Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../…………12.2016 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
АНДОН ВЪЛКОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря Г.Д., разгледа
докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело
№ 677
по описа на съда за 2016
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 5179/21.12.2015 год., постановено по гр. дело № 10329/2014
год. по описа на РС – Варна, ХХХІ–ви състав, поправено с Решение № 749/29.02.2016
год. постановено по същото гр. дело, на осн. чл. 247 ГПК: 1/ са изнесени на
публична продан допуснати до делба недвижими имоти: ЖИЛИЩЕ
№ 3 находящо се в гр. Варна, ул.”Цар Асен” №33,
вх.А, ет.1 с обща застроена площ от 111, 56кв. м., при описани в
решението граници, заедно
с прилежащата му изба №1 със застроена площ от 11, 25кв. м., при описани граници, ведно с 3, 8389 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху общинска земя, попадаща в кв. 451 в първи
подрайон по плана на гр.Варна, на
стойност 174 700 лева и МАГАЗИН № 8 в подблоковото
пространство, находящ
се в гр. Варна,
кв. ”Св.Иван
Рилски”, бл. 25,
партерен етаж, с обща застроена площ от 221, 97 кв. м., състоящ се от 166, 42 кв. м. магазинна площ и 55, 55 кв. м. изба, при описани в
решението, граници, ведно с 0, 1609 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място,
находящо се в 15-ти микрорайон, втора зона по плана на гр. Варна, на стойност 222 300 лева, съсобствени
между М.Т.А.
ЕГН********** *** и Р.С.А. ЕГН ********** ***. Варненчик, бл. 25, вх. А, партер, при равни квоти от по 1 / 2 ид. част за
всеки един, като е постановено получените от проданта на имотите суми да се
разпределят поравно между двамата съделители; 2/ е
отхвърлен предявен от Р.С.А. срещу М.Т.А. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане
на сумата от 27 591, 64 лева, съставляваща обезщетение за лишаването му от
ползите от съсобствения имот – жилище № 3, находящо се в гр. Варна, ул. Цар
Асен № 33, вх. А, ет. 1, за времето от 21.06.2010 год. до 30.06.2015 год.,
съразмерно на квотата му в съсобствеността.
Срещу така постановеното решение № 5179/21.12.2015 год., поправено
с Решение № 749/29.02.2016 год. по гр. дело № 10329/2014 год. по описа на РС – Варна, ХХХІ–ви
състав, са подадени въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от М.Т.А. в частта му по извършването на делбата.
ІІ. Въззивна жалба от Р.С.А., в частта му, с която е отхвърлен предявения от
него срещу М.Т.А. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на сумата от 27 591, 64 лева, съставляваща обезщетение за
лишаване от ползите от съсобствения имот – жилище № 3, находящо се в гр. Варна,
ул. Цар Асен № 33, вх. А, ет. 1, за времето от 21.06.2010 год. до 30.06.2015
год., съразмерно на квотата му в съсобствеността.
В
жалбата на М.Т. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от нея част
е неправилно и незаконосъобразно. Въззивничката счита, че при два имота и двама
съделители с равни права делбата следва да се извърши по реда на чл. 350 и 352 ГПК.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част /относно
способа за прекратяване на съсобствеността върху делбените имоти/ и за
постановяване на друго, с което съставения от първоинстанционния съд проект за
разделителен протокол, според който са обособени два дяла, да бъде обявен за
окончателен, на основание чл. 350 ГП и след влизането му в сила да бъде теглен жребий.
С допълнителна молба към жалбата М. А. отправя искане, в случай, че жалбата и́
бъде счетена за основателна, за присъждане на сторените разноски, съставляващи заплатената
държавна такса за въззивното обжалване. В евентуалност претендира връщане на
платената сума от 3970 лева, съставляваща дължимата държавна такса за
въззивното обжалване или изменение на първоинстанционното решение в частта
относно определената за внасяне държавна такса, като същата бъде намалена
наполовина.
В писмен отговор насрещната страна Р.С.А. не
оспорва жалбата, счита изложените в нея оплаквания за основателни. Посочва, че
след като първоинстанционният съд е съставил проект за разделителен протокол и
го е предявил на страните, то единственото законосъобразно разрешение е било да
обяви протокола за окончателен с решението си, съгласно чл. 350 ГПК и след
влизането му в сила да тегли жребий между съделителите, а вместо това, в
нарушение на чл. 350 ГПК е постановил изнасяне на имотите на публична продан.
