Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 31.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в
публичното си заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 809 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.534, ал.1 от ТЗ.
С
исковата молба ищците твърдят, че Георги Ангелов Ч. е починал на 18.06.2020год., в хода на производството по гр.дело №74/2020год.
по описа на Окръжен съд- София. Първоначалният ищец твърди, че на 21.11.2008год. С.Д.С. е получил от него сума в размер на 37 000лв. и
се е задължил по издаден от него запис на заповед да заплати сумата от 37 000лв.
на 21.04.2010год /падежната дата
на записа на заповед/. На падежа длъжникът /ответник в гр.дело №74/2020г. признал дължимостта на сумата, но поискал нови
срокове, за да може да
заплати сумата. Това поведение на ответника се повтаряло във времето и
поради тази причина на 17.04.2015год. Георги Ч. подал молба пред PC
Елин
Пелин за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист.Поради продължаващото неизпълнение от страна
на ответника, Г. Ч. образувал и изпълнително дело №
20178510404452 при ЧСИ П. След получаване на поканата за доброволно изпълнение
длъжникът направил възражение за недължимост на сумата от 37 000лв и съдът указал на Г. Ч. да заведе иск, че ответникът му
дължи сумата от 37 000лв, получена по договор за заем от 29.11.2008 год., с
падеж 21.04.2010год., както и за мораторна лихва за периода от 17.04.2015 год.
до 16.10.2017год., както и законна лихва, а така също и всички сторени съдебни
и деловодни разноски по гр.дело №251/2015год. по описа на PC
Елин Пелин. В срока за отговор ответникът оспорил изцяло иска, оспорил съществуването
на договор за заем, навел доводи за
изтекла погасителна давност в негова полза. PC-Елин Пелин преценил, че въпросното
дело с оглед претендираната сума не му е родово подсъдно, прекратил делото и го изпратил по компетентност на ОС-София ,
където било образувано гр.д. № 74 по описа но СОС за 2020год. С Определение от 07.07.2020год. призводството по по гр.дело № 74/2020год. по описа на СОС било прекратено по отношение на Г. А. Ч., поради смърт на ищеца и конституирани по делото неговите наследници - К.Г.Ч. и К.Г.Ч.. Софийски окръжен съд постановил решение, с което приел че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.240 ал. 1 от ЗЗД е
неоснователен, като изложил и съображения, че каузалното правоотношение би имало значение за
изхода на делото и би подлежало на доказване само при направени от ответника релативни възражения, каквито последният не бил
заявил, но и с
отговора по
чл.131 ГПК изрично е
оспорил съществуването на каквото и да е било каузално правоотношение.
С исковата молба, предмет на разглеждане в настоящото
прозиводство ищците заявяват чрез
пълномощника по делото, че основателно е възражението на
ответника за изтекла погасителна давност-съгласно чл.531 от ТЗ, като исковете по менителницата погасени с тригодишна давност от падежа, с начало 21.04.2010год, като давността изтекла на 21.04.2013год., а реални стъпки към прекъсване на
погасителната давност предприети едва на 17.04.2015год. - с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. При
тези съображения ищците в
настоящия процес обосновават правния интерес от предявяване на иска с правно основание чл.534 от ТЗ, с който претендират от издателя на записа на заповед сумата, с която се е обогатил във вреда на
ищците.
Иска се съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника С.Д.С. ***, на основание чл.534
от ТЗ да заплати на ищците, чрез законния им представител сумата от по 18
500.00 лева на всеки от тях или общо 37 000.00
лева, представляваща дължима сума по Запис на заповед от 21.11.2008год. изд. в
гр. София, предявена за плащане на 22.04.2010 година, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от
01.10.2020г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, в
т.ч. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си по
делото е депозирал отговор на исковата
молба. Не оспорва, че производството по гр.д. № 74/2020г. по описа на СОС се е развило по иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД,
който отхвърлен поради изтичане на 3-годишна давност на 21.04.2013г.,
което е било предотвратимо единствено
чрез подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение преди посочената дата, но което е сторено едва на
17.04.2015 година.
Намира предявените искове
за допустими, но неоснователни и оспорва същите, като въвежда възражение за
прескрибиране на менителничения ефект. В тази връзка оспорва и пекръсване или
спиране давността на вземането чрез
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, като възражението в тази насока
се основава на подаване на заявлението
по заповедното производство почти две
години след изтичане на давността.
Не прави възражения по представените с исковата молба
доказателства, като намира същите за относими към допустимостта на иска.
По същество
прави искане за отхвърляне на субективно
съединените искове от по 18
500.00 лева, за претендираната законна лихва върху всяка една от сумите и за разноските по делото.
Претендира присъждане в тежест на ищците сторените разноснки-адвокатско възнаграждение в размер
на 1 700.00 лева.
Не се спори между страните, че ответникът е издал в полза на
наследодателя на ищците Запис на заповед
от 21.11.2008год., изд. в гр. София, предявена за плащане на 22.04.2010 година
за сумата от 37 000.00 лева.
От Решение№
263/10.08.2020г. по гр.д. № 74/2020г. по описа на Софийски окръжен съд е видно,
че на падежна дата 21.04.2010г.
