№ 849
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100501225 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по жалба на М. Д. Т. , чрез
адв.Т. против Решение № 655 от 14.03.2022 година, постановено по гр.дело №
17 231/2021 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковете на
въззивницата против „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението, извършено с Акт № БТГ – ЧР – изх. № 116 от
14.10.2021 година, издаден от В. М., в качеството на Изпълнителен Директор
на „Булгартрансгаз“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ – след отправено
предизвестие, поради сключен договор за управление, основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност – „Управител на почивна база „Република“, при условията на
договор с неопределен срок на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; за
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение, в размер на 20 769.78 лв. (двадесет хиляди седемстотин шестдесет
и девет лева и седемдесет и осем стотинки), считано от 27.10.2021 година, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и с което е била осъдена
М. Д. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща извършени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съгласно изложеното във въззивната жалба атакуваното решение се
явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Според въззивницата,
съдът не е отчел наличието на множество писмени и гласни доказателства,
което прави акта несъобразен с материалите по делото.Изрично се сочи, че
заповедта не е била мотивирана и това се явява съществено нарушение на
процесуалните правила; сочи се още, че въззивницата не е сред лицата в
1
екипа на Изпълнителния директор.По същество се иска отмяна на
атакуваното решение и уважаване на исковите претенции.
С депозиран в срок отговор въззиваемото дружество намира жалбата за
неоснователна и моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните
становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция исковия процес е бил образуван по
искова молба от М. Д. Т. срещу „Булгартрансгаз" ЕАД, с искане до съда да
постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението на
ищеца, извършено със Акт № БТГ - ЧР - изх. № 116/ 14.10.2021 г., да
възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „управител на
почивна база „Република", при условията на договор с неопределен срок,
както и да присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение, в размер на 20769.78 лева.
В молбата се навеждат следните фактически и правни твърдения:
Там се сочи, че ищцата е заемала, че считано от 27.03.2013 година
длъжността „Управител на почивна база РЕПУБЛКА" в ответното дружество,
като за периода от 01.06.2021 година до 14.10.2021 година е имала
осемчасово работно време, с основно трудово възнаграждение от 2 715 лева и
допълнително такова в размер на 746.63 лева.Ищцата е посочила още, че на
26.10.2021 година са и били връчени два акта, както следва: 1. Предизвестие
за прекратяване на трудовия договор и 2.Акт за прекратяване на трудовия
договор, на основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради сключен договор за
управление.Ищцата излага още, че Договора за управление датира от
01.03.2018 година , т.е. че правоотношението е прекратено извън предвидения
в чл. 328, ал. 2 КТ срок.Моли за решение в тази насока.
Страните не оспорват фактите, различен е обаче техния правен извод.
Общото тълкуване на двете разпоредби - §. 1, т. 3 КТ и чл. 328, ал.
2 КТ налага да се приеме, че "Предприятие", което сключва договор за
управление с управител, е само този търговец или стопанско
предприятие, което има за основна своя задача постигането на
конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни
икономически показатели, конкретна производителност, печалби,
поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и
инвестиции, и именно поради това се предава управлението на
управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на
свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. Основанието
за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ е приложимо при изрично посочената
в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за
управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг
2
лица - служители от ръководството на предприятието.От
съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че
законодателят е имал предвид сключването на договор за управление,
който по своята правна природа е гражданскоправен договор за
поръчка. При сключването на договор за управление, независимо дали
той е с ново лице и дали бизнес програмата е нова, сходна или
идентична като съдържание, всеки договор за управление трябва да
съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, а именно
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане
на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции.
Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи
бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време
действието на договора.Следва да се отбележи, че не всеки път е налице
Договор за управление, по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото
извода относно това дали е налице подобен договор, зависи от
съдържанието на социалната услуга, предмет на договора за
управление.
Установено по делото е, че ищцата е изпълнявала длъжността
„Управител“ на Почивна станция „Република“ въз основа на
правоотношение, възникнало от трудов договор от 27.03.2013 година.
