Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2019 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІІІ състав в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 695 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.73, ал.3 от Закон за културното наследство /ЗКН/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от А.В.Б., З.К.Б. *** и
„Дета Маритайм“ ЕООД гр.Варна срещу Заповед
№ 0694/ 21.02.2019г. на Кмета на община Варна, с която е наредено за
сграда със статут на недвижима културна ценност, находяща се на ул.„Преслав“ №3 в гр.Варна,
собствениците и настоящи жалбоподатели за тяхна сметка да извършат следните
дейности:
1. Незабавно да се предприемат мерки за
предотвратяването на навлизането на атмосферни води във вътрешността на
сградата и за отводняване на покрива в срок от 1 месец от връчването на
настоящата заповед.
2. В срок от 1 месец от връчването на
настоящата заповед да бъде изготвен технически паспорт на сградата, съгласно
Наредба № 5 за техническите паспорти на строежите, §5, т. 64 от ЗУТ, възложен с
договор от собствениците и съгласуван с Министерство на културата.
3. В срок от 1 месец от връчването на
настоящата заповед да бъде изготвено конструктивно становище, както и пълно
архитектурно и фотозаснемане на актуалното състояние
на недвижимата културна ценност с детайли и с означени местата на разрушения и
етапите на строителна намеса.
4. В срок от 4 месеца от връчването на
настоящата заповед да се изготви инвестиционен проект за консервация и реставрация
на сградата и ремонт на покрива, който да се представи в Министерството на
културата за съгласуване по реда на ЗКН.
5. Съгласуваният инвестиционен проект да
бъде внесен в Община Варна за разрешаване на строителството по реда на Закона
за устройство на територията (ЗУТ) в срок от шест месеца от връчването на
настоящата заповед.
6. В срок от осем месеца от връчването на
заповедта да започне изпълнението на инвестиционния проект за консервация и
реставрация на сградата и ремонт на покрива. Реализацията на проекта да
приключи до 2 години.
Жалбоподателите,
чрез адв. Т. сочат, че заповедта е издадена в противоречие с приложимия
материален и не е спазена процедурата по чл.72 и чл.73 от ЗКН. В случая не е спазен
14-дневния срок за издаване на заповедта, с основание чл. 73, ал. 3 от ЗКН,
поради което заповедта е просрочена. Сочат , че сроковете, посочени в заповедта
са неизпълними, поради ангажирането на много институции. Отправено е искане за
отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответник
– Кмет на Община Варна, в писмено становище и чрез процесуален представител в с.з. оспорва жалбата. Заявяват, че обжалваната Заповед №
0694/21.02.2019 г. на кмета на Община Варна е правилна и законосъобразна. Сочи,
че срока посочен в чл.73 ал.3 от ЗКН е инструктивен, а не преклузивен. Твърденията,
изложени от жалбоподателите „Дета Маритайм"
ЕООД, А.В.Б. и З.К.Б., приема за неоснователни и необосновани. Моли за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юр.к.възнаграждение.
Административният
съд – гр.Варна, с оглед събраните доказателства приема за установено следното от
фактическа страна:
Сградата
с административен адрес ул. „Преслав" № 3, гр. Варна, притежава статут на
недвижима културна ценност без предварителна категория, видно от представените
с настоящата молба доказателства: Писмо на НИПК №3447/11.06.1987г. с
актуализиран списък на декларираните архитектурно-строителни паметници във
Варна и Протокол № 11 от заседание на Общински съвет - Варна, проведено на 20 и
22 май 1992 година, в който е посочено решение № 155-7 за преименуване на
площади, алеи, стадиони, жилищни комплекси, читалища, кина и улици на
територията на Община Варна, съгласно приложен списък, както и на основание чл.
59, ал. 4 от Закона за културното наследство (ЗКН) и параграф 12 от ПЗР на ЗКН.
За
сградата е проведена процедура по чл. 72 от ЗКН и на 21.07.2014 г. са дадени
указания за аварийно-временно укрепване (стр. 19-20) - да се извършат
консервационно-реставрационни работи след изработване на инвестиционен проект
за фасадна реставрация, надлежно съгласуван по реда на чл. 84 от ЗКН в срок до
26.01.2015 г.; допуска се достъп до сградата само по повод проучвателни и
проектантски дейности в присъствието на компетентно лице и при спазване на
пълните условия за безопасност на труда. Указанията са изпратени до областния
управител на Варна и до управителите на „Дета Маритайм" ЕООД с писмо per.
№ РД14012818ВН_ВН/13.08.2014г. и са получени от адресатите на 14.08.2014 г.,
видно от представените с настоящата молба доказателства.