ответникът е признал дължимостта на
процесната сума, но е поискал отсрочване
на плащането й. В последствие поискал
нови отрсрочвания, поради което на 17.04.2015 година наследодателят на
ищците депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК пред РС- Елин Пелин срещу С.Д.С., което било уважено. Последвало възражение от страна на длъжника
по заповедното производство, за което заявителят Г. А. Ч. депозирал искова молба за установяване на вземането
си спрямо длъжника в производство по чл.422,
ал.1 ГПК , вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД. По същото производство наследодателят / неговите наследици
конститурирани по делото на основание чл.227 ГПК/ на ищците се е домогвал да
установи вземането си по процесната ценна книга, но искът отхвърлен, като
неоснователен, поради погасяване на вземането по давност. С решението от
10.08.2020г. Софийски окръжен съд е приел, че исковете по менителницата са били погасени с 3-годишна давност, считано от
датата на падежа-21.04.2010г.. Съдът е изложил съображения, че единственото действие, с което ищецът
е могъл да предотврати изтичането на давността е подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по аргумент от чл.116, б.“б“ ЗЗД, вр. с чл.422, ал.1 ГПК
и мотиви към т.14 от ТР№2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. , ОСГТК.
В настоящото производство за менителнично неоснователно обогатяване
/чл.534, ал.1 от ТЗ/ приложима е специалната 3-годинша давност предвидена в
ал.2 на цитираната норма. В същото производство ищците следва да докажат
редовността на менителничния ефект, както и невъзможността да реализират
правата си по него. Съдът намира, че
процесната запис на заповед е редовна от
външна страна и съдържа реквизитите по
чл.535 от ТЗ, като не се спори между
страните, че издател по ценната книга е
ответника в настоящото производство, а
поемател наследодателя на ищците К. и К. Чиликови. Правният интерес от
предявяване на иска по чл.534, ал.1 ТЗ се обосновава със загубата на правото на
иск по процесната запис на заповед
поради погасяване по давност. Не е спорно между страните, че падежната дата по
записа на заповед е 21.04.2010 година. Следователно менителничния иск се
погасява по давност към 21.04.2013 година. От една страна исковата молба в производството по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.531 ТЗ е била депозирана на 17.04.2015г., което също не
е спорно между страните. От друга страна
искът с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ е заведен пред СОС на 01.10.2020г.,
като с Определение № 260091/09.10.2020г.
производството по т.д. №
148/2020г. прекратено и делото изпратено по компетентност на РС- Елин Пелин, пред който образувано настоящото производство.
Георги Ч. - ищецът по първоначалния иск,
заместен от своите наследници- ищци в настоящия процес, не е упражнил
своевременно правата си по ценната книга
в специалния 3- годишен срок, респ. до датата 21.04.2013г., поради което
записът на заповед е прескрибиран. Липсва и изпълнение от страна на издателя
на процесната запис на запове, поради което за ищците се
поражда правен интерес от предявяване на
специалния иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1
от ТЗ. В конкретния случай приложима е не общата давност, а специалната такава
предвидена в чл.534, ал.2 ТЗ. Моментът на погасяване на правото на ищците да
предявят прекия менителничен иск поражда правото им на специалния менителничен
иск за неоснователно обогатяване и от този момент тече тригодишния срок за предявяване на иска. Този срок започва да тече за ищците
от 21.04.2013г., поради което настоящият състав намира , че е изтекъл на
21.04.2016г., а искът с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ е предявен на
01.10.2020 година. Наличието на действителен менителничен ефект,
прескрибирането на менителничния ефект, неплащане от страна на издадета на
ценната книга и погасяването на менителничния иск са предпоставки обусловили
исковата претенция по чл.534, ал.1 ТЗ. Неоснователно ищците се позовават на
прекъсване на давността чрез действия,
които са предприети, респ. инициирали производството по гр.д. № 74/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, които
действия са предприели едва към
17.04.2015г., т.е. почти две години след изтичане на давностния срок така, както е възприето и с Решение №
263/10.08.2020г. на СОС по цитираното
дело. Т.е налице е бездействие от страна на поемателя, респ. на неговите
наследници, което във вреда на последните, с което се е обогатил
издателя на процесната ценна книга, но това обогатяване не се явява незаконно
именно поради несвоеврмеменното упражняване на права от страна на поемателя /Р-175/20.11.2017г.,
д.№ 466/2017г. на ВКС, ТК, II т.о./.
По изложените съображения
настоящият състав намира , че предявените искове с правно основание чл.534,
ал.1 от ТЗ са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на спора следва на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищците да заплатят на ответника сторени разноски
по делото – възнаграждение за един
адвокат, намалено в размер на 1000.00
лева с оглед въведеното от пълномощника на ищците възражение за прекомерност на дължимото се адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от К.Г.Ч., с ЕГН ********** и К.Г.Ч., с
ЕГН **********, лично и със съгласието на майка си В.Н.Т. *** против С.Д.С. ***, с ЕГН **********, искове с правно
основание чл.534, ал.1 от ТЗ, за
осъждане С.Д.С. *** да заплати на всеки един от ищците сумата от по 18 500.00
лева заедно със законната лихва считано от 01.10.2020г. до окончателното
изплащане, въз основа на Запис на
заповед изд. на 21.11.2008 година в гр.
София с поемател Георги Ангелов Ч. и
издател С.Д.С..
ОСЪЖДА
К.Г.Ч., с ЕГН ********** и К.Г.Ч., с ЕГН **********, лично и чрез
майката В.Н.Т. ***, да заплатят на С.Д.С. ***, с ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 1 000.00 лева - възнаграждение за един адвокат .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: