№ 156
гр. Велико Търново, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500186 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 49 от ЗЗД.
С Решение № Р-2/ 20.01.2022 г., постановено по гр.д. № 140/ 2020 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника Община Велико Търново да заплати на ищцата М. К. Е., ЕГН
**********, от гр. Велико Търново, следните суми: 18 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на подхлъзване и падане на 13.01.2017 г. при пресичане
пред „Паметника на обесените“ в гр. Велико Търново; 2 300 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на посоченото по-
горе произшествие, изразяващи се в направени разходи за лечение и
възстановяване, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.01.2017 г. до окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за
неимуществени вреди за разликата над 18 000 лева до претендираната сума
22 700 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищцата направените по
1
делото разноски в размер на 1 950 лева, както и ищцата да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 110 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице „НЕЛСЕН
ЧИСТОТА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София – привлечено
да подпомага ответника по делото.
Недоволна от решението, в неговата отхвърлителна част, с която
първостепенният съд е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над присъдената сума 18 000 лева до претендираните
22 700 лева, или за сумата 4 700 лева, както и в частта за разноските, с която
са присъдени разноски в размер на 110 лева в полза на ответника, ищцата М.
К. Е., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, е подала въззивна жалба.
Оплакването е за незаконосъобразност на съдебния акт, в обжалваните части.
Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и на съществени
съдопроизводствени правила, което води до очевидна несправедливост на
решението. Посочено е, че съображения ще бъдат изложени в съдебно
заседание. Иска се от въззивния съд да отмени съдебния акт, в обжалваната
част и след като разгледа спора по същество да постанови Решение, с което да
уважи изцяло иска, като присъди на жалбоподателя разноските пред двете
съдебни инстанции.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни отговор е подаден от третото лице помагач на ответника „НЕЛСЕН
ЧИСТОТА“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Н. от АК – гр. Велико
Търново. Възразява се, че въззивната жалба е недопустима, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК. Изразено е и становище за
неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в отговора.
Иска се от въззивния съд да остави без разглеждане, като недопустима,
подадената въззивна жалба, а при условията на евентуалност – да я остави без
уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното с нея Решение.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Въззивна жалба е подадена и от ответника Община Велико Търново,
чрез пълномощника юрисконсулт Д. В., срещу Решение № Р-2/ 20.01.2022 г.,
постановено по гр.д. № 140/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен
съд, в осъдителните му части, с които ответникът е бил осъден да заплати на
2
ищцата обезщетения: за претърпени неимуществени вреди в размер на 18 000
лева; за претърпени имуществени вреди в размер на 2 300 лева, както и в
частта за разноските, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищцата
разноски в размер на 1 950 лева. Оплакването е за недопустимост, евентуално
– за неправилност на решението, в обжалваните части. Твърди се, че е налице
произнасяне по нередовна искова молба, в противоречие с процесуалния
закон. Твърди се също така, че в обжалваната част решението е необосновано
и противоречи на материалния закон, като са изложени подробни
съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с
което да обезсили, а в условията на евентуалност – да отмени решението, в
обжалваните части. Претендират се разноски по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни са постъпили отговори на въззивната жалба.
В отговора на ищцата е изразено становище за неоснователност на
жалбата, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да
остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.
В отговора си третото лице – помагач на ответника е изразило
становище за основателност на жалбата по съображения, изложени в него,
като е поискало от въззивния съд да уважи жалбата.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, като
несъстоятелен е довода на третото лице – помагач на ответника в отговора, че
въззивната жалба, подадена от ищцата, не отговаря на изискванията за
минимално необходимо съдържание, предвидено в разпоредбата на чл. 260 от
ГПК, като нейната бланкетност не е основание за недопускането й до
разглеждане. По изложените съображения жалбата следва да се разгледа по
същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 1411/ 07.02.2020 г., от ищцата М. К. Е., ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, срещу ответника Община Велико Търново, с правно основание чл.
