№ 3900
гр. Варна, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110101948 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от **** Я., ЕГН:**********,
с поС.ен адрес: гр. Варна, ж.к „****“ бл. 101А, ет.1, ап.1, против С. П. Б.,
ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъде осъдена
ответницата да му заплати сумата от 450лв, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ищеца в качеството му на длъжник по изп.
дело пои.д. **** по описа на СИС при ВРС, прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т. 1 ГПК, представляваща заплатени адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице, възложени в тежест на ответницата с влязло в законна
сила постановление за разноски, ведно със законната лихва за забава върху
горната сума, от датата на подаване на настоящата ИМ в съда, до
окончателното й изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Твърди, че през месец юли 2022 г., ответницата получила
изпълнителен лист, издаден по гр.д. 3182/2021 г., по описана РС - Варна, 10-
ти състав, и въз основа на него, било образувано срещу ищеца изпълнително
дело № **** по описа на СИС при ВРС. Твърди, че при образуването на
горното изпълнително дело, отв.Б., в качеството си на взискател по същото,
претендирала от него заплащане на сумата от 3759,68лева - главница,
представляваща издръжка на детето **** С.ов Боев, която сума той заплащал
и заплаща редовно, по банковата сметка на отв.С. Б., през всеки един месец от
1
периода, за който се дължи, включително и евентуалните лихви за забава,
съобразно увеличената с акт на съда сума. Твърди, че към датата на
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело, нямал никакво
изискуемо, подлежащо на принудително събиране задължение към
ответницата за заплащане на издръжка за сина му **** С.ов Я., по
представения изпълнителен лист. Твърди, че въпреки че отв.С. Б. е получила
и получава редовно, всички дължими й суми, свързани с издръжката на сина
им, същата, съвсем недобросъвестно, се снабдила с изпълнителен лист и
инициирала образуване на изпълнително производство, искайки повторно
събиране на вече получените от нея суми. Твърди, че по искане на
ответницата, в качество й на взискател по горното и.д., срещу ищеца били
предприети действия по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане
на запори и теглене на суми от банковата му сметка, каквито суми изобщо не
дължал. Твърди, че за защита на правата и законните си интереси, ангажирал
адвокат за осъществяване на правната му защита по изпълнителното дело и
заплатил адвокатско възнаграждение в размерна 300.00 лева. Твърди, че
незабавно след получаване на ПДИ, направил възражение с искане за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.1
ГПК и представил по и.д. доказателства за извършваните плащания на
дължимата издръжка. Твърди, че искането му и представените към същото
доказателства, били връчени на ответницата, в качеството й на взискател по
и.д., за становище, и последната не оспорила, че е получила тези суми, но
заявила, че същите били забавено платени и претендирала законна лихва, без
да посочи за кое плащане и в какъв размер е тази претенция. След
изготвянето на заключението на вещото лице, по и.д. се установило, че преди
образуването на и.д. ищецът е заплатил всички дължими във връзка с
издръжката на сина им суми и няма никакви задължения към взискателя -
ответник в настоящото производство.
Тъй като представените преводни нареждания били много на брой, за
доказване, че към датата на образуване на и.д., а и след нея е заплащал и
заплаща редовно посочените в изпълнителния лист задължения и няма
подлежащи на принудително изпълнение такива, се наложило да поиска
назначаване на ССЕ, за установяване на горното обстоятелство, за което
заплатил депозит в размер на 150,00 лева. Твърди, че твърденията му за липса
на каквото и да е задължения към взискателя се потвърдили от заключението
2
на вещото лице, което установило, че няма задължения по издадения
изпълнителен лист. Твърди, че в резултат на горното, с влязло в законна сила
постановление на съдебния изпълнител, изпълнително дело № **** по описа
на СИС при ВРС било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.
Твърди, че с постановление за разноски по и.д. № **** от 21.09.2022 г.,
влязло в законна сила на 05.10.2022 г., разноските по и.д., включително и
заплатените от ищеца в настоящото производство такива - за назначаване на
ССЕ в размер на 150,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лева, били възложени в тежест на взискателя С. П. Б..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначен особен представител. Исковата претенция се оспорва на първо
място като недопустима с доводи за липса на правен интерес. Освен това се
оспорва и като неоснователна.
Молбата е за отхвърляне на исковата претенция, като се оспорва като
прекомерен размера на претендираното адв.възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по делото препис от изп.дело № **** по
описа на СИС при ВРС, че на 18.07.2022 г. С. П. Б., чрез процесуален
представител – адв.Балачев е депозирала искане за образуване на
изпълнително производство като е приложила изпълнителен лист №
1095/14.07.2022 г., въз основа на влязло в сила Решение № 1512/01.11.2021г.,
постановено по гр.д. №3182/2021г. по описа на Районен съд - Варна, за сумата
от 210лв. месечно – издръжка за бъдещ период, считано от 02.03.2021г., ведно
със законната лихва за забава, върху всяка забавена вноска, както и за сумата
от 189,68лв.-дължима издръжка за минал период, ведно със законната лихва
за забава от датата на депозиране на исковата молба.
С Разпореждане от 20.07.2022г. ДСИ оставя производството без
движение, като на взискателя е указано, че следва в едноседмичен срок да
посочи способ за изпълнение.
С молба от 02.08.2022г. взискателя, чрез процесуалния си представител
заявява, че спрямо длъжника следва да бъде наложен запор върху трудово
възнаграждение, банкови сметки и недвижимо имущество.
3
С Разпореждане от 03.08.2022г. ДСИ образува изпълнително
производство.
До длъжника/настоящ ищец/ е изпратена ПДИ, получена от него на
05.08.2022 г.
С разпореждане от 08.08.2022г. е наложен запор върху средствата на
длъжника в банковата му сметка.
С писмо от 08.08.2022г. длъжникът, чрез надлежна упълномощен
процесуален представител заявява пред ДСИ, че сумите – предмет на
изпълнителното производство са погасени от него преди образуване на
из.дело и представя доказателства в тази насока, като изрично възразява
против възложените му разноски. Моли производството да бъде прекратено
на осн. Чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
С разпореждане на ДСИ от 11.08.2022г. е разпоредено доказателствата
да бъдат изпратени на взискателя за становище.
С молба от 16.08.2022г. взискателят, чрез процесуалния си представител
не оспорва извършените плащания, но твърди, че са налице забавяния по тях,
поради което се дължи лихва, поради което приема молбата на длъжника за
прекратяване на изп.дело като неоснователна.
С молба от 23.08.2022г. длъжникът подробно описва всички извършени
плащания и обосновава недължимостта на претенцията и предлага на ДСИ,
при необходимост да бъде назначена ССЕ.
С Разпореждане от 24.08.2022г. ДСИ разпорежда молбата да се изпрати
на взискателя, за становище в едноседмичен срок.
С молба от 26.08.2022г. длъжникът, чрез проц.представител отново
моли за допускане на ССЕ.
С Разпореждане от 29.08.2022г. ДСИ допуска изготвяне на ССЕ, като
определя депозит от 150лв. вносим от длъжника.
На 29.08.2022г. длъжникът внася определения депозит от 150лв.
От приложената ССЕ от 07.09.2022г. се установява, че длъжникът
правилно е изчислил всички свои задължения и плащания по тях.
С разпореждане от 09.09.2022г. ДСИ разпорежда ССЕ да бъде
изпратена до страните за становище в едноседмичен срок.
С молба от 13.09.2022г. длъжникът с оглед заключението по ССИ
4
приема, че не са налице основания за принудително изпълнение против него
и моли наложените запори да бъдат вдигнати, а производството прекратено.
С Разпореждане на ДСИ молбата на длъжника е изпратена до
взискателя за становище.
С молба от 21.09.2022г. длъжникът моли ДСИ да възложи в тежест на
взискателя, сторените от него разноски – 150лв. депозит на ССЕ и 300лв.
адвокатско възнаграждение. Представя доказателства.
С постановление за разноски от 21.09.2022г. ДСИ определя дължимите
от взискателя разноски по изпълнителното дело, сред които и 150лв. депозит
на ССЕ и 300лв. адвокатско възнаграждение, заплатени от длъжника.
С постановление на ДСИ от 21.09.2022г., производството по № **** по
описа на СИС при ВРС е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди на извъндоговорно (деликтно)
основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (волеви
акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие) - образуване на
изпълнително дело за присъденото вземане в размер на 1000 лв., 2)
противоправност (несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото
от дееца), 3) причиняване на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане
на процесното адвокатско възнаграждение по образуваното срещу ищеца
изпълнително производство, 4) причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това
противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като
субективен елемент на имуществената отговорност се презумира - арг. чл. 45,
ал. 2 ЗЗД).
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава
категоричен извод, че са се осъществили всички елементи от фактическия
състав на заявеното право.
На първо място, данните по делото сочат, че при иницииране на
5
принудителното изпълнение спрямо ищеца, взискателят, сега ответник, е
разполагал с изпълнителен титул, удостоверяващ наличие на изпълняемо
право. Въпреки това той не е проявил нужната грижа, доколкото безспорен
факт е, че към датата на образуване на изп.дело, задължението на ищеца към
него е било вече погасено чрез извършено плащане, което е било наредено по
банкова сметка на взискателя още преди 18.07.2022г.
Изрично като основание на извършване на преводите е посочено
„издръжка **** Я.…“ и съответния месец, за който се дължи.
Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца
към деянието и неговите последици, както в наказателното право, а
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението
на определена категория лица, напр. добрият стопанин, добрият работник и
др., с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейните
степени- грубата небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел, а
именно грижата, която би положил и най- небрежният човек. За това и
формата на вината има значение в гражданското право в случаите, в които
определена по- тежка гражданска отговорност възниква при наличието на
умисъл, а не при неполагане на дължимата грижа. Принципът е, че в
гражданското право отговорност възникна при неполагане на дължимата
грижа, а по- тежката отговорност, когато законът изисква умисъл. Ето защо,
ирелевантно за ангажиране отговорността на ответника е обстоятелството,
дали към датата на образуване на изп. дело, той е знаел, че сумата е
постъпила по банковата му сметка, защото ако бе положила нужната грижа за
делата си, този факт е лесно установим - плащането е извършено по банков
път при ясно индивидуализирано основание за извършването му. Не без
значение е и фактът, че тези плащания са извършвани ритмично през целия
период от влизане в сила на съдебното решение, до момента на депозиране
на молбата за образуване на изпълнително дело, т.е ответникът е имал
достатъчно време, в което да установи, че по банковата му сметка е
постъпила въпросната сума.
В крайна сметка за изпълнение на парично задължение достатъчен е
обективният факт на погасяването му чрез плащане, който несъмнено е
осъществен. Доколкото е образувано изпълнително производство срещу
6
ищеца в настоящото производство, съдът приема, че е налице пряка причинна
връзка между факта на образувания изпълнителен процес и заплатения от
страната адвокатски хонорар. Установява се от представения в изп.
производство договор за правна защита и съдействие, че ищецът е платил
адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ именно по
конкретното изп.дело № **** по описа на СИС при ВРС в размер на 300 лв.
Безспорен факт е и, че за да докаже пълното изплащане на задължението си
към момента на образуване на изпълнителното производство, длъжникът е
заплатил депозит от 150лв. по допуснатата от ДСИ съдебно-счетоводна
експертиза. Платените разноски безспорно съставляват претърпяна от ищеца
имуществена вреда в пряка причинна връзка с образуваното изп. дело.
Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на
претендираното от длъжника - ищец в настоящото производство адв.
възнаграждение за осъществените в хода на изп. дело защита и съдействие
още със становището си от поддържано и с отговора на исковата молба.
Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и
предприетите процесуални действия от адв. Ц. в изпълнителното
производство, настоящият съдебен състав приема, че дължимото
възнаграждение следва да бъде редуцирано на 247 лв., съгласно чл. 10, т. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (съобразно приложимата редакция на
разпоредбите, действаща към датата на процесните събития - ДВ, бр. 64 от
2020 г.), съобразявайки и множеството молби и доказателства, които
процесуалният представител на длъжника е изготвил и представил по
изпълнителното производство, обективираща искане за прекратяване на
производството, то съдът намира, че дължимото му адв. възнаграждение
следва да бъде определено в минимален размер.
С оглед така констатираните обстоятелства и изложените правни
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД се явява частично основателен за сумата от 247 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 300 лв. е неоснователен. Съдът намира за изцяло
основателен иска за репариране на сумата от 150лв, представляваща внесен от
настоящия ищец депозит за изготвяне на ССЕ.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед
7
уважената и отхвърлената част от иска ищецът има право на съдебни
разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и представените
доказателства за реалното им извършване, в размер на общо 450 лв., от които
400лв.-адв.възнаграждение и 50лв.-ДТ за образуване на делото.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „****“
бл.114, вх.6, ап.6, да заплати на **** Я., ЕГН:**********, с поС.ен адрес: гр.
Варна, ж.к „****“ бл. 101А, ет.1, ап.1, сумата от 397 лв. (триста деветдесет и
седем лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се заплатени депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и адвокатско възнаграждение за защита по изпълнително дело
изп.дело № **** по описа на СИС при ВРС, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.02.2023г., до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 450 лв.
ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН:**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „****“
бл.114, вх.6, ап.6, да заплати на **** Я., ЕГН:**********, с поС.ен адрес: гр.
Варна, ж.к „****“ бл. 101А, ет.1, ап.1, сумата от 450лв. (четиристотин и
петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8