Кметът
на Община Варна е издал Заповед № 3013/21.08.2014 г. (стр. 27) на основание чл.
73, ал. 1 от ЗКН и във връзка с дадените указания, с която е назначил комисия,
която да изпълнява функции, възложени й с разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗКН.
Съставът на комисията е бил определен съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от
ЗКН - тя включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното
наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален
строителен контрол и на общината.
Комисията
е установила с констативен протокол от 19.03.2015 г. (стр. 29-31) състоянието
на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите
укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола е
приложено подробно описание на културната ценност според данните за нейната
идентификация и регистрация. В него се сочи лошото техническо състояние на
сградата и фактът, че тя видимо е занемарена. Прави се извод, че „състоянието
на сградата създава предпоставки за възникване на по-нататъшни разрушения по
самата сграда, както и по съседните на нея, застроени на калкани. В протокола
подробно са описани констатациите на експертите по отношение на състоянието на
сградата, като протоколът отговаря по съдържание на изискванията на чл. 73, ал.
2 от ЗКН.
Съгласно
чл. 73, ал. 3 от ЗКН въз основа на констативния протокол е издадена заповед №
5216/16.12.2015 г. (стр. 37-39), с която лицата по чл. 71, ал. 1 от ЗКН са
задължени за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите
укрепителни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация,
съгласувана по реда на ЗКН. Даден е срок от 6 месеца за проектиране и 30-дневен
срок за изпълнение на проекта, който започва да тече от влизане в сила на
разрешението за строеж.
Заповедта
е съобщена на собствениците с придружаващо писмо с peг.
№ АГУП15003050ВН/17.12.2015 г. (стр. 35).
В
отговор областният управител на Варна е информирал с писмо, че собствеността на
държавата във въпросната сграда е продадена на „Дета Маритайм" ЕООД. Поради това е издадена Заповед №
1119/07.04.2016 г. (стр. 57-58), по силата на която Областна администрация е
заличена като задължено лице по Заповед № 5216/16.12.2015г., която е съобщена
на заинтересуваните лица (стр. 59-61).
Представени
са доказателства, че лошото техническо състояние на недвижимата културна
ценност на ул. „Преслав" № 3 във Варна се е превърнало в обществен
проблем, видно от публикация във в-к „Народно дело" от 14 август 2015 г.
(стр. 63). В нея се коментира опасността, която сградата създава за
преминаващите по тротоара граждани.
В
края на 2016 г. е изтекъл срокът за изпълнение на заповедите и главният
архитект на Община Варна е изпратил запитване до собствениците за хода на
изпълнението им с писмо per. № АГУП16002510ВН/08.12.2016г. стр. 65). Жалбоподателите „Дета Маритайм" ЕООД са отговорили с
писмо peг. № АГУП16002510ВН_001ВН/27.12.201б
г., че в началото на м. януари 2017г. ще входират в
Община Варна проект по чл. 150 от ЗУТ. След повече от година е установено, че собствениците
на сградата не внасят проектната документация в общината.С писмо peг.№АГУП18000393ВН/13.03.2018г.(стр.
75-76) е последвало ново запитване за хода на изпълнението на Заповед №
5216/2015 г., на което собствениците не са отговорили.
На
04.02.2019 г. служителите в отдел „Недвижимо културно наследство" при
Община Варна извършват оглед на място на сградата на ул. „Преслав" №3 и
проверка на документи (стр. 89-91). С изготвения констативен протокол (стр.
93-94) те са установили, че собствениците не са предприели действия по
изпълнение на указанията в частта им за изработване на инвестиционен проект за
фасадна реставрация. Сочи се, че не са предприети действия и по изпълнение на
предписанията в констативния протокол от 19.03.2015 г., изготвен на основание
чл. 73, ал. 2 от ЗКН. Според отв.страна Констативният
протокол от 04.02.2019г. не е изготвен на основание чл. 73, ал. 2 от ЗКН. Посочено
е, че целта му е да установи дали са
изпълнени указанията от 21.07.2014 г. (стр. 19-20) и предписанията в Констативния
протокол по чл. 73, ал. 2 от ЗКН от 19.03.2015г. (стр. 29-31).