За заемане на тази длъжност са изисквани отлични ръководни и
организаторски способности, способности в областта на
координирането и администрирането на работни процеси и дейности,
умения за вземане на бързи мениджърски решения.В длъжностните
задължения са включени ръководство, планиране, организация и
контрол на Почивната станция, контрол върху разработването и
изпълнението на управлението, ръководство и контрол върху
изпълнението на всички дейности, свързани с този обект.На подчинение
на заемащият длъжността са били служителите там. Така извършеното
уволнение е законно. Ищецът го е оспорил на следните основания:
заповедта за уволнение му е връчена преди заповедта за възстановяване
на работа въз основа на влязло в сила решение, с което предходното
уволнение от същия работодател е признато за незаконно; заеманата от
него длъжност не е ръководна, поради което е неприложимо
3
уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ; в заповедта за уволнение
не е посочено въз основа на кой договор за управление работодателят
упражнява правото си и такъв няма; не му е връчено предизвестие за
прекратяването и не му е заплатено обезщетение за неспазване на срока
за предизвестие.
Дали един служител е част от ръководството на предприятието
или не, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който
наименованието на длъжността не е определящо. От съществено
значение са възложените на служителя трудови функции, както и
мястото на длъжността в системата на управление на предприятието.
Основанието по чл.328 ал.2 КТ намира приложение независимо дали
служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е
подчинен посредством други служители в управленската структура на
предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на
които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно
отделно звено на предприятието.Целта на основанието за
прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.2 КТ е да улесни
управителя за постигане на предвидените в "бизнес плана" стопански
резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с
който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се
прилага само по отношение на онези ръководни служители, които
ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на
предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена,
от работата, на които постигането на тези резултати не зависят.Именно
с тези дейности са свързани задълженията на Управителя на Почивната
станция - организация на дейността на предприятието и за постигане на
предвидените с "бизнес плана" стопански резултати.С оглед на това
служители от ръководството на предприятието, по смисъла на § 1 т.3 от
ДР на КТ, са онези служители, на които е възложено управлението на
тези предвидени в закона структурни звена.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно
уволнение решаващия съд е приел, че заповедта на прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 от КТ е
законосъобразна, тъй като са налице основната предпоставка – ищецът да е
заемал ръководна длъжност по см. на § 1 т.3 от ДР на КТ, като при
определяне дали длъжността е ръководна е изходил от задълженията по
4
Длъжностна характеристика /вж.л.109/, както и мястото на длъжността в
общата структура на длъжностите в предприятието и включените в
длъжността на ищеца трудови функции. ВРС е приел, че ищцата е заемала
длъжността "Управител“ на Почивна станция „Република в самостоятелна
обособена структура. Съгласно длъжностната й характеристика тя е следвало
да осигурява планирането, организацията и контрола върху дейността на това
звено; отговаря за финансовата и отчетна дисциплина; материално отговорна
е и отговаря за стопанисването на станцията; ръководи и отговаря за всички
регистри и документи ; подготвя годишен бюджет; утвърждава вътрешни
заповеди, указания и инструкции, изготвя ежегоден доклад до
Изпълнителния Директор ; ръководи и контролира работата на служителите
там – планира и разпределя функциите на персонала; осигурява
администрирането на човешките ресурси ; следи и контролира спазването на
работното време; назначава и освобождава служители; утвърждава графици;
планира, организира и контролира всичко на територията на почивната база и
много други, все с управленска насоченост.При тези фактически данни
подобно на решаващия съд, и настоящата съдебна инстанция приема, че
длъжността, заемана от ищцата е ръководна по смисъла на § 1 т.3 от ДР на
КТ като се е позовал на установената съдебна практика в този аспект.
Понятието "Ръководна длъжност" е изяснено в константната практика на ВКС
/напр. - Решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., Р по гр.
д. № 726/2011 г., IV г. о., Р по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др./ като е
прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ
се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица,
на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на
длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а
съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика.
Служители от "ръководството на предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 2
КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко
зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед
постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя.