Счита жалбата на М. Т. за основателна. Изразява становище, че
първоинстанционното решение в частта му по извършването на делбата, не е
неправилно, нито е недопустимо, а е нищожно, тъй като не било в правомощията на
въззивния съд да извърши процедурата по чл. 350 ГПК, защото решенията по чл.
350 и следващите от ГПК подлежали на въззивно обжалване, което било невъзможно
да се реализира, в случай, че са постановени от окръжен съд. Отправено е искане
решението в частта по извършването на делбата да се прогласи за нищожно и
делото да се върне на районния съд за постановяване на ново решение. В случай,
че решението не е нищожно, Р. А. настоява да се отмени като неправилно,
постановено в нарушение на ч. 69, ал. 2 ЗН и да се постанови друго, с което в
дял на всеки един от съделителите да се постави конкретен имот, а неравенството
на дяловете да се изравни в пари. По отношение на искането за разноски изразява
становище, че с поведението си не е станал причина за обжалване на първоинстанционното
решение в частта му по извършването на делбата и не следва да търпи
неблагоприятните последици от това, вкл. и не дължи разноски на насрещната
страна.
В съдебно
заседание съделителката М.Т., чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата си, както и искането за разноските. Настоява да се състави проект за
разделителен протокол за делба на имотите, който да се обяви за окончателен.
В
съдебно заседание съделителят Р.С.А., чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на жалбата. Изразява становище, в случай, че решението не е
нищожно, да се състави проект за разделителен протокол, който да бъде обявен за
окончателен, след което да се пристъпи към тегленето на жребий.
В
жалбата на съделителя Р.С.А. срещу решението в частта му, което е отхвърлен предявения
от него срещу М.Т.А. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на сумата от 27 591, 64 лева, съставляваща обезщетение за
лишаването му от ползите от съсобствения имот – жилище № 3, находящо се в гр.
Варна, ул. Цар Асен № 33, вх. А, ет. 1 за времето от 21.06.2010 год. до
30.06.2015 год., съразмерно на квотата му в съсобствеността, са наведени оплаквания,
че същото е неправилно и незаконосъобразно. Навежда, че неправилно е
отхвърлена заявената от него осъдителна претенция. Счита, че от доказателствата
по делото са установени всички предпоставки на предявения от него иск против М.
А.. Според въззивника покана в случая не е необходима, тъй като апартамента е и
семейно жилище, което е било предоставено за ползване на бившата му съпруга с
решението за прекратяването на брака с развод, а в тази хипотеза писмена покана
по чл. 31, ал. 2 ЗС не е необходима.
В писмен отговор, насрещната страна М.А. оспорва жалбата, счита
решението в атакуваната от Р. А. част за правилно и настоява да бъде
потвърдено.
Съдът съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по извършването.
С влязло в сила Решение № 2247/18.05.2015 год. по гр. дело № 10329/2014 год.
по описа на РС – Варна, поправено с решение № 3411/30.007.2015 год. по същото
гражданско дело, е допусната делба на
Жилище № 3,
находящо се в гр.Варна, ул. ”Цар
Асен” № 33,
вх. А, ет. 1 с обща застроена площ от
111,
56 кв. м., състоящо се от входен
коридор, баня, тоалет, кухня-столова, дневна, две спални и два балкона, при
граници: стълбище;
ап. 2; улица; съседна жилищна сграда и
двор, заедно с
прилежащата му изба № 1
със застроена площ от 11, 25 кв. м., при граници: коридор; двор; изба № 2 и изба № 15, ведно с 3, 8389 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху общинската земя, попадаща в кв. 451 в първи
подрайон по плана на гр. Варна, съставляващо обект с идентификатор 10135.1505.151.1.3 по
КК на гр. Варна и на Магазин № 8 в подблоковото
пространство находящ се в гр. Варна,
кв. ”Св. Иван Рилски”, бл. 25, партерен етаж, с обща
застроена площ от 221, 97 кв. м., състоящ се от 166, 42 кв. м. магазинна площ и 55, 55 кв.м. изба, при граници: изток – бл. 27, запад – бл. 24, север – бул. ”Вл. Варненчик”, юг – тревни площи, заедно с 0, 1609 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, находящо се в 15-ти
микрорайон, втора зона по плана на гр. Варна, нанесен в КК на гр. Варна като два обекта с идентификатори
10135.3517.11.3.114 и 10135.3517.11.3.115, между М.Т.А.
ЕГН **********
***
и Р.С.А. ЕГН ********** ***. Варненчик, бл. 25, вх. А, партер, при равни квоти от по 1 / 2 ид. част за
всеки един от двамата.
