№ 173
гр. Свиленград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200765 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000473 от
24.10.2022 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на С. З. Б. с ЕГН ********** от град ************, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област
Хасково, чрез адвокат Т. К., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС)” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят С. З. Б. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй
като бил незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила
и в противоречие с материалния закон.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С. З. Б., не се явява.
За него се явява адвокат Т. К., която пледира за отмяна на обжалвания акт,
1
тъй като Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) би
съставен непосредствено след спирането на жалбоподателя, връченият на
жалбоподателя Талон за медицинско изследване нямал оставен стикер и на
жалбоподателя не била дадена възможност да даде кръвна проба, тъй като до
изтичане на дадения срок бил в РУ - Свиленград. Претендират се разноски по
делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 25.09.2022 година около 15.10 часа в град Свиленград, област
Хасково, на булевард „България” на кръстовището с улица „Цар Симеон
Велики”, свидетелите Д. Г. Г. и С. Г. С. (служители на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград), при изпълнение на служебните си
задължения спират за проверка движещият се в посока Автогарата лек
автомобил марка „БМВ”, модел 318 И с държавен регистрационен номер Х 49
21 КХ, собственост (видно от справката от АИ - КАТ) и управляван от
жалбоподателя. Свидетелят Г., който след като се представя на
жалбоподателя, го уведомява, че ще му бъде извършена проверка за НУВ,
като е поканен да отиде в РУ – Свиленград, където Г. му разяснява
процедурата във връзка с проверката за НУВ, както и правата и задълженията
на проверяваното лице – в случая жалбоподателят. Б. след като разбира за
какво иде реч около 15.15 часа отказва да бъде изпробван с техническо
2
средство - Дрегер „Drug Test 5000” с фабричен № ARLJ-0022 за наличие на
НУВ, както и отказва да бъде изследван по друг начин относно НУВ. На
жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване с № 082091 от
същата дата, приложен в кориците на Административнонаказателната
преписка (АНП), в който е посочено, че следва да се яви до 15.55 часа (до 25
минути) в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – филиал
Свиленград за даване на кръвна проба. До 15.55 часа Б. не се явява в ЦСМП –
филиал Свиленград видно от отметката, направена в Талона от служител на
ЦСМП – филиал Свиленград. В съдебно заседание разпитаните полицейски
служители уточняват, че ако Б. се беше явил своевременно (в определеното
време) в ЦСМП – филиал Свиленград, за да даде кръвна проба, дежурните
медицински лица са щели да ги уведомят и полицейските служители са щели
да идат на место, което в настоящия случай не е станало.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
Д. Г. Г. – „Младши автоконтрольор”, І степен, в звено „Пътен контрол”, Група
„Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя
против жалбоподателя Б. и в негово присъствие АУАН с бланков № 649435,
серия GA. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля С.
С.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с отказа на Б. да му бъде извършена
проверка с техническо средство, респ. химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употреба на НУВ, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предложение второ от
ЗДвП, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано
изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано
нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен срещу подпис на
жалбоподателя - нарушителя С. Б., който сочи, че няма възражения против
констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 22-
0351-000473 на 24.10.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО
3
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага
на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки. НП е
редовно връчено на жалбоподателя на 03.11.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в
Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д. Г. Г. заема
длъжността „Младши автоконтрольор”, І степен, в звено „Пътен контрол”,
Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и
Писмо с рег.№ 351000-6802 от 17.11.2022 година, видно от което Бончо
Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Б. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП и за
нарушения на Кодекса за застраховането (КЗ) с влезли в сила НП и
Електронни фишове, както и са му налагани множество принудителни
административни мерки (ПАМ).
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на
свидетел и лицето Ц.В.С., който установи пред настоящия Съдебен състав, че
около шестнадесет часа „без нещо” е видял как жалбоподателя излиза от
сградата на РУ – Свиленград, но един полицейски служител го вика и
жалбоподателят отново се връща в сградата на РУ – Свиленград.
4
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 13.12.2022
година свидетели – Д. Г. Г. и С. Г. С.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на полицейските служители, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите Д. Г. Г. и С. Г. С. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че свидетелят по Акта – С., е и свидетел, присъствал при
установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както
актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат
да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение №
39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
5
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените
и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на отказ на Б. да
му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна
проба за установяване наличие/липса на НУВ. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
Не се оцениха с доверие от Съда, показанията на свидетеля Ц.В.С.,
допуснат до разпит в съдебното производство по искане на жалбоподателя,
тъй като ги счита за тенденциозни поради близките му отношения с
жалбоподателя, от тук и заинтересоваността му от изхода на делото. Ето защо
изложеното дава достатъчно основание на Съда да счита същите за
недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната
истина по делото, в опит за изграждане на защитна версия на жалбоподателя.
Поради това Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира показанията на
свидетеля Ц.В.С., поради което ги изключи от доказателственото обсъждане
и не ги ползва при формиране на фактическите и правните си изводи. Но дори
и да ги приеме за достоверни, то те не биха променили изводите на Съда, тъй
като свидетелят говори за времето шестнадесет часа „без нещо”, а Талонът е
връчен на жалбоподателя в 15.30 часа, т.е. последният е имал достатъчно
време ако желае да отиде да даде кръвна проба и да се върне пред сградата на
РУ – Свиленград, предвид факта, че разстоянията в Свиленград са малки и
подобно разстояние се прохожда за не повече от 7-8 минути, а ако за целта се
използва такси – времето е още по - малко.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и другите налично в кориците на делото писмени
документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се
кредитират.
Съдът не кредитира представеното от адвокат К. копие на Талон за
6
медицинско изследване, тъй като не е във вида, който е необходим за
кредитираните му – надлежно заверен. Отделно от това дори и да кредитира
представения от адвокат К. Талон, то Съдът не би приел, че е налице
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липсата на
залепен стикер на него, тъй като отивайки да даде кръвна проба за
изследване, медицинските служители щяха да уведомят полицейските такива
и тогава на место и в присъствието на последните щеше да се вземе кръвна
проба от жалбоподателя, независимо от обстоятелството за липса на стикер на
Талона, респ. резултатът от кръвната проба щеше да бъде зачетен, което в
настоящия случай не е сторено от страна на Б..
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и
от Писмо с вх.рег.№ 11754 от 05.12.2022 година, ведно с разпечатката на
Талона на НП, поради което производството не подлежи на прекратяване
7
поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на
финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и
място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство,
респ. да даде кръвна проба за изследване. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива
Байнова). Фактът, че при посочване на нарушената правната норма и
изписването на относимия текст, актосъставителят е смесил правната норма и
текста й, респ. разделил правната норма, не води до различни правни изводи,
8
тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в
АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена. Същото се отнася и до НП – вярно е че при посочване на
нарушената материалноправна разпоредба не е посочено конкретното
предложение, но словесно е изписано точно и ясно извършеното деяние,
което е напълно достатъчно за наказаното лице да разбере в какво точно е
обвинен.
Действително в АУАН не е посочен личния адрес на полицейския
служител С., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите му имена, датата му на раждане и
адреса по местоработата му е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга
страна констатираното несъответствие не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната
съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т.
1.3.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
25.09.2022 година актосъставителят Д. Г. Г. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, І степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.
Предвид изложеното актосъставителят Д. Г. безспорно се явява длъжностно
9
лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията
по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват
нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП – Бончо Цветанов Бонев, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно Б. е бил
водач на процесния лек автомобил, тъй като той е бил спрян за проверка и на
10
него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение,
не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно
заседание. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство,
Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, водач на МПС,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се
наказва. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо. В случая със
санкционния акт е прието наличие именно на втората хипотеза, визираща
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието
на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС
след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози. Ако
водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му
бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил
състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната
хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство, но се съгласи да даде проба за медицинско изследване.
По тази причина изброяването на методите, с които се установява от
11
контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се
касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, независимо по кой метод. От събраните по
делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Г. и С.) и писмени
такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа
обстановка както в АУАН, така и в НП – че Б. е управлявал процесния лек
автомобил, че след спирането му за проверка, при надлежна покана,
достигнала до знанието му, от страна на съответните контролни органи,
същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо
средство, като не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване.
Отделно от това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В
случая Съдът намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и
да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача по този текст. В този смисъл е и Решение от 24.02.2021
година по КАНД № 990/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова. Ето защо наведеното от
адвокат К. възражение, свързано с факта, че АУАН е издаден преди изтичане
на срока за даване на кръвна проба, е неоснователно, тъй като АУАН се
издава веднага и в случай на даване на кръвна проба, резултатът щеше да
бъде отразен в НП, така както в конкретния случай е отразен отказът за
такава. И отделно от това на место – в сградата на РУ – Свиленград Б. е
заявил, че отказва да даде и кръвна проба.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване
с техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
12
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на
здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието, в съставения
АУАН за констатиране на употребата на наркотични вещества или техните
аналози, актосъставителят (контролният орган) вписва часа и начина на
извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на
техническото средство или резултата от теста (ако е тествано лицето) и
номера на Талона за изследване. Посоченото е изпълнено в конкретния
случай.
С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато
водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на
проверка с техническо средство. Т.е. както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с
техническо средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение, ако
даде кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се
извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се
съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В
процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден. Приложеният
по делото Талон следва да бъде ценен като документ, удостоверяващ отказ на
лицето по смисъла на чл. 6 от Наредбата да даде кръв за медицинско
изследване.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
За пълнота следва да се посочи, че е неотносимо обстоятелството
относно това дали техническото средство за измерване на НУВ в тялото му е
одобрено или не по реда на Закона за измерванията, доколкото нарушението,
за което жалбоподателят е санкциониран, е за отказ за извършване на проба
за употреба на НУВ, а не за установено наличие на такова със съответното
13
техническо средство.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър шваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при
проверка от надлежните органи е следвало да бъда установена употребата,
респ. липсата на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по
някой от начините, предвидени в ЗДвП.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
са отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява
МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е
описано извършеното в случая нарушение, а именно: отказът на Б. да му бъде
извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за
установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена санкционната
разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е
предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат
контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява МПС,
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) – 12
контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки
не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна
(по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка
14
на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки
съответният административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане
на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма
самостоятелен характер и действията на административния орган по
отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила
НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и
предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл са Решение № 176
от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова,
Решение № 294 от 18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018
година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Росица Чиркалева - Иванова и др.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както
поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден
и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е
предотвратяване на такъв), така и поради наличието не само на смекчаващо
(фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по някакъв начин), но
15
и на отегчаващо (други нарушения на правилата за движение по пътищата и
на КЗ, за които са наложени санкции, включително ПАМ, които явно не са
изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект) обстоятелства. В тази
връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта
на нарушителя, доколкото възрастта от 24 години предполага житейски опит,
който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по
начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Т.е. тази
възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове
наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Отделно от това съгласно чл.
189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението
като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл
Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на
закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение
второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение. Както вече бе
посочено, нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е санкционна, но тя съдържа в
себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя
налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин,
нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което не
би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово
поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е
непълна или неточна. В този смисъл е и Решение № 341 от 10.05.2019 година
по КАНД № 254/2019 година на Административен съд – Хасково, докладчик
съдията Цветомира Димитрова.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този
16
минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за
процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя, т.е.
искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 22-0351-
000473 от 24.10.2022 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, с което на С. З. Б. с ЕГН ********** от град
************, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя С. З. Б. с ЕГН
********** от град ************, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17