45 от ЗЗД и с цена – 25 000 лева. В нея ищцата твърди, че на 13.01.2017 г.,
3
около 13,00 часа, паднала пред „Паметника на обесените“ в гр. Велико
Търново, защото мястото не било почистено от замръзналия сняг и лед. В
резултат на падането, ищцата счупила лява раменна кост и била откарана с
линейка на „Бърза помощ“ в Центъра за спешна медицинска помощ, където
било констатирано счупването. След това постъпила в отделението по
„Ортопедия и травматология“ към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр.
Велико Търново, където била извършена операция и престояла до 24.01.2017
г., когато била изписана. Въпреки проведеното лечение и рехабилитации,
ищцата не е възстановила напълно движенията на ръката си и към момента,
като лечението на крайника продължава. В резултат на това ищцата е
претърпяла болки и страдания, които представляват неимуществени вреди,
които тя оценява в размер на 22 700 лева. Направила е разходи за операцията
и лечението в размер на 2 300 лева, които представляват имуществени вреди.
Искането е ответника да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в горните размери,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането – 13.01.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендират се
разноски по делото.
Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 140/ 2020 г.
по описа на съда.
В о.с.з. на 29.03.2021 г. процесуалният представител на ищцата –
адвокат М. М. от АК – гр. Велико Търново, е заявила, че подържа исковата
молба. В пледоарията си по съществото на делото и в представената писмена
защита адвокат М. е поискала от съда да уважи изцяло претенциите,
излагайки доводи за тяхната основателност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил редовността на
подадената искова молба и основателността на исковите претенции,
възразявайки за проявена небрежност от страна на ищцата, като е поискал
привличането на трето лице - „НЕЛСЕН ЧИСТОТА“ ЕООД, комуто е било
възложено почистването на улиците от сняг и лед, което искане е било
уважено и съда е допуснал участието му в делото. В пледоарията по
съществото на делото и в представената писмена защита процесуалният
представител на ответника – юрисконсулт В. е поискала от съда да отхвърли
исковите претенции с доводи за неоснователността им.
4
С отговора на исковата молба третото лице – помагач на ответника е
оспорило редовността й и основателността на исковите претенции,
навеждайки довод за проявена небрежност от страна на ищцата. В
пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на
третото лице – помагач на ответника – адвокат Н. от АК – гр. Велико Търново
е поискал от съда да отхвърли исковете, като недоказани.
От фактическа страна се установява следното:
Не е било спорно между страните по делото, че на 13.01.2017 г., около
13,00 часа, движейки се пред „Паметника на обесените“ в гр. Велико
Търново, ищцата е паднала, в резултат на което е получила счупване на лява
раменна кост.
С отговора на исковата молба ответникът е представил Договор от
12.09.2015 г., в заверен препис, със срок на действие 5 г., считано от датата на
сключването му, от който се установява, че е възложил на „НЕЛСЕН
ЧИСТОТА“ ЕООД снегопочистване и зимно поддържане на улиците на гр.
Велико Търново.
С исковата молба ищцата е представила 2 бр. фактури, в заверени
преписи, както следва: № **********/ 24.01.2017 г., на стойност 1 000 лева, с
наименование на стоките и услугите – оперативни процедури в областта на
раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност; № **********/
24.01.2017 г. на стойност 1 300 лева, с ДДС, с наименование на стоките и
услугите – заключваща плака, като и в двете за получател е посочен
пациентът М. К. Е..
Също с исковата молба ищцата е представила медицинска
документация, в заверени преписи, която е била предмет на обсъждане от
допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза. В заключението си
вещото лице д-р Николай Василев Гицов е отговорило на въпросите,
поставени от ищцата с писмена молба, представена в о.с.з. на 29.03.2021 г. В
о.с.з. на 21.12.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си,
което не е било оспорено от страните и е прието от съда.
По делото са разпитани трима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
5
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
Несъстоятелен се явява довода на ответника Община Велико Търново
в подадената въззивна жалба, че решението е недопустимо като постановено
по нередовна искова молба. Видно от исковата молба е, че същата отговаря на
изискванията за нейното съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 127, ал.
1 от ГПК, с оглед на което същата е редовна и първостепенният съд е
постановил процесуално допустимо Решение.
За да се уважи иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, следва да са
налице предпоставките на „гаранционно-обезпечителната“ отговорност по чл.
49 от ЗЗД, а имено: причинени вреди на ищцата в резултат на възложена от
ответника Община Велико Търново на едно трето лице - „НЕЛСЕН
ЧИСТОТА“ ЕООД работа, изразяваща се в почистване на улиците на гр.
Велико Търново от сняг и лед.
Пространството в района на „Паметника на обесените“ в гр. Велико
Търново, където е паднала ищцата, представлява публична общинска
собственост, съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, като общината е
задължена да подържа общинските пътища, съгласно чл. 31 от същия закон.
Във връзка с тези задължения, Община Велико Търново е сключила
договор с едно трето лице - „НЕЛСЕН ЧИСТОТА“ ЕООД, за поддържане на
улиците в гр. Велико Търново през зимата, което се състои в почистването им
от сняг и лед, възлагайки тази работа нему.
От свидетелските показания на Л. П. Ж. – очевидец на падането на
ищцата се установява, че ищцата паднала пред нея на пътното платно в
района на „Паметника на обесените“ в гр. Велико Търново, като имало сняг и
лед, и не било почистено. Свидетелят Р. Г. И. – фелдшер, който е
транспортирал ищцата с линейка до Спешно отделение твърди, че било зима,
имало сняг, който се разтопявал.
Въззивният съд кредитира показанията на тези свидетели, които не са
заинтересовани от изхода на делото, с оглед липсата на противоречие в тях –
свидетелката Живкова установява, че е имало сняг и лед на мястото, където
ищцата е паднала и не било почистено, а свидетелят И. установява, че когато
е дошъл с линейката е имало сняг, който се разтопявал. С оглед на тези
свидетелски показания въззивният съд приема, че районът, в който се станал
инцидентът, не е бил почистен.
6
В заключението си по допуснатата от съда СМЕ вещото лице посочва,
че ищцата е получила закрито счупване на лява мишнична кост, като
получената травма е в резултат на удар и притискане с или върху твърд тъп
предмет с неограничена повръхност /падане от собствен ръст/, теренна
травма. Във връзка с тези изводи на вещото лице, чието заключение не е било
оспорено и въззивният съд намира за обективно, съдът приема, че е налице
причинна връзка между непочистения участък в района на „Паметника на
обесените“ в гр. Велико Търново и претърпените от ищцата вреди.
Налице е ФС на безвиновната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, поради
което предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г. размера на обезщетението за
неимуществени вреди е свързано с преценката на обективните обстоятелства
по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на
увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е
извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. –
изброяването е примерно.
В случая ищцата, която е била почти на 65 г., когато е претърпяла
инцидента, е получила закрито счупване на лява мишнична кост, довело до
операция и остеосинтеза, като за оперативната намеса, която е била с голям
обем и сложност и за заключващата плака е заплатила общо сумата 2 300
лева, което безспорно се установява от представените заверени преписи на 2
бр. фактури. Тази сума представлява претърпени от ищцата имуществени
вреди, които следва да бъдат обезщетени.
В заключението си вещото лице посочва, че получената травма е
свързана с изпитване на болки със значителен интензитет. Това се установява
и от показанията на свидетелката П. М. – близка приятелка на ищцата, която е
била при нея в деня на операцията, купувала й храна и я посещавала всеки
ден, като въззивният съд кредитира показанията й като обективни.