Правният
интерес да оспорят Заповед № 0694/
21.02.2019г. на Кмета на община Варна, жалбоподателите са обосновали с
представени документи за собственост, както следва: А.В.Б. е собственик съгл. н.а. № 150, том XII, рег.№4754
дело 3432 от 11.06.1991г. ; Договор № 3869/17.11.2008г. рег. № 187, том 20,
рег.№ 38599 от 22.12.2008г. ; З.К.Б. е собственик съгл. НА №159, том XII, рег.№
4754, дело 3432 от 11.06.1991г; НА №129, том XXXV, рег.№ 13734, дело 7377 от 17.06.2015г; Договор № 3869/17.11.2008г. рег. № 187, том 20,
рег.№ 38599 от 22.12.2008г; „Дета Маритайм“
ЕООД е собственик съгл. НА № 183, том XXIII, рег.№ 5764, дело 6500 от 12.05.1997г. ; Договор №71,
том XLII рег.№16143 дело 2163 от 13.07.2015г. ; Договор №211, том 20 рег.№3876 дело 108 от 22.12.2008г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Оспорената
заповед е съобщена на „Дета Маритайм“
ЕООД на 25.02.2019г., а на жалбоподателите З.Б. и А.Б. липсват доказателства за
връчване на заповедта. Жалбата е подадена на 11.03.2019г. по пощата в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.73, ал.3 от
ЗКН, въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок
издава заповед, с която задължава лицата по чл.
71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите
укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна
документация, съгласувана по реда на чл. 84,
ал. 1 и 2.
Предвидената процедура в
чл. 73, ал. 3 от ЗКН посочва инструктивен срок за издаване на заповед от кмета,
защото този срок не е условие за действителност на административния акт. В ЗКН
липсва разпоредба, която да забранява произнасяне извън срока по чл. 73, ал. 3
от ЗКН, както и такава, която да урежда правни последици от късното
произнасяне, от което следва, че административният орган може да се произнесе
законосъобразно и извън сроковете за произнасяне. Изтичането на инструктивния
срок за издаване на индивидуалния административен акт не е преклудирало
възможността за упълномощения административен орган да се произнесе по-късно.
Не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила фактът, че не е спазен 14-дневният срок за издаване на заповедта, както
предвижда нормативната разпоредба на чл. 73 ал. 3 от ЗКН.
В конкретния случай късното
произнасяне на административния орган не създава трудности за адресата на акта
при упражняването на неговите процесуални права нито води до невъзможност за
реализиране на тези права. Следователно съдът приема, че неспазването на
инструктивния 14-дневен срок по чл.73, ал. 3 от ЗКН, не е съществено нарушение
на административнопроизводствените правила.
Не е спорно, че забавянето
при издаване на обжалваната заповед се дължи на виновното поведение на
жалбоподателите. По делото е приложено твърдение на З.Б. - управител на „ДЕТА
МАРИТАЙМ" ООД в писмо per. № АГУП16002510ВН_001ВН/27.12.2016
г. (стр. 71 от преписката), че в началото на м. януари 2017г. ще бъдат готови
да входират в деловодството на Община Варна проекта
по чл. 150 от ЗУТ. Такива действия от тяхна страна не са последвали. Жалбоподателите
не са отговорили и на последващите запитвания в писмо peг.
№ АГУП18000393ВН/13.03.2018 г. (стр. 75 от преписката) на главния архитект на
Община Варна на изпълнението на задълженията им. По делото не е спорно, че една
от причините за забавянето, е некоректното поведение на същия този
жалбоподател.
Административният орган е
взел предвид продължителността на процедурата по съгласуването на
инвестиционните проекти, която се извършва на основание чл. 84 от ЗКН. С
изменение на ЗКН през 2016 г. срокът за съгласуване е удължен на 4 месеца. От
изложеното, съдът приема, че неспазването на 14-дневен срок по чл. 73, ал. 3 от
ЗКН, не е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Състоянието на процесната
недвижима културна ценност е установено с Констативния протокол от 19.03.2015
г. (29-31 стр. от преписката), изготвен на основание чл. 73, ал. 2 от ЗКН от
комисия, определена със Заповед № 3013/21.08.2014г. Съставът на комисията е бил
определен съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗКН - тя включва инспектор
от Инспектората по опазване на културното наследство, представители на НИНКН,
на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Поради
това този констативен протокол е посочен в основанията за издаване на
обжалваната заповед.
В с.з.
проведено на 07.05.2019г. жалбоподателите, чрез адв.Т.,
са заявили изрично, че не оспорват състоянието на сградата , което е посочено в
констативен протокол от 19.03.2015г. и в констативен протокол от 04.02.2019г. и
в тази връзка не желаят назначаването на СТЕ. Видно от съдържанието на документа с него се констатира, че по сградата не
са извършвани консервационно-реставрационни дейности и няма данни за внесена от
собствениците в общината проектна документация за консервация и реставрация на
въпросната сграда.
