15.11.2017 г. до 14.03.2023 г., сумата 32,60
евро, представляваща мораторна лихва за период от 22.05.2023 г. до 14.06.2023 г. Със
същото решение В. В. Б. е осъден да заплати на „Първа Инвестиционна Банка“ АД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 448,78 лева, представляваща сторените разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника В. В. Б.,
който обжалва първоинстанционното решение с твърдения за неговата недопустимост и
неправилност. Сочи, че на 23.08.2023г. – само няколко дни след подаденото възражение
срещу заповедта за изпълнение, длъжниците по заповедта за изпълнение В. Б. и Л.М. били
заплатили изцяло задължението си по изпълнителното дело в размер на 7286,81 лева, която
била постъпила по сметка на съдебни изпълнител. Сумата била преведена от длъжника
Л.М., но касаела тяхно общо задължение. С оглед на това счита за погрешен извода на
първоинстанционния съд, че сумата била събрана принудително, тъй като същата била
преведена доброволно в срока за изпълнение.Вследствие на това на 01.09.2023г. в полза на
взискателя „Първа Инвестиционна Банка“ АД била преведена сумата от 6329,13 лева, която
надхвърляла процесните вземания, тъй като включвала и разноските в заповедното и
изпълнителното производство. Независимо от цялостното плащане, на 29.09.2023г. банката
предявила иск за установяване на вземанията, който бил недопустим поради липса на правен
интерес. Искът бил и неоснователен поради цялостно заплащане на сумите по заповедта,
като уважаването на исковете щяло да доведе до двойно плащане и до неоснователно
обогатяване за ищеца. Платени били и разноските в заповедното производство, за които
1
жалбоподателят също щял да бъде осъден двойно, Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита, че безспорно вземанията били погасени по изпълнителното дело от солидарния
длъжник на жалбоподателя, но принудителното изпълнение не следвало да бъде взето
предвид при разглеждане на иска за установяване на вземанията. Моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на
решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба. В тази насока съдът
намира следното:
Няма спор и от съдържанието на първоинстанционното дело се установява, че на
29.06.2023г. по ч.гр.д. № 33453/2023г. по описа на СРС, 144-ти състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която В. В. Б.
и Л.Е.М. са осъдени да заплатят солидарно процесните суми в полза на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД. Допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен
лист. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника Л.Е.М. на 15.08.2023г. и по
отношение на този длъжник заповедта е влязла в сила на 16.09.2023г.
Преписът от заповедта за изпълнение на жалбоподателя В. В. Б. е връчен на
27.08.2023г., но още преди тази дата, на 18.08.2023г. същият е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение с твърдения, че не дължи вземанията по нея поради извършени
плащания преди образуване на заповедното производство.
С оглед постъпилото в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, с
разпореждане от 24.08.2023г. съдът е указал на заявителя „Първа Инвестиционна Банка“ АД,
че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, и такъв е предявен в
срок на 29.09.2023г. В исковата молба е посочено, че на 01.09.2023г. вземанията на ищеца са
били удовлетворени вследствие на проведеното принудително изпълнение, но въпреки това
за него бил налице правен интерес от исковете с оглед дадените от съда указания и
подаденото от длъжника възражение.
От приетия от първоинстанционния съд препис от изп.д. № 20238440402226 по описа
на ЧСИ С.Я. се установява, че след наложени запори върху вземанията на солидарния
длъжник Л.М. по банкови сметки и върху вземането й за трудово възнаграждение, с молба
от 23.08.2023г. съдлъжникът е поискал вдигане на запорите и е представил доказателство за
извършено на 23.08.2023г. плащане по сметката на съдебния изпълнител на сумата от
7286,61 лева. С разпореждане на съдебния изпълнител от 24.08.2023г. запорите са вдигнати,
а на 01.09.2023г. съдебният изпълнител е превел на взискателя „Първа Инвестиционна
Банка“ АД сумата от 6329,13 лева, с която са били погасени всички негови вземания.
Изпълнителното дело е приключено с разпореждане на ЧСИ от 01.09.2023г.
От така установената от първоинстанционния съд и настоящата въззивна инстанция
фактическа обстановка се изяснява по категоричен начин, че вземанията на ищеца „Първа
Инвестиционна Банка“ АД по заповедта за изпълнение са били погасени изцяло на
01.09.2023г. чрез принудително изпълнение срещу другия солидарен длъжник по заповедта
за изпълнение Л.М., която не е подала възражение срещу заповедта и последната е влязла в
сила.