Свидетелката твърди, че след като излязла от упойката ищцата изпитвала
силни болки и била много зле, докато не й подействали болкоуспокояващите
лекарства. Не можела да простира изпраните дрехи след като я изписали от
болницата, тъй като й било трудно да вдигне ръката си, не можела
пълноценно да си служи с нея, като се налагало свидетелката да й пазарува.
7
Болките и страданията във връзка с претърпяната операция и
лечението, неудобствата в бита, свързани с ограничените движения на лявата
ръка на ищцата, представляват неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетение.
В отговора на исковата молба ответникът Община Велико Търново
навежда довод за съпричиняване от страна на ищцата с твърдението, че
ищцата е следвало да съобрази поведението си с климатичните дадености
като изостри внимание, начин на придвижване и особено – маршрут, който да
не изисква предприемане на извънредни рискове. При минимални усилия,
положени от ищцата, последната е можела да избегне падане, така както
останалите пешеходци, придвижващи се целогодишно в района на
„Паметника на обесените“. Тези твърдения, освен че са неясни, са останали и
недоказани от ответника, чиято е доказателствената тежест, поради което
въззивният съд приема, че не е налице съпричиняване.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид,
както възрастта на ищцата, така и обстоятелството, че според вещото лице
при пострадалата ищца е налице непълно възстановяване с двигателен
дефицит от 50%, като в бъдеще не се очаква някакво подобрение, като ищцата
продължава да приема обезболяващи медикаменти. Следва да се вземе
предвид и обществено – икономическата обстановка в страната към момента
на инцидента – 13.01.2017 г., чийто израз са нивата на застрахователно
покритие, които към момента на инцидента са 10 000 000 лева за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Според въззивния съд справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е претендираният размер от 22 700 лева, а за
имуществени вреди – претендираният размер от 2 300 лева.
Като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 18 000 лева до 22 700 лева, или за сумата 4 700 лева,
първостепенният съд е постановил неправилно Решение, което в тази
обжалвана част следва да се отмени, като на ищцата се присъди
допълнително сумата 4 700 лева.
В останалите обжалвани части решението е правилно и следва да се
потвърди.
Относно разноските:
8
С оглед изхода на делото, следва да се отмени решението на
Великотърновския Окръжен съд в частта за разноските, с което ищцата е била
осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 110 лева, като на
ищцата следва да се присъдят изцяло направените разноски до размера на
сумата 2 400 лева, или за сумата 450 лева.
С оглед уважаване въззивната жалба на ищцата, на същата следва да се
присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер на 94 лева. По
отношение на искането за присъждане в полза на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева въззивният съд намира, че искането е
неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като по въззивното
дело липсват доказателства за заплащането му.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-2/ 20.01.2022 г., постановено по гр.д. № 140/
2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в следните негови части:
в отхвърлителната част, с която Великотърновският Окръжен съд е отхвърлил
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 18 000 лева до
пълния претендиран размер от 22 700 лева, или за сумата 4 700 лева; в частта
за разноските, с която Великотърновският Окръжен съд е осъдил ищцата М.
К. Е. да заплати на ответника Община Велико Търново 110 лева разноски по
делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, Община Велико Търново, с
адрес: пл. „Майка България“ № 2, представлявана от Кмета Д. П., да заплати
на М. К. Е., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, сумата 4 700 /четири
хиляди и седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания, вследствие подхлъзване и падане на
13.01.2017 г., около 13,00 часа, в района на „Паметника на обесените“ в гр.
Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-2/ 20.01.2022 г., постановено по гр.д.
№ 140/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
9
ОСЪЖДА Община Велико Търново, с адрес: пл. „Майка България“ №
2, представлявана от Кмета Д. П., да заплати на М. К. Е., ЕГН **********, от
гр. Велико Търново, направените разноски пред първата съдебна инстанция в
размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, както и направените разноски
пред въззивната инстанция в размер на 94 /деветдесет и четири/ лева.
Решението е постановено при участието на трето лице „НЕЛСЕН
ЧИСТОТА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София – привлечено
да подпомага ответника по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10