РЕШЕНИЕ
№ 1231
гр. Пловдив,17.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р. и с участието
на прокурора Владимир Вълев, като разгледа касационно административно
- наказателно дело № 1050 по
описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН и Глава ХII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И.А. Б., ЕГН**********,
с адрес *** подадена чрез пълномощника адв. П.против Решение № 260332 от 04.03.2021г.,
постановено по АНД № 7679/2020 г. по описа на Районен съд -Пловдив, 23
наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление №20-0438-00159294 от 11.11.2020 г. на началник 03 РУ Пловдив, с
което на жалбоподателя е наложена глоба от 50,00 лева на основание чл.183, ал.4
т.6 от Законът за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ за нарушение на чл.104а от ЗДвП. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на ОД на МВР Пловдив разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева
В касационната жалба, се сочи незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени
са подробни съображения, като се прави искане за отмяна на решението и на
потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпило е
писмено становище от адв.Пачева, която
поддържа жалбата. По същество моли да се отмени атакувания административен акт
поради съществени нарушения на административнонаказателния процес. Не се
претендират направените разноски.
Ответникът по касационна жалба ОД на МВР Пловдив, редовно
призован чрез началника на 03 РУ -Пловдив не изпраща представител. С писмен
отговор на касационната жалба взима становище по нейната неоснователност. Моли
жалбата да бъде отхвърлена, а съдебното решение оставено в сила. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване по делото, като е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на
категорично установено нарушение по чл.104а от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
В тази връзка обосновани са изводите на пръвоинстанционният съд относно
съставомерността на извършеното нарушение, механизма на осъществяването му и
авторството, както и приложимата санкционна норма. И това е така, доколкото на
практика при описание на фактическата обстановка, предхождаща посочените изводи
на съда относно правната квалификация на установеното нарушение, е дадено
коректно, ясно и правно съответно на нормите описание, с което действието на
жалбоподателя да ползва по време на управлението на МПС мобилен телефон без
устройство за свободни ръце е нарушение на посочената забрана. Налице е изцяло
съставомерно поведение по посоченият състав. Видно е, че съдът е направил законосъобразен
извод относно правилността на правната квалификация на административното
нарушение, като е преценил цялата доказателствена съвкупност, анализирана преди
това подробно в мотивите, въз основа на която е установил и конкретно поведение
именно на жалбоподателя, осъществяващо признаците на административно нарушение
по чл.104а от ЗДвП. Поради това и възраженията на касационният жалбоподателя се
явяват неоснователни и необосновани. Следва да се спомене, че тези възражения
са били наведени още пред първоинстанционният съд с жалбата срещу наказателното
постановление, на които първоинстанционният съд е дал подробен, правно
обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил. В тази насока и
настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като
обосновани и законосъобразно направени. Съдът се е
произнесъл конкретно и по възражението на жалбоподателя относно наличието на
основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в която връзка са и
изложените пред съда обстоятелства относно семейното, здравословно и
имуществено състояние на жалбоподателя и отражението на последиците от
нарушението. В конкретният
случай правилно е отчетено от негова страна, че законосъобразното приложение на
чл.27 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението,обосновава липсата на основания
да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН по отношение на жалбоподателя. Следва да се
отбележи относно възражението на касатора, че приложимата в случая санкционна
норма е обсъдена съобразно възможностите, предвидени в разпоредбата на чл.27
ал.1-3 от ЗАНН, като минималния размер на наказанието е в достатъчен и изискуем
обем обсъден като законосъобразен извод за постигане на целите на наказанието.
При извършената
проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед този изход
на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който е направил своевременно
искане за тяхното присъждане.
Съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр.
с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта
на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260332 от 04.03.2021
г., постановено по АНД № 7679/2020 г. на Районен съд – Пловдив - ХХIII наказателен състав.
ОСЪЖДА И.А. Б., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на ОД на
Пловдив гр. Пловдив, ул.“Княз Богориди“ № 7 сумата от 80 лева /осемдесет лева/
съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.