ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 802
гр.Плевен,
09.06.2021 г.
Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито
заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Снежина Иванова
като разгледа докладваното от съдия Иванова и. административно
дело 1208по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното
дело е образувано по искова молба на Г.С.Б., ЕГН ********** – л.с., изтърпяващ
наказание към датата на подаване на ИМ в Затвора-Белене,затворническо общежитие
от открит тип-Варна срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София
/ГДИН/ с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева за периода от
02.11.2018г. – 10.10.2019 г. – дата на подаване на исковата молба, за
претърпени болки и страдания поради бездействие на администрацията на Затвора
Белене за осигуряване на медицинска помощ за лечение на онкологично заболяване
и предоставяне на храна, която не е съобразена със заболяването му.
Съдът с определение
№ 2304/18.11.2019 година л. 29 по делото е предоставил на оспорващия безплатна
правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПП за процесуално представителство и е изпратил
същото на АС –Плевен за определяне на адвокати такъв е определен.
С определение № 2387 от 29.11.2019 година съдът е назначил адв. Н. Я. за
служебен защитник.
С решение №688 от 30.10.2020 година съдът е отхвърлил искова молба на Г.С.Б.,
ЕГН ********** – л.с., изтърпяващ наказание към датата на подаване на ИМ в
Затвора-Белене,затворническо общежитие от открит тип-Варна срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София /ГДИН/ с искане за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 45 000 лева за периода от 02.11.2018г. – 10.10.2019 г. – дата на
подаване на исковата молба, за претърпени болки и страдания поради бездействие
на администрацията на Затвора Белене за осигуряване на медицинска помощ за
лечение на онкологично заболяване и предоставяне на храна, която не е
съобразена със заболяването му.
По делото е постъпило писмо с вх. № 2230/07.05.2021 година от председател
на Националното бюро за правна помощ, с което председателят на Националното
бюро за правна помощ е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81
във вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с
чл.27а от ЗПП, да бъде присъдено на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил
правна помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде
издаден изпълнителен лист. Към писмото е приложено решение на председателя на НБПП № ПЛ-62-1524/03.02.2021
г. , с което на адвокат адв Н.Я. е
определено възнаграждение от 450 лева за осъщественото процесуално
представителство по делото.
Искането е изпратено за становище на страните.
Постъпило е на 03.06.2021 година становище от ответника, че искането е
неоснователно, тъй като е налице отхвърляне на исковата претенция.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на
Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията,
която организира - чл.
6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл.
94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.
97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички
суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Съдът намира, че неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния
кодекс не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното
не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия
правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Правото на безплатна
правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл. 56
от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на
правни норми по аналогия.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за възнаграждение за
адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248,
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане вх. №2230/07.05.2021 година от председател на Националното
бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
оказана от адв. Н.Я. правна помощ по и.адм.
дело № 1208 по описа за 2019 год на Административен съд -Плевен.
Препис от определението да се изпрати на молителя.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в 7 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:п