РЕШЕНИЕ
№ 260018/16.02.2020 година гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд наказателна
колегия
На петнадесети февруари две хиляди и
двадесет и първа година
В закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Грънчев ВЧН дело № 414 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството пред Апелативен съд - гр. Варна е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на пострадалия Б.А.Х., чрез неговия повереник – адв.Ж.,
против определение №719/19.11.2020 г. на Варненския окръжен съд по ЧНД № 1246/2020
г., с което е потвърдено постановление от 24.09.2020 година на Окръжна
прокуратура-гр. Варна за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 248/2020 г. по
описа на ОД на МВР Варна.
Досъдебно производство №248/2020 г. по описа на ОД на
МВР Варна е образувано за разследване на
престъпление по чл.116, ал.6, предл.1 и 2 вр. чл.115 във вр. чл.18, ал.1 от НК.
След приключване на разследването наблюдаващият
прокурор е прекратил наказателното производство като приел, че деянието е
извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на
уплахата на обвиняемия А..
С определение №719/19.11.2020 г. на Варненския окръжен
съд по ЧНД № 1246/2020 г. постановлението за прекратяване на наказателното
производство е било потвърдено.
Срещу
прекратителното постановление е подадена жалба от пострадалия Б.А.Х., чрез неговия повереник. В
жалбата се излагат доводи, че постановлението на прокуратурата и определението
на първоинстанционния съд са необосновани. Твърди се, че не са обсъдени всички
правнорелевантни факти, касаещи поведението на обвиняемия и субективната страна
на деянието, извършено от него. Излагат се доводи, че заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза е необосновано. Органите на досъдебното
производство не са изследвали достатъчно задълбочено състоянието на уплаха, в
което твърди, че се е намирал обвиняемия. Моли се за отмяна на определението на
Варненския окръжен съд, на постановлението
за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора.
Въззивният съд след като се запозна с доводите,
изложени в жалбите, определението на първоинстанционния съд, прекратителното
постановление на Окръжна прокуратура-Варна и със събраните доказателства в хода
на досъдебното производство, намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество за основателна.
Постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство подлежи на съдебен контрол за обоснованост
и законосъобразност. Това означава прокурорът да направи обоснован, пълен и
обективен анализ на всички събрани по делото доказателства. Едва след такъв
анализ следва да се изведе съответния правен извод защо наказателното
производство подлежи на прекратяване.
Постановлението е незаконосъобразно и необосновано.
Прокурорът не е обсъдил всички доказателства, отнасящи се към разследваното
деяние. Фактическата обстановка е възприета основно върху обясненията на
подсъдимия. На местопрестъплението, обаче освен подсъдимият са се намирали
пострадалият Б.Х. и свидетелят М.. Техните показания не са подробно анализирани
и съпоставени с обясненията на подсъдимия, както и с останалите
доказателства по делото по делото. Налице са показания на свидетели очевидци,
чието обсъждане също не е намерило място в постановлението на прокурора. Към
делото са приложени записи от видеокамери, които са заснели произшествието и
също не са коментирани от наблюдаващия прокурор.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е
приел, че деянието извършено от подсъдимия е в състояние на уплаха. Уплаха
според проф. И.Н.е затормозяващо психичните процеси чувство на силен страх
/Наказателно право но НРБ.Обща част. Изд.„Наука и изкуство“1972 г., стр.305/. За
да се приеме, че обвиняемият е действал в такова състояние е необходимо по
делото да се установят обективни факти, от които да се изведе обоснован извод,
че психиката на А. е била завладяна от чувство на силен страх, което му е
пречило да правилно да оцени обстановката и да се защитава в рамките на
необходимите предели. Прокурорът е възприел заключението на съдебната психологопсихиатрична
експертиза, която приема, че подсъдимият А. е бил състояние на уплаха. Заключението,
обаче е необосновано, защото в него не са посочени обективните факти, от които
може да се направи такъв извод, какви са обективните признаци на уплахата и
доводите, които доказват това психично състояние на подсъдимия. Този извод на
прокурора и заключението на вещите лица се разколебава от фактите по делото,
по-точно от обяснението на самия подсъдим. Същият в обясненията си е заявил, че
когато свидетелят М. го е спрял и слязъл от колата, той е отворил вратата за да
чува по-добре. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетелите
М. и Х.. Посочените факти не сочат на уплаха от страна на подсъдимия. Ако е бил уплашен неговите
действия биха били други. Щеше да направи опит да напусне местопроизшествието с
автомобила си, съответно да затвори и да заключи вратата на собствения си
автомобил. Напротив от показанията на свидетелите става ясно, че той активно е
участвал в пререканията между него и свидетеля М.. Възпроизвеждането на два
изстрела с огнестрелното оръжие също е довод в тази насока. Изстрелите не са
хаотични, а резултат на трезва преценка – първият е във въздуха, а вторият – в
корема на пострадалия Х.. Следователно изводът, че превишаването на пределите
на неизбежната отбрана е извършено в състояние на уплаха е необоснован. Този извод изисква допълнително обосноваване или
евентуално назначаване на повторна съдебнопсихиатрична експертиза, която да
даде обосновано заключение за състоянието, в което се е намирал подсъдимия А..
Първоинстанционният съд се е предоверил на представителя на обвинението,
като в определението е доразвил доводите за прекратяване на наказателното
производство. Ролята на съда, обаче е да
упражни съдебен контрол върху прекратителните актове на прокуратурата. Това може
да стане само след пълно, всестранно и обективно разследване на деянията,
когато се изчерпят всички способи за събиране на доказателства и когато в
постановлението си прокурорът задълбочено и обосновано обсъди всички значими доказателства
и аргументирано направи своите правни изводи. В конкретния случай това не е
налице, което налага постановлението на наблюдаващия прокурор за прекратяване
на наказателното производство да бъде отменено и делото да се върне на Окръжна
прокуратура-Варна. След връщането на делото следва да се прецени дали да се
извършат допълнителни следствени действия, включително назначаване на повторна
съдебнопсихиатрична експертиза, които да са насочени към изясняване на
психическото състояние на подсъдимия в момента на извършване на деянието,
респективно изготвяне на нов обоснован прокурорски акт.
В заключение съдът намира, че определението на
първоинстанционният съд и постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство следва да бъдат отменени и делото да се върне на
наблюдаващия прокурор, който да изготви ново постановление /ако е необходимо да
се извършат и допълнителни процесуално-следствени действия/, в което обосновано
да отговори на въпросите, посочени в обстоятелствената част на настоящото
определение. За процесуална икономия въззивният съд намира, че делото не следва
да се връща на първата инстанция, а на наблюдаващия прокурора за изпълнение на
дадените указания по приложението на закона.
Водим
горното и на основание член 234, ал.8 от НПК, Варненският апелативен
съд ,
Р Е
Ш И :
Отменя определение №719/19.11.2020 г. на
Варненския окръжен съд по ЧНД № 1246/2020 г.
Отменя постановление от 24.09.2020 година на Окръжна прокуратура
гр. Варна за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 248/2020 г. по описа на ОД на МВР-Варна.
Връща делото на прокурора за изпълнение
на указанията, дадени в
обстоятелствената част на решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1: 2.