При това положение правилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното
решение, че фактът на осъщественото принудително изпълнение срещу солидарния длъжник
2
не лишава ищеца от правен интерес от предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване на вземанията срещу възразилия длъжник. Това е така, защото съобразно
указанията, дадени с т. 5в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, солидарните длъжници са обикновени другари както в исковото,
така и в заповедното производство, респективно извършените от един от длъжниците
процесуални действия и бездействия не засягат останалите длъжници. В конкретния случай
обстоятелството, че съдлъжникът Л.М. е предпочел да не упражнява правото си на
възражение срещу заповедта за изпълнение, а вместо това да извърши плащане по
изпълнителното дело, не може да лиши заявителя „Първа Инвестиционна Банка“ АД от
правен интерес от иска за установяване, че тези вземания съществуват и по отношение на
възразилия солидарен длъжник В. Б..
Противно на изложените във въззивната жалба съображения, признаването за
установено със сила на пресъдено нещо, че жалбоподателят В. Б. също дължи тези вземания
няма да доведе до повторното им заплащане от негова страна, тъй като те вече са платени от
съдлъжника Л.М. и погасителният ефект, предвиден в чл. 123, ал. 1 ЗЗД, вече е настъпил по
отношение на всички солидарни длъжници. Съдебното установяване на вземанията, обаче,
ще препятства възможността на В. Б. да иска от съда издаване на обратен изпълнителен лист
по реда на чл. 422, ал. 3 вр. с чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК за каквито и да било платени от
него суми по заповедта, както и ще препятства евентуални бъдещи негови искови претенции
за неоснователно обогатяване срещу банката с твърдения, че сума е събрана
незаконосъобразно и всъщност не е била дължима. Именно в това се състои правният
интерес на банката от предявения установителен иск в настоящата хипотеза и той
продължава да е налице независимо от плащането. Ако жалбоподателят се е отказал от
намерението си да се защитава срещу претенциите на банката, с оглед извършеното от
другия съдлъжник плащане, той е могъл да инициира прекратяване на исковото
производство чрез оттегляне на подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение. До
влизане в сила на заповедта за изпълнение, обаче, за ищеца „Първа Инвестиционна Банка“
АД винаги ще е налице правен интерес от установителните искове.
Що се касае до основателността на исковете, правилно първоинстанционният съд е
приел, че проведеното принудително изпълнение на процесните вземания не следва да бъде
взето предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по иска за
установяване на вземания. Съдът е приложил указанията, дадени с т. 9 от посоченото по-
горе тълкувателно решение, съобразно които съдът в исковото производство е длъжен да
вземе предвид всички новонастъпили факти от значение за вземането, освен неговото
удовлетворяване чрез принудително изпълнение. Причината за това е, че в подобна хипотеза
функцията на иска е да се установи наличието на годно основание за вече проведеното
принудително изпълнение на вземанията, въз основа на допуснатото незабавно изпълнение
и издадения изпълнителен лист. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за
неприложимост на това разрешение, тъй като сумите не били събрани принудително, а били
платени доброволно. Както е изяснено в съдебната практика и по аргумент от чл. 79, ал. 1, т.
1 ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК плащанията, извършени след образуването на
изпълнителното дело, са извършени вследствие на него и представляват постъпления по
изпълнението. Освен това в случая Л.М. е платила след налагане на запори върху
вземанията й по банкови сметки и за трудово възнаграждение, т.е. вследствие на
приложените от ЧСИ изпълнителни способи. Следователно правилно първоинстанционният
съд е отказал да зачете проведеното принудително изпълнение на вземанията при уважаване
на предявените искове.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно правопораждащите
факти на вземанията за главница, възнаградителна и мораторна лихва, както и относно
техните размери и периоди. С оглед на това, като взе предвид представения договор за
банков кредит, подписан от страните, както и че съдържанието му не противоречи на
императивни правни норми и от него не се установява процесните вземания да са начислени
въз основа на неравноправни клаузи, съдът намира, че установителните искове правилно са
уважени изцяло в претендираните с исковата молба размери, съобразно представените
счетоводни извлечения.
По разноските.
3
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Същата не е сторила
разноски, но е претендирала юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи
на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
С оглед цената на всеки от предявените искове за главница и лихви и на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6987 от 17.04.2024г., постановено по гр.д. № 53485
по описа за 2023г. на СРС, 144-ти състав.
ОСЪЖДА В. В. Б., с ЕГН: ****, с адрес: гр. Козлодуй, ж.к. ****, да заплати на
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4