В срока по чл. 346 ГПК /с. з. на
20.10.2015 год./ съделителят Р.С.А. е предявил искане по сметки за осъждането на М.Т.А. да му заплати сумата от 27 591, 64 лева, съставляваща размера на
наема за съсобствения имот – жилище № 3, находящо се в гр. Варна, ул. Цар Асен
№ 33, вх. А, ет. 1, за времето от 21.06.2010 год. до 30.06.2015 год., съразмерно
на квотата му в съсобствеността.
Наведени са твърдения, че с Решение № 2233/21.06.2010 год. по гр.
дело № 755/2010 год. на ВнРС, влязло в
сила от датата на постановяването му, бракът между страните е прекратен с
развод. Със същото решение, съсобствения апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. Цар Асен №
33, вх. А, ет. 1, ап. 3, който е бил и семейно жилище на страните, е
предоставен за ползване след развода на съпругата М.А., която и понастоящем
ползва имота еднолично. С решението, с което ползването на семейното жилище
след развода е предоставено на съпругата, на осн. чл. 57, ал. 1 СК е възникнало
наемно правоотношение. За периода от влизане на решението по брачното дело в
сила – 21.06.2010 год. до 30.06.2015 год. ответницата М. А. дължи на Р. А.
заплащане на месечен наем за апартамента, съобразно правата му в
съсобствеността. За периода от 21.06.2010 год. до навършване на пълнолетие на
роденото от брака дете на страните – 10.10.2012 год., с оглед нормата на чл.
57, ал. 2 СК, ответницата дължи наем за 1 / 4 ид. част от апартамента в общ размер
на 7 608, 32 лева /при 1 100 лева месечен наем за целия апартамент/, а за
периода 11.10.2012 год. до 30.06.2015 год. – наем в общ размер на 19 983, 32
лева, съразмерно на притежаваната квота в съсобствеността върху апартамента от
1 / 2 ид. част.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответницата да му заплати
сумата от 27 591, 64 лева – съставляваща размера
на дължимия наем за ползването на съсобствения апартамент за периода 21.06.2010
год. – 30.06.2015 год., съразмерно на правата на ищеца в съсобствеността.
Ответницата М. А. е оспорила иска. Твърди, че от м. юни 2012 год. не
ползва апартамента, а от юли 2013 год. живее в чужбина. Навежда, че в
апартамента живее синът на страните, понастоящем навършил пълнолетие. Счита, че
не дължи обезщетение или наем тъй като не ползва апартамента. В условията на
евентуалност прави възражение, че за времето преди 20.10.2012 год. претенцията
е погасена по давност, доколкото се касае за периодични плащания – чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
От
заключението на СТЕ от 12.10.2015 год. и от изявленията на вещото лице инж. М. А.
в с. з. се установява, че допуснатите до делба имоти – апартамент и магазин –
са реално неподеляеми. Пазарната стойност на апартамента е 167 700 лева, а
на магазина – 242 600 лева. Средният пазарен наем за апартамента към
момента на изготвяне на експертизата е в размер на 700 лева.
От
заключението на тройната СТЕ от 09.11.2015 год. се установява, че допуснатия до
делба апартамент е реално неподеляем, а магазина е поделяем и от него могат да
се обособят два самостоятелни търговски обекта, съгласно представения проект –
приложение 2 към заключението. Пазарната стойност на апартамента е в размер на
174 700 лева, а на магазина – 222 300 лева.
Страните
не са представили одобрен инвестиционен проект за разделянето на магазина,
поради което съдът приема, че същият е неподеляем.
По отношение на пазарните стойности
на двата
имота, съдът
възприема заключението на тройната СТЕ,
тъй като вещите лица са отчели повече
на брой фактори, влияещи на пазарната им цена, както и са използвали повече на
брой методи за оценка.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза от 10.11.2015 год., неоспорено
от страните, се установява, че общия размер на средния месечен наем за
процесния апартамент за периода 21.06.2010 год. до 30.06.2015 год. е
42 210 лева, съответно – за периода 21.06.2010 год. – 30.12.2010 год. /6
мес. и 9 дни/ – 4410 лева; за периода 01.01.2011 – 31.12.2014 год. /48 мес./ -
33 600 лева, а за периода 01.01.2015 – 30.06.2015 год. /6 мес./ - 4200
лева. Средномесечният размер на наема за целия период е 700 лева на месец,
съгласно приложение № 1 към заключението.
С Решение № 2233/21.06.2010 год. по гр.
дело № 755/2010 год. на ВнРС бракът между страните е прекратен с развод по
взаимно съгласие, като със същотно решение е утвърдено и постигнатото между
съпрузите споразумение по чл. 51 СК, съгласно което ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. Цар Асен № 33, вх. А, ет. 1, ап. 3,
собственост на страните, е предоставено за ползване на съпругата М.А. и
ненавършлото пълнолетие дете С.Р. А., роден на *** год., до навършване на
пълнолетие на детето.
От
показанията на свидетеля С.Р. А., син на страните, се установява, че след
развода на родителите му, останал да живее в апартамента с майка си. Същата
живяла в апартамента докато свидетелят навършил пълнолетие, след което отишла
да живее другаде. От есента на 2013 год. е в Норвегия. Понастоящем в
апартамента живее свидетелят. След развода на родителите му, баща му ползвал
магазина, ползва го и понастоящем.
От
показанията на свидетеля С.К. се установява, че в момента апартамента се ползва
от пълнолетния син на страните. М. А. живее в Норвегия, идва си в България през
зимата и през лятото за по две седмици и тогава ползва апартамента.
От
показанията на свидетелката Д.Д. се установява, че Р.А. понастоящем ползва
магазина, развива търговска дейност. От сина на страните знае, че в апартамента
живее майката на М. А..
Съдът не
обсъжда показанията на свидетеля Стоян С., тъй като в тях не се съдържат
конкретни факти, относими към спора.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По
извършването на делбата:
Извършването на делбата е подчинено
на два основни принципа – право на дял в натура и равноправие на съделителите.
Първият принцип се съдържа в чл. 69, ал. 2 в ЗН, а вторият е установен от
практиката. Съгласно чл. 69, ал. 2, изр. първо от ЗН, всеки наследник (а също и
съсобственик, съобразно препращането на чл. 34, ал. 2 от ЗС) може да иска своя
дял в натура, доколкото това е възможно. Това е едното принципно положение,
като се счита, че всеки съсобственик има право не само на дял в натура изобщо,
а на дял в натура от всеки един от съсобствените имоти. Според чл. 69, ал. 2,
изр. второ от ЗН неравенството на дяловете се изравнява в пари. Установеният в
чл. 69, ал. 2 ЗН принцип може да бъде реализиран по два начина – чрез теглене
на жребий или чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК /чл. 292 ГПК
– отм./, като всеки имот се свърже с конкретен собственик, а неравенството на
дяловете се изравнява с пари. При избора на способ за извършването на делбата
следва да бъдат отчетени всички правнозначими обстоятелства.
В настоящия случай до делба са
допуснати два имота – апартамент и магазин, съделителите са двама, с равни
права – по 1 / 2 ид. част; имотите са реално неподеляеми; пазарната стойност на
апартамента е 174 700 лева, а на магазина – 222 300 лева. Не са налице
предпоставките на чл. 353 от ГПК за разпределение на имотите служебно от съда,
поради следното: Съгласно цитираната разпоредба съдът може да извърши делбата,
като разпредели наследствените (респ. съсобствените) имоти между съделителите,
без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се
оказва невъзможно или много неудобно. Съгласно т. 5, б. “а” от ППВС № 7/73 год.
тегленето на жребий по смисъла на чл. 292 от ГПК (отм.) е невъзможно, когато до
делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем
или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. В настоящия
случай частите на съделителите са равни, дяловете са близки по стойност.
Даденото тълкуване в цитираното Постановление на ВС е с оглед избягване на
възможността съделителя с по–голяма квота да получи по–малък дял и обратно. В
случая такава възможност не е налице, тъй като страните са с равни права в
съсобствеността. Съгласно т. 5, б. “б” от цитираното Постановление на ПВС,
тегленето на жребий се счита за много неудобно, когато преди делбата
съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във
владения от него имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи
пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий
може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. Следователно
с дадените указания за извършването на делбата по реда на чл. 292 от ГПК
(отм.), сега чл. 353 ГПК, се цели да се избегнат значителни, според текста
на цитирания тълкувателен акт, имуществени спорове между съделителите в бъдеще
след делбата, по повод извършени подобрения в съсобствените имоти. В разглеждания случай няма
доказателства, а липсват и наведени доводи, в някой от имотите да са извършени значителни подобрения,
преустройства и други подобни от някой от съделителите.
На
следващо място във въззивната инстанция и двамата съделители са заявили, че
желаят делбата да се извърши по реда на чл. 347, 350 и 352 ГПК.
Като
съобрази горното, както и изрично заявеното становище на двете страни относно
способа, по който да се ликвидира съсобствеността помежду им досежно процесните
имоти, съдът приема, че делбата
на имотите следва да
се извърши по реда на чл. 347, чл. 350 и чл. 352 ГПК. За тази цел в съдебното
заседание във въззивната инстанция, проведено на 28.11.2016 год. е съставен проект за
разделителен протокол, съгласно който са обособени два дяла, както следва:
ДЯЛ
ПЪРВИ, ВКЛЮЧВАЩ: 1/ ЖИЛИЩЕ
№ 3,
находящо се в гр. Варна,
ул. ”Цар
Асен” № 33,
вх. А, ет. 1, с обща застроена площ от
111,
56 кв. м., състоящо се от входен
коридор, баня, тоалет, кухня-столова, дневна, две спални и два балкона, при
граници: стълбище, ап. 2,
улица, съседна жилищна сграда и двор; заедно с прилежащата му изба № 1 със застроена площ от 11, 25 кв. м., при граници: коридор,
двор, изба № 2
и изба № 15 и заедно с 3, 8389 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху общинската земя, попадаща в кв. 451 в първи
подрайон по плана на гр.Варна, съставляващо обект
с идентификатор 10135.1505.151.1.3 по КК на гр. Варна, на стойност 174 700 лева /сто
седемдесет и четири хиляди и седемстотин лева/; 2/ СУМАТА от 23 800 лева /двадесет и три
хиляди и осемстотин лева/ за уравнение на дела, която следва да бъде
заплатена от съделителя, получил Дял Втори;
Стойността на включения в Дял Първи имот е 174 700
лева, а сумата
за уравнение е в размер 23 800 лева, при обща стойност
на дял първи /имот плюс парично уравнение/ в размер на 198 500 лева;
ДЯЛ ВТОРИ, ВКЛЮЧВАЩ: МАГАЗИН
№ 8 в подблоковото пространство, находящ се в гр. Варна, кв. ”Св. Иван Рилски”, бл. 25, партерен етаж, с обща
застроена площ от 221, 97 кв. м., състоящ се от 166, 42 кв. м. магазинна площ и 55, 55 кв. м. изба, при граници: изток – бл. 27, запад – бл. 24, север-бул. ”Вл. Варненчик”, юг – тревни площи, заедно с 0, 1609 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху държавното дворно място, находящо се в 15-ти
микрорайон, втора зона по плана на гр. Варна, нанесен в КК на гр. Варна като два
обекта с идентификатори
10135.3517.11.3.114 и 10135.3517.11.3.115, на стойност 222 300 лева /двеста
двадесет и две хиляди и триста лева/;
Съделителят
получил Дял Втори, следва да заплати на съделителя, получил имота по Дял Първи за уравнение
на дяловете сумата от 23 800 лева;
Стойността на включения в Дял Втори
имот е 222 300 лева,
а стойността на Дял Втори /имот и задължение за заплащане на парично уравнение
на съделителя, получил Дял Първи/ е в размер на 198 500 лева.
Проектът
за разделителен протокол е предявен на страните, възражения не са направени.
Съдът
намира, че извършването на делбата на съсобствените имоти по посочения способ
/разделителен протокол и теглене на жребий/ е съобразено с изискванията на двата принципа, посочени по –
горе – право
на дял в натура и равноправие на съделителите, в съответствие е с нормата на чл.
69, ал. 2 ЗН, с оглед възможността за обособяване на два дяла, както и е съобразено
с изрично заявеното от страните становище относно способа за прекратяване на
спорната съсобственост.
С оглед
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките да бъде обявен за
окончателен, съставеният проект за разделителен протокол. След влизане в сила
на настоящото решение, ще се насрочи съдебно заседание за теглене на жребий, с
оглед окончателното извършване на
делбата и ликвидирането на съсобствеността между страните.
Изложеното налага първоинстанционното решение в частта му, с която е
постановено изнасянето на имотите на публична продан при приложението на чл.
348 ГПК да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде обявен за
окончателен съставеният в съдебното заседание на 28.11.2016 год. във въззивната
инстанция проект за разделителен
протокол.
По
сметките:
Заявената от Р. А. претенция по реда на чл. 346 от ГПК - за заплащане на сумата от 27 591,
64 лева, съставляваща размера на наема за съсобствения имот – жилище № 3,
находящо се в гр. Варна, ул. Цар Асен № 33, вх. А, ет. 1, за времето от
21.06.2010 год. до 30.06.2015 год., съразмерно на квотата му в съсобствеността,
от ползването на който имот А. е бил лишен, настоящият състав приема, че е с правна
квалификация по
чл.
31, ал. 2 ЗС. Този извод се налага от наведените твърдения, че апартаментът е съсобствен, ползван е еднолично от ответницата по този иск М. А. в процесния
период, въз основа на решението по брачното дело, с което жилището й е било
предоставено за ползване след развода и че Р. А. е бил лишен от възможността да го ползва съобразно правата си, обсъдени
във връзка с отправения петитум – за заплащане на сума, равняваща се на средния
пазарен наем на апартамента за процесния период, съразмерна на квотата му в
съсобствеността. Фактът,
че в
молбата, с която е предявен иска ищецът Р. А. се е позовал на чл. 57, ал. 1 и 2 СК, а също и обстоятелството, че обезщетението за лишаването от ползите от съсобствен имот по чл. 31, ал. 2
ЗС се
съизмерява със средния пазарен наем, не обуславя друга правна квалификация. От заявените твърдения и формулираното от А. искане е видно, че се
претендира именно обезщетение за ползването, от което той е бил лишен от другия
съсобственик на вещта –
съделителката
М. А. за времето
от
влизането в сила на решението по брачното дело, с което съсобственото жилище й
е било предоставено за ползване след развода /21.06.2010 год./ до 30.06.2015 год.,
поради което и
претенцията е с правно основание по
чл. 31, ал.2
от ЗС. В тази връзка следва да се изтъкне още, че в делбата
претенции за наем между съделители не могат да бъдат заявявани по реда на чл.
346 ГПК, вкл. и претенции за наем в хипотезите на чл. 57 СК, когато такъв е бил
определен от съда по реда на чл. 57 СК. Когато с решението, с което ползването
на съсобствено семейно жилище е предоставено на единия съпруг, не е определен
размера на наема, защото не е поискано, какъвто е и настоящият случай, крайният
момент до който това може да бъде сторено е прекратяване на ползването – поради изтичане на срока
или настъпване на други обстоятелства. В случая това е могло да бъде сторено до навършването на
пълнолетие на роденото от брака на страните дете. След прекратяване на съпружеската
имуществена общност с развод, тя става обикновена съсобственост, поради което и
отношенията между бившите съпрузи се уреждат като такива между съсобственици.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че заявената от Р.А. против М.А. претенция за заплащане на сумата от 27 591, 64 лева е с правна квалификация по чл. 31, ал.
2 ЗС.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Според ал. 2 на чл. 31 ЗС
когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени с ТР № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, хипотезата на
чл. 31, ал. 2
от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за
облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на
ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение – на
възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да
ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал. 1
да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл.
31 от ЗС - право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството
за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на
един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване,
съответстващо на правата му в съсобствеността - съсобственикът има право на
парично обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2
от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът
изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва
да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В случая
е установено, че с Решение № 2233/21.06.2010 год. по гр.
дело № 755/2010 год. на ВнРС, влязло в
сила от датата на постановяването му, бракът между страните е прекратен с
развод. Със същото решение, съсобствения апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.
Цар Асен № 33, вх. А, ет. 1, ап. 3, който е бил и семейно жилище на страните, е
предоставено за ползване след развода на съпругата М.А., на която е
предоставено и упражняването на родителските права спрямо роденото от брака
дете С.Р. А., роден на *** год., до навършване
на пълнолетие на детето, т. е., до 10.10.2012 год.
Не се
спори по делото, че писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и съгласно
разясненията, дадени с ТР № 7/2012 год. на ОСГК
на ВКС на РБ, няма отправено от Р. А. до М. А.. От това следва извода, че не е осъществен
фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само при изпълнен фактически състав на чл. 31, ал. 2
ЗС, съпругът, на когото е било предоставено ползването на
съсобственото семейно жилище, дължи обезщетение за ползването на другия съпруг.
Поради
изложеното искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне в цялост.
Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските, съдът приема следното:
Решението
в частта му по извършването на делбата е обжалвано от съделитеката М. А. и
заплатената от нея държавна такса е в размер на 3970 лева, съгласно чл. 18, ал.
1, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси по ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно
стойността на дяловете им. Разноските включват и заплатените държавни такси. Правилата за присъждане
разноски по чл. 78 ГПК,
намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени
претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. Горното се
отнася за разноските в първата инстанция. При въззивно обжалване на решението,
с което се извършва делба /т. е., след като квотите на съделителите вече са
определени с решението по допускането на делбата/ отговорността за разноски се
определя по правилото на чл. 78 ГПК, като се държи обаче сметка и за позицията
на насрещната по въззивната жалба страна/страни. Ако необжалвалата
първоинстанционното решение страна счита жалбата за неоснователна, респ.
оспорва жалбата, тогава разноските се присъждат в зависимост от изхода от въззивното
производство при приложението на чл. 78 ГПК и се възлагат в тежест на
изгубилата делото страна. Ако обаче страната, която формално е насрещна страна
по въззивната жалба, счита същата за основателна, респ. изразява становище, че
първоинстанционното решение е неправилно и жалбата подлежи на уважаване, без
самата тя да е подала въззивна жалба и жалбата бъде счетена за основателна от
въззивната инстанция, тогава отговорността за разноските за заплатената
държавна такса за въззивното производство следва да се определели в
съответствие с правилото на чл. 355 ГПК, тъй като в този случай няма загубила делото страна, а въззивното решение ползва и двете страни.
По
изложените съображения, предвид равните квоти на страните и като съобрази и
позицията на насрещната по въззивната жалба страна Р.А., съдът намира, че съделителят
Р.А. следва да бъде осъден да заплати на М.А., сумата от 1985 лева – половината
от размера на внесената от нея държавна такса за въззивното обжалване на
решението в частта му по извършването на делбата.
Други
разноски не са претендирани от страните, поради което и съдът не изследва за
дължимостта им.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 5179/21.12.2015 год., постановено по гр. дело № 10329/2014 год. по описа на
РС – Варна, ХХХІ–ви състав, поправено с Решение № 749/29.02.2016 год.,
постановено по същото гр. дело, на осн. чл. 247 ГПК, В ЧАСТТА МУ, с която e постановено изнасянето на публична продан, на
основание чл. 348 ГПК, на допуснатите до делба недвижими имоти: ЖИЛИЩЕ
№ 3 находящо се в гр. Варна, ул.”Цар Асен” №33,
вх.А, ет.1 с обща застроена площ от 111, 56кв. м., при описани в
решението граници, заедно
с прилежащата му изба №1 със застроена площ от 11, 25 кв. м., при описани граници, ведно с 3, 8389 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху общинска земя, попадаща в кв. 451 в първи
подрайон по плана на гр.Варна, на
стойност 174 700 лева и МАГАЗИН № 8 в подблоковото
пространство, находящ
се в гр. Варна,
кв. ”Св.Иван
Рилски”, бл. 25,
партерен етаж, с обща застроена площ от 221, 97 кв. м., състоящ се от 166, 42 кв. м. магазинна площ и 55, 55 кв. м. изба, при описани в
решението, граници, ведно с 0, 1609 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място,
находящо се в 15-ти микрорайон, втора зона по плана на гр. Варна, на стойност 222 300 лева, съсобствени
между М.Т.А.
ЕГН********** *** и Р.С.А. ЕГН ********** ***. Варненчик, бл. 25, вх. А, партер, при равни квоти от по 1 / 2 ид. част за
всеки един, като е постановено получените от проданта на имотите суми да се
разпределят поравно между двамата съделители И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл.
350 ГПК, РАЗДЕЛИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ от 28.11.2016 год. по в. гр. дело №
677/2016 год. на ВнОС, относно делбата на следните имоти: ЖИЛИЩЕ
№ 3,
находящо се в гр. Варна,
ул. ”Цар
Асен” № 33,
вх. А, ет. 1, с обща застроена площ от
111,
56 кв. м., състоящо се от входен
коридор, баня, тоалет, кухня-столова, дневна, две спални и два балкона, при
граници: стълбище, ап. 2,
улица, съседна жилищна сграда и двор; заедно с прилежащата му изба № 1 със застроена площ от 11, 25 кв. м., при граници: коридор,
двор, изба № 2
и изба № 15 и заедно с 3, 8389 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху общинската земя, попадаща в кв. 451 в първи подрайон
по плана на гр.Варна, съставляващо обект
с идентификатор 10135.1505.151.1.3 по КК на гр. Варна и МАГАЗИН
№ 8 в подблоковото пространство, находящ се в гр. Варна, кв. ”Св. Иван Рилски”, бл. 25, партерен етаж, с обща
застроена площ от 221, 97 кв. м., състоящ се от 166, 42 кв. м. магазинна площ и 55, 55 кв. м. изба, при граници: изток – бл. 27, запад – бл. 24, север-бул. ”Вл. Варненчик”, юг – тревни площи, заедно с 0, 1609 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху държавното дворно място, находящо се в 15-ти
микрорайон, втора зона по плана на гр. Варна, нанесен в КК на гр. Варна като два
обекта с идентификатори
10135.3517.11.3.114 и 10135.3517.11.3.115, съсобствени между М.Т.А. ЕГН********** *** и Р.С.А. ЕГН ********** ***. Варненчик, бл. 25, вх. А, партер, съобразно който се обособяват ДВА ДЯЛА,
както следва:
ДЯЛ ПЪРВИ, ВКЛЮЧВАЩ:
1/ ЖИЛИЩЕ № 3,
находящо се в гр. Варна,
ул. ”Цар
Асен” № 33,
вх. А, ет. 1, с обща застроена площ от
111,
56 кв. м., състоящо се от входен
коридор, баня, тоалет, кухня-столова, дневна, две спални и два балкона, при
граници: стълбище, ап. 2,
улица, съседна жилищна сграда и двор; заедно с прилежащата му изба № 1 със застроена площ от 11, 25 кв. м., при граници: коридор,
двор, изба № 2
и изба № 15 и заедно с 3, 8389 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху общинската земя, попадаща в кв. 451 в първи
подрайон по плана на гр.Варна, съставляващо обект
с идентификатор 10135.1505.151.1.3 по КК на гр. Варна, на стойност 174 700 лева /сто
седемдесет и четири хиляди и седемстотин лева/;
2/ СУМАТА от 23 800 лева /двадесет и три
хиляди и осемстотин лева/ за уравнение на дела, която следва да бъде
заплатена от съделителя, получил Дял Втори;
Стойността на включения в Дял Първи имот е 174 700
лева, а сумата
за уравнение е в размер 23 800 лева, при обща стойност
на Дял Първи /имот плюс парично уравнение/ в размер на 198 500 лева;
ДЯЛ ВТОРИ, ВКЛЮЧВАЩ:
1/ МАГАЗИН № 8 в подблоковото пространство, находящ се в гр. Варна, кв. ”Св. Иван Рилски”, бл. 25, партерен етаж, с обща
застроена площ от 221, 97 кв. м., състоящ се от 166, 42 кв. м. магазинна площ и 55, 55 кв. м. изба, при граници: изток – бл. 27, запад – бл. 24, север-бул. ”Вл. Варненчик”, юг – тревни площи, заедно с 0, 1609 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху държавното дворно място, находящо се в 15-ти
микрорайон, втора зона по плана на гр. Варна, нанесен в КК на гр. Варна като два
обекта с идентификатори
10135.3517.11.3.114 и 10135.3517.11.3.115, на стойност 222 300 лева /двеста
двадесет и две хиляди и триста лева/;
Съделителят получил Дял
Втори, следва да заплати на съделителя, получил имота по Дял Първи за уравнение
на дяловете сумата от 23 800 лева;
Стойността на включения в Дял Втори
имот е 222 300 лева,
а стойността на Дял Втори /имот и задължение за заплащане на парично уравнение
на съделителя, получил Дял Първи/ е в размер на 198 500 лева;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5179/21.12.2015 год., постановено по гр. дело №
10329/2014 год. по описа на РС – Варна, ХХХІ–ви състав, поправено с Решение №
749/29.02.2016 год. постановено по същото гр. дело, на осн. чл. 247 ГПК, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявения от Р.С.А. ЕГН ********** ***. Варненчик, бл. 25, вх. А, партер, срещу М.Т.А. ЕГН ********** *** иск
по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 27 591, 64 лева,
съставляваща обезщетение за лишаването му от ползите от съсобствения имот –
жилище № 3, находящо се в гр. Варна, ул. Цар Асен № 33, вх. А, ет. 1, за
времето от 21.06.2010 год. до 30.06.2015 год., съразмерно на квотата му в
съсобствеността;
ОСЪЖДА Р.С.А. ЕГН ********** ***. Варненчик, бл. 25, вх. А, партер да заплати на М.Т.А. ЕГН ********** *** сумата от 1985
лева /хиляда деветстотин осемдесет и пет лева/ - разноски за настоящата
инстанция, съставляващи половината от размера на внесената държавна такса за
въззивното обжалване на решението относно извършването на делбата, съборазно
квотата му в съсобствеността.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ на основанията по чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила делото да се докладва за насрочване на съдебно
заседание за теглене на жребий.
Председател:
Членове:1
2.