Едно от основните възражения на въззивницата е, че не е спазено
изискването извършеното уволнение да е осъществено в рамките на законно
установения 9 месечен срок.По този повод съдът намира за необходима да
посочи, че по този въпрос е формирана трайна и безпротиворечива съдебна
практика на ВКС.Конкретно в Решение № 47 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 4303/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова е
посочено, че деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ е обвързан само от едно
условие - сключване на договор за управление. Когато този факт е налице,
срокът започва да тече от датата на сключване на договора. Без правно
значение са предходни фактически обстоятелства, вкл. че преди това е
сключен друг договор за управление с друго лице. Дори със същото лице да е
сключен повторно нов договор за управление на предприятието,
деветмесечният срок ще започне да тече от сключването на последния
договор. Целта на разпоредбата на чл.328 ал.2 от КТ е обезпечаване
възможността на работодателя за ефективна стопанска дейност и успешно
5
изпълнение на определена бизнес програма, които са свързани с динамиката
на пазара. В съответствие с тази променливост на икономическите фактори,
предприятието може да сключва поредица от договори за управление, като
при всеки нов договор за управление е предвидена възможност в
деветмесечен срок, съответният управител да определи ръководните
служители, с които да осъществява управлението на предприятието.От
материалите по делото е видно, че Договора за управление и контрол е бил
сключен на 28 май 2021 година, а уволнението е с дата 12.10.2021 година, а
Акта за прекратяване е от 14.10.2021 година, т.е. в рамките на изискуемия
срок.Следователно и този довод на въззивницата съдът приема за
неоснователен.
Акцентира се във въззивната жалба отсъствието на мотиви в
уволнителната заповед, конкретно липса на фактическа, обстоятелствена част,
която да направи заповедта законосъобразно.Виждането на въззивницата е, че
в случая е допуснато съществено нарушение на съдо – производствените
правила, рефлектиращо пряко върху правото й на защита.Настоящата
инстанция, както и предходната , не споделя този довод.Съобразно закона
Работодателя не е освободен от задължението да мотивира уволнителната
заповед, т. е. в нея задължително следва да се съдържат конкретните данни,
които са формирали волята му за прекратяване на трудовото правоотношение.
Изискването е съществено, защото само и единствено в рамките на
изложените мотиви съдът може да извърши преценката за законност, като
провери съществуването на фактите, както и правилното им квалифициране.В
контекста на цитираната задължителна практика на ВКС при всички случаи
на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота
/мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на
работника или служителя, така и поради правните последици. Задължението
да установи законосъобразността на уволнението е върху Работодателя, и по
същество това включва и наличие на основанието, на което е прекратено
трудовото правоотношение.Следователно, от значение е заповедта да е
мотивирана, като е възможно и посочване на повече от едно основание за
уволнение.Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с
цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни
фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни,
формирали волята на законодателя. Важното е от съдържанието на заповедта
да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради
което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна
квалификация коя е приложимата правна норма.В конкретния случай, като
причини за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че е
връчено предизвестие и е налице сключен Договор за управление.Макар и
лаконични тези мотиви обобщават причината за прекратяване на договора и
то с оглед нормата на чл.328 ал.2 от КТ.Текстовата част е разбираема и дава
представа защо правоотношението се прекратява.В последна сметка, както бе
изяснено по – горе е право на Работодателя да продължи дейността си с друг
мениджърски екип.В тази връзка съдът се позовава на Решение № 32 от
25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4502/2013 г., III г. о., ГК, докладчик
6
председателят Ц.Г., според което правото на уволнение по чл.328 ал.2 от КТ
по икономически съображения, без да се излагат мотиви, е дадено на
управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с
оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски
екип.Съдът се позовава и на Решение № 106 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5857/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И., според което е
неоснователен довода за липсата на мотиви в заповедта, т.е. че не е посочено
въз основа на кой договор за управление работодателят упражнява правото
си. Такова изискване към съдържанието на уволнителната заповед законът не
поставя. В практиката си ВКС допуска мотивите в заповедта да се изчерпват
дори само с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага
различни фактически основания, или ако от съдържанието й следва несъмнен
извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено
трудовото правоотношение. От значение е в рамките на изложените мотиви
работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната
действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а
съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили (решение №
314/30.10.2014 г. по гр. д. № 840/2014 г., IV г. о., ВКС).
Ето защо, като съобрази изложеното, настоящата съдебна инстанция
намира, че решението е правилно, а въззивната жаба не съдържа доводи,
годни да променят виждането й.
С оглед изхода на спора, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 655 от 14.03.2022 година, постановено
по гр.дело № 17 231/2021 година на ВРС, тридесет и пети състав.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от
01.07.2022 година пред състав на Върховен Касационен Съд на Р
България, на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7