Липсата на предприети от
жалбоподателите действия по изработване на инвестиционен проект и извършване на
консервационно-реставрационни дейности са причина да се пристъпи към изпълнение
на препоръките в писмо peг. № ЗК18002819ВН/06.11.2018
г. (стр. 87 от преписката) на заместник-кмет на Община Варна, който счита за
рационално и наложително да бъдат издадени отново заповедите по чл. 73, ал. 3
от ЗКН, издадени преди 2017 г., чието изпълнение не е започнато.
Специалните правила на ЗКН
не изискват констативния протокол на
комисията по чл. 73, ал. 2 да бъде съставен в присъствието или връчен на
адресата на акта.
По делото се установи, че издаденият
административен акт съдържа нужните правни и фактически основания. Процесният
обект е в достатъчна степен индивидуализиран в заповедта както по вид
застрояване, така и по местоположение. Описанието му е обвързано с наличните
документи за собственост и данни от КККР на гр. Варна. Съгласно Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС мотивите към административния акт
могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в препроводителното
писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта. В случая административният орган
изрично с оспорената заповед № 694/21.02.2019г. е направил връзка към протокола
от 19.03.2015г. на комисията по чл. 73, ал. 2 от ЗКН.
Не се установява и
нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със
заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от
необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на общинската
администрация.
Съдът не споделя
твърдението на жалбоподателя, че в състава на комисията, посочена в протокола
от 19.03.2015г. не е посочен - инспектор
регионално и културно наследство, както и представител на НИНКН. Видно от
вписаните лица фигурират арх. в.р
– рег.инсп.- североизточен район към ГД “Инспекторат за
опазване на културното наследство“, МК. Посочена е и арх. А.А- нач.-отдел „ТП“ в НИНКН и инж. Г.Ц- мл.експ.“НКН“. Съгл. чл.73 ал.1 от ЗКН /ред. ДВ 2011г./ кметът
на общината назначава комисия, която включва инспектор от регионалния
инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на
регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Всички
посочени длъжности фигурират в Заповед № 3013/21.08.2014г. на Кмета на община
Варна за назначаване на комисия по чл.73 ал.1 от ЗКН. Посочените лица са издали
и подписали Констативен протокол от 19.03.2015г. Съдържанието на съставения от
Комисията констативен протокол от 19.03.2015г. отговаря изцяло на изискванията
на закона и в него е отразено състоянието на недвижимата културна ценност, вида
и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни
работи. Предписанията на Комисията и дадените от нея указания представляват
предварителна процедура, даваща възможност на компетентния административен орган
да реализира правомощията си. Действително
Заповед № 3013/21.08.2014г. не е подписана лично от Кмета, видно от поставения
печат под подписа, където е посочено „съгл.заповед №
1785/04.06.2014г.“, което е процесуално нарушение. Същото обаче не е толкова
съществено, че да е основание за отмяна на оспорената заповед.
По възражението, че Заповед
№ 5216/16.12.2015г. е нищожна, съдът приема следното: Заповед №
5216/16.12.2015г. е издадена на осн. чл.73 ал.3 от
ЗКН. Действително, тя не отговаря на законовите изисквания, защото е подписана
на от зам.кмета на общината, а не от Кмета на общината,
но в настоящия случай, административното производство по издаване на заповедта
по чл.73 ал.3
от ЗКН е повторено с издаване на новата заповед № 0694/ 21.02.2019г. на Кмета
на община Варна, предмет на настоящия спор, т.е. не е налице посоченото процесуално
нарушение. В констативния
протокол от 04.02.2019г. освен констатацията за състоянието на процесната
сграда, комисията е потвърдила и констатацията по Констативен протокол от 19.03.2015г.
Т.е. налице е нова процедура, във връзка с която е издаден нов констативен
протокол, констатациите от който са намерили отражение при издаването на
процесната заповед. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя
относно нарушаване на процедурата поради невръчване
на констативния протокол.
Издаването на заповед е в правомощието на органа по чл. 73, ал. 3 от
ЗКН, а целта е превенция на
недвижимата културна ценност и предпазването й от увреждане или
разрушаване, чрез предписване за извършване на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни
и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от закона.
Мотивиран от горното, при
проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е
валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните
правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна.
Предвид изхода на делото,
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е
основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 200 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.Б., З.К.Б. *** и „Дета Маритайм“ ЕООД гр.Варна срещу Заповед
№ 0694/ 21.02.2019г. на Кмета на община Варна.
ОСЪЖДА А.В.Б. с ЕГН **********, З.К.Б. ***
и „Дета Маритайм“ ЕООД, ЕИК
********* гр.Варна
в условията на солидарност да заплатят на община Варна сумата от 200 /двеста/
лева, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: